Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София 02.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9 - ти състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 19566 по описа на СГС за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.415,
ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в ИМ, че на
12.09.2013 г. е сключил договор за заем с дружество „А.Е.“ ЕАД за сумата от 39 000 лева и е превел
същата по сметка на заемателя. Сочи, че ответникът в качеството си на едноличен
собственик на капитала, изпълнителен директор и поръчител по договора за заем
се е задължил солидарно заедно с дружеството за размера на цялата заемна сума,
съобразно чл.4.1. от договора за заем и е издал процесния запис на заповед.
Заемната сума в размер на 39 000 лева е отпусната със срок до 30.04.2014
г., като разликата до цената на иска е платена към момента на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК. Предвид наличието на неизпълнение за връщане на
цялата заемна сума в уговорения срок, намира че за него се е породил правен
интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК, което е уважено, но в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради
което предявява настоящият иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата от
26 992 лева – неизплатена главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане. Претендира
направените в заповедното и настоящето производство разноски.
С допълнителна ИМ от 20.01.2015 г. ищецът
уточнява, че към датата на депозирането на допълнителната искова молба
задължението на ответника е в размер на
27 290,58 лв., представляващо главница и лихви.
Ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер.Не оспорва, че между двете дружества е
подписан договор за заем за посочената сума, но намира, че дължимата сума е по
малка от посочената в ИМ и е около
20 000 лева. С отговора на ИМ е представено приложение №1 към договор за
заем от 12.09.2013 г., по силата на което Заемателя предава на Заемодателя подробно
описани в същото вещи / стоки и автомобили/ служещи за обезпечение на
предадената парична сума. Представен е и приемо предавателен протокол от
12.09.2013 г. подписан от представители на „А.Е.“ ЕАД и „К.Б.“ Т. ЕООД за предаване и приемане на стоки.
По делото е конституирано като трето лице
помагач на ответника - търговско дружество „А.Е.“ ЕАД.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните приема за установено от фактическа страна
следното:
На 12.09.2013 г. ищецът, като Заемодател и
„А.Е.“ ЕАД, като Заемател са сключили договор за заем за сумата - 39 000 лв., а
ответникът Е.Н. е подписал договора, като Поръчител. По силата *** договора и
видно от преводно нареждане за кредитен превод на 17.09.2013 г. „К.Б.“ Т. ЕООД е превел по банкова сметка на
„А.Е.“ ЕАД сумата - 39 000 лв. По
делото е представен запис на заповед от 19.09.2013 г. с който ответникът се е
задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца сумата от 39 000 лв. В
текста на документа се съдържа наименованието „запис на заповед“, мястото - гр.София
и времето на издаване – 19.09.2013 г. Издателят се е задължил безусловно да
плати сумата на датата на предявяване на записа. Положен е подпис на издателя,
който не се оспорва. Видно от самия запис на заповед, същият е предявен за
плащане на издателя на 30.04.2014 г.
От приложеното ч.гр.д. 49329/2014 г. на
СРС, 127-ми състав е видно, че на 09.09.2014 г. „К.Б.“ Т. ЕООД е подало
заявление за издаване на заповед по реда на чл.417 ГПК. На 15.09.2014 г. СРС е
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Със заповедта е
разпоредено ответника да заплати на ищеца 26 992 лв. представляваща
непогасената част от задължението по запис на заповед издаден на 19.09.2013 г.
за сумата от общо 39 000 лв, ведно със законната лихва за периода от
09.09.2014 г. до изплащането на вземането. По силата на издадения ИЛ е
образувано изпълнително дело № 20148510402424 по описа на ЧСИ М.П.. Ответникът
е получил покана за доброволно изпълнение на 14.10.2014 г. Подал е възражение
на 27.10.2014, т.е. в срока по чл.414 ГПК.
Искът
е предявен в срока по чл.415, ал.4, тъй като съобщението е получено на
11.11.2014 г., а ИМ по делото е депозирана в СГС на 05.12.2014 г. Не са
представени доказателства, ищецът да е предприел опити да получи плащане по
обезпеченията по договора за заем/приложение№1от договора за заем и приемо
предавателни протоколи/
От
заключението на вещото лице С.М. се установява, че дължимата сума за главницата
по сключения договор за заем на 12.09.2013 г. е 25 172,00 лв.
При
така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
В
законоустановения срок срещу издадената ЗНИ е постъпило възражение от ответника.
Изпълнени са изискванията на чл.415 ал.4 ГПК, като в рамките на указания срок
от СРС е подадена настоящата искова молба поради което производството е
допустимо и искът следва да бъде разгледан по същество.
Безспорно е установено по делото, че
ответника е издател на процесния запис на заповед, с който се е задължил на
предявяване да плати сумата от 39 000 лв на ищеца. Последния е предявил записа
за плащане на издателя. По този начин ищецът се легитимира, като кредитор по
ценната книга. Приложения документ притежава реквизитите по чл.535 ТЗ и
отговаря на формалните изисквания, които му придават значението на запис на
заповед съгласно чл.536 ал.1 ТЗ и е източник на вземане по абстрактна
менителнична сделка. Ответника и третото лице помагач не са направили
възражения по неговата редовност.
Предвид изложеното съдът намира предявеният
иск за основателен за сумата от 25
172,00 лв.,съгласно заключението на в.л., като следва да бъде отхвърлен над 25 172,00 лв до предявения размер - 26 992 лв.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на 739,84 лв: 539,84 лв – ДТ за исковото
производство и 200 лв- възнаграждение за в. л. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, или сумата - 689,97 лв разноски в исковото производство.Съгласно ТР 4/2013 г. от
18.06.2014 г.по т.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС т.10в, присъединените със
заповедта за изпълнение разноски за ЗП не се включват в предмета на
установителния иск, а представляват законна последица от уважаването респективно
отхвърлянето на иска. С оглед дължимостта на разноските в заповедното
производство, ответникът следва да бъде осъден да заплати част от разноските на
ищеца в ЗП, съразмерно уважената част от исковете. В случая съдът уважава
предявения иск до размера на 25 172,00 лв., като го отхвърля до предявения в
размер на 26 992 лв. поради което ответника следва да заплати на ищеца част от
платената ДТ в заповедното производство, или сумата - 503, 44 лв .
Поради гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
Е.Л.Н. ЕГН **********,*** дължи на „К.Б.“ Т. ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание 422, ал.1 ГПК, сумата - 25 172,00 лв, представляваща задължение
по запис на заповед, издаден на 19.09.2013 г., с падеж на предявяване и предявен
на 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 09.09.2014 г. до окончателното й
изплащане, за което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 49329/2014 г.
на СРС, 127-ми състав, като отхвърля
иска над 25 172,00 лв до предявения размер - 26 992 лв.
ОСЪЖДА
Е.Л.Н. ЕГН **********,***, да
заплати на „К.Б.“ Т. ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата -
689,97 лв, разноски по делото и
сумата - 503, 44 лв разноски направени
в заповедното производство
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „А.Е.“
ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, като трето
лице-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2
–седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: