Решение по дело №61/2020 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 147                                                 17.06.2020 г.                               гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    девети юни                                                         две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №61 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София  срещу Д.В.Г. и Г.Ц.Г., с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 6380 евро главница, сумата 5868 евро просрочена договорна лихва за периода от 15.02.2013г. до 14.12.2019г., 2057,23 евро наказателна лихва за периода от 15.07.2013г. до 14.10.2019г., 30,68 евро разноски, законната лихва, ведно с разноските по заповедно производство. Сочи, че с първи ответник е сключен договор за банков кредит №205LD-R-000354/28.12.2012г., втори ответник като поръчител, като банката му предоставила банков кредит в размер на 6380 евро, с краен срок за погасяване 15.12.2022г., който ответникът се задължил да погасява съгласно погасителен план-неразделна част от договора. Кредитополучателят не извършвал плащане на задълженията си по договора. На 16.10.2019г. по заявление до РРС била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми по ч.гр.д.№2004/19г. на РРС.

В предоставения срок ответниците депозират отговор.  Сочат, че към 15.02.18г. е изтекъл 5 годишния давностен срок за предявяване на вземаните. Оспорват иска.  Твърдят, че са упражнили в законоустановения срок  правото да се откажат от договора за кредит, за което уведомили писмено ищеца, поради което на осн. чл.29 ал.5  и ал.6 ЗПК, договорът се прекратява и ищецът няма право да събира обезщетение.както, че не са усвоили процесния кредит, не са давали съгласие за откриване на банкова сметка.***,  че банката представи такъв документ, оспорват подписа. Поради и което е неоснователен иска и за претендирани лихви и разноски.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:  На 28.12.2012г. е сключен договор за банков кредит №205LD-R-000354 между ищеца и  първия ответник, по силата на който на ответника е предоставен банков кредит в размер на 6380 евро, като следвало да погасява съгласно приложения погасителен план, с краен срок за погасяване 15.12.2022г. На 28.12.2012г. сключен договор с втория ответник като поръчител.

            Според представените по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, на ответника е предоставен банков кредит в размер на 6380евро, усвоен на 28.12.2012г. Целта на отпускане на кредита е погасяване на съществуващи задължения по Договор №205LD R-000100 от 28.10.2011г.  и договор за кредитна карта –205СС-R-000328/25.01.2012г. Обезпечен с поръчителство на Г.Ц.Г.. Към 16.10.2019г. датата на подаване на заявлението има забавени 80 бр. месечни вноски. Задължението по кредита към банката към  15.10.2019г.  е  в размер на 14339,76евро, от които 6380 евро главница, 5868,01 евро просрочена договорна лихва п о чл.4 от договора за периода 15.02.13г.- 14.10.19г., 2057,53 евро просрочена наказателна лихва по  т.10 от договора за периода от 15.07.13г. до 14.10.19г., разходи, уведомителни писма-покани-30,68евро. От 15.02.13г. кредитът не се обслужва. Няма извършвани доброволни плащания. Има 3 плащания начислени служебно от банката.  В с.з. вещото лице пояснява, че от банково извлечение е видно, че сума в размер на 5326,83 евро са преведени за погасяване на друг кредит на първия ответник в банката, равностойност на 10382рв., колкото е бил, поради което е погасен изцяло. Цялата сума от 6380 евро е отишла за погасяване на този кредит и такси, както са посочени в заключението. Първични документи не са били съставяни, станало служебно. Целта на процесния кредит от 6380евро е погасяването на друг кредит на ответника. Съдът намира заключението за обективно пълно, компетентно, неоспорено, поради което го кредитира.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника  сума в размер на 6380 евро, по силата на договор от 28.12.2012г., с предмет съгласно чл.1 – погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит с №205LD-R-000100/28.10.11г. и договор за кредитна карта №205СС-R-000328/25.01.12г. Сумата от 6380 евро е преведена по сметка в евро на първия ответник. Крайният срок за погасяването е 15.12.2022г.Договорът не е оспорен от ответната страна. Като допълнително обезпечение е сключен договор за поръчителство от 28.12.12г. с втория ответник, задължил се да отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя солидарно. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 14.10.19г. поради допуснато просрочие, считано от 15.02.13г. Ответниците са били уведомени за това на 03.09.19г., като и двамата са получили лично писмо-покана от банката, за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. На основание чл.417 от ГПК е подадено на 16.10.19г. от ищеца заявление, съответно издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2004/291г. на РРС. Заповедта връчена на 09.12.2019г. на двамата ответници. 

 Във връзка с оспорването на ответника, че се отказал от договора, че не усвоена сумата, съответно не са издавани първични документи от негово име за превеждане на суми от валутната в левова сметка: Действително първият ответник на 07.01.2013г. е депозирал писмено изявление, че се отказва от договора, съобразно чл.29 ал.1 от ЗПК. Разпоредбата на чл.29 ал.5 от ЗПК указва при какви обстоятелства отказът на потребителят от сключения договор влиза в сила. А именно освен заявеният отказ, в срок от 14 дни от сключването на договора, да е изпълнено по реда на ал.2 и ал.3 условието на чл.29 ал.4 от ЗПК - когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. В случая тези предпоставки не са налице, тъй единствено е депозирано заявление от първия ответник кредитополучател, но не е възстановена главницата по кредита в размер на 6380евро, съответно лихвата от датата на подписването му до датата на връщане на главницата, както и таксите във връзка с отпускането на кредита. Това явно не е сторено, тъй като предмета на процесния договор е погасяване на съществуващи задължения по друг договор за кредит и договор за кредитна карта, по които сметки е преведена сумата 6380 евро, с които е погасен друг заем в  размер на 10382лв. равностойност  на 5326,83 евро както за погасяване на кредитна карта, видно от заключението на вещото лице и разясненията дадени в с.з.  Дължимите суми са посочени в счетоводните книги на ищеца, които са водени редовно, удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, като размерът им се потвърждава и от заключението по счетоводната експертиза. Поради което ответникът дължи сумата за главница, както и възнаградителна лихва, обвързана с продължителността на ползваната в заем сума, както и лихва за забава.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за частично основателно по отношение на претенциите за лихва за забава, но не и за главницата и договорна лихва, които формират анюитетните вноски, тъй като кредитът не с настъпил настъпил падеж, от която дата тече петгодишния срок предвиден в чл.110 от ЗЗД. Освен това кредитът е обявен за предсрочно изсискуем на 14.10.19г. и от този момент също не е изтекъл петгодишния давностен срок. Прието е в съдебната практика, че при договора за заем е налице едно неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което  обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Следователно, задълженията за главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност, която тече от падежа, съответно от обявяване кредита за предсрочно изискуем. Относно договорната лихва-същата представлява цената на ползваната парична сума, и понеже е включена в дължимата анюитетна вноска, същата се погасява заедно с нея-т.е. с общата давност по чл.110 ЗЗД. Предвид чл.111 б.”в” от ЗЗД, претенцията за лихви за забава е основателна за периода три години преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, а именно за периода 14.10.2016г. до 14.10.2019г. като размерът за същия период е - 1942,36 евро/изчислена по реда на л.162 ГПК с ел. калкулатор/, като за претендираните в исковата молба периоди, повече от три години назад от подаване на заявлението и размер е неоснователен, като погасен по давност.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, в размер на 703,82лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 654,32лв. за разноските по ч.гр.д. №2004/2019г. на РРС, съразмерно уважената претенция.

На ответниците се следват разноски съразмерно уважената част от претенциите, а именно 10 лв.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.Г., ЕГН**********, адрес *** и Г.Ц.Г., ЕГН**********, адрес ***, че дължат солидарно  на “Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, ЕИК831094393 сумата 6380 евро /шест  хиляди триста и осемдесет евра/, ведно със законната лихва от 16.10.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 5686,01 евро/пет хиляди шестотин осемдесет и шест евро и един евроцента/ договорна лихва за периода от 14.10.2016г. до 14.10.2019г. включително, сумата 1942,36евро/хиляда деветстотин четиридесет и две евро и тридесет и шест  евроцента/ наказателна лихва за периода 14.10.2016г. до 14.10.2019г. включително, сумата 3,54 евро/три евро петдесет и четири евроцента/ просрочена законна лихва за периода от 14.10.2019г. – 15.10.2019г. включително, сумата 30,68 евро/тридесет евро шестдесет и осем евроцента/ разходи за ЧСИ, като отхвърля исковете за наказателна лихва до първоначално предявения размер като неоснователен и за периода повече от три години назад от подаване на заявлението, като погасен по давност

ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН**********, адрес *** и Г.Ц.Г., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, ЕИК831094393 сумата 703,82 лв. /седемстотин и три лева и осемдесет и две стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 654,32лв./шестотин петдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №2004/2019г. на РРС

ОСЪЖДА Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, ЕИК831094393 ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Г., ЕГН**********, адрес *** и Г.Ц.Г., ЕГН**********, адрес *** сумата 10лв./десет лева/ за разноски

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: