О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 2329 28.11.2019г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, V- ти въззивен състав
На двадесет
и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Галя Белева
частно гражданско дело №1642 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бургаският окръжен
съд е сезиран с частна жалба от адв.Роза Димитрова като пълномощник на Д.Ю.Ш. против
определение №266 от 19.09.2019г. по гр.д.№280/2018г. по описа на Районен съд-
Царево, в частта му, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за
намаляване на определените възнаграждения на особените представители на трима
от ответниците по делото. Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде
отменено в атакуваната част като незаконосъобразно, като вместо него се
постанови ново, с което се постанови на особените представители по чл.47, ал.6
от ГПК на трима от ответниците да бъдат изплатени възнаграждения от по 150 лв.,
а остатъка от внесената сума да бъде възстановена на жалбоподателя. Намира, че
разрешението на т.7 от ТР №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, на което се е позовал
районният съд, за да отхвърли искането му, а именно- че на особения
представител по чл.47, ал.6 ГПК се дължи възнаграждение по чл.36, ал.1 ЗА
независимо от изхода на делото, не противоречи на искането на жалбоподателя. В
чл.47, ал.6 ГПк било предвидено, че размерът на възнаграждението може да бъде и
под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36, ал.2 ЗА, но не по-малко
от ½ от него. В последната разпоредба било предвидено, че договорения
между страните размер на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован.
В случая особените представители на тримата ответници извършили само едно
процесуално действие- изготвили са отговор на исковата молба, докато
определеното от съда възнаграждение било за участието им в цялото
първоинстанционно производство. Делото било прекратено преди първото съдебно
заседание, което мотивирало жалбоподателят да поиска намаляване на определеното
възнаграждение наполовина. Допълнителен аргумент за искането му била и
възприетата съдебна практика в случай на упълномощаване на адвокат от страна на
лицето, на което бил назначен особен представител, на последния да бъде
присъждано възнаграждение съобразно извършените процесуални действия до
съответния момент. Прилагайки по аналогия тази практика, при прекратяване на
съдебното производство преди насрочването на делото в съдебно заседание, щяло
да бъде справедливо на назначените особени представители да се изплати
възнаграждение съобразно обема на извършените от тях процесуални действия. И
съобразно разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК.
Ответниците по жалбата,
уведомени чрез особените си представители не представят отговори.
Частната жалба е с
правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.248, ал.3 ГПК. Същата е подадена
в законоустановения срок от страна, която има правен интерес от обжалването му
в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по 260 и чл.261 ГПК и е
допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен
съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Гражданско дело №280/2018г.
по описа на РС- Царево е образувано по иск с правно основание чл.124 ГПК,
предявен от Д.Ю.Ш., гражданин на РФ против А.К.А. от гр.София, О.Ц.М.от
гр.София, Ф.Н.К.от гр.София, Ю.Х.И. ***, Н.М.П.от гр.София, К.Й.Л. ***, П.Б.В.от
гр.София и А.Д.Ч. ***. Ищецът, който твърди, че е собственик на къща №1 в ПИ с
идентификатор 44094.2.927, с.Лозенец, общ.Царево, м.“Караагач“, с площ от 8537
кв.м. е предявил иска срещу ответниците в качеството им на управители на
етажните собствености на останалите осем броя къщи, находящи се в поземления
имот. На 15 страници от исковата молба са развити съображения в подкрепа на
становището на ищеца, че в конкретния случай е неприложим режима за управление
на етажната собственост; че поземленият имот, в който са построени деветте
сгради не е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС; за недопустимост с решение на
съвместно общо събрание на няколко етажни собствености да се налага режим на
управление на общите части, който не е предвиден в закона; за нищожност на
решенията на проведеното на 20.08.2016г. съвместно общо събрание. Направено е
искане да бъде установено по отношение на всяка от етажните собствености в къщи
№2,3,4,5,6,7,8, и 9 в описания по-горе ПИ, че за ищеца не съществуват
задълженията, описани в решенията на съвместното общо събрание от 20.08.2016г.
и възпроизведени в петитума на исковата молба. Приложени са 25 бр. писмени
доказателства и е направено искане за допускане на СТЕ.
Районният съд е
разпоредил връчване на преписите от исковата молба на ответниците по делото,
при което е установено, че за трима от тях са налице предпоставките по чл.47,
ал.6 ГПК за назначаване на особени представители на разноски на ищеца.
С определение №371
от 28.11.2018г.; определение №372 от
28.11.2018г. и определение №377 от 29.11.2018г. , районният съд е назначил
особени представители на ответниците както следва: на Ю.Х.И.- адв.Таня Янчева
Янчева; на А.Д.Ч.- адв.Тереза Христова Павловска; на К.Й.Л.- адв.Даниел Стоянов
Скулиев. С тези определения е определено и възнаграждение на особените
представители на разноски на ищеца в размер на 300 лв. за всеки от тях. Не се
спори, че определените възнаграждения са внесени от ищеца. На особените
представители са връчени преписи от исковата молба и доказателствата. Безспорно
е, че тримата особени представители са представили писмени отговори на исковата
молба. С тях са изложили съображения за недопустимост, а при условията на
евентуалност- за неоснователност на исковете. Взели са и становище по
доказателствените искания на ищцовата страна.
С определение №29
от 25.01.2019г. районният съд е оставил
производството по гр.д.№280/18г. по описа на ЦРС без движение и е определил на
ищеца срок за отстраняване на констатирани от съда противоречия между фактическите
твърдения в исковата молба и петитума на иска. Определението е връчено на
пълномощника на ищеца- адв.Димитрова на 29.01.2019г. С определение №48 от
15.02.2019г. исковата молба е върната, а производството по делото е прекратено
поради неизпълнение на указанията на съда, дадени с предходното определение.
Ищецът, чрез
пълномощника си адв.Димитрова е сезирал съда с молба /л.224/ за определяне на
подходящо възнаграждение на тримата особени представители, адекватно на
извършените от тях процесуални действия- изготвяне и подаване на отговор на
исковата молба, като се съобрази, че делото е прекратено, както и за
възстановяване на остатъка от внесената сума на ищеца.
С определение №266
от 19.09.2019г. РС- Царево е приел, че първоначално определеното възнаграждение
на особените представители е в минималния размер съгласно чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и че съобразно ТР №6/2012г. на ВКС, ОСГТК същото се дължи независимо от изхода
на делото, поради което е приел, че размера
на дължимото на всеки от особените представители възнаграждение отговаря на
внесения депозит, поради което е счел, че молбата за възстановяване на остатък
от внесения депозит е неоснователна. Постановил е определените възнаграждения
от по 300 лв. за всеки от особените представители да им бъдат изплатени от
внесения депозит от ищеца и е оставил без уважение молбата на ищеца за връщане
на остатъка от внесения депозит.
При така установената
фактическа обстановка Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е неоснователна.
Правилно районният
съд е приел, че определеното по реда на чл.47, ал.6 ГПК възнаграждение на
процесуалните представители на трима от ответниците е съобразено с минималния
размер по наредбата за адвокатските възнаграждения- чл.7, ал.1, т.4 ГПК.
Несъстоятелно е оплакването, че съдът не е съобразил, че процесуалните
представители са представили само отговор на исковата молба, но не са
осъществили процесуално представителство предвид прекратяването на делото. Видно от разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба
№1/2004г. на ВАС, минималното възнаграждение за подаване на отговор, без
осъществяване на процесуално представителство е също 300 лв. Несъстоятелно е
оплакването, че следва да се приложи по аналогия съдебна практика, формирана
при прекратяване на представителството в случай, че представлявания си
упълномощи адвокат. Такава практика не е цитирана от страната, не е известна и
на настоящия съдебен състав, поради което липсва основание да се обсъжда
възможността за евентуалното ѝ приложение.
С разрешението,
дадено с т.6 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС относно правната природа на
представителството по чл.47, ал.6 ГПК по задължителен за всички съдилища начин
се прие, че положения труд от особения представител по чл.47, ал.6 ГПК е
възмезден, като на последния винаги се дължи възнаграждение, независимо от
изхода на делото- т.е. дали делото е прекратено или исковете против
представляваната страна са уважени. Посочено е още, че в зависимост от
фактическата и правна сложност на делото съдът може да определи и по-висок
размер на възнаграждението, като само той е органът в чиято дискреция е както
преценката за назначаването на особения представител, така и служебно
осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство.
С допълнението на
разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК от 2017г., в изречение второ на същата норма
законодателят предвиди възнаграждението на особения представител да се определя
от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът му
може да бъде и под минималния за съответния вид работа, съгласно чл.36, ал.2 от
ЗА, но не по-малко от една втора от него.
Въззивният съд
намира, че в случая не са налице предпоставките за намаляване възнаграждението
на особените представители независимо, че делото е било прекратено преди
първото по делото съдебно заседание. В случая въззивната инстанция съобрази
фактическата и правна сложност на спора, включително обема на исковата молба и
изложените в нея фактически и правни доводи, многобройните писмени
доказателства, поради което намира, че положения от процесуалните представители
на ответниците, представлявани по реда на чл.47, ал.6 от ГПК труд по
запознаването с иска, изготвянето и депозирането на отговорите следва да бъде
възмезден адекватно, чрез изплащане на първоначалното възнаграждение,
определено от районния съд, което е в минимален размер. Съобразено бе и естеството
на конкретния спор, който е преди всичко правен, поради което дейността на
процесуалните представители на ответниците в значителна степен се състои в
своевременното депозирането на писмените отговори на исковата молба.
Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№4798 от
7.10.2019г. п описа на РС-Царево, подадена от адв.Р.Д. като пълномощник на Д.Ю.Ш.
против определение №266 от 19.09.2019г. по гр.д.№280/2018г. по описа на Районен
съд- Царево, в частта му, с която е отхвърлено искането за намаляване на
определените възнаграждения на тримата особени представители по чл.47, ал.6 от ГПК и възстановяване на остатъка от внесената сума на ищеца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: