№ 19748
гр. София, 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110166022 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. 345440/01.12.2023 г. на
„И*****“ ЕООД срещу В. И. П., с ЕГН **********, с искане за признаване за установено, че
ищеца има непогасено вземане към ответника в размер на 50,00 лв., представляващо
дължима погасителна вноска, с падеж за плащане 25.01.2024 г. по Договор за кредит,
сключен между страните от разстояние с № 422601/30.01.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното плащане,
за което вземане в полза на ищеца е била издадена и Заповед за изпълнение на парично
задължение от 07.08.2023 г. по ч.гр.д. № 37718/2023 г. по описа на СРС, 164-ти състав, както
и за присъждане на съдебните разноски, сторени от ищеца в хода на заповедното и
настоящото исково производство.
С отговор на искова молба, с вх. № 60547/23.02.2024 г. ответника В. П., чрез
пълномощника си адв. А*** Д**** от САК е заявил, че претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като ответника е погасил изцяло задължението си в претендирания
размер от 50,00 лв., за което е представил доказателства – разписка от 22.02.2024 г. от
„И****“ АД. Излага и съображения за недействителност на договора за кредит на осн. чл.22
вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като излага подробни съображения, относно недействителността
на отделни клаузи от договора, регламентиращи уговорената неустойка, възнаградителна
лихва, ГПР. Предвид липсата на идентитет между сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение (844,44 лв. – главница; 54,45 лв. – договорна лихва) и предявената за
установяване такава в исковото производство (50,00 лв. – главница), ответника счита, че
производството е недопустимо, а в случай, че съдът го приеме за допустимо, за незаявената
от ищеца част от вземането, моли ЗИ от 07.08.2023 г. да бъде частично обезсилена, за
горницата над 50,00 лв. по отношение на главницата и цялата заявена договорна лихва от
54,45 лв. Претендира разноски в минимален размер за заповедното производство и в размер
на 480,00 лв. с ДДС за настоящото исково такова.
Със становище от 12.03.2024 г., ищеца е признал, че вземането заявено с ИМ е
погасено изцяло, чрез плащане, поради което за ищеца липсва правен интерес от
продължаване на производството и постановяване на решение, тъй като правата на ищеца,
които са предявени с настоящата искова молба, са фактически реализирани. Моли
единствено за присъждане на съдебните разноски за двете фази на производството, тъй като
1
ответника, макар да е заплатил претендираната сума, заявена със заявлението по чл.410 от
ГПК и предявена за установяване в исковото производство, с неспазване на уговорения с
договора погасителен план и допуснатите просрочия, изначално е дал повод за образуване
на делото, поради което следва да понесе и отговорността за сторените от ищеца разноски.
Останалите заявени от ответника възражения за недействителността на договора и
отделните му клаузи, намира за неоснователни и лишени от правна логика, доколкото с
плащането на претендираната сума (с посочено основание, главница по договор за кредит)
ответника признава изцяло иска, в което признание се съдържа имплицитно признаване и на
действителността на сключения между страните договор.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявената от ищеца искова претенция е била изцяло погасена от ответника,
посредством плащането й в хода на процеса, между страните по делото понастоящем не
съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Няма ли
правен спор, няма нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на правен
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на
правото на иск, за която съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил
изрично, че оттегля или се отказва от предявения иск, съдът намира, че доколкото заявената
от него искова претенция е изцяло удовлетворена, което недвусмислено се признава от
„И*****“ ЕООД, то за последното дружество не съществува правен интерес от водене на
настоящото съдебно производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в
горепосочената молба от 12.03.2024 г., с която заявява, че претендира единствено съдебните
разноски (юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете фази на
производството и заплатената от него държавна такса).
Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно
производство, поради което в случай, че констатира липсата на някоя от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск –
правен интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че
предявените искове се явяват процесуално недопустими.
Следователно, доколкото в случая заявената от ищеца искова претенция е изцяло
удовлетворена от ответника в хода на процеса, за „И*****“ ЕООД е отпаднал правният
интерес от предявения иск по реда на чл.422 ГПК, поради което образуваното, въз основа на
него съдебно производство, като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответника в хода на процеса – едва на 22.02.2024 г., т. е. след завеждане на
заповедното производство и след връчване на препис от исковата молба, с
извънпроцесуалното си поведение той е дал повод за завеждане на делото срещу него,
поради което безспорно следва да понесе сторените от ищеца разноски по него.
Ищецът е претендирал единствено такива за юрисконсултско възнаграждение и
заплатената държавна такса за двете фази на производството. Доколкото с поведението си
ответника е дал повод за образуване на исковото производство, независимо от плащането,
извършено в хода на производството, ще следва да понесе разноските на ищеца, сторени в
хода на настоящото производство, като съдът намира, че претендираното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в минимален размер от 100,00
лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ бр.
5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК за настоящото исково производство, тъй като делото не
се характеризира с фактическа и правна сложност, а освен това извършените от името на
„И*****“ ЕООД процесуални действия се изчерпват единствено с подаване на исковата
молба и становището във вр. с ОИМ и плащането от страна на ответника.
2
След заявено оттегляне на подаденото заявление срещу длъжника П. за част от
вземанията, за които в полза на ищеца е била издадена ЗИ № 23249/07.08.2023 г., заповедния
съд е обезсилил частично заповедта за горницата над 50,00 лв. до пълния заявен в
заповедното производство размер от 844,44лв. по отношение на главницата по Договора за
кредит от 30.01.2023 г. или за сумата от 794,44 лв., както и за договорната лихва от 54, 45
лв., поради липса на предявен иск за установяване на тези вземания, в срока по чл.415 от
ГПК и оттегляне на заявлението, но е оставил произнасянето по искането за съдебни
разноски, заявено от длъжника П. за настоящото исково производство, съобразно с изхода
по него.
Доколкото подаденото в хода на ч.гр.д. № 37718/2023 г. възражение от страна на
длъжника П. е било частично основателно, и с оглед частичното обезсилване на ЗИ, същото
е постигнало своя процесуален ефект, то и претенцията на длъжника за присъждане на
сторените от него съдебни разноски, също се явява частично основателна.
Съобразно с размера на вземанията, за които ЗИ от 07.08.2023 г., издадена в полза на
ищеца е била обезсилена, на ответника се дължат разноски до размер от 480,00 лв. с ДДС.
На ответника, с оглед реализирането на неговата защита се дължи един хонорар, за двете
фази на производството, като същия следва да е в минимален размер, с оглед заявения
материален интерес в производството и фактически извършените процесуални действия
/подадено възражение в хода на заповедното производство и ОИМ в исковото такова/.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че като процесуално недопустимо
настоящото производство следва да се прекрати, като съдът разпредели и отговорността за
разноските между двете страни, съобразявайки изхода на делото от двете фази на
производството и извършените процесуални действия по реализиране на защитата на всяка
от страните по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 ГПК ответника В. И. П., с ЕГН **********
следва да бъде осъден да заплати на „И*****“ ЕООД сумата от 150,00 лв., представляваща
сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото исково производство, за доплатената
държавна такса и дължимото му се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100 лв.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца ще следва да заплати на ответника В. П. сумата от
480,00 лв. с ДДС, представляваща сторените от него съдебни разноски в хода на заповедното
производство, за адвокатско възнаграждение за един адвокат, определено съобразно с
отхвърлената част от заявените със заявлението по чл.410 от ГПК вземания на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 66022/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
164-ти състав, като процесуално недопустимо поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА на основание чл. 81 вр. с чл.78, ал. 1 вр. с ал. 8 от ГПК В. И. П., с ЕГН
********** да заплати на „И****“ ЕООД, с ЕИК 2****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Б****, ап.1, представлявано от управителя **** Н****, сумата
от 150,00 лв., представляваща разноски по настоящото гр.д. № 66022/2023 г., съобразно с
изхода на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 81 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК „И****“ ЕООД, с ЕИК 2****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Б****, ап.1, представлявано от
управителя **** Н**** да заплати на В. И. П., с ЕГН ********** сумата от 480,00 лв. с
ДДС, представляваща сторените от ответника съдебни разноски в хода на ч.гр.д. №
3
37718/2023 г. по описа на СРС, определени въз основа на размера на вземанията, за които е
обезсилена частично ЗИ от 07.08.2023 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4