Р Е Ш
Е Н И Е
№ 433/31.07.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на шести юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3960 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Банка ДСК" ЕАД с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Д.К.А..
Ищецът твърди, че на 19.09.2017 г. между него и ответника бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица, по силата на който му отпуснал револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000 /хиляда/ лева, с падежна дата - 10 /десето/ число на месеца, с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 21,95 %, а срокът за ползване на кредита съвпадал със срока на валидност на кредитната карта - три години. С подписване на договора за кредит от 19.09.2017 г., кредитополучателят получил и приел и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК" ЕАД („Общи условия"), които били неразделна част от същия. Именно в Общите условия се съдържали и предпоставките, при които Банката-кредитор имала право да превърне кредита в предсрочно изискуем, както и в тях бил определен размерът на обезщетението за забава при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на главницата и/или лихвата по кредита: чл. 32. „Ако Клиентът не погаси задължението си в размера и в срока по чл. 31, ал. 2, ползването на кредитния лимит се прекратява. Вземането на Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо и се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент и с допълнителна надбавка забава в размер на 5 /пет/ процентни пункта", а съгласно чл. 34 Банката има право да превърне кредита в изискуем и при нарушаване от страна на Клиента на всяко друго условие по Договора или на Общите условия. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Общите условия към договора за кредит в случай, че кредитополучателят четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата не револвира кредита си или го револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира, а ако кредитополучателят не погаси задълженията си до края на следващия /петия по ред/ месец, съгласно чл. 31, ползването на кредитния лимит се прекратява; вземането на банката става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Сочи се, че от началото на 2019 г. кредитополучателят преустановил плащанията по кредита, като към датата на предявяване на исковата молба дългът му бил в размер на 1 251,57 лева. Поради неплащането на вноските по лихва и/или по главницата в срока на уговорените погашения над 4 месеца, с депозирането на настоящата искова молба „БАНКА ДСК" ЕАД упражнявала правото, произтичащо от приложимите към Договора за кредит Общи условия, във връзка с чл. 432 ТЗ, да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от исковата молба от ответника. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 979,12 лева – непогасена главница по договора за кредит, 147,43 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.06.2019 г. до 19.12.2019 г.; 25,02 лева - обезщетение за забава за периода от 10.06.2019 г. до 19.12.2019 г., 100 лева - дължими разноски, от които: разходи за изискуем кредит - 75 лева и 25 лева - платена държавна такса по сметка на РС-Хасково по ч. гр. д. № 3176/2019 г. по описа на PC – Хасково. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство.
С молба вх. рег. № 10134/03.07.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 490/28.02.2020 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да
бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че
решението се основава на наличието на такива предпоставки.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 350 лева, от които 200 лева – платена държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид конкретиката на спора.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ”Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” №
19, сумите от 979,12 лева – непогасена главница по сключения между тях на 19.09.2017 г. договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица, 147,43 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 10.06.2019 г. до 19.12.2019 г., 25,02 лева - обезщетение за забава за
периода от 10.06.2019 г. до 19.12.2019 г., 75,00 лева - дължими разходи за изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
– 20.12.2019 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Д.К.А., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на ”Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ”Московска” № 19, сумата от 350,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!!!
Секретар:К.С.