Р Е Ш Е Н И Е
Номер 80/17.06. Година 2019 Град Варна
Варненският апелативен
съд Наказателно отделение
На тринадесети
май Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар Геновева
Ненчева
прокурор Илия Николов
като разгледа
докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 410 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид:
Предмет на въззивното
производство е присъда № 4/12.02.2018 г. по НОХД № 257/17 г. на Окръжен съд Шумен,
с която подсъдимият Ю.П.В. е бил признат за виновен и осъден по чл.219, ал.3,
вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК на две години лишаване от свобода при отлагане
на изпълнението с три годишен изпитателен срок и на лишаване от право да заема
ръководна държавна или обществена длъжност също за две години. С присъдата
подсъдимият е бил оправдан за другите две вменени му във вина продължавани престъпления
– съответно по чл.чл.239, ал.1 и 283 от НК.
За да вземе осъдителното
решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение,
че за периода от началото на м.август до 13.09.2013 г. в землищата на
с.Михайловски и с.Памукчии, при условията на продължавано престъпление, в
длъжностното качество ръководител ХТР Шумен, „Напоителни системи“ ЕАД клон
Черно море, подсъдимият не е положил достатъчно грижи за ръководенето,
управлението, стопанисването, запазването на повереното му имущество и за
възложената му работа, и причинил значителни вреди на същото търговско
дружество с парична равностойност 49 003 лева.
Окръжният съд е
постановил частично оправдателна присъда, след като не е възприел тезата на
прокуратурата, че:
- по същото време и
място, и в същото длъжностно качество, подсъдимият е нарушил и допуснал да се
извърши нарушение на правила по Закона за рибарството и аквакултурите –
специален закон за запазване на рибата и другите водни организми и за
правилното развитие на риборазвъждането в страната, и
- в периода от
началото на м.август до 06.09.2013 г. в землищата на с.Михайловски и
с.Памукчии, при условията на продължавано престъпление, в горното длъжностно
качество, подсъдимият е използвал служебното си положение за да набави за
„Алгае Индъстри“ ЕООД, гр.Девня, противозаконна облага – 29 560 лева.
Въззивното
производство е трето по ред, и второ по отношение на проверяваната присъда,
като след отменителното решение във ВКС продължава по предходно депозирани:
- протест на прокурора
от първоинстанционната прокуратура, с който се иска осъждане и за
престъплението по чл.239, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК /при което оправдателната
част за престъплението по чл.283 от НК остава извън предмета на въззивния
контрол/ и
- жалба на адвокат В.Д.,
защитник на подсъдимия, с искане за изцяло оправдателна присъда, или отмяна и
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд само в осъдителната
част.
В съдебно заседание представителят
на въззивната прокуратура моли искането по протеста да бъде уважено, като не
споделя становището от мотивите за негодност на обвинението в тази част,
защитникът поддържа жалбата и пространното допълнение към нея на четири групи
основания – отсъствие на длъжностно качество, обективна несъставомерност, липса
на щета и осъждане по несъществуващо обвинение, подсъдимият счита, че няма вина
и моли да бъде оправдан.
При въззивната проверка
се констатира, че наличните по делото доказателства са събрани по реда и със
средствата, предвидени в НПК, както и че са в обем, позволяващ правилното
изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина. Относимите
по предмета на делото фактически обстоятелства накратко са:
Търговското дружество „Напоителни
системи“ ЕАД, София, /с държавно имущество/, в годините било реорганизирано
неколкократно. Язовир „Нови Пазар 1“, разположен териториално в близост до
едноименния град и съответно в област Шумен, бил част от дълготрайните
материални активи и капитала на дружеството. На 03.02.2010 г., с договор за
възлагане на управлението, подсъдимият Ю.В. станал управител на „Напоителни
системи“ ЕАД София, клон Шумен. През следващата година последвали структурни
промени, при които били закрити клонове, респ. окрупнени съществуващи такива, и
в резултат възникнал клон „Черно море“ Варна, поел активите и пасивите на
досегашните клонове Шумен, Варна и Бургас, които станали хидротехнически райони
към него. На 06.07.2011 г. подсъдимият В. подписал трудов договор с управителя
на клон Черно море – свидетеля И.К., с който бил назначен като „ръководител
звено ХТР /хидро-технически район/ Шумен в „Напоителни системи“ ЕАД, клон
„Черно море“. Длъжностната характеристика
за ръководител звено ХТР, код по НКПД 12196011, била утвърдена след 12.08.2011
г., на която дата встъпил нов управител на клон Черно море – свидетелят В. К..
През 2011 г., по
предложение на подсъдимия В., язовирът бил зарибен, а в последствие, поради
нерентабилност на рибностопанската дейност, се пристъпило към отдаването му под
наем. Първият търг бил спечелен от „Севън“ ЕООД, а когато това дружество
прекратило наемните си отношения, на 31.07.2013 г. бил сключен нов договор и
следващият наемател – „Алгае индъстри“ ЕООД, Девня, представляван от свидетеля Денислав
С., получил временното и възмездно ползване на язовира, като за предаването му
бил изготвен протокол от 09.08.2013 г., подписан от страна на наемодателя от
комисия с председател подсъдимият Ю.В..
На 06.08.2013 г. кметът
на Нови Пазар – свидетелят Р.П., подал писмен сигнал до РИОСВ за неприятна
миризма от коритото на Крива река, след което в телефонен разговор с подсъдимия
В. поискал да се отвори изпускателя на язовира, с цел да се увеличи дебита на оттока
и да се отмият гниещите продукти. Подсъдимият разяснил, че изпускането може да
продължи не повече от 24 часа, тъй като във водоема има риба. На 10.08.2013 г.
било осъществено еднократно изпускане на вода в количество 60 445 м3, като
фактическите действия извършил пазачът на язовира – свидетелят Б.И.. За
изпускането бил уведомен управителят на клон Черно море К..
Във връзка със сигнала
на кмета била предприета проверка от Басейнова дирекция на Черноморски район,
приключила с констативен протокол от 20.08.2013 г., изготвен от свидетеля К..
Според даденото предписание кранът на основния изпускател на язовира бил
отворен при дебит от 6-7 л/с на изпусканата вода, съобразено с притока в
момента. Видно от същия протокол, при увеличаване на изпускането съществувал
риск от изпразване на язовир „Нови Пазар 1“. Така при спазване на
разпореждането, респ. запазване на този дебит, в периода 20.08.–20.09.2013 г. изпуснатото
водно количество би възлязло на 18 144 м3.
По неустановено време
през м.август 2013 г., по нареждане на подсъдимия В., свидетелят Ш.Д., работник
в ХТУ „Тича“ /подразделение на ХТР Шумен/, извършил пробен риболов с мрежа и
лодка във водите на язовир „Нови пазар 1“ и констатирал наличието на риба. В
последствие било предприето ловене на риба в промишлени количества:
- 4200 кг – платени на „Алгае индъстри“ ЕООД
по фактура от 20.08.2015 г. към „Фишери 2009“ ООД, с.Ряхово,
- 9500 кг – съгласно
стокови разписки от 27.08., 01.09. и 09.09.2013 г., платени от работник на ЕТ
„Поп-90-Комерс“, гр.Тутракан, на ръка на подсъдимия В., който положил подписа
си върху трите документа,
- 6000 кг – платени на
ръка от работник на ЕТ „Славена 99“, гр.Тутракан, по стокови разписки от горните
три дати, също разписани от подсъдимия.
По нареждане на подсъдимия
В., свидетелят Юзджан Юмер, шофьор и монтьор на щат в ХТР Шумен, на два пъти -
30.08. и 06.09.2013 г., със служебен транспорт, превозвал свидетеля И.А.и
работниците му, които осъществявали фактически риболова в този период, заедно с
професионалното им рибарско оборудване, от язовир „Нови Пазар 1“ до частна база
в гр.Ямбол.
Междувременно, след
първия риболовен ден, с цел намаляване на водния обем и съответно улесняване дейността
по улова с мрежи, се извършвало последователно изпускане на водата от язовира с
голям дебит, осъществявано фактически от пазача – свидетеля Б.И.. Изпускането
му било разпоредено от подсъдимия В., при конкретизацията – да продължи докато
стане възможно пускането на мрежи „гриб“, с които да се улови рибата, и така,
по думите на свидетеля, водата текла близо месец. Наемателят Д.С.също бил
помолил лично подсъдимия В. да му окаже помощ, и конкретно – да започне
изпускане до източване на язовира.
На 03.09.2013 г.
управителят на клон Черно море отправил писмено предложение към подсъдимия В.
за прекратяване на трудовия му договор и със заповед от 13.09.2013 г. трудовото
правоотношение било прекратено, считано от 16.09.2013 г.
На 23.09.2013 г. била
извършена проверка за състоянието на язовира от Изпълнителната агенция по
рибарство и аквакултури. В изготвения констативен протокол било отразено, че е
източено цялото количество вода – при ниво в средата на водоема около 20-30 см,
както и че са налични големи количества жива и измряла риба. Било дадено
предписание последната да се предаде на екирисажа, в изпълнение на което, на
26.09.2013 г. свидетелят Б.А.транспортирал от язовира 2 520 кг мъртва риба. При товаренето й
присъствал подсъдимият, който подписал потвърдителната бележка като лице, от
което се получават продуктите за унищожаване. След това подсъдимият придружил свидетеля
до екарисажа, където заплатил в счетоводството разноските по транспорта и
унищожаването на рибата. По същия начин се процедирало при извозването на още
2170 кг умряла риба, от свидетеля К.К., на три пъти в периода 01-07.10.2013 г.
Горните факти се
извличат при съпоставката и анализа на свидетелските показания /включително
приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 от НПК такива/ и писмените документи
– съотнесени към обособените етапи на фактическата обстановка, детайлно
изброени и тълкувани в мотивите на окръжния съд.
Съгласно отговора по
отправено запитване било установено, че по отношение на язовир „Нови пазар 1“,
в Басейнова дирекция на Черноморски район не е подавано заявление за издаване
на разрешително за водовземане и/или ползване на воден обект, нито искане за
изпускане на води от язовира, с цел извършване на определена дейност, респ. не
е било давано съгласие за такова изпускане.
Чрез използване на
специални знания от съответни компетентни специалисти по делото било установено
също, че към 20.09.2013 г. в язовира е имало едва 5000 куб.м. вода, при налични
в началото на инкриминирания период, и по-конкретно към 20.08.2013 г. - 554 000
м3 вода. След приспадане и на неотносимите към обвинението количества,
изпуснати по искане на кмета и на служителя на Басейнова дирекция, се достига
до реалната загуба на вода от нерегламентираното изпускане в количество
470 411м3, с парична равностойност, изчислена по поливна цена - 49 003
лева.
По протеста.
При наличното съгласно
обвинителния акт, включително и след упражняване на правомощията по чл.287 от НПК, фактическо обвинение, не може да бъде удовлетворено искането на
прокуратурата за осъждане по чл.239,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Независимо от факта,
че подсъдимият е притежавал изискваното и от тази правна норма длъжностно
качество /по аргументи, които ще бъдат изложени по долу във връзка с нарочното
възражение на защитата по жалбата/, обвинението срещу него е лишено от основни
съставомерни елементи, а именно конкретно вменено му съответно нарушение/я на правила,
установени със специален закон за запазване на рибата и другите полезни водни
животни и за правилното развитие на риборазвъждането в страната. В обвинителния
акт бланкетната диспозиция неправилно е била запълнена с чл.3, ал.2, т.1,
вр.ал.1 и чл.15, ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите, чийто адресат
подсъдимият не е бил, и чиито разпоредби нямат връзка с инкриминираното по
делото конкретно негово поведение – нареждане да започне източване на язовира,
респ. не даване на разпореждане за преустановяване изпускането на водното
количество.
Докато чл.3 от ЗРА е
напълно неотносим, съгласно установената фактическа обстановка в язовир „Нови
пазар 1“ действително е бил осъществен стопански риболов, въпреки косвено
изводимата забрана за това от разпоредбата на чл.15, ал.1. Но безспорно
адресати на тази разпоредба са единствено определени министри, и същността й е,
че тя ги задължава да уредят по нормативен път тази забрана, при което би било
незаконосъобразно подсъдимият да отговаря по чл.239, ал.1 от НК за нарушение и
на тази норма.
Бланкетният състав не
може да бъде запълнен служебно от въззивния съд и с нормата на чл.50, ал.3 от
отменената Наредба за ползването на повърхностните води, за относимостта на
която са изложени мотиви от страна на окръжния съд, тъй като подсъдимият не е
лице, попадащо в кръга на нейните адресати. Чл.50, ал.3 от Наредбата също не създава
пряко забрана за изпускане на води с цел улов на аквакултури, както неправилно
е посочил съдът, а предвижда необходимостта такава забрана да бъде вписана при
издаването на разрешително за ползване на повърхностен воден обект /с каквото
разрешително е трябвало да разполага наемателят на язовира/, което изключва
ангажирането на отговорността на подсъдимия, обвързана с допуснато от негова
страна нарушение по този текст. Относно кръга на адресатите в решението на ВКС
е указано да се има предвид и чл.1, ал.1, т.1 от същата Наредба, очертаващ част
от нейния предмет, а именно, че с нея се урежда редът и начинът на използване
на повърхностните води и водни обекти, но въпреки това обвинението е било
формулирано погрешно, след като на подсъдимия неправилно е било вменено
извършителство по чл.239, ал.1 от НК – основателни аргументи, респ. критики,
във връзка с конструкцията на обвинението в тази част са били изложени в
мотивите на окръжния съд, и те се споделят при въззивната проверка.
В протеста, макар и с
немалък обем, не се съдържат конкретни фактически или правни аргументи,
противопоставими на оправдателните мотиви по това обвинение, респ. възражения,
които да изискват нарочен отговор. Не може да се приеме и виждането, изразено при
пледоариите пред настоящата инстанция, че основните елементи от състава на
обвинението по чл.239, ал.1 от НК фигурират в повдигнатото обвинение –
безспорна е необходимостта при бланкетен престъпен състав на подсъдимия да бъде
повдигнато обвинение с посочване както на конкретния специален закон, който се
твърди, че е нарушил, така и на правилните разпоредби в него, съответстващи на
описаното конкретно деяние, което при така изготвения обвинителен акт не е било
сторено.
По жалбата.
Жалбата се обосновава
с възражения по въпроси, които могат да бъдат обобщени в четири отделни групи –
във връзка с длъжностното качество, с обективната съставомерност, с щетата,
като елемент на престъплението, и с годността на обвинението, за което
подсъдимият е бил признат за виновен и осъден – по чл. 219, ал.3, вр.чл.219,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Неоснователно е възражението, че подсъдимият Ю. В. не е
имал качеството длъжностно лице, което окръжният съд правилно е извлякъл от трудовия
му договор, длъжностната характеристика и Правилника за вътрешния трудов ред,
при съобразяване на относимата съдебна практика.
Съставът на ВКС в
своето отменително решение е посочил, че процесният трудов договор трябва да
бъде обмислен в светлината на повдигнатото обвинение на дееца като длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“, пр.1, алт.1 и 2 от НК. С това решение
също така не са били споделени изводите за отсъствие на длъжностно качество у
подсъдимия, направени от предходния въззивен състав, чийто акт е бил предмет на
касационната проверка, и в частност, че подсъдимият В. е осъществявал само функции
на фактическо материално изпълнение. Изложената в предходното въззивно решение аргументация,
че: „...при степента на управление на едноличното търговско дружество, в което
собственик на капитала е държавата, деецът не е част от органите, които по
силата на учредителния договор или договора за възлагане на управлението,
осъществяват ръководство и представителство по отношение на обособеното
юридическо лице или негово подразделение с относително самостоятелна
правосубектност, какъвто е клонът на дружеството“ е била окачествена като
формалистичен подход, при който не се държи сметка както за общата уредба на
заеманата от дееца длъжност като ръководна, така и за трайната съдебна практика
по въпроса кое определя качеството „длъжностно лице“.
Подсъдимият Ю.В. е бил
назначен за ръководител на хидро-технически район, представляващ звено в
цялостната структура на Напоителни системи ЕАД, София, и в частност в клон
„Черно море“, Варна. Длъжностната характеристика, формулираща неговите
професионални задължения и отговорности, е била за ръководител звено, код по
НКПД 12196011, в който код, шифърът 1219 е за ръководители в бизнес услугите и
административните дейности, а подразделът 6011 е конкретно за ръководител
звено. По дефиниция в НКПД длъжността е съвкупност от функции и задачи, които
едно лице изпълнява на работното си място. Отново в НКПД, по отношение на
групата с шифър 1219 е отразено, че включва ръководители на структурни звена в
големи предприятия с йерархична структура на управление, като е уточнено, че не
е нужно те да отговарят едновременно за цялостното стратегическо и оперативно
управление, бюджета и за избора, назначаването и освобождаването на персонала,
но същевременно носят цялата отговорност за дейностите на структурната
единица.
Кодът по НКПД е бил
изрично вписан в трудовия договор, подписан от подсъдимия, и съдържащ
включително израза „категория персонал – ръководни служители“. По този начин
основните характеристики на длъжността са били очертани още с посочването на
кода и са станали достояние на подсъдимия с подписването му на 06.07.2011 г.
Съгласно изготвената
длъжностна характеристика, едно от основните задължения на ръководителя ХТР е било
да ръководи и отговаря за дейностите по напояване, за язовири, обекти
предпазващи от вредното въздействие на водите /ОПВВВ/ и строителството. Наред с
него, в т.1 от инкриминираната длъжностна характеристика, в още пет отделни
подточки са формулирани длъжностни задължения, насочващи на извод, че
възложената на подсъдимия работа е била ръководна, тъй като всички те са
свързани с ръководството и управлението на производствените процеси в звеното
ХТР, трудовата и служебна дейност на работещите там, планирането и
организацията на работата, контрола върху взаимоотношенията с външни фирми и
сдруженията на водоползователите.
Настоящата инстанция
не споделя защитната теза, че подсъдимият е видял и подписал длъжностната си
характеристика едва при напускането си след прекратяване на трудовото му
правоотношение. Установено е безспорно, че тя е утвърдена с подпис от
управителя свидетелят К., като съдържа и подписа на подсъдимия. Установено е
също, че видимата на нея дата – 06.07.2011 г., явяваща се и дата на трудовия му
договор, и по-конкретно само месецът, е бил нанесен върху зачистен с коректор предходен
текст, който е бил „11“, т.е. месец ноември същата година. Именно датата
06.11.2011 г. следва да се приеме за действителна, както въз основа на
графологическата експертиза, така и съобразно показанията на свидетелката Т.Е.,
че изготвянето на документацията в онзи период понякога се е забавяло, а и
предвид факта, че К. няма как да е подписал на първата дата, тъй като все още
не е бил назначен за управител. Въпреки мнението на защитата, ВКС в своето
решение по настоящото дело не е приел, че длъжностната характеристика не е била
връчена, защото в него нарочно е отбелязано, че при съществуващия спор по
доказателствата, няма да се изложат разсъждения. Докато окръжният съд в проверяваните
мотиви е изложил подробни разсъждания в тази връзка, които наред с горното,
изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
Независимо от отговора
на въпроса на коя точно дата съдържанието на длъжностната характеристика е
станало достояние на подсъдимия, както уместно е отбелязано в мотивите - за
лице, което толково дълго време е заемало ръководни длъжности, при това включително
по отношение на същата структурна единица преди преобразуването, е неприемливо
да се смята, че не познава професионалните си задължения – задължения, които
подсъдимият В., като ръководител ХТР, е изпълнявал всеки ден в периода 06.07.2011
г. - 16.09.2013 г., че дори и известно време след тази дата. Фактът, че в
изпълнение на професионалните си обязаности, подсъдимият е свеждал за
изпълнение и решения, вземани от управителя на клона, по никакъв начин не
изключва длъжностното му качество, тъй като в задълженията му е влизала
контролната функция да следи и отговаря за това изпълнение. Няма спор, че с
договора за възлагане на управление, управителната и представителна власт се
предоставят на управителя на клон Черно море, Варна, както и че негово
задължение е да организира съхраняването и опазването на дружественото
имущество, но именно необходимостта да бъдат организирани дейности по отношение
на обекти и съобръжения, разположени териотриално в изградени и съществуващи
структурни подразделения, които имат свои отделни ръководители, е и израз на
съществуващата субординация и йерархия в големите търговски дружества, при които
ръководители на по-висши позиции взимат стретегическите решения, а линейни
ръководители от по ниски степени ръководят тяхното изпълнение на място.
От показанията на
свидетеля К. е видно, че ръководителят ХТР е отговарял за своя си район и е имал
правомощия да контролира дейността на „Напоителни системи” по поддръжка на
хидротехническите съоръжения, включително язовирите. От показанията на
свидетеля К. пред въззивния съд е видно, че на В. е предложена длъжността
ръководител на района, защото го е познавал от досегашната си работа и защото е
имал добър ръководен опит, че взиманите от него решения, включително по
оперативното управление на язовира, са се нуждаели от санкцията на управителя
на клон „Черно море“, че е свеждал и организирал изпълнението на управленски
решения, взимани от управителя, или е сезирал последния със становища по
необходимостта да бъдат вземани такива. От изготвените по искане на въззивния
съд две становища на „Напоителни системи“ ЕАД
се установява, че при установяване на необходимост от
изпускане/преустановяване на изпускането на язовира, ръководителят ХТР
уведомява за това главния инженер и управителя на клона, с цел предприемане на
действия от последните по предварително уведомяване на съответните институции,
а компетентността да разпореди последващите действия е на управителя на клона.
От същите становища е видно, че в инкриминирания период, задължителен за цялата
клонова мрежа е бил процесният Правилник за вътрешния трудов ред, независимо че
според наименованието му, от което защитата прави погрешен обратен извод, същият
е на централното управление в София. От изпратеното становище се налага извод,
че смисълът на записаното в длъжностната характеристика на подсъдимия
„.....запознат с „Правилника за вътрешния ред на „Напоителни системи“ ЕАД, клон
Черно море“, е че е запознат с единствения действал – утвърден със съответната
посочена заповед и задължителен за цялата клонова мрежа правилник, който е бил
изпратен до всеки от клоновете, респ. е бил наличен към инкриминирания период
/още от 2012 г./ и в клон Черно море.
От представените по
искане на въззивния съд писмени документи от клон „Черно море“ с данни за
структурата и длъжностното разписание с поименнен списък към него е видно, че
ръководеният от подсъдимия ХТР Шумен е включвал четири отдела и отделно две
обособени ХТУ, с общ числен състав 64 работника и служители, чийто пряк
ръководител се е явявал именно той, с компетентност да им възлага извършването
на всякакви дейности, независимо дали в изпълнение на взети лично от него, или
със санкция от управителя, решения. Конкретни свидетелства за упражняваната
пряко ръководна дейност се съдържат и в показанията на работниците Б.И., Ш.Д. и
Юзджан Юмер, всички изпълнявали различни задачи по негово разпореждане.
Въз основа на всичко
изложено до тук съставът на въззивния съд приема, че с подписването на трудовия
договор от 06.07.2011 г., респ. назначаването му като ръководител звено – ХТР
Шумен, в структурата на Напоителни системи ЕАД София, клон Черно море Варна, на
подсъдимия е била възложена ръководна работа в търговско дружество, което го
определя като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“, пр.1 от НК.
Съгласно ТР 73/74 г.
ОСНК ВС, относно определяне на понятието „длъжностно лице“, ръководна работа е
тази, която се изразява в стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна
или организационно-възпитателна дейност. В същото тълкувателно решение е
записано, че по своето предназначение такава работа обикновено ангажира волята
на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им, както
е отбелязана и частната хипотеза, че длъжностното качество на лицето, което
заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при
вземане на решения то действа в колективен орган. Тези определения добре
съответстват на работата, извършвана от подсъдимия В. като ръководител звено
ХТР, тъй като и тя е била организационно ръководна, ангажирала е волята на
немалък персонал при изпълнение на задачите, и върху длъжностното му качество
не следва да се отразява обстоятелството, че в някои от случаите решенията му е
следвало да бъдат одобрявани или съгласувани с ръководител на по-висша позиция,
какъвто се е явявал управителят на клона.
Не може да бъде
възприето единствено разбирането, че подсъдимият Ю.В. се е явявал длъжностно
лице по смисъла и на чл.93, т.1, б.„б“, пр.2 от НК, тъй като за категорията
длъжностни лица, които изпълняват работа, свързана с пазене на имущество, според
непротиворечивата съдебна практика, вкл. цитираното ТР, е от значение именно пазенето
да се явява съдържание на вменените им задължения, същност на възложената им
работа, каквито доказателства по делото липсват.
Неоснователно е и твърдението, че подсъдимият не е
извършил деянието, за което е обвинен и осъден.
За да е субект на
престъплението по чл.219, ал.3 от НК, подсъдимият трябва да е длъжностно лице, на
което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на
повереното му имущество или на което е възложена работа.
За да е осъществил изпълнителното
деяние, подсъдимият следва да не е полагал достатъчно грижи при упражняване на
горните дейности. Кои грижи са достатъчни, се извлича от различни нормативни
актове, заповеди, технически стандарти и други общопризнати правила. При
преценката дали деецът е положил или не достатъчна грижа, следва да се
установят неговите конкретни права и задължения, и какво точно е извършил, рсп.
не е извършил, за да настъпят, в резултат на това му неправомерно поведение, съставомерните
значителни вреди.
Язовир „Нови Пазар 1“
е бил собственост на търговското дружество „Напоителни системи“ ЕАД София, управлението
му е било предоставено на управителя на клон Черно море Варна според
формулировките в съответния договор, но е бил разположен териториално в
структурното подразделение – хидротехнически район Шумен. С трудовия договор на
ръководителя на ХТР Шумен – подсъдимия В., е била възложена ръководната функция
да организира, респ. да възлага изпълнението на присъщите за района дейности на
работещите в него, макар и понякога по нареждане, или с одобрението на управителя
на клона. Основното предназначение на язовира е било за напояване и за предпазване
от вредното въздействие на водите. Изпускането на вода от язовирите е
изключение, налагащо се в случаите на оправдан обществен интерес, при спазване
на определени процедури, респ. даване на разрешение от компетентни за това
институции. В началото на инкриминирания период в язовира е имало над
500 000 куб. м. вода, а в края му – едва 5000. Практически цялостното
източване на язовира е станало след като подсъдимият В. е наредил на свидетеля И.
да отвори изпускателния кран, за да спадне нивото и се улесни предприетия
нерегламентиран стопански риболов, без да даде последващо разпореждане
изпускането да се преустанови.
Като ръководител ХТР
Шумен и съгласно длъжностната си характеристика, подсъдимият Ю.В. е имал за
основно длъжностно задължение запазването на водата в язовира, като средство за
изпълнение на основното му предназначение – напояването, а съгласно Правилника
за вътрешния трудов ред, неговото поведение е трябвало да бъде съобразено с
относимата нормативна уредба, подробно анализирана в мотивите на окръжния съд.
След като не е спазил тези си задължения, В. умишлено не е положил достатъчно
грижи за възложената му работа - да ръководи и отговаря за дейностите по
напояването, за язовири и обекти, предпазващи от вредното въздействие на
водите. Неполагането на достатъчно грижи е обратното на дължимото поведение,
което се очаква от ръководителя на звеното ХТР Шумен, за да бъде запазено от
разпиляване имуществото – водата на язовира, собственост на „Напоителни
системи“ ЕАД. В противовес на поведението на добрия стопанин, подсъдимият не е
ръководил действията на подчинените си така, че да не позволи разпиляване на
имуществото, респ. да съблюдава ползването на аквакултурите във водоема да се
извършва съобразно законовите разпоредби, да не допуска унищожаването им, като
следи нивото на водата на язовира да бъде в достатъчно количество за поддържане
на аквакултурите живи. Дължимата грижа от подсъдимия В., като отговарящ за
дейностите в своя район, въз основа на изводимите от нормативните актове
регламенти, е изисквала даването на адекватни и законосъобразни разпореждания
във връзка с ползването на язовира и упражняването на ефективен контрол върху
действията на подчинените си.
Правилно окръжният съд
се е позовал и на договора за наем с „Алгае индъстрис“, в частност на неговия
чл.9, раздел ІІІ, според който наемодателят изпълнява договорните си задължения
приоритетно по основното предназначение на язовира – напояването. Действително,
подсъдимият не е лице с изрични пълномощия за контрол по изпълнението на договора,
но не е такъв и смисълът на използвания от окръжния съд израз „представител на
наемодателя“. По силата на компетенциите си въз основа на заеманата длъжност
ръководител ХТР, именно подсъдимият е стартирал процедурата за отдаване под
наем на язовира, която започва с неговото предложение и заявлението от бъдещия
наемател. След подписването на договора управителят на клона определя комисия за
предаване на ползването, и неин председател е пак подсъдимият. Към изготвения
протокол за предаването е приложено копие на договора за наем, така че
подсъдимият неоправдано твърди, че не го познава. Териториално язовирът се намира в района на
подсъдимия, и именно той е лицето, което може да осъществява надзор и упражнява
контрол върху законосъобразността на действията на наемателя по експлоатацията
на обекта, а не „наемодателят“, който се намира в София, нито управителят на
клон Черно море във Варна. Именно в този смисъл и съобразно оперативните му
фунции на място, подсъдимият е определен в мотивите като представител на
наемодателя.
Въз основа на
съпоставката и анализа на целия доказателствен материал, включително
свидетелски показания, приобщени по реда на чл.281 от НПК, окръжният съд е дал
правилните отговори на основните спорни въпроси имало ли е изпускане на вода от
язовира и по чие нареждане, както и в какво количество, и конкретно, че изпускането
е предприето със знанието и по нареждане на подсъдимия В.. Правилно е дадена
вяра на показанията на свидетелите Д.С.и Б.И.ов от досъдебното производство,
защото именно те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и подкрепени
от останалите доказателствени източници. Така свидетелят С. е дал подробности
за разговора на подсъдимия с кмета, които няма как да са му били известни от
другаде, т.е. достоверно е и твърдението му за съдържанието на неговия разговор
с В., при който му споделил за намерението си да източи язовира, да го почисти
и зариби. Свидетелят Д.С.е разказал при разследването, че лично е казал на В.
да започне да изпуска водата на зарибения язовир до неговото източване, както и
че след този разговор подсъдимият е започнал да организира източването, което е
продължило около месец.
Свидетелят Б.И. e
потвърдил
както извършеното изпускане за отмиване на реката, така и последващото „...като
се хваща рибата, защото като е мното водата не може да се хваща рибата. Второто
източване бе за хващане на рибата, след като изкарахме първия ден рибата …….и
при всяко хващане на риба намалявам нивото, така ми се нарежда. …. При
последното изпускане на водата нивото да е било метър може би. … При последното вадене на рибата имаше много
мъртва риба“. При разпита си на досъдебното производство пред съдия свидетелят
е разказал подробно какви нареждания за източването е получавал ог шефа си,
както и че откакто работел на язовира, за първи път водата се източвала нацяло.
В последващите си показания пред двата съдебни състава, разглеждали делото,
свидетелят е внесъл уточнението, че под шеф е имал предвид не подсъдимия В., а
управителя на клона К..
В мотивите правилно са
кредитирани показанията му от 20.09.2013 г., депозирани на досъдебното
производство, като най-близки по време до събитията, за които разказва, и
кореспондиращи си с останалите събрани доказателства, докато даваните години
по-късно показания на съдебното следствие са съдържали противоречия, а за
определени обстоятелства той не си е спомнял, именно и поради които основания
са били четени всички разпити. Правилно съдът се е позовал и на граматическите
и логически връзки в първите показания, като е проследил хронологията в
записания разказ, като е отбелязал, че изложението на фактите започва и
завършва с изричното „подсъдимия Ю.В.“ – официален израз, обяснимо заменен при
многократното му споменаване междувременно с „шефа“, по начин, налагащ
логическия извод, че говори за едно и също лице. От изречението му „Управител е
Ю. през последните 3-4 години“ е видно и, че формалните разлики в
началническите позиции и тяхното преформулиране не са му били познати в
детайли, и съвсем обяснимо за него шеф си остава прекият му ръководител, а
именно подсъдимият. При отнасяне на отделни негови свидетелства към останалите
доказателствени източници, като:
- „Шефът довел момчетата от Ямбол с грипа” – с
показанията на свидетеля А. и работниците му,
- „Шефът дошъл с една
жена, която следяла кантара” – с показанията на свидетелката А.П.,
- „Винаги, когато се
вади риба и се продава, шефът беше там, плащането става веднага, аз видях, че
хората веднага си плащаха на шефа ми” или „Четирите пъти, когато се вади
рибата, шефът ми беше там, той си вземаше парите“ – с показанията на
фактическите купувачи и подписаните от подсъдимия стокови разписки,
е безспорно, че лицето, извършило съвкупно всички
тези действия, и назовано „шефа“, е именно подсъдимият ръководител ХТР Шумен Ю.В.,
а не управителят на клон Черно море В. К.. А и свидетелят И. ясно го е заявил
пред предходния първоинстанционен състав, разглеждал делото – „Аз признавам Ю.В.
за шеф – прекия ми началник“.
При горните
доказателства правилно не е дадена вяра на обясненията на подсъдимия, че не е
разпореждал на свидетеля И. изпускането на язовира, прехвърляйки отговорността
на управителя К.. Всъщност дали е наредил изпускането без знанието на
управителя на клона, или имайки неговата санкция, би било без пряко значение за
съставомерността на престъпното му поведение, тъй като и в двата случая не е
положил дължимата грижа за опазване водния обем на съоръжението. А поведението
и отговорностите на управителя К. са останали извън предмета на настоящото
дело.
Чрез показанията на свидетелите С.Р.и А.П.,
които са посочени във въззивната жалба като подкрепящи защитната теза, не може
да се установи пряко нито, че подсъдимият не е дал разпореждането за изпускане,
нито, че го е дал свидетелят К., а единствено, че в два от дните на улова
последният е дошъл на язовира и е взел парите, платени на подсъдимия от
рибарите. Правилно е отбелязано в мотивите, с позоваване и на относимата
съдебна практика, че между деянието на подсъдимия В. и общоопасния резултат има
причинна връзка, като последиците са настъпили именно поради неположените
достатъчно грижи от негова страна, а от цитираните решения на касационната
инстанция е било изведено, че причинна връзка ще е налице дори и когато
неполагането на достатъчно грижи не е било единственото или най-главното
основание за настъпване на вредите, т. е. дори и да има други причини, като
претендираното от защитата знание, одобрение, лично възприемане, съчетано с
липса на реакция от страна на управителя К. за осъществяваното изпускане на
водата, това не изключва наказателната отговорност на подсъдимия, щом
настъпването на щетата освен на тях се дължи и на неговото неправомерно
поведение.
Във връзка с обема на
обвинението, в решението на ВКС е било отбелязано, че отговорностите на
подсъдимия В. следва да бъдат преценени на база доказателствения анализ относно
това кой е дал първоначалните указания за източване на язовира на свидетеля И.–
само свидетелят К., подсъдимият В., или и двамата заедно, които изводи ще са от
значение за характера на обвинението. В доказателствен план не може да се
приеме за установено по несъмнен начин, нито че само К. е дал разпореждането за
източване, нито че са го дали заедно, при уговорката, че задълбочено
разследване в тази насока не е било проведено предвид липсата на съответни
обвинения. Т.е. липсата на категоричност следва само при наличния
доказателствен материал, и съждението, че не е оправдано нито житейски, нито
длъжностно в рамките на утвърдената йерархия, управителят на един клон със
седалище Варна, обединяващ цяла Източна България, да се обади лично на пазача
на един язовир край гр.Нови Пазар, и да му даде разпореждане за извършване на
някакво конкретно фактическо действие – та защо да го прави, след като си има
пряк ръководител на съответния район, едно от основните задължения на когото е
било именно да свежда и осигурява изпълнението на нареждания от такъв характер.
Във връзка с поведението на К. е безспорно единствено, че е бил на язовира поне
в два от дните, в които е бил осъществяван риболова, при което е взел парите за
рибата от подсъдимия. Дали в тези дни водата на язовира е била спаднала дотолкова,
че да е очевидно осъществяваното междувременно изпускане, също не може да се
установи с точност, при което и не могат да се правят обосновани изводи,
свързани с неговото отношение към случващото се.
От становищата на
„Напоителни системи“ ЕАД, София по направеното запитване в настоящата инстанция
се налага извод, че ръководителят на ХТР следи за необходимите дейности във
връзка с правилната експлоатация на язовира, и в частност, при необходимост от
изпускане на води, уведомява главния инжинер и управителя на клона, доколкото
последните от своя страна имат задължения за уведомяване на компетентните по
Закона за водите институции. От цитирания текст на същия закон може да се
извлече и, че изпускане се извършва само по конкретно определени причини – по
време на преминавана на високи вълни, при аварийни условия, или при извършване
на ремонтни работи. Това, че въз основа на постъпилата информация и данни от
ръководител ХТР, и след изпълнение на горните задължения, компетентността да
разпореди предприемането на последващи действия по изпускане/преустановяване на
изпускането на язовира е на управителя на клона, по никакъв начин не може да
доведе до снемане на отговорността от подсъдимия за това, което лично е
извършил – наредил е на пазача да отвори изпускателния кран, и макар
възприемайки в един продължителен период последиците от това – постепенната
загуба на водното количество, не е дал разпореждане кранът да бъде затворен,
респ. водата запазена.
Последното, явяващо се
и втора проявна форма на изпълнителното деяние, обособено като самостоятелно
такова и въведено с изменението на обвинението в хода на съдебното следствие, е
също установено по несъмнен начин чрез събраните доказателства - че подсъдимият
В., след като дни наред е бил пряк свидетел на постепенното спадане на водата в
резултат на отварянето на изпускателния кран, не е сторил нищо за да бъде то
преустановено, а водното количество – съхранено, което му бездействие е също в
пряка причинна връзка с последвалото разпиляване на имуществото на дружеството,
каквото се е явявала водата на язовира.
Кой точно и как е
организирал улова на рибата, е също без пряко отношение при ангажиране
наказателната отговорност на подсъдимия за безстопанственост, след като
загубите от аквакултурите не са включени в съставомерните вредни последици.
Безспорен факт обаче е, че подсъдимият е имал пряко участие в дейностите,
осъществявани във всеки един от четирите дни, когато е бил осъществяван
риболова, че лично е контактувал с рибарите, уреждал им е служебен транспорт,
контролирал е измерването на рибата, приемал е парите, предавани на ръка от
името на търговците, подписвал е документи.
Въз основа на всичко
изложено до тук съставът на въззивния съд приема, че инкриминираното поведение
на подсъдимия Ю.В. представлява умишлено не полагане на достатъчно грижи за
възложената му работа – да организира, ръководи и отговаря за дейностите,
свързани с язовир „Нови пазар 1“ и в частност за напояването чрез наличните в
него водни ресурси, от което последвали значителни щети за „Напоителни системи“
ЕАД – загубата на 470 411 куб.м. вода с парична равностойност 49 003
лева, съответстващо на престъпен състав по чл.219, ал.3, вр.ал.1 от НК –
престъпление, осъществено в условията на чл.26 от НК, съгласно възприетата
конструкция след изменението на обвинението, което с решението на ВКС по
настоящото дело е определено като допустимо. По мнението на настоящия състав
приложението на чл.26 от НК е оправдано именно след изменението на обвинението,
с което престъпното поведение е обособено в две относително самостоятелни
деяния, всяко от тях представляващо неполагане на дължима грижа, осъществени
съответно чрез действие и бездействие. В
мотивите на окръжния съд уместно е отбелязано разбирането на съдебната
практика, че стопанските престъпления понякога се осъществяват чрез сложни
комбинации от действия и бездействия, поради което могат да бъдат както
едноактни, така и в повечето случаи продължавани, продължени, на системно
извършване и пр., при което се е аргументирал защо счита че в настоящия случай
е налице хипотеза по чл.26 от НК.
При съдържанието на
договора за управление РД-14-10/02.08.2011 г., с който доверителят „Напоителни
системи“ ЕАД, София, възлага на управителя на клон „Черно море“, Варна, да
управлява и представлява клона, вкл. да организира съхраняването и опазването
на дружественото имущество, предоставено на клона /каквото се явява язовир
„Нови пазар 1“/, при използване на нарочния израз да „управлява“ това имущество,
както и финансовите средства на клона, не може да бъде вменено на подсъдимия В.
извършване на престъпни деяния по чл.219, ал.3, вр.ал.1 от НК, изразяващи
се в неполагане на достатъчно грижи при „ръководенето, управлението,
стопанисването или запазването на поверено му имущество“ – липсват
доказателства, от които да се направи извод, че възлагането на тези дейности,
респ. поверяването на имуществото /конкретно язовира/, се е простирало и до
ръководител ХТР.
Неоснователно е и твърдението, че с деянията не е
причинена щета на търговското дружество.
И в тази част мотивите
на окръжния съд съдържат отговори на възражението, доколкото същото е било
отправено и в защитната реч пред първата инстанция. Тези отговори изцяло се
споделят от въззивния съдебен състав и не се налага да бъдат изцяло
преповтаряни.
Както правилно е
констатирано в проверяваните мотиви, язовир „Нови пазар 1“ е част от
дълготрайните материални активи в капитала на „Напоителни системи“ ЕАД. Като
такъв той дори е имал свой инвентарен номер. Съгласно легалното определение за
този вид хидротехнически съоръжения, язовирът е водностопанска система -
съвкупност от водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации. Тази дефиниция разкрива, че в понятието за язовир се включва и
водното количество, без което системата не би могла да функционира. Собственикът
на язовира е собственик и на водата. Правото на собственост на търговското
дружество по отношение на водата в процесния язовир следва и по аргумент за
противното от разпоредбата на чл.11, т.1 от Закона за водите, според който
водата в язовирите – държавна собственост, също се явява публична държавна
собственост. Въз основа на тези констатации окръжният съд правилно е стигнал до
извода, че разхищението на водите в язовира носи щета на дружеството –
собственик. Отговорът на въпроса включвана ли е в счетоводния баланс на
дружеството паричната равностойност на наличната в язовира вода е ирелевантен,
тъй като същественото е, че язовирът, ведно с водата в него, е част от капитала
му като ДМА. Показателно е също, че водата е имала цена - парична
равностойност, определена в ценоразписите на дружеството.
Кредитираните от съда комплексни
съдебно инженерни технически експертизи по делото са установили, че към датата,
след която е прието, че е започнало постепенното цялостно източване на язовира,
в него е имало 554 000 куб.м. вода – количество, което не се оспорва от
страните, както и обстоятелството, че за получаване на действителния размер на
щетата, от тази величина трябва да се приспаднат /което е и сторено/ 60 445
куб.м. – изпускането, предприето след сигнала на кмета, 18 144 куб.м. –
изпускане в изпълнение предписанието на инспектора К., и 5000 куб.м.
констатирана остатъчна наличност от служителя на басейнова дирекция към
23.09.2013 г.
В жалбата се твърди,
че експертизата е установила наличие на 499 000 куб.м. вода към 10.09.2013
г., и 464 144 куб.м. към 15.09.2013 г., което не може да бъде споделено. Първата
от горните цифри не е резултат, пресметнат от вещо лице, а е взета от писмените
отчети, изготвяни на всеки десет дена от клон Черно море Варна по данни,
подавани от ХТР Шумен, и тя очевидно не е отговаряла на действителното
положение. Налице са последователни и съвпадащи свидетелски показания, според
които в периода на риболова, още след първия улов и до 09.09.2013 г. нивото на
водата непрекъснато и видимо е спадало – възприето без съмнение дори за
незапознатата с характеристиките на язовира свидетелка А.С.. Свидетелят Б. И.
е пояснил
конкретно: „...допълнително източване след това, правих го като се хваща
рибата, защото като е много водата не може да се хваща рибата. Второто
източване беше за да се хваща рибата, след като изкарахме първия ден рибата...“
/Този първи ден е 19.08.2013 г./ „...и при всяко хващане на риба намалявам
нивото, така ми се нарежда...“ При констатиране на противоречия и аргументирано
пояснение защо приема показанията на свидетеля И.Мустафа, съдът правилно се е
позовал и на казаното от него – че е забелязал покачване на нивото на реката и
така е разбрал, че се изпуска язовира.
За това и при
изчисляването на загубата от източената вода не следва да се ползва отразяваното
в десетдневните отчети за датите след отварянето на крана, а подходът, възприет
от съда – от общото количество преди изпускането 554 000 куб. м. вода да
се приспаднат стойностите 60 445 куб.м., 18 144 куб.м. и 5000 куб.м.,
които не могат да се вменят във вина на подсъдимия, при което е получена инкриминираната
загуба 470 411 куб.м. вода с парична равностойност 49 003 лева.
Не е вярно
твърдението, че излязлата извън язовира вода не може да бъде щета за
дружеството, освен ако не е имало купувачи, които да са я заплатили по договор.
Наличната в язовира вода има характера на имущество на собственика му, чиято
стойност не може да се поставя в зависимост от това дали и кога ще има реален
купувач за това имущество. Установено е, че вода е купена и черпена от язовира
за поливни нужди почти през целия месец юли, през август не са заведени заявки
за поливане, а от септември не биха и могли да постъпят такива, след като
язовирът се е оказал празен. Фактът, че черпене за поливане е осъществено,
макар и с помпи на заявителя, е доказателство, че язовирът не е загубил
главното си, основно, приоритетно предназначение, с оглед на което е и бил
проектиран – напояването. Установено е и, че в последващите години след 2013-та
има отразени многократни продажби, въпреки изнесените неконкретизирани данни,
изтъквани от защитата, че част от напоителните съоръжения през годините са били
повредени или окрадени.
Защитата неоснователно
се позовава и на справката за изпускано количество вода от процесния язовир в
периода 2010 – 2016 г., като поставя въпроса посочените там количества
представляват ли загуба и щета за дружеството и кой следва да носи отговорност.
Коментарът е некоректен, защото тази справка не носи информация за причините,
обусловили изпускане в различните години, нито какви количества вода са се
влели в язовира, и определено не държи сметка за това, че нито преди, нито след
инкриминирания период язовирът никога не е бил изпускан изцяло, респ. че това
принципно е недопустимо, а изпускане според Закона за водите се предприема само
по време на преминавана на високи вълни, при аварийни условия, или при
извършване на ремонтни работи.
Свеждането на загубата
на вода до нещо, което просто влиза и излиза от язовира, е в противоречие с
правната същност на разпиляването на имущество, и с разбирането, отразено в
императивно обвързващата съдебната практика /ППВС/, цитирана в проверяваните
мотиви, че: „Ако длъжностното лице се е разпоредило неправомерно, в нарушение
на служебните си задължения с имуществото, възможността или вероятността в
бъдеще да се събере имуществото и да се възстанови нанесената щета е без
значение за състава на чл. 219 от НК, тъй като значителните вреди вече са
настъпили.”, т. е. дори и язовирът да възстанови впоследствие обема си, то
съставът на престъплението е изпълнен.
Неоснователно е и твърдението, че подсъдимият е осъден по
несъществуващо/непредявено обвинение.
Вложеният от защитата
смисъл в това възражение е, че крайната дата на инкриминирания период е
13.09.2013 г., а вредните последици са настъпили след този период, докато едно
деяние се счита довършено тогава, когато са настъпили обществено опасните
последици.
Обвинението в частта
на времето на извършване на престъпното деяние е ограничено с датата, на която
формално – съгласно правните последици на прекратяването на трудовото
правоотношение, подсъдимият е изгубил длъжностното си качество. Макар по делото
да е установено, че известно време и след тази дата В. е осъществявал дейности,
присъщи на ръководителя на ХТР – например като е организирал откарването на
умрялата риба, лично е придружил товара и е направил плащането за екарисажната
услуга, този подход при формулиране на възприетото с присъдата обвинение е бил
правилен, тъй като субектът на престъплението по чл.219, ал.3 от НК може да
бъде само длъжностно лице.
Вредните последици от
едно престъпно деяние не винаги настъпват окончателно в рамките на
инкриминирания период, и такива случаи често са налице при престъпленията срещу
личността. В случая обаче е налице относима и изрично посочена с подробни
цитати в мотивите съдебна практика във връзка с длъжностното присвояване, и
конкретно, че причинната връзка не се изключва и когато длъжностното лице вече
не заема съответната длъжност, напр. поради напускане, след като настъпилата
щета се дължи на неговото поведение преди напускането му. При това положение,
независимо, че на В. е повдигнато обинение да е извършил престъплението в
периода до изготвянето на заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение, той правилно е осъден за източването на цялото количество вода
от язовира, като при това крайната дата на източването не е била точно
установена по делото, безспорно е само, че това е станало не по-късно от 23.09.2013
г. – датата на констативния протокол.
Мотивите на окръжния съд не страдат от приписваните им с
жалбата пороци, а отговарят изцяло на изискванията по чл.305, ал.3 от НПК.
Правните изводи, коментирани вече по-горе, съдържат разбирането на съда за
формите, чрез които подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние – чрез кои
действие и бездействие, по какъв начин му е била възложена работата и в какво
се е изразявала тя, кои са отделните деяния на продължаваното престъпление и
подробно какви са правната и икономическа същност на щетата, така че
възражението за липса на мотиви, основаващо се на противното твърдение, се
явява неоснователно и невярно. Въпреки цитираният израз от л.375 на делото, че
подсъдимият е допускал, че в резултат на неговите действия ще настъпят
значителните вреди, което показва отношение към общоопасния резултат, няма
съмнение, и това многократно е повторено в мотивите, че престъплението
безстопанственост е извършено при пряк, а не при евентуален умисъл и
противоречие в този смисъл няма.
Съдът се е обосновал
убедително защо счита, че подсъдимият е бил запознат и с длъжностната си
характеристика, респ. изискването да познава и съблюдава определени нормативни
актове, както и с договора за наем. Кои точно оборващи аргументи на защитата са
останали необсъдени в мотивите, жалбоподателят не сочи, поради което и не може
да бъде даден конкретен отговор на това оплакване.
Действително, в
мотивите не е взето изрично становище по констативния протокол от 23.09.2013 г.
на главен инспектор при ОДБХ Шумен, и по точно в онази негова част, касаеща
свидетеля Б. И.. По-същественото обаче е, че при доказателствения анализ съдът
се е обосновал убедително защо и кои показания на този свидетел кредитира.
Същевременно следва да се има предвид, че за пазача И.не може да се презумира
ясното съзнаване и разграничаване на позициите управител на клон и ръководител
ХТР, още повече че в предходен период, в който двамата отново са работели
заедно, длъжността на подсъдимия В. е била именно управител, и в очите на своя работник
и подчинен, и след преструктурирането той си е останал на мястото като все
същия негов пряк ръководител, като двамата с К. за Б.И.ов просто са били
„шуменският шеф“ и „варненският шеф“.
Въпроси във връзка със справедливостта на присъдата не се поставят от страните, но характерът
на въззивното производство и в частност задължението за служебна проверка
налагат вземането на отношение от настоящия състав. Наказанието лишаване от
свобода при конкретната правна квалификация е било в границите от две до осем
години, а наред с него съдът е разполагал с правната възможност да наложи и второ
наказание - лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 от НК.
Определеният с
присъдата размер на лишаването от свобода е минималният, а по отношение на
изпълнението му е бил приложен чл.66, ал.1 от НК, също с минималния възможен
изпитателен срок. Такова решение е изцяло в съответствие с констатациите при
индивидуализацията – от една страна няма отегчаващи отговорността
обстоятелства, а от друга като смекчаващи са ценени чистото съдебно минало на
подсъдимия и изминалия от извършване на престъплението до налагане на санкциите
продължителен срок от пет години, в рамките на който неговото поведение е било
добросъвестно. Правилно е било отбелязано и, че смекчаващите отговорността обстоятелства
не са многобройни, нито някое от тях е изключително по своя характер, поради
което наказанието следва да се определя в хипотезата на чл.54, а не на чл.55 от НК.
Във връзка с
акцесорното наказание не е изложена аргументация защо съдът се възползва от
предвидената правна възможност. С присъдата подсъдимият В. е бил лишен от право
да заема ръководна държавна или обществена длъжност за срок от две години,
което решение е било взето в нарушение на чл.50, ал.1 от НК, където е казано,
че такова наказание се налага само ако заемането на съответната длъжност е
несъвместимо с характера на извършеното престъпление. При извършване на
престъплението, за което е бил обвинен и осъден, подсъдимият не е заемал нито
държавна, нито обществена длъжност, както правилно сочи и защитата в
изложението си пред въззивния съд, поради което налагането на това наказание се
явява незаконосъбразно.
По всички изложени до
тук съображения и протестът, и жалбата, като неоснователни, не обуславят намеса
от страна на въззивния съд по отношение на присъдата.
При служебната
въззивна проверка са възприети две съществени различия със становището на
първоинстанционния съд по приложението на материалния закон:
– че подсъдимият В. е действал в длъжностно качество
само по предл.1 на чл.93, т.1, б“б“ от НК – като му е било възложено да
изпълнява със заплата и постоянно ръководна работа, а не работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация /видно от договора за възлагане/ и
- че той не е положил
достатъчно грижи само за възложената му работа, а не и за ръководенето,
управлението, стопанистването, запазването на повереното му имущество /каквото
не му е било поверявано по начините и според разбирането на законодателя и
съдебната практика/.
Първото от тези две
различия също не налага изменение на присъдата, доколкото за състава по чл.219,
ал.3, вр.ал.1 от НК е достатъчно в диспозитива да се посочи само, че
подсъдимият действа в качеството си на длъжностно лице, а разсъжданията по
различните хипотези на чл.93, т.1 от НК са предмет на обсъждане в мотивите. Във
връзка с второто обаче се налага да бъде приложен закон за същото наказуемо
престъпление, тъй като се касае за различни и отделни форми на самото
изпълнително деяние, предвидени изрично в специалната норма, при което
неприложимите и неотносимите от тях следва да бъдат изключени от диспозитива на
присъдата. Изменение се налага и предвид изложеното по-горе във връзка с
наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 от НК.
Предвид всичко
изложено и на основание чл.337, ал.1 и чл.338 от НПК, настоящият състав на
Апелативен съд Варна
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ ЧАСТИЧНО присъда
№ 4/12.02.2018 г. по НОХД № 257/17 г. на Окръжен съд Шумен, като спрямо подсъдимия
Ю.В.:
- прилага чл.219,
ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК – за това, че в периода от началото на месец
август 2013 г. до 13.09.2013 г. в землищата на с.Михайловски и с.Памукчии, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице –
ръководител на звено „хидротехнически район Шумен“, не положил достатъчно грижи
за възложената му работа, с което причинил значителни вреди на „Напоителни
системи“ ЕАД в размер на 49 003 лева, и
- отменя наложеното му
наказание лишаване от право да заема ръководна държавна или обществена длъжност
за срок от две години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението може да бъде
обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България
в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: