№ 689
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110208515 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от /фирма/, ЕИК /ЕИК/, представлявано от
В. Р. Я. – изпълнителен директор срещу наказателно постановление № Р-10-
380/19.05.2021 г., издадено от М. А. Ф., в качеството си на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 3
във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа
/ЗППЦК; обн. в ДВ бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила 31.01.2000 г./ на
търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5
1
000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 100о, ал.
1, предл. 1 във вр. с чл. 100т, ал. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗППЦК във
вр. с § 45, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИППП, обн. в ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г.,
в сила от 13.03.2020 г./.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
1
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за маловажност на
процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна
отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.
Кирил Слабов, с пълномощно по делото. Последният пледира за
неоснователност на депозираната жалба и за пълна доказаност на
неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни
аргументи. В допълнение са представени писмени бележки. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № Р-06-
955/07.12.2020 г., съставен от Д. ИВ. АНГ. – ст. експерт в отдел „Надзор на
публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“ при
КФН и в присъствието на Т. Н. С. и К. Б. Д. – свидетели при съставянето на
акта по чл. 40, ал. 3 ЗАНН е констатирано, че жалбоподателят /фирма/, в
качеството си на публично дружество, не е изпълнил задължението си в
2
законоустановения срок до 30.09.2020 г. да представи на КФН публично
уведомление за финансовото си състояние за първо тримесечие на 2020 г.
Изрично е отбелязано, че нарушението е извършено на 01.10.2020 г. в гр.
София.
1
В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 100о, ал. 1,
предл. 1 във вр. с чл. 100т, ал. 3 и ал. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗППЦК
във вр. с § 45, т. 1 ЗМДВИПП, същият е съставен при условията на чл. 40, ал.
2 ЗАНН, като впоследствие е връчен препис на представляващия
дружеството-въззивник на 09.02.2020 г.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № Р-10-380/19.05.2021 г. от М. А. Ф., в качеството
си на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 3 във вр. с
ал. 1, т. 3 ЗППЦК, при цялостно възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на търговското дружество е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно
1
задължение по чл. 100о, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 100т, ал. 4 във вр. с ал. 1,
изр. 1, предл. 1 ЗППЦК във вр. с § 45, т. 1 ЗМДВИПП.
Препис от наказателното постановление е връчен на
представляващия дружеството-жалбоподател на 25.05.2021 г., видно от
инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 28.05.2021 г.,
видно от приложената деловодна справка.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не
констатира противоречия с детерминираните в акта фактически положения.
Показанията на свидетеля Д.А. са подробни, задълбочени и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателствени средства, а това обезпредметява
отделното обсъждане на доказателствените източници. Нещо повече – между
страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите
материален и процесуален закон.
3
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и
отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от постъпилите писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на неизпълненото правно задължение, отговорното юридическо
лице и обстоятелствата, при които твърдяното нарушение е намерило
проявление в обективната действителност. В тази връзка, неоснователни са
оплакванията в жалбата за накърнено право на защита, изводимо от липсата
на съответствие между АУАН и НП относно правната квалификация на
4
възведеното административно „обвинение“. Принципно вярно е, че
актосъставителят е направил некоректна привръзка и с ал. 3 на чл. 100т
ЗППЦК, но този порок е отстранен от наказващия орган при упражняване на
правомощията му по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, с което правото на привлеченото към
отговорност лице да узнае юридическите измерения на констатираното
противоправно бездействие е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от
извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника /фирма/ е ангажирана за
1
неизпълнено правно задължение по чл. 100о, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл.
100т, ал. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗППЦК във вр. с § 45, т. 1
ЗМДВИПП, като на основание чл. 221, ал. 8, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗППЦК
му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева.
По делото е установено по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят /фирма/, в качеството си на публично дружество, не е
изпълнил задължението си в законоустановения срок до 30.09.2020 г. да
представи на КФН публично уведомление за финансовото си състояние за
първо тримесечие на 2020 г. С демонстрираното противоправното
бездействие от публичното дружество, на 01.10.2020 г. в гр. София,
1
закономерно е осъществен съставът на чл. 100о, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл.
100т, ал. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗППЦК, който срок в случая е бил
удължен с § 45, т. 1 ЗМДВИППП именно до 30.09.2020 г., вкл.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 221, ал. 8, т. 3
във вр. с ал. 1, т. 3 ЗППЦК, която препраща пряко към визираното в
5
1
разпоредбата на чл. 100о, ал. 1, предл. 1 ЗППЦК правно задължение. Налице
е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на
5 000,00 /пет хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че предвидената от законодателя санкция при първо нарушение
в разпоредбата на чл. 221, ал. 8, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗППЦК е относително
определена в границата от 5000,00 лв. до 10 000,00 лв. В конкретния случай
административнонаказващият орган добросъвестно е преценил обуславящите
отговорността обстоятелства и обосновано е наложил санкция в предвидения
от закона минимален размер, отчитайки липсата на отегчаващи факти. Ето
защо, определеното наказание не е явно несправедливо, пропорционално е на
извършеното нарушение, като същото е от естество да изпълни и легитимните
цели на санкцията по чл. 12 ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на
закона/: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за
наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”, поради което е юридически
невъзможно същата да бъде индивидуализирана под фиксирания в закона
минимум.
Липсват и основания за третиране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №
1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия
Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и
едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на
6
дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие
е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление /административно
нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./
от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други
смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид. В тази
връзка, принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по на чл.
1
100о, ал. 1, предл. 1 ЗППЦК не се изисква настъпването на вредни
последици, но макар и формално по своята конструкция, неизпълнението на
посоченото правно задължение не разкрива формална по степен обществена
опасност, имайки предвид характера на засегнатите обществени отношения, в
частност осуетяването на контролните функции на КФН. Твърденията в
жалбата, че неизпълнението се дължи на обявената световна пандемия, също
не мотивират извод за маловажност, доколкото посоченото обстоятелство е
било отчетено от законодателя и срокът за представяне на публично
уведомление на регулаторния орган е удължен с пет месеца.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-жалбоподател е
7
ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН /обн. в ДВ бр.
94 от 29.11.2019 г./ съдът следва да се произнесе служебно по извършените от
страните разноски. Предвид изхода на делото, отчитайки липсата на
фактическа и правна сложност, обема на доказателствения материал,
отправените възражения в жалбата, наложили тяхното обсъждане, както и
осъщественото процесуално представителство на въззиваемата страна пред
СРС, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, дружеството-жалбоподател следва да
бъде осъдено да заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от
Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № Р-10-
380/19.05.2021 г., издадено от М. А. Ф., в качеството си на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 3
във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа
/ЗППЦК; обн. в ДВ бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила 31.01.2000 г./ на търговско
дружество /фирма/, ЕИК /ЕИК/, представлявано от В. Р. Я. – изпълнителен
директор е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет
1
хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 100о, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 100т, ал. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗППЦК във вр. с § 45, т.
1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИППП, обн. в ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г.,
в сила от 13.03.2020 г./, като правилно и законосъобразно.
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 ЗАНН,
търговско дружество /фирма/, ЕИК /ЕИК/ да заплати на Комисията за
финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9