РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Добрич, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230100113 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Община град
Добрич, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
представлявано от ..... Й. Й. срещу ЕТ „М. А.-Н.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., представляван от М. С. А.. Исковете са
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
признаване на установено от съда, че ответникът дължи на ищеца
присъдените парични суми по Заповед №1306/06.11.2023г., издадена по ч. гр.
д. №2859/2023г. по описа на ДРС, а именно, дължими по Договор №
66/06.04.2006 г., за предоставяне на концесия върху нежилищен имот,
публична общинска собственост - „Обект за обществено хранене“ №3,
находящ се в гр. Д., включен в УПИ /парцел/...., кв...., ....зона, по плана на
Градски парк „Свети Георги“, а именно: 5 829,44 лв. - годишно концесионно
плащане за седемнадесета година, със законната лихва от датата на
заявлението 03.11.2023 г. до окончателното изплащане; 1165,89 лв. - ДДС
върху годишното концесионно плащане; 48,58 лв. - законна лихва за забава
върху главницата от 5829,44 лв., за периода от 06.05.2022г. - 04.06.2022. /вкл./;
11 396,56 лв. - неустойка за забава върху главницата от 5829,44 лв за периода
05.06.2022г. - 30.06.2023г. /вкл./; 368,81 лв. - платена държавна такса и 100,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните са били налице
облигационни правоотношения. Община град Добрич, в качеството на
1
концедент и ЕТ „М. А.- Н.“, в качеството на концесионер, са сключили
концесионен договор №66/06.04.2006г. за предоставяне на концесия върху
нежилищен имот, публична общинска собственост. Срокът на договора за
концесия е бил 30 /тридесет/ години /06.04.2006г. - 05.04.2036г./.
В чл. 2 от договора е било записано, че предмет на концесията е даване
на разрешение за извършване на търговска дейност с обект публична
общинска собственост и извършване на дейности, според предназначението
му, представляващ част от общински нежилищен имот, публична общинска
собственост - Градски парк „Свети Георги“: „Терен“, отреден за „Обект за
обществено хранене“, находящ се в град Д., включен в УПИ /парцел/..., ....зона,
по плана на Градски парк „ Свети Георги“.
В договора е било предвидено, че Обект за обществено хранене /ООХ
№3/ с обща площ 330 кв. м, ще се изгради със средства на концесионера, както
следва:
застроена площ 50 кв. м;
алейно-транспортна площ - 100 кв. м;
площ за паркинг и зареждане - 20 кв. м;
терасна открита площ за посетители - 90 кв. м;
озеленена изолационна площ - 70 кв. м, съгласно ситуацията, която е
неразделна част от паркоустройствения план на „Свети Георги“, гр.
Добрич.
Имотът, предмет на концесията е публична общинска собственост е бил
актуван с Акт за общинска публична собственост № 1025 от 10.06.1999г.,
вписан под № 24, том 44, вх. peг. № 17790 от 29.11.2005г„ нот. дело № 9732 на
Служба по вписванията гр. Добрич.
Обектът за обществено хранене е бил изграден и съгласно чл. 12, ал. 2 и
ал. 3 от договора, приращенията върху имоти и вещи, общинска собственост,
свързани с осъществяването на концесията става общинска собственост от
момента на тяхното възникване. След изграждането и въвеждането в
експлоатация на сградата за обществено хранене, за същата е бил съставен
Акт за общинска частна собственост №..../01.07.2008г., вписан под №...., том
Vic, дело № 5046, вх. peг. №..../09.07.2008г. на Служба по вписванията -
Добрич.
В чл. 5, ал. 1 от Договора е било регламентирано, че концесионерът
дължи на концедента годишно концесионно възнаграждение в размер на 3 850
лв., платимо на една вноска в размер на 100% от годишното концесионно
възнаграждение, дължима в срок до 30 дни след началото на всяка година по
договора. Концесионното възнаграждение се индексира ежегодно с Индекса
на инфлация, съгласно НСИ с натрупване. Върху концесионното
възнаграждение се начислява ДДС. Концесионерът се освобождавал от
задължението да плаща годишно концесионно възнаграждение до пускане на
обектите в експлоатация, но не повече от 1 година от подписване на
настоящия договор, т. е. гратисният период е 1 година. След изтичане на
гратисния период, размерът на годишното концесионно възнаграждение /ГКВ/
бил, както следва:
та
За 2' година по договора - ГКВ2= 3 850,00 лв.;
та
За З' година по договора - ГКВз= ГКВ2 +(ГКВг*индекс на инфлация),
та
За 4~ година по договора - ГКВ4= ГКВз +(ГКВз* индекс на инфлация),
2
та=
За З0' година по договора - ГКВзо ГКВ29+(ГКВг9*индекс на инфлация).
За седемнадесета година /06.04.2022г.-06.04.2023г./ по договора,
концесионното плащане възлизало на 5 829,44 /без ДДС/.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Договора за предоставяне на концесията, при
забавено изпълнение на задължения за плащане на концесионното плащания в
срок до 30 дни, концесионерът дължал и законната лихва.
Според чл.14, ал.2 от Договора, при неизпълнение или забавено
изпълнение на задължение за плащане за повече от 30 дни, концесионерът
дължал неустойка в размер на 0,5 % на ден, за всеки ден след тридесетия,
върху стойността на неизплатената част от паричното задължение за
съответния период.
Концесионното плащане не е платено в указаните срокове и на
основание чл.14, ал.1 и ал.2 от концесионния договор, върху неплатената част
от концесионното възнаграждение за шестнадесета година по договора е
законна лихва за забава, за периода от 06.05.2022г. - 04.06.2022г. /вкл./ и
неустойка за периода 05.06.2022г. -30.06.2023г. вкл.
Община град Добрич многократно е отправяла до концесионера,
надлежно връчени покани за доброволно изпълнение на задълженията му.
В указаните срокове, длъжникът не е извършил плащане на дължимата
ГКВ за седемнадесета година по договор, на задълженията за лихва и
неустойка, което провокирало правният интерес на Община град Добрич да
бъдат предприети действия за събиране на съответните суми.
Към настоящия момент, концесионерът не е заплатил дължимото
Годишно концесионно плащане за седемнадесета година по договора и
съответните обезщетения за забава за плащане на концесионното
възнаграждение за предоставяне на концесия на общински нежилищен имот,
публична общинска собственост.
С оглед гореизложеното, ищецът ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ е подала
заявление до ДРС на 03.11.2023г. по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на
което, било образувано ч. гр. д. №2859/2023г. и е издадена заповед за парично
изпълнение срещу ответника за горепосочените суми. Длъжникът е получил
заповедта на 07.11.2023г. и в законоустановения срок на 07.12.2023г. е подал
възражение срещу нея. Заповедният съд на осн. чл.415 от ГПК указал на
заявителя да предяви искове срещу длъжника за установяване на вземането си.
Кредиторът е получил съобщението на заповедния съд на 12.12.2023г., като в
дадения му 1-мес. срок е подал на 10.01.2024г. настоящата искова молба
срещу ответника.
Ищецът ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ моли съдът да приеме за установено
в отношенията между страните, че ответното дружество му дължи сумите,
предмет на заповедта за парично изпълнение по ч. гр. д. №2859/2023г. по
описа на ДРС.
С ИМ са направени доказателствени искания за назначаване на ССчЕ с
формулирани задачи към вещото лице, както и за събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели, при режим на водене, ако
ответникът оспорва исковете.
3
Ищецът претендира съдебни разноски в заповедното и в
установителното производство.
С разпореждане от 30.01.2024г. ДРС е изпратил на ответната страна
препис от исковата молба и от доказателствата към нея, които са получени от
представител на ответника на 06.02.2024г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението, ответната страна не е изпратила отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледани, предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В съдебното заседание по делото, проведено на 27.02.2025г., с оглед
непредставяне в срок от ответника на отговор по исковата молба, неявяването
му, респ. на негов представител в първото и единствено редовно проведено
съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде
разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и
съобразно направено искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито
съдебно заседание с протоколно определение на 27.02.2025г. е прекратил
съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно
решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Именно
такова искане изхожда от ищцовата страна, заявено в открито съдебно
заседание, проведено на 27.02.2025г. от процесуалния му представител,
същото е уважено като основателно.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед, наличието на всички предпоставки по ГПК за постановяване на
неприсъствено решение и като съобрази вероятната основателност на
4
исковите претенции на база представените доказателства, съдът следва да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните парични задължения, а именно: 5 829,44 лв. - годишно
концесионно плащане за седемнадесета година, със законната лихва от датата
на заявлението 03.11.2023 г. до окончателното изплащане; 1165,89 лв. - ДДС
върху годишното концесионно плащане; 48,58 лв. - законна лихва за забава
върху главницата от 5829,44 лв., за периода от 06.05.2022г. - 04.06.2022. /вкл./;
11 396,56 лв. - неустойка за забава върху главницата от 5829,44 лв за периода
05.06.2022г. - 30.06.2023г. /вкл./, за които е била издадена Заповед
№1306/06.11.2023г., издадена по ч. гр. д. №2859/2023г. по описа на ДРС.
Ищецът е поискал присъждане на сторените съдебни разноски в
установително производство и е представил списък с такива /л.77/. С оглед
изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата държавна
такса в настоящото производство в размер на 416.86 лева /л.47/ и
юрисконсултско възнаграждение в размер 200.00 лв. /пълномощно, приложено
на л.39/, определено на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, съобразно действителната
фактическа и правна тежест на делото, а също и предвид заявения правен
интерес, или общо сумата от 616.86 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №2859/2023г. по описа на
ДРС, а именно: 368.81 лв. – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, или общо 468.81 лв.
Водим от горното, на основание чл.238 от ГПК във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът М. С. А., ЕГН **********, в качеството си на физическо лице,
собственик и представляващ ЕТ „М. А.-Н.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Д., /заличен търговец в ТР/ дължи на ищеца Община
град Добрич, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
представлявано от .... Й. Й., присъдените суми със Заповед за изпълнение на
парично задължение №1306/06.11.2023г., издадена по ч. гр. д. №2859/2023г. по
описа на ДРС, дължими по Договор № 66/06.04.2006г., за предоставяне на
концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост - „Обект за
обществено хранене“ №3, находящ се в гр. Д., включен в УПИ /парцел/....,
кв....., ..... зона, по плана на Градски парк „Свети Георги“, а именно: 5829,44
лв. /пет хиляди осемстотин двадесет и девет лева и четиридесет и четири
стотинки/ - годишно концесионно плащане за седемнадесета година, със
законната лихва от датата на заявлението 03.11.2023 г. до окончателното
изплащане; 1165,89 лв. /хиляда сто шестдесет и пет лева и осемдесет и девет
стотинки/ - ДДС върху годишното концесионно плащане; 48,58 лв.
5
/четиридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ - законна лихва за
забава върху главницата от 5829,44 лв., за периода от 06.05.2022г. - 04.06.2022.
/вкл./; 11 396,56 лв. - /единадесет хиляди триста деветдесет и шест лева и
петдесет и шест стотинки/ - неустойка за забава върху главницата от 5829,44
лв. за периода 05.06.2022г. - 30.06.2023г. /вкл./.
ОСЪЖДА М. С. А., ЕГН **********, в качеството си на физическо
лице, собственик и представляващ ЕТ „М. А.-Н.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., /в хода на процеса заличен търговец в
ТР/ да заплати на Община град Добрич, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Д., представлявано от .... Й. Й., сторените съдебни
разноски в настоящото установително производство по гр. д. №113/2024г. по
описа на ДРС в размер на 616.86 лв. /шестотин и шестнадесет лева и
осемдесет и шест стотинки/, от които: 416.86 лв. – държавна такса и 200.00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, както и сторените съдебни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. №2859/2023г. по описа на ДРС в размер
на 468.81лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и осемдесет и една
стотинки/, от които: 368.81 лв. – държавна такса и 100.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6