№ 60
гр. Балчик, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20213210200260 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена жалба от „О.П.”АД, със
седалище и адрес на управление във ****, ЕИК*****, представлявано от
Управителя си П.Д.П., чрез адвокат Н. А. от АК-Д., с адрес на призоваване в
гр.Д. ****, срещу наказателно постановление №**** от **** на Директора
на ДИТ-гр.Д., с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена, чрез административно наказващия орган, който я е
изпратил, ведно със административната преписка в БРС, където е получена с
Рег.№2150 от 08.11.2021год., като е образувано настоящото производство.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в наказателното
постановление е установена грешна фактическа обстановка и е направена
неправилна правна квалификация на деянието. Твърди се, че не е налице
мотивираност на наказателното постановление. Твърди се, че са допуснати
съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява в
съдебно заседание от своя процесуален представител адвокат Н. А.. От името
на подзащитното си дружество, адв.А. заявява, че поддържа жалбата.
Сочи допълнителни доказателства. В последното съдебно заседание, адвокат
Н. А., пледира съда да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Претендира направени деловодни разноски.
Възиваемата страна, редовно призована се представлява в с.з. от ю.к.Г. ХР.
Н.. Процесуалният представител твърди,че възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.Твърди,че наказателното постановление е
1
правилно,обосновано и законосъобразно.Моли съда да потвърди изцяло
процесното наказателно постановление.
По делото,като свидетели са разпитани М. Ц. Д.-актосъставител. Като
свидетел е разпитан Т.Н. А..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка :
Дружеството-жалбоподател е местен работодател по смисъла на
параграф 1 т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона на трудовата
миграция и трудовата мобилност.
Дружеството-жалбоподател стопанисва комплекс „В.”, находящ се в ***,
*****..
На 04.08.2021год.в този обект е извършена проверка от контролните
органи на ДИТ-гр.Д..
При проверката, инспекторите приемат за установено, че дружеството-
жалбоподател, не изпълнило задължението си да уведоми Изпълнителна
Агенция”Главна Инспекция по труда”, в седемдневен срок от действителното
започване на работа на лицето Д.Д.-гражданка на Р.Б.,с дата на раждане
****г., притежаваща документ за самоличност Серия *****, командирован
работник, на длъжност „мияч на съдове”, с дата на действително постъпване
на работа 02.08.2021год., удостоверена от лицето, чрез попълнена от него
писмена декларация. Видно от тази декларация, работи за дружеството-
жалбоподател с установено работни време, осигурени почивки и трудово
възнаграждение. Д.Д. е била командирована за краткосрочна заетост в ***,
чрез командировъчно удостоверение за срок от 52 дни,считано от
04.06.2021год.до 25.08.2021год., за да изпълнява длъжността“мияч на
съдове“. По време на проверката гореописаното лице е заварено да изпълнява
тези свои задължения, като е миела съдове в ресторанта към комплекс“В.“.
С призовка от 04.08.2021год. са изискани допълнителни документи,които е
следвало да бъдат представени в ДИТ-гр.Д..
На 17.08.2021год.представляващия дружеството-жалбоподател П.П. е
представил в ДИТ трудовото досие на Д.Д., колективен трудов договор от
15.06.2021год., договор между дружеството-жалбоподател и FCC“Clipa
Siderala“ на молдовски език, книги за инструктаж по безопасност на труда и
здраве при работа-начален, инструктаж на работното място, периодичен,
извънреден, командировъчно удостоверение на Д.Д..
След като се запознали и анализирали представените документи,
проверяващите достигат до извода, че дружеството-жалбоподател е
допуснало административно нарушение.
На 31.08.2021год.е съставен протокол от проверката с изх.№*****,който е
връчен на представител на дружеството –жалбоподател на 05.10.2021год.
Свидетелят М. Ц. Д. приела, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.10
ал.1, във вр.чл.10 ал.3 от ЗТМТМ. С оглед на това свидетелят Д. съставила
2
Акт за установяване на административно нарушение на 05.10.2021год. АУАН
е връчен на 05.10.2021г.
Въз основа на образуваната административна преписка,Административно
наказващия орган издава наказателното постановление №**** на **** срещу
жалбоподателя,като му налага имуществена санкция в размер на 1500лв.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и
правилността му,съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от
разписката за връчване е връчено на 27.10.2021г. Жалбата е подадена по
пощата и видно от завереното копие от товарителницата, представена от
процесуалният представител на жалбоподателя и прието, като писмено
доказателство по делото, това е станало на 02.11.2021г. С Рег.№21095588 от
03.11.2021год. жалбата срещу процесното наказателно постановление е
заведена в деловодството на възиваемата страна. С оглед изложеното,съдът
приема,че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора на
ДИТ-гр.Д..
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и на
обжалваното наказателно постановление.
По повод правилното приложение на материално правния закон,съдът
преценява,че е приложен правилно.
Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ в редакцията ,която е действала към
момента на извършване,констатиране на нарушението,по време а издаване на
АУАН и наказателното постановление гласи :
„В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на
гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗТМТМ гласи : „Условията по ал. 1 и 2 се
изпълняват и по отношение на командированите или изпратените работници
и служители от трети държави от местното лице, което ги е приело“.
В настоящата редакция е уточнено, че уведомяването ,което следва да
извърши работодателя, следва да става ,чрез писмено уведомление.
В конкретния случай,според съда и съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от
ЗАНН,за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му.
3
Допускането на описаното в АУАН и в наказателното
постановление,административно нарушение ,според съда е доказано чрез
събраните писмени и гласни доказателства.Лицето Д.Д. е започнала работа на
02.08.2021год.Седемдневния срок за уведомяване е изтекъл на
09.08.2021год.Т.е. към дата 10.08.2021год.работодателя е бил в
нарушение.Документите изискани след проверката на 04.08.2021год.са
представени едва на 17.08.2021като чак тогава проверяващите са имали
възможност да проверят всички факти и да констатират и допуснатото
административно нарушение,предмет на настоящото производство. Съдът
съобрязава и факта,че при самата проверка,въз основа на попълнената
декларация,контролните органи не могат да установят пълната фактическа
обстановка относно статуса на всяко от работещите лица,както и наличието
или не всички потенциални административни нарушения.Именно за това те
изискват допълнителни доказателства с оглед пълнотата и обективността на
проверката. Тази проверка е започнала на 04.08.2021год., но е завършила по –
късно с изготвяне на протокол от проверката от 31.08.2021год. и съставяне
АУАН на 05.10.2021год.
В жалбата се твърди,че са допуснати съществени процесуални нарушения,
административната преписка.
При служебната проверка на АУАН и издаденото въз основа на него
обжалвано процесно наказателно постановление, съдът достига до извода, че
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничат
правото на защита на дружеството-жалбоподател и да опорочат обжалваното
наказателно постановление, до степен на незаконосъобразност.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав приема, че дружеството-
жалбоподател е допуснало, визираното в наказателното постановление
административно нарушение на чл.10 ал.1, във вр.чл.10, ал.3 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност.
Настоящият състав счита, че в случая не е налице маловажност на
нарушението. Извършеното нарушение не е маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение следва да се отнесе към така
наречените "нарушения на просто извършване", "формални нарушения".
Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие - неизвършване на изискуемата
регистрация, без законът да изисква настъпване на определен противоправен
резултат извън самото деяние. Поведението на нарушителя, изразено в
неговото бездействие, изцяло изпълва състава на нарушението без да е
необходимо от това да са настъпили имуществени или неимуществени вреди.
В тази връзка не може да се приеме, че е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и санкционираното лице да бъде освободено от
административно наказателната отговорност. Нарушението, макар и
формално, е масово и от изключителен обществен интерес. Несвоевременната
регистрация води до затруднения в работата на Агенцията по заетостта и
4
Националния статистически институт. Освен това, нарушителят е
работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и
като такъв следва да е запознат с нормативната уредба, касаеща неговата
дейност - в частност тази по Закон за трудовата миграция и трудовата
мобилност и стриктно да я спазва.
Спрямо юридическите лица, всяко нарушение от обективна страна води
след себе си правомощие на компетентните държавни органи да налагат
имуществена санкция. Тяхната отговорност е обективна и безвиновна, а
имуществената санкция се налага при констатирано нарушение на
установения ред на държавно управление и изпълнение на задължения към
държавата съобразно редакцията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН. Ето защо,
процесното нарушение не следва да се класифицира като маловажен случай
по чл. 28 от ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган основателно не е
приложил чл. 28 от ЗАНН.
Отчитайки предписанията на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е
наложил имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер, а
съдът не намира основания за нейната отмяна.
С оглед изложеното, съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода от делото,съдът счита,че дружеството жалбоподател
следва да бъде осъдено да заплати в полза на ДИТ-гр.Д. деловодни разноски
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, съобразявайки обстоятелството, че настоящия
съдебен състав потвърждава процесното наказателно постановление, както и
съобразявайки разпоредбата на чл.63Д, ал.4 от ЗАНН, съдът счита, че следва
да се присъди в полза на ДИТ-гр.Д. юрисконсултско възнаграждение.
Неговият размер,според съдебния състав следва да бъде съобразен с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,съгласно препращащата
норма на чл.63Д ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ,заплащането на
правната помощ е съобразено с вида и количеството на извършената дейност
и се определя от наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Производството по делото не е с фактическа и правна сложност,поради което
следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №**** от
****на Директора на ДИТ-гр.Д.,с което за констатирано на 17.08.2021г.по
5
повод извършена проверка на 04.08.2021год. в комплекс”В.”,находящ се в ***
,*****,Балчишка община Д.ка област,административно нарушение на чл.10
ал.1, във вр.чл.10 ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност,на „О.П.”АД, със седалище и адрес на управление във ****,
ЕИК*****, представлявано от Управителя си П.Д.П., е наложено на
основание чл.79, ал.4, във вр.чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500лв.(хиляда и петстотин лева), като
законосъобразно.
ОСЪЖДА „О.П.”АД, със седалище и адрес на управление във ***,
ЕИК*****, представлявано от Управителя си П.Д.П., ДА ЗАПЛАТИ,в полза
на ДИТ-гр.Д. направени деловодни разноски,представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева(осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6