Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София
02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на единадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11541 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 282, ал.3 и ал.5 КЗ(отм) и чл.86 ЗЗД.
Ищците твърдят, че при ПТП, причинено
от водач, застрахован по валидна международна карта за автомобилна застраховка,
е причинена смъртта на тяхната дъщеря. Заявяват, че за
произшествието е било образувано наказателно производство, приключило с влязла
в сила присъда. Сочат, че са претърпели неимуществени вреди-болки и страдания,
причинени от смъртта на тяхната дъщеря. За обещетяването на вредите им с
предявили претенция срещу ответника, който им е изплатил по 120 000 лева и е
отхвърлил претенцията им за разликата до 250 000 лева. Поради това ищците предявяват
иск за плащане на разликата до пълния предентиран от тях размер, като молят
съда да осъди ответника да им заплати по 130 000 лева-обезщетение за търпените
от тях неимуществени вреди в резултат смъртта на тяхната дъщеря, причинена от
процесното ПТП. Претендират и лихва за забава от датата на произшествието до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът в писмения отговор в законния срок оспорва предявения иск. Не
оспорва настъпването на процесното ПТП, нито, че е причинено виновно от водача
на автомобил, за който е издадена валидна международна карта за автомобилна
застраховка. Прави възражение за съпричиняване на резултата от страна на
пострадалата: в непоставяне на обезопасителен колан; движение с несъобразена
скорост; предприемане на неправилна и технически неоправдана маневра.
Потвърждава, че е изплатил обезщетение на ищците в размер на по 120 000 лева,
който размер счита за справедлив. Оспорва и претенцията за лихва за забава,
каквато твърди, че евентуално дължи, считано от датата на ИМ, а не от датата на
ПТП. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Безпорно е, че на територията на
страната е настъпило ПТП, което е било причинено от МПС, за което е издадена
валидна международна карта за автомобилна застраховка, обстоятелство ненуждаещо се от доказване.
С влязла в сила присъда по НОХД
1004/2016 г. подсъдимият В.Е. от Иран е
признат за виновен и осъден за това,че
на 03.12.2014 г. при управление на т.а.“ Ивеко АТ440 S43T”, в платно за двупосочно
движение на АМ Марица в землището на
гр.Свиленград нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на две
лица Д.П.Д.и С.П.Ж..
От заключението на в.л. З. по назначената
САТЕ се установява, че на 03.12.2014г. около 14:00 часа, на АМ“Марица“
в района на гр. Свиленград т.а.“ Ивеко
АТ440 S43T” с прикачено към него полуремарке „Мамут CH240A”се е движил с посока от ГКПП кап. Андреево към гр. Свиленград.
Движението се извършва през светлата част на денонощието при намалена видимост,
мокър асфалт, дъждовно време по път с двупосочно движение. При км.105+500 т.а
Ивеко е навлязъл частично в лентата за насрещно движение и водачът на т.а е
предприел маневра завой надясно в момента, в който е забелязъл пред него л.а.
Фолксваген Голф с рег.номер *******На възникналата опасност, водачът на л.а. Фолксваген е
реагирал с маневра за отклонение наляво. При така създалата се ситуация
възниква удар между двете МПС. Ударът характер е бил кос-челен, като за т.а. е
в предната лява част и за л.а. фронтално в предната част. Ударът е възникнал в
дясната пътна лента, в процес на навлизане на двата автомобила в нея от страна
на лявата пътна лента. Произшествието се случва на почти прав участък от пътя.
От САТЕ се установява, че причина за
възникване на произшествието е навлизането на т.а Ивеко в лентата за насрещно
движение и късното освобождаване от на тази лента. Вещото лице е посочило, че дори и
потърпевшата да е била с поставен предпазен колан биха настъпили същите
увреждания несъвместими с човешкия живот.
Свидетелят Д. установи, че е познава отдавна ищците, които
са понесли много тежко смъртта на дъщеря си и продължава да им е много тежко.
Двамата нямат други деца, дъщеря им е живеела с тях, в едно домакинство.
Заявява, че пострадалата Десислава е била много добър шофьор.
От показанията на
свидетеля ГРОЗЕВ е видно, че ищците и дъщеря им са живеели заедно. Твърди, че
смъртта на дъщеря им е била голям шок за тях. След случилото се виждал на два
пъти линейка пред домът им, защото Д. и П. не са се чувстВ.добре и понастоящем
продължават да пият успокоителни,тежко понасят смъртта на единственото им дете.
Плачат и страдат за нея.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 282, ал.3
и ал.5 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.
Безпорно е, че ответникът- представително национално бюро на З.те за Република
България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, участва и съдейства за
функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите
членки.
Безспорно, че ответникът е изплатил по 120
000 лева на всеки от ищците, през м.ІV.2016 г. представляващо обезщетение за
неимуществените вреди, които са претърпели от смъртта на тяхната дъщеря,
причинени от процесното ПТП.
Спорът се концентрира около размера на претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди и около възражението за съпричиняване от страна на пострадалата управлявала
л.а. Фолксваген Голф с рег.номер *******
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че със или
без поставен колан при механизма на
процесното ПТП смъртта е била неизбежна и в тази насока възражението относно
непоставения предпазен колан е неоснователно. С оглед събраните по делото
доказателства пострадалата се е движила в своята лента на движение до възприемане навлизането на т.а. в насрещната лента и съгласно САТЕ маневрата, която е предприела отклонявайки
автомобила наляво е била спасителна и
оправдана от техническа гледна точка за да избегне удара, поради което
възражението, че маневрата е била неправилна е неоснователно. Съдът намира за
неоснователно и възражението че пострадалата се е движила и с несъобразена скорост. Поради изложеното
съдът намира,че пострадалата с поведението си като водач на л.а. не е извършила
нарушения на ЗДв.П.
Съдът намира,че определеното обезщетение изплатено на ищците от по
120 000 лв. е справедлив еквивалент
за понесените от тях неимуществени вреди. В тази насока съобрази с обема болки
и страдания от загубата на дъщерята за
ищците, обстоятелството че пострадалата е била единственото им дете, загинало на 24 години. Незаместимата
им загуба по начало е без паричен еквивалент, но полученото материално обезщетение
подлежи на съобразяване с обществено икономическите условия и финансовия и социален стандарт в България в момента на настъпването на
вредите – 2014 г. Претендираните суми над
120 000 лв. или за присъждане на още по 130 000 лв. не биха
били адекватни като икономически
индикатор и ориентир при паричната оценка на моралните страдания. Така определеното
обезщетение от по 120 000 лв. от ответника на всеки от ищците, съответства
на трайната съдебна практика към момента на настъпване на произшествието. Съдът
счита, че липсват предпоставки за уважаване на така предявените искове искове и затова те
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Неоснователността на
предявения главен иск обосновава неоснователност и на предявените претенции за
законна лихва.
По разноските:
При този изход
от спора право на разноски има само ответника. Съгласно представения списък направените разходи са: 300 лева за експертиза и 13 920 лв. адвокатски хонорар.
Ищците са оспорили
като прекомерно възражението на процесуалния
представител на ответника. Съдът като съобрази,че минималното
възнаграждение съгласно Наредба № 1/ 2004 г. е в размер на 6 730 лева.
Поради изложеното
ищците следва да бъдат осъдени на осн. чл. 78,ал.1 ГПК да заплатят на ищеца
направените разноски общо в размер на 7 030 лева
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Ж.П. ЕГН: **********
и П.Д.П. с ЕГН: **********, чрез адвокат Г.Р.,***, със съдебен адрес:***, пл. „********предявени срещу Н.Б.НА Б.А.З., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** ********с правно основание чл. 282,
ал. 3 и ал.5 КЗ (отм.) за сумите от по 130 000
лв. на всеки - обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на
дъщеря им от ПТП на 03.12.2014 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д.Ж.П. ЕГН: ********** и П.Д.П. с ЕГН: **********, чрез адвокат Г.Р.,***,
със съдебен адрес:***, пл. „********да
заплатят на Н.Б.НА Б.А.З., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*** ********на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 7 030 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: