Р E Ш Е Н И Е
№ 402
гр.Плевен, 27.09.2022
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 578 по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и
сл. АПК.
С Решение № 332 от 06.06.2022 г.,
постановено по НАХД № 801 по описа за 2022 г.,
Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 80 от 21.07.2021г.
на Кмета на Община - Плевен, с което на „АКЕР-5“ ЕООД, представлявано от Ц.П.М.,
са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 26, ал.1,
пр.2 във вр. с чл. 5, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 на ОбС Плевен имуществена
санкция в размер на 5000,00 лева и 2.) на основание чл. 27, ал.1, пр.2 във вр.
с чл. 6, ал.1, т.2, б. „А“ от Наредба №1 на ОбС Плевен имуществена санкция в
размер на 1500,00 лева, като е намалил размера на наложената на основание чл.
26, ал.1, пр.2 във вр. с чл. 5, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 на ОбС Плевен
имуществена санкция от 5000,00 лева на 1500,00 лева и размера на наложената на
основание чл. 27, ал.1, пр.2 във вр. с чл. 6, ал.1, т.2, б. „А“ от Наредба №1
на ОбС Плевен имуществена санкция от 1500,00 лева на 1000,00 лева. Със същото
решение е оставено без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Кмета на Община Плевен.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Кмета
на Община Плевен, чрез гл. юрисконсулт П.П., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е недопустим, а по същество и неправилен. Счита се, че жалбата
подадена от „Акер - 5” ЕООД, чрез адв. М.С., е просрочена, както поради
преклудиране на 14-дневния срок от узнаване за НП, така и поради наличие на
предпоставките на чл.58, ал. 2 от ЗАНН. Счита се, че имайки предвид ДПП от
04.04.2022г., където НП е описано като номер и дата, в момента на
упълномощаване на адв. Симеонова, Ц.М. със сигурност е бил уведомен за НП,
следователно срокът за подаване на жалба, се изчислява от този ден, и е изтекъл
на 18.04.2022г. Посочва се, че по аналогия от чл. 84 от АПК срокът за оспорване
тече от момента на съобщаване за наличието на акта, като е без значение кой
точно орган/коя институция е съобщил/а акта, след като при подписване на ДПП/
пълномощно/ НП е описано толкова детайлно значи същото е било съобщено. Предвид
изложеното се твърди, че депозирането на жалба на 20.04.2022г. е след
изтичането на 14 дневния срок, съгласно действащите разпоредби на ЗАНН, и е
самостоятелно основание за нейната недопустимост. Сочи се, че това обстоятелство
съда е пропуснал да обсъди, въпреки, че в съдебно заседание същото е било поставено
на вниманието му, като така посоченият пропуск е сериозен порок на съдебния
акт, който е и съществен мотив за неговото оспорване. Счита се още, че изводът
на съда, че процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН (за неприсъствено връчване) не
е изпълнена, поради което и сроковете за обжалване не са изтекли, не
съответства на фактите и доказателствата по случая, което е видно от описа, в
придружаващо писмо изх. № ПНО-26-5960-1/27.04.2022г., като преписката
предоставена на съда включва съответните документи за връчване на НП, с които
се доказва, че нарушителят (ЮЛ) е търсен нееднократно на обявения в ТР адрес.
Излагат се подробни аргументи относно изпълнението на процедура по чл. 58, ал.
2 от ЗАНН като се счита, че същата е прецизно спазена и забележките, направени
от АНО върху НП, „връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН” и „влязло в
сила” са абсолютно валидни, поради което срокът за обжалване е изтекъл още към
датата на отбелязването. Твърди се още, че в решението липсват мотиви, поради
които се приема, че размерът на определената имуществена санкция не съответства
на тежестта на нарушението, като се счита, че липсата на вредоносни последици в
конкретния случай, ако това е смекчаващото обстоятелство, е по скоро късмет, от
колкото постоянен резултат до какъвто би следвало да води изпълнението на
нормативно въведените мерки. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение и да бъде потвърдено
НП, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева за
двете съдебни инстанции.
От ответника е подаден отговор по касационната жалба с
наведени доводи за нейната неоснователност и се прави искане за присъждане на
разноски за касационната инстанция.
В съдебно заседание касаторът Кметът на Община Плевен,
се представлява от юрисконсулт П., която
моли касационната жалба да бъде уважена, като твърди, че НП е влязло в законна
сила. Претендира разноски за двете инстанции в размер на 200лева.
В съдебно заседание ответникът – „Акер - 5” ЕООД, гр.
Плевен, се представлява от адв. С., която сочи, че е настъпила промяна в
Наредба №1 на ОбС-Плевен, като чл.5 от същата е изцяло променен, а предвид тези
изменения не е налице нарушение. В заключение моли решението да бъде отменено и
да бъде отменено НП по отношение нарушението на чл.5 от наредбата, а по
отношение нарушението на чл.6 от наредбата решението да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски в минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде оставена в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните счита касационната жалба за
подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена
представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността на касационната жалба съдът
съобрази следното:
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на „Акер -5“ ЕООД за това, че на 29.05.2021г.,
около 01:40часа в гр.Плевен, при извършена проверка от служители на ОД на
МВР-Плевен, за спазване изискванията на Наредба №1 на ОбС Плевен, обективирана
в констативен протокол, е констатирано, че от дружеството представлявано от Ц.М.,
в качеството си на едноличен собственик на капитала, извършващо търговска
дейност на основание договор за наем на недвижим имот от дата 01.02.2020г. и
удостоверение №0793 за утвърдена категория от Кмета на Община Плевен, на обект
Бар-Аператив „Стерео“, находящ се в гр.Плевен, ул**, собственост на К.И.К., с
наемател „Аскер-5“ ЕООД, 1. Не е създадена организация за осигуряване на
обществения ред след 22:00часа „в“ или „пред“ стопанисваното заведение чрез
наличие на постоянна храна, осъществявана от лицензиран охранител или
регистрирано собствено звено за самоохрана по реда на ЗЧОД и 2.не са предприети
необходимите мерки за осигуряване безопасността на посетителите под 18 годишна
възраст и недопускане на инциденти, като не е организирано осъществяване на
пропускателен режим в заведението. Нарушенията са квалифицирани по чл.5 ал.1 и
ал.2 и чл.6 ал.1 т.2 б.“а“ от Наредба №1 на ОбС-Плевен.
Преди даване ход на съдебното следствие адв.Симеонова,
пълномощник на дружеството-жалбоподател, е направила искане да се проведе
съкратено съдебно следствие по реда на чл.63б от ЗАНН, като е признала всички
факти, изложени в обстоятелствената част на НП и е изразила съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, посочвайки че обжалването е само относно
размера на наложените имуществени санкции.
Съдът е съобразил реда по чл.63б от ЗАНН и е открил
съкратено съдебно следствие, като е обявил на страните, че при постановяване на
решението ще приеме за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
НП и е освободил от съдебната зала призованите свидетели.
В мотивите на решението районният съд е приел, че от
страна на административно-наказващият орган не е спазена процедурата по чл.58
ал.2 от ЗАНН, тъй като за да е налице редовно връчване по този ред е необходимо
не само нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, но и същият да
е променен и новият адрес да е неизвестен. Счел е, че такива доказателства не
са приложени към административно-наказателната преписка., поради което жалбата
е подадена в срок и не са налице пречки за нейното разглеждане по същество.
Посочил е още, че съдебното производство е разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.63б от ЗАНН с признати от страна на жалбоподателя
факти, описани в обстоятелствената част на НП. В тази връзка е приел за
установени фактите, описани в наказателното постановление и на база същите е
направил извод, че дружеството е осъществило съставите на вменените му
нарушения. Относно размера на наложените санкции е посочил, че АНО не е
съобразил конкретната сравнително невисока степен на обществена опасност на
нарушенията, предвид че са осъществени инцидентно и няма данни за извършени
други подобни нарушения. Предвид последното е изменил наложените имуществени
санкции от 5000лева на 1500лева за нарушението по чл.5 ал.1 и ал.2 от Наредба
№1 на ОбС Плевен и от 1500лева на 1000лева за нарушението на чл.6 ал.1 т.2 б“а“
от Наредба №1 на ОбС Плевен.
Касационната инстанция счита решението за правилно по
отношение допустимостта на жалбата и извода за неспазена процедура по чл.58
ал.2 от ЗАНН, както и по отношение размера на имуществената санкция за констатираното
нарушение по чл.6 ал.1 т.2 б.“а“ от Наредба №1 на ОбС Плевен.
Разпоредбата на чл.58,
ал.1 от ЗАНН предвижда, че препис от наказателното постановление се връчва
срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако нарушителят е
поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил,
регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване. А
съгласно чл.
58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се
намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването. Цитираната правна норма на чл.58,
ал.2 от ЗАНН следователно регламентира способ за връчване на наказателното
постановление, в случаите, когато такова не може да се осъществи по реда на чл.58,
ал.1 от ЗАНН. С тази разпоредба законодателят е възвел правна фикция,
според която при определени предпоставки наказателното постановление да се счита
за редовно връчено. Тези предпоставки обаче са кумулативно дадени и е
необходимо нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и
същевременно да има нов адрес, който обаче да е неизвестен. Т.е., за да се
приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не
е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е
неизвестен. В тази връзка правилно районният съд е приел, че не е спазена
процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН. Действително върху
НП има отбелязване, че същото е влязло в сила на основание чл.58 ал.2 ЗАНН. По делото обаче не са
приложени доказателства, че процедурата определена от посочената разпоредба е
спазена. Нормата изисква наказаното лице да не е намерено на адреса, а новият
му да е неизвестен и едва след това се пристъпва към отбелязване по чл.58, ал.2
и НП се счита връчено от деня на отбелязването. В случая е видно от приложена
докладна записка, че лицето Ц.М. не е намерено на адреса в гр.Плевен, ул***,
като същото не се е явило за получаване на документа след две отправени покани.
Така посоченият адрес е и адреса на седалището на дружеството-жалбоподател, но
това представлява еднократно посещение на място на дата 29.11.21г., което не
води до извод, че на адреса на управление са правени многократни опити да бъде
връчено НП. Също така, документът, който
не е получен от М. представлява покана за връчване на АУАН /л.14 от делото на
РС/. По делото са приложени доказателства, че НП е изпратено за връчване с
писмо чрез Български пощи до адреса на дружеството, но е върнато с отбелязване
„непотърсено“, като това не означава, че е налице нов адрес. В тази връзка
следва да се посочи, че няма доказателства и че е налице промяна в адреса на
управление на търговеца, даже обратното. Следователно не са били налице
предпоставки за законосъобразно приложение на чл. 58, ал.2 от ЗАНН. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че на същия този адрес е изпратена покана за
съставяне на АУАН, която е получена лично от представляващия ЕООД, който се е
явил за съставяне и връчване на акта. Предвид последното неоснователно е и
възражението в касационната жалба, че НП е било известно на адв.С.на дата
04.04.2022г. и от тази дата следва да се брои срокът за обжалване, тъй като видно
от известие за доставяне на л.6 от делото на РС е, че на дата 14.04.2022г. адв.С.е
получила копие от НП и от тази дата подадената жалба е в срок.
Неоснователно е и възражението относно
размерът, до който е намалена имуществената санкция за констатираното нарушение
по чл.6 ал.1 т.2 б.“а“ от Наредба №1 на
ОбС-Плевен. Правилно районният съд е приел, че
размерът на санкцията, до който е изменено НП в тази му част, съответстват на
обществената опасност на нарушението и ще способства за постигане целите на
наказанието, установени в чл.12 от ЗАНН.
Относно решението в частта му за
нарушението по чл.5 ал.1 и ал.2 от
Наредба №1 на ОбС-Плевен касационната инстанция счита за приложима разпоредбата
на чл.3 ал.2 от ЗАНН. След постановяване на решението на РС-Плевен и преди
влизане в сила на наказателното постановление е настъпила нормативна промяна в
чл.5 ал.ал.1 и ал.2 от Наредба №1 на ОбС Плевен, като разпоредбата въвеждаща задължението
за създаване организация за осигуряване на обществения ред след 22:00часа „в“
или „пред“ стопанисваното заведение чрез наличие на постоянна храна е променена
изцяло, а задължението за осигуряване на пропускателен режим в охранявания
обект е отпаднало като изискване спрямо заведенията за хранене и развлечения по
чл.124 ал.5 т.1 от Закона за туризма, а именно питейни заведения от вида на
кафе-аператив, каквото безспорно е процесното заведение. Т.е. към настоящия
момент деянието е декриминализирано и не е налице нарушение. Настъпила е
по-благоприятна за нарушителя норма и приложение намира чл.3 ал.2 от ЗАНН,
според който ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Предвид изложеното решението в тази му част следва да бъде отменено и да бъде
отменено НП по отношение нарушението по чл.5 ал.1 и ал.2 от Наредба №1 на ОбС-Плевен.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски от пълномощник на ответника, следва в полза на „Акер 5“ ЕООД гр.Плевен да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 350лева, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, от които 50лева за писмен отговор по касационната жалба и 300лева
договорено и запратено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 332 от 06.06.2022 г., постановено по НАХД № 801 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Плевен в частта, с която е изменено Наказателно постановление
№ 80 от 21.07.2021г. на Кмета на Община – Плевен в частта, с която на „АКЕР-5“
ЕООД, представлявано от Ц.П.М., на основание чл. 26, ал.1, пр.2 във вр. с чл.
5, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 на ОбС Плевен е наложена имуществена санкция в
размер на 5000,00 лева, като е намален размера на наложената имуществена
санкция от 5000,00 лева на 1500,00 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 80 от 21.07.2021г.
на Кмета на Община – Плевен в частта, с която на „АКЕР-5“ ЕООД, представлявано
от Ц.П.М., на основание чл. 26, ал.1, пр.2 във вр. с чл. 5, ал.1 и ал.2 от
Наредба №1 на ОбС Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00
лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 332 от 06.06.2022 г., постановено по НАХД № 801 по описа за 2022
г. на Районен съд – Плевен в останалата част.
ОСЪЖДА Община Плевен, пл.“Възраждане“ №2, да заплати в
полза на „Акер 5“ ЕООД гр.Плевен, ул.***, представлявано от управителя Ц.М.,
направените по делото разноски в размер на 350лева /триста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.