РЕШЕНИЕ
№ 1606
гр. Пловдив, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330110321 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Х. Н. Х. против „Кредит
Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева –
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № **** г., 150
лева – недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № **** г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – **** г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем
№ **** г., по силата на който ищцата получила сумата в размер на 5000 лева. Размерът на
всяка погасителна вноска била 550.61 лева, за период от 11 месеца, от ****г. при фиксиран
годишен процент по заема в размер на 35 % и годишен процент на разходите по заема в
размер на 48.33 %.
Ищцата счита, че договорът бил недействителен на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Посочва, че е нарушена императивната разпоредба на чл.11,
ал. 1, т. 9 ЗПК. Поддържа, че договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, доколкото надвишавала трикратния размер на законната
лихва при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. Твърди и нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочване на начина на изчисляване
на ГПР и липса на яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общата сума по него.
Счита за нищожна предвидената неустойка, поради противоречие с добрите нрави.
Договорът бил недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не
било посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по
договора суми. Твърди, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като ищцата не
била подписала всяка една страница от общите условия към договора за потребителски
1
кредит.
Договорената възнаградителна лихва била нищожна поради противоречието й с
добрите нрави.
Неустойката, предвидена в договора била нищожна, тъй като била уговорена в
нарушение на добрите нрави и била прекомерна. Сочи и допълнително основание – чл. 21,
ал. 1 ЗПК, тъй като с неустойката се създавали задължения, които по своето естество се
препокривали с ГПР и по този начин се нарушавало изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК, а
именно, че ГПР не можело да надвишава с повече от пет пъти размера на законната лихва.
Сочи нарушение и на материалния закон – чл.71 ЗЗД и на чл.33 ЗПК.
Счита, че сумата за неустойка и за възнаградителна лихва по договора била
недължимо платена, при начална липса на основание.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК ********* е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни.
Твърди се, че ищцата е сключила договор за заем с ответника, но не била осигурила
действието на две физически лица – поръчители по договора за кредит, поради което била
начислена неустойка. Счита, че уговорената между страните неустойка не била прекомерна,
тъй като не противоречала на общоприетите принципи за справедливост. Твърди, че
уговорения размер на възнаградителна лихва бил в рамките на лихвите по кредитите към
датата на сключването на договора.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
От приетия по делото като писмено доказателство –Договор за паричен заем № ****
г., се установява, че между страните е бил подписан договора, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 5000 лева. Със същия
договор е уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е
39 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 47.96 %. Ищецът се е задължил да върне
сумата на 35 седмични погасителни вноски, всяка в размер 163.19 лева.
Според чл. 4 от договора за заем, страните се споразумяват, заемателят да предостави
на заемодателя обезпечение: запис на заповед, издаден от Заемополучателя; поръчител/и,
отговарящи на условията на т. 11 от Общите условия към договора за паричен заем; и/или
други подходящи обезпечения. При неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение в срока, посочен в 11.5.3 от Общите условия, Заемателят дължи на Заемодателя
неустойка в размер на 4021.15 лева, която да се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски, като към всяко от вноските се добавя сума в размер на
278.08 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Кредит Тайм“ ЕООД е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът
е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла
на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът
пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК.
2
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.
23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение.
В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47.96 %, а възнаградителната лихва– 39 %,
но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
от повече от 8 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочения в договора ГПР не съответства на
действителния. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено
уговорената в чл. 4 неустойка в общ размер на 4021.15 лева да се плаща разсрочено във
времето, заедно със месечните вноски, като се добавят по 278.08 лева към всяка. По делото
не се представени Общите условия към договора, нито погасителен план, за да може да се
установи на какво основание се начислява неустойката и какви са отделните вноски, към
които се прибавят допълнително дължимите суми за неустойка. При това положение и
изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва
извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън
присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди
за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно -
риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и
възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните
3
вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от
задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т.
10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния
ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член
4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата
цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10
и т.11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи.
В конкретният случай в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи претенцията си за присъждане на получени без основание
възнаградителната лихва и неустойка, по недействителен договор за паричен заем.
След съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, съдът приема, че ищецът
не доказва да е платил, съответно – ответникът получил, исковите суми за възнаградителна
лихва и неустойка, които да подлежат на връщане, съгласно чл. 23 ЗПК и чл. 55, ал.,1, пр. 1
ЗЗД.
Ответникът твърди, че по договора са извършени плащания, както следва: на **** г.
– 163 лева; на 03.01.2018 г. – 160 лева, на **** г. – 160 лева, на ****г. – 160 лева и на ****
г. – 4356.47 лева, т.е. в общ размер на 4999.47 лева, но с тях е погасена само главницата от
5000 лева /л. 56/. В тази връзка са приети и 5 бр. ПКО /л.157/ за извършените плащания с
посочено основание в тях „№ на кредит ****“. Като писмено доказателство по делото е
приета и Молба за предсрочно погасяване на кредит /в копие – л. 153 и в оригинал / от ***
г., депозирана от Х. Х. до „Кредит Тайм“ ЕООД, като клиент по Договор № **** г., с искане
да й бъде изчислена сумата за предсрочно погасяване на ползвания от нея кредит към *** г.
В същата е посочено, че сумата за предсрочно погасяване на кредита към *****г. е в размер
на 4357.47 лева.
4
По делото като писмено доказателство е приета и Справка за кредитна задлъжнялост,
издадена от БНБ, ЦКР /л.124-130/, по партидата на Х. Х., в която е отразено, че за периода
от****г., потребителски кредит № ***** г., сключен с „Кредит Тайм“ ЕООД за сумата от
5000 лева, е „неактивен“, с посочена дата на издължаване – „****г.“.
По делото са приети и основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице М. М., приети като обективни, компетентно дадени и
неоспорени от страните, от които се установява, че след извършена проверка в
счетоводството на ответното дружество и анализ на представените пет броя ПКО и
подадената Молба за предсрочно погасяване на кредита, са извършени плащания на обща
стойност 4 999.47 лева, с които е погасена главницата по договора за заем от **** г. в
размер на 5000 лева. Вещото лице установява също, че други плащания и погасявания по
процесния договор към „Кредит Тайм“ ЕООД по възнаградителна лихва, неустойка и други
такси и разноски по договора, не са правени.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че безспорно се
установява, че в процесния договор за кредит се съдържат уговорки, както за
възнаградителна лихва, така и за неустойка. По делото, обаче, няма нито едно доказателство,
което да води до извод, че по този договор, други суми, освен главницата са били платени.
Кредитът е бил предсрочно погасен, още на първия месец след изтеглянето му, като в
представените пет броя ПКО не е записано като основание какво точно плаща длъжникът
със съответната сума, а единствено е посочен номер на кредита. Сборът на платените суми
съвпада с главницата по кредита, поради което следва да се приеме, че само тя е била
платена. Липсват, каквито и да е било данни за погасени от длъжника възнаградителна
лихва и неустойка по договора, нито пък се установява такива задължения да са били
начислени, съответно суми, отнесени за погасяването им.
Предвид изложеното, предявените осъдителните искове следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, която сума следва да се възложи в тежест
на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Н. Х., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ****,
против „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК: *********, осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева – получена без основание по клауза за
възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *****г., както и сумата от 150 лева –
получена без основание по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № **** г., ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба - **** г. до
окончателното им плащане.
ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН: **********, от гр.****, да заплати на „Кредит Тайм”
ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева) – разноски за
настоящото гр.д. № 10321/2020 г. по описа на РС – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
5
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6