№ 80
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500070 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№262445/12.12.2022г., подадена по пощата
на 09.12.2022г. от С. С. Д., чрез пълномощника адв.Г. К., против Определение
№260247 от 22.11.2022г. по гр.дело №184/2020г. по описа на Окръжен съд-
Хасково, с което е оставена без уважение подадената от него молба вх.
№262131/02.11.2022г. за изменение на постановеното по същото дело
Решение №260016 от 07.10.2022г. в частта за разноските. Жалбоподателят
поддържа да не е дал повод за завеждане на делото по следните съображения:
твърденията, на които се основава искът по чл.72,ал.1 от ЗС – подобренията
да са извършени преди договорите за продажба на наследство, сочат исковите
претенции да са предявени срещу ненадлежен ответник, тъй като
легитимиран да възстанови разноските за подобренията е собственикът на
имота към момента на извършването им; исковете за подобрения са
предявени като евентуални в производството по чл.108 от ЗС, поради което с
отхвърляне на собственическия иск производството по тях е следвало да бъде
прекратено, което не е сторено, а съдът ги е разгледал по същество; дори и да
се приеме, че ответникът е дал повод за необходимост от защита към момента
на предявяване на иска по чл.108 от ЗС, то към момента на възобновяване на
1
производството не е давал какъвто и да било повод за водене на процеса
срещу него и ищецът е могъл да оттегли исковите си претенции; той е осъден
да заплати разноските за четирите съдебни инстанции в производството по
иска по чл.108 от ЗС, при което няма как да се приеме, че следва да понесе и
разноските в производството по иска по чл.72,ал.1 от ЗС; ищецът не е
посочил период от време, в който са извършени подобренията, и съдът не е
предприел действия за отстраняване на тази нередовност на исковата молба;
ищецът не е събрал никакви доказателства за претендираните подобрения, с
оглед на което искът по чл.72,ал.1 от ЗС би бил отхвърлен на това основание,
дори и искът по чл.108 от ЗС да бе уважен; според практиката на ВС,
обективирана в Решение №2541 от 15.07.1959г. по гр.дело №4151/59г., в
случаите, когато искът е бил неоснователен по време на завеждането на
делото, ищцовата страна не може да бъде освободена от отговорност за
разноските, независимо от поведението на ответника; ако се приеме
застъпената от съда теза, че по предявения насрещен иск ответникът е дал
повод за завеждането му, поради което не следва да му се присъждат
разноски при отхвърляне на иска, това би означавало във всички случаи на
предявени насрещни искови претенции да се приема, че в полза на ответника
не следва да се присъждат разноски, защото той изначално е дал повод за
предявяване на насрещния иск; безпротиворечиво в практиката си ВКС
приема, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, когато в хода на
производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от
новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат
на действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и
довели до отпадане на необходимостта от съдебна защита на заявеното
спорно право, поради което разноските се възлагат в негова тежест, какъвто
настоящият случай не е. По тези съображения жалбоподателят претендира за
отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените от него по
делото разноски в размер на 2000лв.
Ответникът по частната жалба Б. Х. не е депозирал отговор на същата.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК;
изхожда от легитимирано лице – ответника; касае обжалваемо, съгласно
чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за разноските, и
откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима,
2
а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните
съображения:
От страна на С. С. Д. е бил предявен против Б. Х. иск по чл.108 от ЗС по
отношение на недвижим имот в с.О, о. И., о. Х., като придобит по силата на
два договора за продажба на наследство от 03.12.2018г. По исковата молба е
образувано гр.дело №74/2019г. по описа на Районен съд-Ивайловград. С
отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск по чл.72,ал.1
от ЗС за заплащане на извършените от него в имота подобрения и за право на
задържане. Насрещният иск е предявен в условията на евентуалност, в
случай, че собственическият иск бъде уважен. С Определение №1 от
07.01.2020г. районният съд е прекратил производството по насрещния иск и е
изпратил същия по подсъдност на Окръжен съд-Хасково. С постановеното
Решение №22 от 06.08.2020г. искът по чл.108 от ЗС е уважен. С влязло в сила
на 11.04.2022г. като необжалвано от страните Решение №16 от 25.01.2022г.
по в.гр.дело №631/2021г. по описа на Окръжен съд-Хасково, постановено при
повторно въззивно разглеждане на спора след отменително решение на ВКС,
първоинстанционното решение е отменено и вместо това искът по чл.108 от
ЗС е отхвърлен.
По насрещната искова молба е образувано гр.дело №184/2020г. по описа
на Окръжен съд-Хасково. С Разпореждане №100 от 03.02.2020г. тя е оставена
без движение, включително за посочване на периода, в който са извършени
подобренията. С уточняваща молба вх.№1682/11.02.2020г. ищецът е посочил
период на извършване на подобренията от 01.09.2017г. до 31.12.2017г. С
подадения отговор вх.№3031/10.03.2020г. на исковата молба ответникът е
заявил изрично искане за присъждане на направените по делото разноски. В
първото редовно проведено на 29.06.2020г. открито съдебно заседание
производството по делото е спряно до приключване на това по иска по чл.108
от ЗС по гр.дело №74/2019г. на Районен съд-Ивайловград. След
приключването му с Определение №260091 от 18.05.2022г. производството е
възобновено. По делото не са събрани каквито и да било доказателства и в
последното проведено на 26.09.2022г. открито съдебно заседание е даден ход
на устните състезания. В него от страна на ответника е представен договор за
правна помощ с уговорено възнаграждение от 2000лв., платимо и изплатено в
брой при подписването му, както и списък на разноските. С постановеното
3
Решение №260016 от 07.10.2022г. искът по чл.72,ал.1 от ЗС е отхвърлен
поради липса на материалноправна легитимация на ответника като
собственик на имота. В мотивите е посочено, че, с оглед изхода по спора и на
основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, каквито е
заплатил в размер на 2000лв. за адвокатско възнаграждение, но по аргумент
от чл.78,ал.2 от ГПК, макар и предявеният иск да е изцяло отхвърлен, той е
станал причина за завеждане на делото, тъй като искът по чл.72,ал.1 от ЗС е
бил предявен като насрещен в образуваното от него производство по
предявен иск по чл.108 от ЗС и е обусловен от изхода на спора за
собственост, поради което направените от него разноски не следва да бъдат
възлагани в тежест на ищеца, по които решаващи съображения е оставил без
уважение искането на С. Д. за присъждане на разноски.
В срока за обжалване на решението ответникът Д. е подал молба вх.
№262131/02.11.2022г. за изменение на решението в частта му за разноските
чрез присъждане на заплатените от него такива в размер на 2000лв. за
адвокатско възнаграждение по съображения, идентични на изложените в
настоящата частна жалба. С обжалваното Определение №26047 от
22.11.2022г. съдът е оставил молбата без уважение по първоначално
изложените в решението съображения.
Настоящата инстанция намира обжалваното определение за валидно и
допустимо. Молбата за изменение на решението в частта му за разноските
като подадена в срока за обжалването му по чл.248,ал.1 от ГПК от
легитимирано лице – ответника, е допустима.
Фактическият състав на отговорността за разноските по делото включва
неоснователно предизвикан правен спор, причинени по повод на него
разноски по водене на делото и съдебно решение, което потвърждава
правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля това на
отговарящия за тях. Неоснователното предизвикване на правния спор в общия
случай на чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК произтича от резултата по делото. По
изключение отговорността за разноски се поема от страната, неоснователно
предизвикала правния спор, независимо от резултата по делото. В тази връзка
разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, касаеща претенциите и на двете страни за
разноски, повелява възлагането им върху ищеца дори и при уважаване на
иска му, при което направените от него остават за негова сметка и не следва
4
да се присъждат в тежест на ответника, а направените от последния са за
сметка на ищеца, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, съответно – ищецът неоснователно е повдигнал и
поддържал правния спор. Насрещният иск на ответника е процесуално
средство за защита на самостоятелни субективни материални права, различни
от претендираните от ищеца по основния иск, макар и да са във връзка с тях.
С оглед на този му предмет, той има и своето самостоятелно процесуално
съществуване и реализиране и по него съдът дължи отделно произнасяне,
независимо от развитието на производството по първоначалния иск.
Съединяването на двата иска обикновено е кумулативно и по всеки от тях
отговорността за разноските е отделна. Допустимо е насрещният иск да бъде
предявен и като евентуален, при което разглеждането му зависи от изхода по
делото по главния иск. Ако поради отхвърлянето на главния иск до
разглеждане на евентуалния не се стигне, отговорността за разноски по
последния е с оглед правилото на чл.78,ал.4 от ГПК. Липсата на произнасяне
по евентуалния иск, поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие,
под което е предявен от самия ищец, се приравнява на прекратяване на
производството по него, при което се заличават с обратна сила последиците
от предявяването му. При произнасяне по евентуалния иск отговорността за
разноски е обусловена от резултата по него. Когато не са налице
предпоставките на чл.211,ал.1 от ГПК или насрещната искова молба не
отговаря на изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 от ГПК или
съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено,
съдът, съгласно чл.211,ал.2 от ГПК, постановява отделянето му в
самостоятелно производство. В това производство той добива статута на
главен иск, независимо, че е бил предявен във висящото като насрещен в
условията на кумулативно съединяване с първоначалния или при
евентуалност, и по него съдът дължи произнасяне независимо от резултата по
основното производство, от което е бил отделен. Отговорността за разноските
в този случай е по общите правила в зависимост от изхода по делото. Имайки
предвид тези правни положения, настоящата инстанция намира на ответника
Д. да се дължат на основание чл.78,ал.3 от ГПК направените разноски по
производството, с оглед отхвърлянето на предявения спрямо него иск.
Образуваното от Д. исково производство по чл.108 от ЗС не съставлява
поведение по смисъла на чл.78,ал.2 от ГПК дало повод за предявяване на иска
5
по чл.72,ал.1 от ЗС като насрещен, тъй като двата имат за предмет различни
субективни материални права, а релевантно за отговорността за разноските е
поведението на страните относно конкретния правен спор, поради което тя е
отделна по двата иска, като в случая насрещният иск е и отделен в
самостоятелно производство по правилата на родовата подсъдност.
Обстоятелството, че първоинстанционният съд е приел за преюдициален
спора по чл.108 от ЗС, до разрешаване на който е спрял производството по
делото, и, че искът на Д. за собственост е отхвърлен, с оглед на което е
отхвърлен и иска на Х. за подобрения поради липса на пасивна
материалноправна легитимация по него, както и наведените от
жалбоподателя съображения относно изначалната липса на такава и
неоснователността на иска за подобрения поради липса на каквито и да било
ангажирани в подкрепа на извършването им доказателства, касаят
постановения резултат по същество на правия спор за подобренията при
повдигането му, а не извънпроцесуално поведение на ответника, което да е
обусловило отхвърляне на иска по иначе неоснователно предизвикан от него
спор, и обосновават отговорност на ищеца по чл.78,ал.3 от ГПК за
заплатените от ответника разноски, установяващи се в размер на 2000лв. за
адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят след отмяна на
обжалваното определение като неправилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №260247 от 22.11.2022г. по гр.дело №184/2020г.
по описа на Окръжен съд-Хасково, с което е оставена без уважение молба вх.
№262131/02.11.2022г., подадена от С. С. Д., чрез пълномощника адв.Г. К., за
изменение на постановеното по същото дело Решение №260016 от
07.10.2022г. в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №260016 от 07.10.2022г., постановено по гр.дело
№184/2020г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в частта му за разноските, с
която е оставено без уважение искането на С. С. Д. за присъждане на разноски
по производството в размер на 2000лв., представляващи платено
възнаграждение на адвокат, както следва:
ОСЪЖДА Б. Х., роден на 10.08.1985г., гражданин на Р. Г., с поС.ен
6
адрес: с.О, о. И., о. Х., ул.“В. № *, да заплати на С. С. Д. с ЕГН:**********, от
гр.Д., о. Х., ул. Х. № *, сумата от 2000лв. /две хиляди лева/, представляваща
разноски за първоинстанционното производство за адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7