РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500759 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.Ж.Ш. против Решение № 260146/14.02.2022г.,
пост. по гр.д.№ 16250/2020, ПдРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
*********** сумата от 1120,00лв., представляваща регресно вземане за изплатено от
*********** по щета № 111143/30.11.2016 г. обезщетение за имуществени вреди на
лек автомобил „Опел Астра” с рег. № **********, собственост на П.Б., причинени
вследствие на ПТП, реализирало се на 11.02.2016г. в *************, от М. Ж. Ш., като
водач на автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***********, без сключен договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда на 04.12.2020 г. до окончателното й погасяване, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят М. Ш., чрез особения си представител адв. И.М. е обжалвал
изцяло решението с мотиви, че същото е неправилно и необосновано. Развива доводи,
че претендираните щети, заплатени от ищеца не биха могли да се получат от
процесното ПТП, като нито от установения механизъм на произшествието могат да
настъпят тези вреди по увреденото МПС, нито само поведението на жалбоподателя
може да доведе до настъпването им. Поддържа и че определения размер на вредите е
силно завишен. Освен това определената обща стойност на вредите надвишава
1
стойността на самия автомобил. Моли за отмяна на обжалваното решение като
неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново такова, с което се отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд е подала отговор на въззивната жалба, в
който поддържа нейната неоснователност. Поддържа, че оспорването на стойността на
вредите е преклудирано, доколкото жалбоподателят не е оспорвал заключението на
САЕ. Последната е доказала както вида, така и размера на щетите. По отношение
механизма на процесното ПТП счита, че се установява от протокола за ПТП и от САЕ.
Вината на жалбоподателя също е доказана по административно –правен ред. Предвид
тези съображения счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
Производството е образувано по иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ –
търсене на регресна отговорност от ******** за изплатеното обезщетение за
причинени при ПТП вреди от лицето, причинило произшествието с автомобил, за
който не е налице сключена задължителна застраховка на автомобилиста „Гражданска
отговорност“.
От фактическа страна по делото се установява следното :
Представен е протокол за ПТП от 11.02.2016г., в който е отразено, че виновният
водач И. Ш. не може да представи валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Приложено е и анд № 2978/16, ПдРС, по което е постановено решение, с което е
потвърдено наказателното постановление на Ш. за установени административни
нарушения при причиняване на процесното ПТП. Приложено е и копие от
образуваната щета № 111143/30.11.2016 при *********** , от която се установява, че
П. Б. е заявил такава. Извършен е оглед, изготвена е експертиза, която е установила че
щетите надвишават 70% от стойността на автомобила, поради което е определено
обезщетение в размер на тотална вреда в размер на 1120лв. Представени са и
2
доказателства за изплащане на определеното обезщетение на пострадалия.
По делото е изготвена и приета САЕ от в.л. М., която установява, че посоченият
в протокола за ПТП механизъм на причиняване на произшествието може да доведе до
вредите, посочени в описа на **********. Пазарната стойност на ремонта за
възстановяване на повредите е определена на 1764,31лв.
По делото е разпитван и свидетел – П. Б., който е собственик на увредения
автомобил. Свидетелят повтаря установения в протокола за ПТП механизъм на
причиняване на произшествието – при неспазване на предимство от страна на шофьора
на БМВ-то удря странично в предната дясна час около предната гума увредения Опел
Астра. Щетите били описани от *********** и след около година им била заплатена
сумата от 1120лв.
При така установеното от фактическа страна по главния иск се правят следните
правни изводи: В гл.51 от КЗ са уредени случаите на заплащане на обезщетение за
причинени вреди от ПТП от *********. Съгл. чл.557, ал.1 от КЗ ****** заплаща
обезщетение за вреди , причинени от ПТП от превозно средство, което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгл.
чл.558, ал.7 от КТ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 *********
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви,
както и разходите за определянето и изплащането му. В случая се доказва безспорно от
протокола за ПТП, който е подписан без възражение и от административното
производство по делото, настъпването на ПТП, както и виновния водач. Приетата
САЕ, която не е оспорена от страните пък доказва както причинно-следствената
връзка между механизма на ПТП и причинените вреди, така и размера на същите. При
доказателствена тежест за ответника, същият не ангажира доказателства да има
сключена валидна застраховка гражданска отговорност. Предвид това, съдът намира
че се доказва основанието на ********** да изплати обезщетение на пострадалото
лице в претендирания размер. От представеното платежно нареждане пък безспорно се
доказва, че обезщетението е реално платено. С изплащане на същото за ************
възниква правото да търси регресна отговорност от причинителя на ПТП.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразна ще следва да
бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата
страна сторените по делото разноски в размер на 300лв., заплатено възнаграждение за
особен представител, а по сметка на ПдОС в полза на бюдожета на Съдебната власт и
сумата от 50лв., дължима ДТ.
С оглед на изложеното съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260146/14.02.2022г., пост. по гр.д.№ 16250/2020, ПдРС.
ОСЪЖДА М. Ж. Ш., ЕГН **********, да заплати на ************, сумата от
300лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Ж. Ш., ЕГН **********, да заплати сумата от 50лв.,
съставляваща ДТ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ПдОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4