Решение по дело №1801/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.213 и сл. от Глава ХІХ на Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Д. Я. от гр. София, против Заповед № 2494/19.07.2023 г. на Заместник-кмета на община Варна, с която е разрешено на М. К. Д. – собственик на ПИ 10135.2723.358 по КК на гр. Варна, СО „Ваялар“, прокарване на временен път с ширина 3.50 м., като път с идентификатор 10135.2723.1354 се продължи по трасето на уличната регулация и премине през поземлен имот 10135.2723.384 с вписан собственик в КККР Т. И. Т., засегната площ 171 кв.м.; поземлен имот 10135.2723.473 с вписан собственик Ж. А. Б. Г., засегната площ 14 кв.м., и поземлен имот 10135.2723.803 с вписани собственици М. Д. В. и С. Д. Я., засегната площ 102 кв.м.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че към момента до имота има изграден достъп чрез тупик, който според изискванията на закона не е необходимо да бъде с ширина 3,50 метра. Според жалбоподателката са налице и други възможности за изграждане на временен път до ПИ № 10135.2723.358, които не са обсъдени от административния орган. Сочи, че след като е налице одобрен ПУП, то следва Община Варна да го приложи и временният път да бъде прокаран по предвидената нова улица от осева точка 1200-1201-1185-1186-1187, през имот с идентификатор 10135.2723.765. Изложени са доводи, че е възможно прокарването на временния път да се осъществи и между ОТ 1183-1186, по южната граница на имот с идентификатор 10135.2723.766. Моли заповедта да бъде отменена и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. С депозирана писмена молба чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Позовавайки се на приетата и изслушана съдебно-техническа експертиза счита, че приетият от Община Варна вариант за изграждане на временен път е най-неподходящият. Излага съображения, че процесната заповед е издадена при нарушение на чл. 6 от АПК и моли за нейната отмяна.

Ответникът – Заместник-кметът на Община Варна, не се представлява в съдебно заседание. С писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, оспорва жалбата и излага подробни съображения за нейната неоснователност, моли да бъде оставена без уважение. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. С депозирана молба чрез процесуален представител поддържа писмения отговор и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна – М. К. Д., се представлява от адв. Кирова, която оспорва жалбата. Позовавайки се на съдебно-техническата експертиза излага съображения, че до имота на Д. няма достъп чрез предвидената улица – тупик и няма възможност да бъде изграден достъп чрез нея. Моли в случай, че заповедта се отмени да се вземе предвид един от вариантите, изготвени от вещото лице. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. Представени са и подробни писмени бележки, в които се твърди законосъобразност на оспорената заповед.

Заинтересованата страна – М. Д. В. се явява лично в съдебно заседание. Поддържа жалбата и моли заповедта да се отмени.

Заинтересованите страни – Т. И. Т. и Ж. А. Б. Г., не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по повдигнатия правен спор.

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката С. Д. Я. и заинтересованата страна М. Д. В. се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.2723.803 /пл. № 1327/, съгласно нотариален акт № 156/23.03.1998 г., том III, дело № 1551/1998 година /л. 19 от делото/.

Заинтересованата страна М. К. Д. се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 10134.2723.358, съгласно НА № 105/14.09.1994 г., том ХХХ, дело № 13881/1994 година /л. 55 от преписката/.

Административното производство е започнало със заявление рег. № АУ123509ВН/14.12.2022 г. /л. 53 от преписката/ от М. К. Д., собственик на ПИ с идентификатор 10135.2723.358 по КК на гр. Варна, с което е поискал от ответника да открие производство за прокарване на временен път до имота му, находящ се в СО „Ваялар“ на гр. Варна.

На 16.01.2023 г. е проведено заседание на Общинската комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване на право на преминаване и прокарване на временни пътища, на което под т. 1-5 е разгледано заявлението на М. Д. /л. 38-40 от преписката/. Комисията е взела решение, предвид голямото застрояване в района, да се извърши оглед на място.

На 21.04.2023 г. проведено заседание на Общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване на право на преминаване и прокарване на временни пътища, на което под т. 3-6 повторно е разгледано заявлението на М. Д. /л. 30-33 от преписката/. Комисията е взела решение да допусне започване на процедура за прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до ПИ 10135.2723.358 по КК на гр. Варна, СО „Ваялар“ през ПИ 10135.2723.384 по отворен на място временен път по Заповед № 2744/2011 г. на Кмета на Община Варна, след което пътят продължи през ПИ 10135.2723.473 през югозападния ъгъл на имота в трасето на уличната регулация, след което продължи през ПИ 10135.2723.803 покрай западната му граница. Засегнати части от ПИ 384 – 63 кв. м., от ПИ 473 – 14 кв. м. и от ПИ 803 – 102 кв. метра.

С писмо рег. № АУ123509ВН_002ВН/30.05.2023 г. /л. 26-27 от преписката/ заинтересованите страни са уведомени за взетото решение.

В законово установения срок е постъпило възражение с рег. № АУ123509ВН_003ВН/08.06.2023 г. /л. 20-22 от преписката/ от М. Д. В., собственик на ПИ с идентификатор 10135.2723.803.

На 29.06.2023 г. Общинската комисия, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. на Кмета на Община Варна, с решение 4-12 от Протокол № 4/29.06.2023 г. /л. 17-19 от преписката/ е разгледала подаденото възражение и е взела решение да не го уважава. Приела е, че покрай оградите от източната страна има ел. стълбове, които стесняват още повече пътеката, в ПИ 359 има жилищна сграда до границата, ел. стълб и шахта, а в ПИ 347 има жилищна сграда, масивна ограда и борове, които не позволяват да се разшири пътя от тази страна. Посочила е, че ако се прокара временен път през ПИ 765 и ПИ 766, ще се наруши нормалното ползване на изградените жилищни сгради в имота, а на ПИ 766 ще се намали още повече площта като се отнеме, както за уличната регулация по диагонал на имота, така и за временен път.

С писмо рег. № АУ123509ВН_004ВН/12.07.2023 г. /л. 14 от преписката/ са уведомите заинтересованите страни.

На 19.07.2023 г. Заместник-кметът на Община Варна е издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 2494/19.07.2023 година.

По преписката са приложени Заповед № 2747/28.07.2011 г., с която е разрешено прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 10135.2723.472; Заповед № 2757/05.08.2013 г., с която е разрешено прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 10135.2723.770, и Заповед № 3208/12.10.2022 г., с която е разрешено прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 10135.2723.473.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът приема за обективно, обосновано и кореспондиращо с доказателствата по делото.

СТЕ беше оспорена от процесуалния представител на заинтересованата страна М. Д., по т.4 и 5, но не беше направено искане за провеждане на повторна експертиза.

Въпреки оспорването, съдът прие СТЕ, тъй като на въпросите поставени в т.4 и 5, вещото лице е дало отговор в заключението си по т.1 и 2 от СТЕ, както и по време на разпита му в съдебно заседание. Тоест всички относими към предмета на делото въпроси, бяха изяснени.

От СТЕ се установява, че за района на СО „Ваялар“ е разработен и действащ ПУП-ПУР на с.о. „Траката, Ваялар и Горна Трака“, одобрен с Решение № 551-6 от Протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на ОС – Варна. Вещото лице сочи, че съгласно същия е проектирана улица – тупик от осова точка 1128 до осова точка 1130 с широчина на трасето 3,5 м. по съществуващ път № 9529 със средна широчина на пътя около 2 метра. Според експерта за осигуряване на достъп до ПИ 10135.2723.358 са възможни още три варианта, освен този, предложен по оспорената заповед.

При първи вариант /скица – първи вариант/ вещото лице сочи, че ако временният път премине през предвидената улица с осови точки 1128 до 1130 по ПУП-ПУР ще засегне ПИ с идентификатор 10135.2723.348 – 23,32 кв.м., ПИ с идентификатор 10135.2723.349 – 15,56 кв.м., ПИ с идентификатор 10135.2723.353 – 17,81 кв.м., ПИ с идентификатор 10135.2723.354 – 22,37 кв.м., ПИ с идентификатор 10135.2723.978 – 9,61 кв.м., ПИ с идентификатор 10135.2723.979 – 13,34 кв.м., ПИ с идентификатор 10135.2723.345 – 9,59 кв.м. и ПИ с идентификатор 10135.2723.347 – 16,50 кв.м. Според експертизата по цялото трасе на пътя от двете страни следва да се премахнат огради от бетонни колове и оградна мрежа с обща дължина – 191,56 м., следва да се премести електрическа стълбовна линия с ел. отклонения за всеки имот и с монтирани външни ел. табла. По дължината на пътя и от двете страни на оградите са засадени декоративни и трайни насаждения. Експертизата дава заключение, че за да се реализира този вариант, трябва да се проведат изкопно-насипни строителни мероприятия, за да се достигне предвиденият по регулация наклон на улицата.

При втория предложен вариант временният път следва предвидената улица по приетия ПУП-ПУР с осови точки 1200-1201-1185-1186-1187 /скица – втори вариант, с жълт цвят/. Вещото лице сочи, че трасето е с широчина 3,50 м., като за включването му при границата с ПИ 10135.2723.358 същото се отклонява от регулацията на 3,50 метра. Трасето при този вариант преминава по изцяло изградена вертикална планировка с трайна настилка на двора на ПИ 10135.2723.765. Според експертизата единствените трайни насаждения, които биха се засегнали, са тези, находящи се на североизточната граница на имота /туи/, попадащи в предвиденото трасе /кръстовище/ по ПУП-ПУР на СО „Траката, Горна Трака и Ваялар“ при осови точки 1200-1201.

Третият вариант предвижда временният път да започне от съществуващата улица № 1354, да премине по западната граница на имот ПИ 10135.2723.765 с дължина 36,89 м. и с площ 127 м., да завие на дясно през ПИ 10135.2723.766 по северната му граница до ПИ 10135.2723.358 с дължина 26,91 м. и площ 94 кв. метра. Този вариант преминава по бетониран път през ПИ 10135.2723.765 /снимка на скица – трети вариант/, а през ПИ 10135.2723.766 по равен затревен терен, вещото лице дава заключение, че по този начин няма да се засегне декоративна растителност и трайни насаждения.

При последния предложен вариант – временният път започва от съществуваща улица № 1354, преминава по западната граница на ПИ 10135.2723.765 с дължина 36,89 м. и с площ 127 м., завива на дясно по южната граница на ПИ 10135.2723.765 до ПИ 10135.2723.358 с дължина 30,26 м. и площ 94 кв. метра. Вещото лице дава заключение, че временният път преминава по бетониран път /снимка на скица – четвърти вариант/, а по южната граница на ПИ 10135.2723.765 по равен очакълен път /снимка на скица – четвърти вариант/. С този вариант според експерта няма да се засегне съществуваща масивна ограда или трайна декоративна растителност в имота.

След извършен на място оглед вещото лице сочи, че по цялата дължина на трасето на временния път, разрешен с процесната заповед, съществува в източна посока напречен наклон, а в края на трасето при т. 1, 2 и 3 същото завършва с разлика във височината на терена от т. 3 до т. 1 и 2 около 1,60 м. до 1,80 м., като откоса е частично стабилизиран с изградена подпорна стена с височина от 0,80 м. до 1 метър. Във връзка с това според експерта се налагат големи по обем изкопно-насипни строителни мероприятия за преодоляване, както на напречния наклон, така и за достигане на необходимия надлъжен наклон за достъп до ПИ 10135.2723.358 /скица № 1/. По трасето на временния път вещото лице е установило три броя смокини. От обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, се установява следното: към момента няма транспортен достъп до имот ПИ 10135.2723.358, налице е временна пътека широчина 2-2,30 м., която се е оформила от оградните линии на отделните имоти. Електрическите стълбове се намират в близост до трасето на временния път. Трайните насаждения, които биха се засегнали са различни видове и по цялото трасе на пътя от двете страни. Наклонът на пътеката не може да бъде преодолян без изкопно-насипни работи по трасето. Според вещото лице е възможно да се прокара временен път по първи вариант на експертизата, но трябва да се махнат всички огради и ел. стълбовете по трасето, но пътят ще минава съвсем близо до съществуваща ограда на ПИ 10135.2723.979. По втория вариант: пътят би бил с необходимия отстъп по проектираната регулационна линия, ще засегне туите в ПИ 10135.2723.765 и оградата, но това не е пречка според вещото лице, тъй като тя не е масивна. В имот 765 експертът не е установил разчертани паркоместа, но посочва, че те могат да бъдат разположени навсякъде в имота. По вариант три: вещото лице е установило, че достъпът до имот 765 от улица 1354 е чрез дистанционни портални врати. Разликата между вариант 3 и вариант 4 на експертизата е в това, че при вариант 3 преминава южно от имот 765, а при вариант 4 преминава през имот 4. Според вещото лице пътят, предложен по оспорената заповед, има множество недостатъци, които биха били пречка същият да се реализира. Вещото лице пояснява, че вариантът по оспорената заповед е коментиран в т. 4 от експертизата. Според него най-икономичен вариант за прокарване на временен път до имота е вариант четири /отговор на въпрос 3 и 4/, след това е вариант 3. Описаният в експертизата вариант 3 трябва да мине успоредно на описания вариант 4 /скица 4/. Съвсем малка част от имот 766 ще бъде извън регулация, тази част е заключена между южната регулационна линия на пътя и източната граница на имота. Всичко извън т. 1, 2, 3 и 4, нанесени със син химикал на скица „вариант 3“ /л. 104 от делото/, попадат в одобрения ПУП, който прави чупка към т. 5 и 6, където се образува малка площадка по регулация.

Според вещото лице, за да се преодолее денивелацията на пътя предвиден по процесната заповед, следва да се изготви инвестиционен проект за изграждане на пътя и подхода на имота на Д.. Трябва да се направят насипи и изкопи, и естакада, която да стигне до края на предвидения временен път. Експертът сочи, че насипът за пътя би изглеждал точно така, както е напречният разрез, представен с молбата на жалбоподателката /л. 114 от делото/. Според вещото лице по този начин откосът ще навлезе повече в имот 803 и ще се засегне и сградата.

Установените по делото факти налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, в предвидения от закона срок, при наличие у жалбоподателката на правен интерес от оспорването, поради което производството е допустимо. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.190 ал.6 от ЗУТ, при липса на съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти, временните пътища се прокарват въз основа на заповед на Кмета на общината, каквато е и конкретната хипотеза. А видно от представената Заповед № 5515/31.12.2019 г. /л. 5 от преписката/ на Кмета на Община Варна, същият е предоставил своите функции да издава мотивирани заповеди по чл.190 ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища на П. П. – Заместник-кмет на Община Варна, поради което последният е териториално и материално компетентен да издава заповеди от рода на процесната.

Заповед № 2494/19.07.2023 г. на Заместник-кмета на Община Варна е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно установеното в чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването й. Всички, развити от жалбоподателката, доводи изразяват по същество оспорване на материалната законосъобразност на оспорената заповед, а при извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за нейната отмяна. С оглед изложеното, не са налице основания за отмяна по чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.

Независимо от изложеното дотук, заповедта е незаконосъобразна предвид следните аргументи:

Между страните няма спор, че административното производство е протекло по реда, разписан в Раздел І, Глава ХІІІ, Част ІV от ЗУТ – „Временни пътища“; както и относно факта, че за прилежащата територия на СО „Ваялар“ има изработен и влязъл в сила ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 551-6 по Протокол № 10 от 26 и 27.07.2013 г. на Общински съвет – Варна, който не е приложен.

Според чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие – въз основа на заповед на кмета на общината. По делото липсват доказателства, че между собствениците на господстващия и на обслужващите имоти е постигнато съгласие за прекарване на временен път преди да бъде издадена процесната заповед, а и подаването на възражения в административната фаза на производството, както и образуването на настоящото съдебно производство са категорична индиция за несъгласие на собствениците на обслужващите имоти с прокарването на такъв път.

Според алинея 3 на чл. 190 от ЗУТ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Видно от цитираната разпоредба употребеният израз „по възможност“ сочи, че не е задължително временният път да следва улиците по ПУП, когато той още не е приложен, а това единствено е препоръчително. Съгласно ПУП-ПУР достъпът до имот 10135.2723.35 е предвиден по новопроектирана улица – тупик, с ОТ 1128-1130, с широчина на трасето 3,50 м. по съществуващ път № 9529 със средна широчина на пътя 2 метра. Това се потвърждава и от изслушаното по делото заключение на СТЕ /отговорът на въпрос 1/.

От събраните по делото доказателства и от изслушаното по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза се установи по категоричен начин, че освен предвиденото в процесната заповед трасе са налице и още четири възможности за прокарване на временен път до имота на заявителя, които не са обсъдени от административния орган при издаване на заповедта. Действително с предвидената по ПУП-ПУР улица – тупик, с ОТ 1128-1129-1130 се засягат множество имоти, огради и ел. стълбове, което се потвърждава и от СТЕ /вариант 1, скица – първи вариант/, но при издаване на процесната заповед административният орган е разгледал само още един вариант за прокарване на временен път /вариант две по изслушаната СТЕ/. Мотивът да отхвърли този вариант е, че ако се прокара временен път през ПИ 765 и ПИ 766 трасето ще се приближи до изградената жилищна сграда в имота, ще се наруши ползването на обособените паркоместа в южната част на имота. Този извод на административния орган се опроверга от изслушаното заключение по допуснатата СТЕ, според което отстоянието от сградите са спазени. При обясненията, дадени в о.с.з., вещото лице сочи, че в имота няма разчертани паркоместа, а и те могат да бъдат навсякъде в имота, ако не бъде предоставена схема на паркоместата в този имот.

Доводите на жалбоподателката, свързани с целесъобразното решаване на въпроса по икономичност и целесъобразност, следва да се преценяват само при наличието на няколко законосъобразни варианта. В случая, видно от горното, са налице пет варианта – този по оспорената заповед и четири, дадени от експертизата, за които вещото лице подробно дава заключение в СТЕ и обяснения в съдебно заседание, като е категорично, че е налице по-икономичен вариант, с който биха се засегнали по-малко законни права и интереси на собствениците на поземлени имоти.

Предвид изложеното съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 6 от АПК, съгласно който когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Целта на заповедта е да се осигури отговарящ на нормативните изисквания временен транспортен достъп. Съгласно чл. 6, ал. 4 от АПК при наличие на две законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. В случая обаче това не е сторено от административния орган, който не е обсъдил всички възможни варианти за прокарване на временен път и от тях да избере най-икономичния и целесъобразен начин, като същевременно при него са спазени и нормативните изисквания да не се засягат съществуващи на място сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета. Избраният от административният орган вариант е най-трудно осъществим, което се потвърждава и от дадените обяснения от вещото лице в съдебно заседание. Освен това този вариант не е и най-икономичен и най-целесъобразен. Действително с него биха се засегнали само три броя смокини /отговорът на въпрос 4 от СТЕ/, но за сметка на това съгласно даденото заключение по съдебно-техническата експертиза, за да се осъществи този вариант се налагат големи по обем изкопно-насипни строителни мероприятия за преодоляване, както на напречния наклон, така и за достигане на необходимия надлъжен наклон за достъп до 10135.2723.358. Съгласно обясненията, дадени от вещото лице в о.с.з., за да се преодолее денивелацията, следва да се изготви инвестиционен проект, както и освен насипите и изкопите трябва да се направи естакада, която трябва да достигне до края на предвидения временен път, съответно по този начин ще се навлезе още повече в имота на жалбоподателката и ще се засегне сградата. С оглед изложеното следва да се има предвид и предл. 2 на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ, а именно, че временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.

При този вариант не се постига целта на закона, а именно с възможно най-малко засягане на правата на заинтересованите лица по възможно най-малко обременителния за трети лица начин. Вещото лице дава категорично заключение, че при представения вариант по оспорената заповед са налице множество недостатъци и трудно би се реализирал временният път.

Изложеното обуславя извод за материална незаконосъобразност на атакуваната заповед и налага нейната отмяна. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, то съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на органа за ново произнасяне, при което трябва да се извърши преценка на подаденото от М. Д. заявление относно възможността за прокарване на временен път до имота му при по-икономично осъществим вариант от този по издадената Заповед № 2494/19.07.2023 година и се разгледат възможните варианти, описани в отговорите на въпроси 2 и 3 от изслушаното заключение по СТЕ.

При този изход на спора искането на заинтересованото лице Д. за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Такива се дължат предвид своевременно заявеното искане от страна на жалбоподателката на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателката Янакиева разноски в размер на 2050 /две хиляди и петдесет/ лв., представляващи адвокатски хонорар в размер на 1250 лв. и 800 лв. депозит за вещо лице, съгласно представения списък. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от процесуалния представител на ответника съдът счита за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК, настоящият състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 2494/19.07.2023 г. на Заместник-кмета на община Варна, с която е разрешено на М. К. Д. – собственик на ПИ 10135.2723.358 по КК на гр. Варна, СО „Ваялар“, прокарване на временен път с ширина 3.50 м., като път с идентификатор 10135.2723.1354 се продължи по трасето на уличната регулация и премине през поземлени имоти 10135.2723.384, 10135.2723.473, 10135.2723.803.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С. Д. Я., [ЕГН], от гр. София, [улица], [адрес], сума в размер на 2050 /две хиляди и петдесет/ лева, представляващи сторените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.