гр. София, 08.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и
първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 7873 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата И.М.М. твърди, че на 22.12.2012 г. на пътя гр.Варна -
гр.Добрич на около 100 м. преди разклона за с. Зорница, водачът на лек
автомобил „ВАЗ 2102”, ДК № *******С.В.С., изгубил управление над автомобила си,
и навлязъл в насрещната лента за движение, като челно се ударил в лек автомобил
марка „Мазда” 323, ДК№ *******, в който ищцата пътувала като пътник на
седалката зад шофьора. Вследствие на ПТП ищцата получила множество травматични
увреждания, подробно описани в исковата молба. В исковата молба се излага още,
че водачът на увреждащия лек автомобил бил признат за виновен с влязло в сила
Решение № 334 от 24.02.2015 г. по н.а.х.д. № 5762 по описа за 2014 г. на
Варненски районен съд. Гражданската отговорност на водача на лек автомобил „ВАЗ
2102”, ДК № *******С.В.С., била застрахована при ответника „Д.З.” АД. Моли да
бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца на
основание чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 80 000 лв., представляваща
обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 22.12.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от датата на ПТП - 22.12.2012 г. до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Д.З.” АД оспорва предявения иск по основание и
размер. Излага, че независимо от влязлото в сила решение по горното наказателно
дело, без да оспорва участието на застрахования водач в ПТП на 22.12.2012г.,
твърди, че основната вина за настъпване на произшествието е на Агенция „П.И.”.
За последната излага, че е натоварена със задължението да стопанисва пътния
участък, на който е реализирано застрахователното събитие и да го поддържа с
грижата на добър стопанин в състояние, осигуряващо нормалното му и безпроблемно
експлоатиране. Неизпълнението на това задължение, изразило се в непочистване на
пътя от снега и леда, неопесъчаването и необозначаването му като опасен път,
било поставило според ответника, водача на лекия автомобил „ВАЗ 2102”, ДК № *******С.В.С.,
пред обективна невъзможност да контролира управляваното от него МПС и да
предотврати реализирането на произшествието. Заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, за която твърди, че е пътувала без
поставен предпазен колан. Оспорва твърдението в исковата молба всички описани
травми и страдания да са причинени от пътнотранспортното произшествие. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП -
22.12.2012 г. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди като прекомерно. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника - Агенция „П.И.”
( АПИ ), е заявило становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
претенцията за репариране на неимуществени вреди по размер като завишена.
Оспорва твърдението на ответното застрахователно дружество, че Агенция „П.И.”
не била изпълнила задължението си за снегопочистване на пътя гр.Варна - гр.
Добрич и в частност на участъка около разклона за с. Зорница. Излага в тази
връзка, че на 30.05.2011 г. между АПИ и ДЗЗД „Североизток груп” гр. Варна бил
сключен договор за възлагане на обществена поръчка № Д - 22/30.05.2011 г. с
предмет: „Поддържане/ превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712.30 км.
републикански пътища, стопанисвани от АПИ - Областно управление - Варна, съгласно
чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата”. Договорът бил със срок на действие
от 48 месеца, считано от 01.06.2011 г. Поддържа, че съгласно клаузите на
цитирания договор изпълнителят е бил длъжен да предприеме всички необходими
действия за осигуряване на безопасни условия за движение, както и опазване на
пътищата и пътните принадлежности, като бил длъжен да започва работа веднага
след появяване на необходимост от това. Излага, че на процесната дата
22.12.2012 г. в дневника за зимно дежурство изрично било отбелязано, че към
16.39 часа на територията на Варненска област 30 машини обработват пътищата от
републиканската пътна мрежа. Оспорва пряката причинна връзка между състоянието
на пътното платно и вредоносния резултат, като сочи, че не състоянието на пътя
е оказало непосредствено въздействие върху ситуацията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
установи следното от фактическа страна:
По делото е установено, а и не се спори между страните, че на
22.12.2012 г. около 13.50 часа на пътя гр.Варна - гр.Добрич на около 100 м.
преди разклона за е. Зорница, възникнало ПТП с участници: МПС марка „Мазда
323”, ДК№ *******, управлявано от Р.М.М., и МПС „ВАЗ 2102”, ДК № *******с водач
С.В.С..
С влязло в сила Решение № 334 от 24.02.2015 г. по н.а.х.д. №
5762 по описа за 2014 г. на Варненски районен съд, водачът на увреждащото МПС С.В.С.
е признат за виновен в това, че на 22.12.2012 г. на пътя гр. Варна - гр.
Добрич, на около 100 м. преди разклона за с. Зорница, обл. Варна при управление
на моторно превозно средство - л.а. „ВАЗ 2102“ с per. № *******нарушил правилата за движение - чл. 20 ал. 2 от
Закона за движение по пътищата, като по непредпазливост допуснал причиняването
на телесни повреди на повече от едно лице. Едно от тези лица, съгласно
диспозитива на решението, е ищцата, на която е причинена средна телесна
повреда, изразяващи се в счупването на лявата ключица, което е обусловило
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 2 - 2,5месеца.
По делото е представен и приет Протокол за оглед на
пътнотранспортно произшествие, видно от който подписалият го разследващ полицай
при РУП - Аксаково е извършил статичен и динамичен оглед на местопроизшествието
с участници МПС марка „Мазда 323”, ДК№ *******, управлявано от Р.М.М., и МПС
„ВАЗ 2102”, ДК № *******с водач С.В.С.. Описано е пътното платно: лявата лента
в посока гр. Варна била частично затрупана с преспи сняг с височина от около 80
см., като натрупването достигало до 1.20 м. вляво от осевата линия. Дясната
лента била с отделни снегонавявания. Двете ленти били частично заледени под
снега. Задните гуми на лек автомобил „ВАЗ 2102” бил със зимни гуми е отлично
изразен грайфер на протектора.
Във връзка е установяване на механизма на ПТП, по делегация е
разпитан водачът на увреждащото МПС - С.В.С.. Видно от Протокол от 08.04.2016
г. по гр.д.№ 328 по описа за 2016 г. на Районен съд - Горна Оряховица ,
свидетелят Венков е заявил, че е бил участник в процесното ПТП на 22.12.2012 г.
Пътят бил в доста лошо състояние. На единия от завоите колата поднесла,
завъртяла се и в момента, в който я изправил, се ударил е насрещно идващия
автомобил. По отношение на механизма на ПТП свидетелят изрично сочи, че пътят
не бил почистен - имало снегонавявания и силен вятър , като на конкретното
място на завоя две трети от пътя бил затиснат от сняг и не се виждала
разделителната линия. Заявява, че не било осигурено безопасното и
безпрепятствено ползване на пътя. Снегоринът минал чак след катастрофата.
Участъкът не бил почистен и не бил опесъчен. Твърди, че бил в рамките на
ограничението на скоростта и със зимни гуми.
Механизмът на ПТП се установява от изслушаната и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице описва следния механизъм на
транспортното произшествие: на 22.12.2012 г. около 13.50 часа на пътя гр.Варна
- гр.Добрич, на около 100 метра след разклона за с. Зорница - област Варна в
посока към гр. Добрич се е движил лек автомобил „ВАЗ 2102”, ДК № *******,
управляван от С.В.С. със скорост от около 50 км./ч. От снимките и от протокола
за оглед било видно, че дясната лента, която е в посока гр. Добрич, била с
отделни снегонавявания, а лявата лента за обратната посока към гр. Варна била
частично затрупана с преспи от сняг с височина от около 80 см., като
натрупването достигало до 1.20 м. вляво от осевата линия. Двете ленти били
частично заледени под снега. Към определен момент устойчивото движение на лек
автомобил „ВАЗ 2102” се нарушило поради преминаване през пряспа или заледен
участък, задните му колела започнали да се приплъзват странично и автомобилът
влязъл в режим на странично занасяне, като се насочил на ляво и когато предната
му част навлязла в лявата пътна лента е настъпил челен кос удар в движещия се
насреща в посока към гр. Варна лек автомобил „Мазда 323”, ДК№ *******,
управляван от Р.М.М., също със скорост от около 50 км./ч. Експертизата сочи, че
няма данни за техническа неизправност на лек автомобил „ВАЗ 2102”, като
конструктивно в него било заложено да се занася повече на лед и сняг, защото
бил със задни задвижващи колела, но не повече от друга марка автомобил. Вещото
лице е заключило, че безспорно заснежените и заледени участъци са допринесли за
загубата на устойчиво движение. При опесъчен път със зимни гуми значително по -
трудно ще настъпи странично плъзгане и пробоксуване на задните колела.
Справка от информационния масив на Г.Ф., която има
удостоверително значение, установява , а и не се оспорва от ответното
застрахователно дружество, че към датата на ПТП - 22.12.2012 г. гражданската
отговорност на водача С.В.С. е застрахована при „Д.з.“ АД, по застрахователна
полица № 08111891078079 с начална дата на покритие 31.12.2011 г. - крайна дата
30.12.2012 г.
В хода на настоящото производство е изслушана и приета
съдебно - медицинска експертиза ( СМЕ ), която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена. Заключението на СМЕ е, че ищцата е получил контузия на
главата, на двете колене или подбедрици, спукване на външния край на лявата
ключица. Възстановителният период на контузиите е под 30 дни, а на спуканата
ключица - между 45 и 60 дни. Болките и страданията са били по-интензивни през
първите 20-25 дни и постепенно затухват към края на периода. За период от
няколко години занапред при рязка промяна във времето, висока влажност или
натоварване на раменната става, ищцата може да има периодични болки.
За установяване на твърдените търпени неимуществени вреди са
събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Д.С.С.и на св. И.С.В.- посочени
от ищцата. Св.Станчева установява, че тя също е пътувала в лекия автомобил
„Мазда 323” , заедно със сина си св.В.и с ищцата. Водачът Р.М.бил техен
приятел. Вследствие на катастрофата лявата ключица на ищцата била счупена.
Наложило се ищцата да остане в дома на свидетелката, която се грижела за нея,
тъй като ищцата нямала майка. Ищцата била напълно неподвижна в горната част на
тялото. В продължение на два месеца свидетелката я преобличала, къпела,
обслужвала. Ищцата не е постъпвала в болница, тъй като уврежданията й не
налагали това, ходела на прегледи, консултации, рехабилитации. Не са й
извършвани медицински интервенции, имала поставена шина в раменната част.
Ищцата продължила да има болки около година. Сега усеща болка при вдигане на
тежко рязко, както и при промяна на времето. Свидетелката сочи, че ищцата се
страхува да пътува. Категорична е, че в автомобила всички са имали поставени
предпазни колани.
Свидетелят В.е фактически съжител на ищцата. Спомня си, че
ищцата близо два месеца била с превръзка, след това ходела на терапия и
раздвижване. В този период не можела да се грижи за себе си, и се налагало
семейството му да се грижи за нея. Възстановила се, но и сега изпитва трудност
да вдига тежести е лявата ръка, при промяна на времето усеща болка. Досежно
психическото състояние на ищцата си спомня, че тя доста време е била в шок от
случилото се, и сега имало моменти , в които като се сещала за произшествието,
й ставало неприятно. Свидетелят също е бил в автомобила по време на ПТП.
Категоричен е, че всички пътници и водача били с поставени предпазни колани.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на
виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.1 ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съдът намира след съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, че са налице посочените предпоставки. Установи се
безспорно по делото, че на 22.12.2012 г. на пътя гр. Варна - гр. Добрич, на
около 100 м. преди разклона за с. Зорница, обл. Варна, е настъпило ПТП, с
участници МПС марка „Мазда 323”, ДК№ *******, управлявано от водач Р.М.М., и
МПС „ВАЗ 2102”, ДК № *******с водач С.В.С.. Същото представлява покрит
застрахователен риск по валидно сключената е ответното застрахователно
дружество застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Механизмът
на процесното ПТП се установява от приетата по делото САТЕ, чието заключение
сочи, че към определен момент устойчивото движение на лек автомобил „ВАЗ 2102”
се нарушило поради преминаване през пряспа или заледен участък, задните му
колела започнали да се приплъзват странично и автомобилът влязъл в режим на
странично занасяне, като се насочил на ляво и когато предната му част е
навлязла в лявата пътна лента е настъпил челен кос удар в движещия се насреща в
посока към гр. Варна лек автомобил „Мазда 323”, ДК№ *******, управляван от
водача Р.М.М.. Двата автомобила са се движили със скорост от около 50 км./ч.
Следва да се обоснове, че константната съдебна практика по приложението на чл.
300 ГПК, възприема че влязлата в сила присъда, споразумение, решение по чл. 78а НК има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на
извършителя на престъплението относно деянието, за което му е било наложено
съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението
на увредителя, затова преценката за извършеното от него е задължителна за
гражданския съд. В процесния случай, както вече беше установено, е налице
влязло в сила Решение № 334 от 24.02.2015 г. по н.а.х.д. № 5762 по описа за
2014 г. на Варненски районен съд, с което водачът на увреждащото МПС С.В.С. е
признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение - чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, поради което по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна
повреда, описана в диспозитива на решението. Ето защо съдът намира, че по
делото е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта по чл. 45 ЗЗД. Установени са и претърпените от пострадалата
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на процесното ПТП.
По неимуществените вреди:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението
по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно задължителната и трайна практика
не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения,
преценката на съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, например: характерът, вида и броя на уврежданията,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които
са причинени вредите, и др. В конкретния случай пострадалата е била още
ученичка, на 18 г. възраст. За период от два месеца е била обслужвана от
св.Станчева, майка на нейния приятел. За същия период е търпяла болки и
неудобства от поставената шина в областта на рамото. Вещото лице медик
установява, че ищцата е получила спукване на ключицата, а не счупване, но като
цяло разлика в търпяната болка или възстановителния период няма. Ищцата се е
възстановила, след ПТП е родила дете, работи. Продължава обаче и понастоящем да
изпитва болка при физическо натоварване или промяна на времето. Все още изпитва
и страх да пътува с автомобил. Съдът, определяйки обезщетението за
неимуществени вреди взима предвид като ориентир и икономическите условия в
страната към датата на ПТП - 22.12.2012 г. Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. След датата
01.01.2010 г. на основание § 27 ПЗР на КЗ и чл. 266 КЗ /отм./са определени
значително по - високи размери на лимита на отговорност на застрахователите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съдът съобрази и
размерите обезщетения, определени от съдилищата за подобен тип увреждания,
причинени към момент близък до процесното ПТП. Ето защо и съобразно изложеното
на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира, че обезщетение в размер на 22 000 лв. би
репарирало в пълен обем претърпените от пострадалата ищца вследствие на
процесното ПТП болки и страдания. В останалата част, до претендирания размер от
80 000лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът следва да се произнесе и по възражението на ответника,
че принос за настъпване на вредоносния резултат има и Агенция „П.И.“,
конституирана на основание чл. 219 ал. 1 ТПК като трето лице - помагач в
процеса на страната на „Д.з.“ АД. Съдът определя този принос като независим -
налице е съпричиняване на вредите в резултат на взаимосвързани, но независими
едно от друго действия/бездействия на различни субекти - водача на лекия
автомобил „ВАЗ 2102“ С.В.С. и бездействието на АПИ да осигури безопасно
експлоатиране на пътя гр.Варна - гр.Добрич, около разклона за с. Зорница при
зимни условия. Този независим принос е в размер на 70%. Съгласно относимата в
конкретния случай норма на чл. 223, ал.2 ГПК, установеното в мотивите на
решението ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със страната,
поискала привличането - в случая с ответника „Д.з.“ АД. В тази връзка по делото
безспорно се установи, че пътя гр.Варна - гр.Добрич, на около 100 метра след
разклона за с. Зорница - област Варна в посока към гр. Добрич не е бил почистен
и опесъчен. В резултат дясната лента, която е в посока гр. Добрич, била с
отделни снегонавявания, а лявата лента за обратната посока към гр. Варна била
частично затрупана с преспи от сняг с височина от около 80 см., като
натрупването достигало до 1.20 м. вляво от осевата линия. Двете ленти били
частично заледени под снега. Писмените доказателства по делото - приложен
списък на републиканските пътища, като не се и оспорва от третото лице помагач,
сочат, че пътят на който е реализирано ПТП е част от републиканската пътна
мрежа. При това положение на основание чл. 19, ал. 1 и чл. 30 ал. 1 Закон за
пътищата, Агенция „П.И.“ е задължена да осъществява дейностите по поддържането
му. Последната осъществява дейностите по чл. 30 ал. 1 ЗП чрез своите служители
или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
категорично се установява, че устойчивото движение на увреждащия лек автомобил
„ВАЗ 2102” се нарушило поради преминаване през пряспа или заледен участък,
задните му колела започнали да се приплъзват странично и автомобилът влязъл в
режим на странично занасяне. Вещото лице по изслушаната САТЕ е заключило, че
безспорно заснежените и заледени участъци са допринесли за загубата на
устойчиво движение. При опесъчен път със зимни гуми значително по - трудно щяло
да настъпи странично плъзгане и пробоксуване на задните колела. Лекият
автомобил „ВАЗ 2102“ е бил оборудван в момента на ПТП със зимни гуми с ясно
изразен грайфер на протектора. Състоянието на процесния пътен участък -
снегонавявания и заледявания, се доказва и от протокола за оглед на ПТП и
показанията на разпитания по делегация водач С.В.С.. По отношение на протокола
следва да се обоснове, че същият в частта относно лично възприетата и
удостоверена от разследващия полицай фактическа обстановка след ПТП се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179 ал. 1 ТПК. За описаното състояние на
пътния участък протокола за оглед на ПТП представлява официален удостоверителен
документ. Показанията на разпитания като свидетел С.В.С. съдът кредитира с доверие
- същите отговарят на описаното в протокола за оглед, а са и непредубедени,
предвид влязлото в сила решение по н.а.х.д. № 5762 по описа за 2014 г. на
Варненски районен съд, с което водачът Стефанов е признат за виновен и
въпросите за деянието, неговата противоправност и виновност не могат да бъдат
пререшавани. Ето защо предвид обоснованото до тук, съдът формира категоричен
извод, че лошото състояние на пътя стои в пряка - причинно следствена връзка с
възникналото ПТП наред с поведението на водача - делинквент.
Основателността на главния иск обосновава уважаване и на
акцесорната претенция по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забава върху присъдената главница в размер на законната лихва, считано от
датата на ПТП -
22.12.2012
г. до
окончателното изплащане - по аргумент от 84 ал. 3 ЗЗД, съгласно която при
обезщетение за вреди от деликт, делинквентът изпада в забава и без покана - от
деня на увреждането. За пълнота следва да се обоснове, че макар и отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди да произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане, тази
гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, което обстоятелство обуславя отговорност
на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите. Аргументи са изводими от нормата
на чл. 223 ал. 2 изр. 1 КЗ /отм./ - застрахователят заплаща и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Поради
това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84 ал. 3 ЗЗД лихвата върху
обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от
поканата за плащане на застрахователно обезщетение - в този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС, обективирана например в Решение № 594/17.10.2006 г. по
т.д. № 192/2006 г., Решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г„ Решение №
72/30.04.2009 г. по т.д. № 475/2008 г. на ВКС, ТК, Решение № 6 от 28.01.2010 г.
по т.д.№ 705/2009 г. на II т.о. и др.
По разноските:
Ищцата претендира присъждане на разноски за настоящото
производство за процесуално представителство, осъществено безплатно по реда на
чл. 38 от ЗАдв. Приложен е Договор за правна защита и съдействие, в който е
вписано, че защитата се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски - в
случая ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
възнаграждение съдът присъжда на адвоката. Ето защо на основание чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Й.Й.,
ЕГН **********, член на Варненска адвокатска колегия, възнаграждение по реда на
чл. 38 ал. 2 ЗАдв. в размер на 1190 лв.
На ответника разноски се следват на основание чл. 78 ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска. По списък ответникът претендира
250лв. съдебни разноски и 450лв. юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният
представител на ищеца прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно. Действително, делото
е продължило повече от 3 съдебни заседания, цената на иска е над 10 000лв., но
защитата по същото е сходна с тази, по образуваните от другите пострадали от
същото ПТП дела, по които дела съдът вероятно също е присъдил разноски в полза
на ответника. Ето защо сумата от 300лв., определена по реда на чл. 25 ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, е справедлив размер на дължимо за това
производство възнаграждение. Редуцирано съобразно отхвърлената част от иска
ведно е размера на разноските, на ответника се следват разноски в размер на
343,75 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, депозит за вещо лице и разпит на
свидетел.
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът „Д.з.“ АД следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 880 лв. - държавна такса за
уважената част от иска и 212,52 - депозит за вещо лице по СМЕ.
Воден от горното, съдът
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.М.М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, с.о. „*********, на основание чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл.
45 ЗЗД сума в размер на 22 000 лв. /двадесет и две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
ПТП, настъпило на 22.12.2012 г„ ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на ПТП - 22.12.2012 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата до пълния претендирай размер от 80 000
лева, като неоснователен, ведно с претендираната законна лихва върху горницата
над присъдената сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ТПК И.М.М.
да заплати на „Д.з.“ АД сума разноски по делото в размер на 343,75лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ТПК „Д.з.“
АД да заплати по сметка на Софийски градски съд такси и разноски в размер на
1092,52 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр.
с чл. 78 ал. 1 ГПК „Д.з.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адвокат Й.Й., ЕГН **********, член на Варненска
адвокатска колегия, възнаграждение за осъществена безплатна правна защита по
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер на 1190 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника - Агенция „П.И.”.
|
|
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните и
третото лице помагач.
Съдия: