РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 14.12.2018година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание
на тринадесети декември , през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря…ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на
прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д. № 731 по описа на съда за
2018 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно
обжалване .
С решение № 1150/ 17.07.2018г. по гр.д.№
1334/2018г. , Плевенски районен съд
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че С.Р.К., ЕГН ********** с адрес по
заявление гр. С., 1408, обл. С. град, община ***, ЖК „***“, бл. **, вх. Б, ап. **,
адрес по справка от Национална база данни „Население“ гр. Д.М., област
Плевенска, ул. „***“ № 40 ДЪЛЖИ на
кредитора “***” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
обл. С. град, общ. ***, представляван от Г.Х.Б. – законен представител сумите
както следва:1737,06лв за ползвана топлинна енергия за периода 12.10.2014г.-
30.04.2017г., законната лихва върху главницата за периода 13.11.2014г.-
09.10.2017г. е в размер на 260,55 лв, сумата 70,53 лв за дялово разпределение
за периода 05.2015г.- 04.2017г., както и сумата 5,94 лв представляваща лихва за
забава за периода 30.06.2015г- 09.10.2017г., като за сумата 607,02лв за периода
м. май 2014г.- 12.10.2014г. главница ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен по
давност, за разликата от 2344, 08 лв. до сумата 2885,86 лв. за
главница ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен чрез плащане, за разликата от
260,55 лв до 353,67 лв представляваща
лихва за забава за периода 30.11.2014г.- 09.10.2017г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК С.Р.К., ЕГН ********** с адрес по заявление гр. С., 1408,
обл. С. град, община ***, ЖК „***“, бл. **, вх. Б, ап. **, адрес по справка от
Национална база данни „Население“ гр. Д.М., област Плевенска, ул. „***“ № 40 да
заплати на "***” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
обл. С. град, общ. ***, представляван от Г.Х.Б. – законен представител сумата
325 представляващи направени разноски по компенсация съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78 ал.1 от ГПК С.Р.К., ЕГН ********** с адрес по заявление гр. С., 1408, обл. С.
град, община ***, ЖК „***“, бл. **, вх. Б, ап. **, адрес по справка от
Национална база данни „Население“ гр. Д.М., област Плевенска, ул. „***“ № 40 да
заплати на "***” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
обл. С. град, общ. ***, представляван от Г.Х.Б. – законен представител
сумата 70,20 лв представляваща деловодни разноски по
компенсация в заповедното .
Това решение е
съобщено на ***” ЕАД на 30.07.2017 г.
На 13.08.2017
г. срещу това решение на РС-Плевен е постъпила въззивна жалба от "***” ЕАД, ЕИК ***,чрез юрисконсулт А.Т.
. При проверката, на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е и редовна.Внесена е и дължимата държавна такса. Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя
се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото
и той е бил връчен.
Срещу
въззивната жалба е подаден отговор от
насрещната въззиваема страна по реда на
чл.263 ал.1 ГПК,според който въззивната жалба е неоснователна.
Поради
изложеното, съдът е приел , че жалбата
следва да бъде разгледана по същество, като делото се насрочи в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
С въззивната жалба
не са направени нови доказателствени
искания.
С писмения отговор
от С.Р.К., се представя нотариален акт
№13 том І рег.№ 517 дело № 12 от 21.01.2014 г. ,както и препис – извлечение от
акт за смърт на Л.Д. Х./продавача по нотариалния акт/. Плевенски окръжен съд е приел, че не се
касае за нови доказателства,които да не са могли да бъдат представени пред
първата инстанция ,поради което те не следва да бъдат приемани от въззивния
съд.Освен това процесният нотариален акт вече е вложен като доказателство по
делото ,тъй като е бил представен още с
исковата молба. Удостоверението за смърт на Л. Х. пък няма отношение към
предмета на делото ,тъй като с писмения си отговор ответникът не е правил възражение ,че плащането се дължи от
друго лице-ползвател на имота .
При това положение ,изводите на Плевенски
окръжен съд почиват на обсъждане на същите писмени доказателства,които са били
събрани и обсъждани и от Плевенски районен съд.
При това ,обаче изводите на Плевенски окръжен съд се различават от тези
на ПлРС по отношение на погасените по давност вземания . ПлРС е съобразил в тази
посока направеното от ответника по иска възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията за периода от м.
08.2013г.- м. 10.2014 г. представляващи цена за топлоенергия –главница, а така също и по отношение на начислените върху
тези главница лихви за забава ,като е възприел ,че тъй като се касае за периодични плащания и
вземания за лихви ,то следва да намери приложение кратката тригодишна
погасителна давност по чл. 111б.“в „
ЗЗД. При това ПлРС е възприел изцяло
експертното заключение на вещото лице Т.Илиева на което е била поставена задача
съобразно направеното от ответника доказателствено искане за изчисляване на
погасените по давност вземания на ищеца
за периода м. май 2014. до м. октомври
2014 г. ,като вещото лице е посочило ,че общият размер на погасените по давност
вземания за главница е 607,02 лв., а общият размер на погасените по давност
вземания за лихви върху тези главници е 185,17лв. Според това ПлРС е редуцирал признатите като
дължими суми за главница и лихви .
Това безкритично
възприемане на експертното заключение от РС-Плевен , без да е изрично обсъден
изцяло правния въпрос кога е започнала
да тече и кога е изтекла въпросната тригодишна давност по отношение на всяко
едно фактурираните вземания, обаче ,
е довело според въззивната инстанция
до неправилност на решението в
една част .Безспорно е между страните по делото и е видно от приложеното ч.
гр.д.№ 72884/17г. на СРС ,че заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е било подадено на 12.10.2017г. ,както и че
впоследствие искът по чл. 422 от ГПК е бил своевременно предявен с оглед на
което искът за съществуване на вземането следва да се счита предявен от момента
на подаване на заявлението ,т.е. в случая от 12.10.2017г. Поради това и като се има предвид чл. 111 б.“в „ ЗЗД ,то се налага извод ,че
погасени по давност биха били тези претендирани вземания ,чиито падеж е настъпил
преди 12.10.2014г. Възприемайки
заключението на вещото лице ПлРС е приел, че са погасени по давност вземанията
за доставена топлоенергия за месеците май 2014г ;юни 2014г. ; август 2014 г. ;
септември 2014г. и октомври 2014г. При това, обаче не са изложени никакви
конкретни съображения за това кога според РС-Плевен настъпва изискуемостта на
всяко от тези вземания и дали това е станало за всички посочени по –горе месеци
преди 12.10.2014г. , а това е особено
съществено от гл.т. на чл. 114 ал.1 от ЗЗД според който давността започва да
тече от деня в който вземането е станало изискуемо.
В конкретния случай
чл. 32,ал.1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ЕАД / на л. 35-
36 от делото на РС-Плевен/ предвижда за месечната дължима сума за топлоенергия
на клиента да се издава ежемесечна фактура от продавача, а чл. 33, ал.1 от
същите Общи условия пък предвижда ,че клиентите са длъжни да плащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 30дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача.Същото се отнася и да
заплащането на сумите по изравнителните фактури по чл. 32, ал. 2 от Общите
условия.По делото няма данни за това дали са били публикувани на интернет
страницата на продавача и кога процесните фактури ,които са обсъждани в
заключението на вещото лице Т.Илиева ,но при преценката кога е настъпил падежа
на задълженията по отделните фактури
,следва да се съобразят представените от самия ответник писмени
доказателства с писмения му отговор ,които представляват съобщения към фактури
.от представените съобщения към фактури ни интересуват конкретно тези ,които
касаят задълженията за 2014г. Съдът съобрази ,че макар процесните съобщения да
са адресирани до Л.Д. Х. / който е предишния собственик на недвижимия имот /
,то те очевидно са достигнали до ответника С. К. ,след като самият той ги
представя по делото като писмени доказателства по делото.
В съобщението към
фактура № **********/31.05.2014г., която касае задълженията за м. май 2014 г., е посочен срок за плащане на това задължение -14.07.2014г.
В т.см. очевидно е , че падежът на това задължение в размер на 69,71 лв. е
настъпил преди 12.10.2014г. /три години назад от 12.10.2017г. –датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение / и то
действително е погасено по давност. Сходни съображения важат и по отношение на
вземането за което е била издадена фактура № 005106****/30.06.2014г. , която
фактурира цената на ползваната топлоенергия за м.юни 2014 г. и е на
стойност също така 69,71 лв. и според
съобщението към която срока за плащане на това задължение е бил -15.08.2014 г.
В т.см. тъй като изискуемостта и на това задължение е настъпила преди
12.10.2014г. ,то същото действително е погасено по давност. Начисленото
задължение за м. юли 2014 г. отразено във фактура № 005156**** в размер на
65,20лв. е платено според експертното заключение, поради което по отношение на
него не стои въпроса за погасителна давност.
Следващата фактура – за ползваната топлоенергия за м. август 2014 г. ,която е с №5627**** и е на стойност
65,20 лв. / така е описана в заключението на вещото лице по делото /, не е представена по делото нито от ищеца
,нито от ответника .Не е представено и изрично съобщение до потребителя за това
кога следва да бъде платено задължението по тази фактура.При това положение и с
оглед на посочените по –горе текстове на Общите условия ,съдът приема ,че
задължението за ползваната топлоенергия за м. август 2014 г. на стойност
65,20лв. е следвало да бъде платено най –късно до изтичането на 30-дневен срок
от датата на издаване на процесната фактура /която дата е логично да края на м.
август 2014 г. –т.е. 31.08.2014 г. , откъдето също така може да се направи
извод , че срокът за плащането е изтекъл преди 12.10.2014 г. Поради това , за вземанията по
тези три процесни фактури за м. май , юни и август 2014 г., Плевенски окръжен
съд също така ,както и РС-Плевен приема ,че е изтекла погасителна тригодишна
давност .
По друг начин , обаче стои въпроса за
вземанията за месеците септември и октомври 2014г. за които са били издадени съответно фактура №
0056677***/30.09.2014 г. на стойност 186,59лв. и фактура № 0057230***/31.10.2014
г. на стойност 215,81 лв.
От представените от самия ответник съобщения
към тези две фактури става ясно ,че срокът за плащане на задължението по фактура
№ 0056677*** /30.09.2014г. е 15.11.2014
г. , а срокът за плащане на задължението по фактура № 0057230***/31.10.2014 г.
е 14.12.2014 г.От тези падежни дати на двете задължения става ясно ,че
давността за тези две вземания е започнала да тече след 12.10.2014 г., а не
преди тази дата,поради което тези две вземания не са погасени с посочената
по-горе тригодишна погасителна давност, доколкото претенцията за тях е
предявена на 12.10.2017 г. ,т.е. преди изтичане на тригодишната погасителна
давност ,която за първото вземане –това
за м. септември 2014 г. би изтекла на 15.11.2017г., а за второто вземане – това
за м. октомври 2014г., би изтекла едва
на 14.12.2017г. Тъй като искът по чл.
422 от ГПК следва да се счита ,че е предявен още на 12.10.2017г. ,то се налага
извод ,че за тези две вземания – за ползваната топлоенергия за месеците
септември и октомври 2014 г. не е изтекла тригодишна погасителна давност и те
не са погасени по тази причина както неправилно е приел РС-Плевен.Същото се
отнася и до лихвените задължения за забавено плащане на тези две главици ,които
са както следва : 55,88 лв.за вземането
по първата фактура № 0056677*** /30.09.2014 и сумата
62,76 лв. ,начислена върху главницата по втората фактура № 0057230***/31.10.2014
г.Поради това следва да се приеме ,че ответникът все още дължи сумите
186,59 лв./ за м. септември 2014г./
и 215,81 лв. / за м. октомври 2014 г. / или общо сумата 402,40лв.
представляваща главница за ползваната топлоенергия за посочените месеци –
септември октомври 2014г., а така също и лихвата за забава върху тези две
главици ,която е в общ размер на 118,64лв. С оглед на това следва решението на
ПлРС да бъде отменено в частта с която искът по чл. 422, ал.1 от ГПК е бил
отхвърлен като погасен по давност за сумата 402,40лв. - главница . В останалата
обжалвана част – с която този иск е отхвърлен като погасен по давност за
разликата над 402,40лв. до 607,02лв.въззивната инстанция намира ,че
решението на ПлРС е правилно и следва да бъде потвърдено в тази част. ПлРС е
отхвърлил и иска за лихвата за забава за
разликата над 260,55лв. до претендираните 353,67 лв. като неоснователен.Тази
разлика е в размер на 93,12лв.и макар
установената от съда лихва за забава да е в по-голям размер – 118,64лв. ,то
няма как да се присъди лихва в този размер ,тъй като самата претенция е само до
размер на 353,67 лв. Затова ,решението
на ПлРС касаещо претенцията за лихва за забава следва да бъде отменено в тази
част с която е отхвърлен иска за разликата над 260,55лв. до претендираните
353,67 лв. като неоснователен и вместо това да бъде уважен този иск
допълнително за сумата 93,12лв.,представляваща
законна лихва за забава на задълженията за главници по посочените по –горе две
фактури за м.септември и октомври 2014 г.
С оглед на този
изход на делото по спорния предмет ,ще следва да се отмени решението и в частта
за присъдените разноски за заповедното производство и присъдените деловодни разноски
в исковото производство ,които следва да бъдат съобразени с уважените части на иска. Ищецът има право да
му бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 77,72лв. ,
а в исковото производство ищецът има право на деловодни разноски в размер на
351,74 лв. Тъй като ответникът по иска
също така има право на деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на
иска ,които според съда са в размер на 28,40лв., то следва ,че ответникът дължи
на ищеца по компенсация деловодни разноски в исковото производство в размер на
323,34лв.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
обжалваното решение № 1150/ 17.07.2018г.,постановено
по гр.д.№ 1334/2018г. на Плевенски районен съд в следните обжалвани
части:
1.
В
ЧАСТТА с която предявеният от “***” ЕАД, ЕИК *** ,със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, обл. С. град, общ. ***, представляван от Г.Х.Б. иск на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, срещу С.Р.К., ЕГН ********** с адрес по заявление
гр. С., 1408, обл. С. град, община ***, ЖК „***“, бл. **, вх. Б, ап. **, е
отхвърлен като погасен по давност за
сумата 402,40лв.- главница за ползвана топлоенергия.
2.
В ЧАСТТА с която предявеният от “***” ЕАД, ЕИК *** ,със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, обл. С. град, общ. ***, представляван
от Г.Х.Б. иск на основание чл.422, ал.1,
във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, срещу С.Р.К., ЕГН ********** с адрес по заявление
гр. С., 1408, обл. С. град, община ***, ЖК „***“, бл. **, вх. Б, ап. ** е отхвърлен за разликата от 260,55 лв. до
353,67 лв. ,представляваща лихва за забава за периода 30.11.2014г.-
09.10.2017г.и
3.
В
ЧАСТТА за присъдените деловодни разноски
,направени в заповедното и в исковото производство , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК,че С.Р.К., ЕГН ********** с адрес
по заявление гр. С., 1408, обл. С. град, община ***, ЖК „***“, бл. **, вх. Б,
ап. **, адрес по справка от Национална база данни „Население“ гр. Д.М., област
Плевенска, ул. „***“ № 40 , ДЪЛЖИ
на кредитора “***” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С., ***, обл. С. град, общ. ***, представляван от Г.Х.Б. – законен
представител, ДОПЪЛНИТЕЛНО сумите ,както
следва:
1.
сумата 402,40лв. ,представляваща главница за ползвана топлоенергия за м.
септември 2014г.и за м. октомври 2014 г.,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
-12.10.2017г. до окончателното и изплащане .
2.
сумата 93,12лв.,която е разликата над 260,55лв. до
претендираните 353,67 лв. за законна лихва за забава за периода 01.11.2014г.-09.10.2017г.
ОСЪЖДА С.Р.К., ЕГН ********** с адрес по заявление гр. С., 1408, обл. С.
град, община ***, ЖК „***“, бл. **, вх. Б, ап. **,да заплати на “***” ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, обл. С. град, общ. ***,
представляван от Г.Х.Б., разноски за
заповедното производство в размер на 77,72лв. , както и по компенсация деловодни разноски в исковото производство
в размер на 323,34лв.
В
останалата обжалвана част – с която искът по чл. 422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК,предявен срещу С.Р.К., ЕГН ********** с адрес по заявление гр. С., 1408, обл. С. град,
община ***, ЖК „***“, бл. **, вх. Б, ап. ** е отхвърлен като погасен по давност за разликата над 402,40лв. до 607,02лв-главница за
ползвана топлоенергия , ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :