РЕШЕНИЕ
№ 1442
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216256 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. П. Б. ЕГН **********, чрез
упълномощения адв.Т. Т., против наказателно постановление /НП/ № 24-
4332-022978/01.10.2024 г., издадено от началник сектор, отдел „Пътна
полиция” при СДВР, против Н. П. Б. ЕГН **********, въз основа на съставен
му на 11.09.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
бланков №033061, за това, че на 11.09.2024 г., около 10.15 часа, в гр.София, по
автомагистрала „Тракия“ /автомагистрала А-1/, с посока на движение
от гр.Пазарджик към гр.София, и в района на 02 км, управлява
собствения си лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № ***, който е с намалена
видимост на предните странични стъкла /поставено фолио/, с което виновно
нарушил чл.105,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и
чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева.
При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения Н. Б.
1
написал, че полицаите не са измерили пропускливостта на стъклата; не са
използвали уред.
Недоволен от НП Н. П. Б., чрез адв.Т. Т., го обжалвал чрез
административнонаказващия орган пред СРС. В жалбата е написано, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, поради което е направено искане НП да
бъде отменено.
В деня на проведеното открито съдебно заседание са депозирани
“допълнителни мотиви/писмена защита“, в която са изложени доводи относно
разпоредбата на чл.105,ал.3 от ЗДвП, с позоваване на Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
Посочено е и че е необходимо извършване на тест с техническо средство
„Транспи - 1070“ за определяне дали пропускливостта на стъклата е в рамките
на регламентираните граници, каквото задължително измерване не е
извършвано. Написано е и че цифровата квалификация на описаното
нарушение не е пълна, тъй като не е посочено кое предложение на чл.105,ал.1
от ЗДвП се твърди, че е осъществено, с което е нарушено правото на защита
на наказаното лице. С оглед на това се иска НП, което жалбоподателят счита за
необосновано, незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, да бъде отменено, както и осъждане на дължимото
адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
В проведеното открито съдебно заседание и жалбоподателят Н. П. Б., и
упълномощеният му адв.Т. Т., редовно призовани се явяват, като адв.Т.
пледира НП да бъде отменено по съображенията от представените
допълнителни мотиви/писмена защита, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски, съгласно представения списък на такива.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
По делото преди съдебното заседание е депозирано от пълномощник на
административнонаказващия орган писмено становище по жалбата.
При проведения разпит и на актосъставителя А. Я., и на свидетеля по
2
акта В. Н., всеки от тях разказва, че като младши автоконтрольори в О „ПП“-
СДВР, при изпълнение на служебните си задължения на автомагистрала
„Тракия“, спрели за проверка лек автомобил „Ауди А 8“, тъй като им
направило впечатление, че предните му странични стъкла са затъмнени. При
проверката те визуално констатирали, че на тези стъкла било поставено фолио
с тъмен ефект, което ги затъмнявало. Поставеното /залепено/ фолио се
усещало и при допир с пръст. Те /полицаите/ предложили на водача
/жалбоподателя/ да свали фолиото от тези стъкла, но той отказал, поради което
и му съставили акт.
По делото са приложени: справка за собственост на визирания лек
автомобил; справка от О „ПП“-СДВР /картон на водача/ за регистрираните
извършени от Н. П. Б. нарушения и наложените за тях наказания;
доказателства относно компетентността на актосъставителя и
административно-наказващия орган.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства –
показанията на Я. и Н., които са ясни, със съответната обстоятелствена
конкретност, непротиворечиви - собствено и по между си, и писмените
доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283
от НПК и относими към предмета на доказване, които прецени поотделно и в
съвкупност, намирайки ги за еднопосочни и взаимно подкрепящи и
допълващи се.
Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените
материали, които цени, намира за установено с необходимата категоричност от
фактическа страна следното:
Лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № *** бил собственост, в т.ч. и на
11.09.2024 г., на Н. П. Б.. На предните странични стъкла на автомобила имало
залепено фолио със затъмняващ ги ефект. На посочената дата Б. управлявал
лекия си автомобил в гр.София, по автомагистрала „Тракия“ /автомагистрала
А-1/, с посока на движение от гр.Пазарджик към гр.София, като в 10.15 г. в
3
района на 02 км той бил спрян за проверка от изпълняващите служебните си
задължения младши автоконтрольори в О „ПП“-СДВР А. Я. и В. Н., на които
направило впечатление затъмнените предни странични стъкла на това МПС.
При проверката полицаите визуално констатирали залепеното на тези стъкла
фолио с тъмен ефект, което ги затъмнявало. Поставеното фолио се усещало и
при допир с пръст. Я. и Н. предложили на Б. да свали фолиото от тези стъкла,
но той отказал, поради което и му съставили акт, в частта за обяснения и
възражения на който Б. вписал, че полицаите не са измерили пропускливостта
на стъклата; не са използвали уред. Въз основа на АУАН било издадено
обжалваното НП, екземпляр от което Б. получил на 19.10.2024 г. и го
обжалвал чрез упълномощения си адв.Т. Т. на 23.10.2024 г.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законово посочения 14-дневен срок, от правно
легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/,
подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е.
жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, предвид
изложени в нея доводи.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
4
Разпоредбата на чл.105,ал.1 от ЗДвП гласи „Забранява се ограничаване на
видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им; в ал.2 е посочено „Ограничаване на видимостта, както и
намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на
предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за
виждане назад от двете страни на автомобила“, като в ал.3 е посочено
„Намаляване прозрачността на стъклата по ал.1 се допуска само в границите
на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации /Единни технически
предписания за типово одобрение на материали за безопасно остъкляване и
техния монтаж на превозни средства/, което се се прилага при производството
на автомобили и материали за тях, и регулира единни критерии за
използваните в производствения процес материали - да притежават такива
характеристики, които да осигуряват безопасно остъкляване на превозните
средства и да се спазват определени технически изисквания по отношение
монтажа на тези материали. В този смисъл чл.105,ал.3 от ЗДвП допуска
отклонение от забраната по ал.1, само относно фабрично ограничаване на
светлопропускливостта на движещите се по пътищата на България
автомобили, извършено в рамките на допустимите граници и стойности,
определени в Правило №43. Т.е. Правило № 43, приложимо на основание
Решение 97/836/ЕО, сочи характеристиките на стъклата, включително и по
отношение на светлопропускливостта, в т.ч. и че всички материали за
остъкляване трябва да бъдат с такива характеристики, че да се намали в
максимална степен опасността от нараняване при разрушаване. Разпоредбата
на чл.105,ал.1 от ЗДвП забранява ограничаване на видимостта през челното и
през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача
към пътя, както и намаляване на прозрачността им, като в случаят
автомобилът не е с фабрично матирани стъкла, а със залепено на тях
затъмняващо фолио. При поставяне на затъмняващо фолио се нарушава
светлопропускливостта. В случая жалбоподателят дори не твърди, че въпреки
поставеното затъмняващо фолио на предните странични стъкла на автомобила
му, намаляването на прозрачността им е в границите на стойностите съгласно
чл.105,ал.3 от ЗДвП, съответно - че стъклата отговарят на изискванията на
5
стандартизационните документи според чл.10,ал.1,т.6,б."в" от ППЗДвП
/Моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически
неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности по рамата,
кабината, каросерията и допълнителното оборудване - има счупени или
повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните
изисквания на стандартизационните документи/.
Няма законово изискване за изследване на процента на затъмняване,
респективно на видимостта. В чл.105 не се разглежда по-малко или по-голямо
ограничение на видимостта, която, впрочем, при налично затъмняване, е
различна в различните части на денонощието, като особено вечер, при липса
на дневна светлина, дори и малък процент на затъмняване води до намалена
видимост.
Съдът намира, че отбелязаната текстово в НП и АУАН фактическа
обстановка отразява вярно и точно действителната такава, и на същата е
дадена съответна и правилна правна квалификация.
Този съдебен състав е категоричен в своята констатация, изведена въз
основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна и
субективна страна жалбоподателят Н. П. Б. е извършил така описаното в НП
/и АУАН/ нарушение на чл.105,ал.1 от ЗДвП, тъй като на 11.09.2024 г., около
10.15 часа, в гр.София, по автомагистрала „Тракия“ /автомагистрала А-1/, с
посока на движение от гр.Пазарджик към гр.София, и в района на 02 км,
управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № ***, който бил с
намалена видимост на предните странични стъкла от залепеното на тях фолио,
като от субективна страна нарушението е извършено виновно от него.
Наложеното за нарушението в конкретния случай административно
наказание е в нормативно визирания вид и размер - глоба в размер на 20 лева
От справката за него от О „ПП“-СДВР /картон на водача/ за
регистрираните извършени от същия нарушения и наложените за тях
наказания, се констатират не малко и различни нарушения на ЗДвП, за които
са съставяни АУАН, издавани НП и ЗППАМ, а това извежда преценката, че
наложените му до момента административни наказания не са постигнали
6
целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед всички посочено до тук
извършеното от Н. П. Б. нарушение, предмет на това НАХД, не представлява
маловажен случай на административно нарушение. След произнасянето с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на ОСНК на ВКС вън от
съмнение е, че преценката на административнонаказващия орган за
маловажността на случая /изрично изразена от административно наказващия
орган или когато същият не е взел отношение във връзка с прилагане на чл.28
от ЗАНН/ не е израз на неговата оперативна самостоятелност, а подлежи на
съдебен контрол. В конкретния случай не може да се направи изводът, че
извършеното от Н. П. Б., макар да съставлява административно нарушение, е
без обществена опасност или с явно незначителна такава, защото то не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други
нарушения от този вид, т.е. нарушението не може да се характеризира като
малозначително, а това обосновава използването на санкционните средства на
административнонаказателното производство и ги прави обществено
приемливи.
От друга страна, съществен за правилното решаване на делото е
въпросът допуснати ли са процесуални нарушения и/или нарушения на
материалния закон в предсъдебната фаза на производството. При служебната
проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалноправните
норми и тяхното прилагане, които да са довели до накърняване на правата на
жалбоподателя в производството, в т.ч. и на правото му на защита, като съдът
приема, че и НП, и АУАН отговарят на изискванията съответно на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, те са издадени / съставени от съответно оправомощен и
компетентен за това орган, в който смисъл са приложените по делото заповеди
в тази връзка.
В обобщение - НП може да послужи за ангажиране на
7
административнонаказателната отговорност на Н. П. Б., за посоченото в него
нарушение, и респективно НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение, искането
на адв.Т. за присъждане на направените по делото разноски, следва да бъде
оставено без уважение като неоснователно, поради което и съдът не го
уважава.
Такава е преценката и относно направеното в депозираното по делото от
процесуален представител на административнонаказващия орган „писмено
становище по жалбата“ искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което не се поддържа в съдебно заседание /предвид
неявяването на представляващ административно наказващия орган/, което
писменото становище е напълно формално, по принцип, и като такова
възможно приложимо към всеки случай, без да съдържа конкретика във
връзка с настоящия казус, поради което и това искане следва да бъде оставено
без уважение като неоснователно, с оглед на което и съдът не го уважава.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
022978/01.10.2024 г., издадено от началник сектор, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, против Н. П. Б. ЕГН **********, за това, че на 11.09.2024 г., около
10.15 часа, в гр.София, по автомагистрала „Тракия“ /автомагистрала А-1/, с
8
посока на движение от гр.Пазарджик към гр.София, и в района на 02 км,
управлява собствения си лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № ***, който е с
намалена видимост на предните странични стъкла /поставено фолио/, с което
виновно нарушил чл.105,ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53
ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9