Присъда по дело №11659/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	320
Дата:	29 ноември 2022 г.
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20211110211659
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	16 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 320
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело частен
характер № 20211110211659 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Е. С. Г. – ЕГН:**********, българка, българско гражданство,
със средно образование, студент, работи като графичен дизайнер, неомъжена, неосъждана, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. **************
за ВИНОВНА в това, че
на 04.02.2021 г., около 19:30 - 19:50 ч., в гр. София, на ул. “************** е нанесла
на В. Н. А., ЕГН ********** побой, причинен с удари с шамари и ритници в лявата част на
тялото на тъжителя, с които му е причинила лека телесна повреда, изрязваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето– престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 НПК и чл.130, ал. 2 вр, чл.54, ал.1 и
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК налага наказание „Пробация“, както следва: „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност 2 пъти
седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, като я признава за НЕВИНОВНА с деянието да е причинила на В. Н.
А. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, както и деянието да е
извършено в съучастие с Х. А. С. и на основание чл. 304 НПК ОПРАВДАВА подсъдимата
Е. С. Г. в тази част на повдигнатото ѝ обвинение и по правната квалификация по чл.130, ал.1
вр. чл.20, ал.2, вр ал.1 от НК.
И за ВИНОВНА в това, че
на 04.02.2021 г., около 19:30 - 19:50 ч., в гр. София, на ул. “************** е казала в
присъствието на В. Н. А., ЕГН ********** унизителни за честта и достойнството му обидни
думи, а именно: “Селяни! Нещастници! Селянин, нещастник такъв!” - престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 НПК и чл.146, ал. 1 вр, чл.54,
1

ал.1 от НК ѝ налага наказание „ГЛОБА“ в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК налага на подсъдимата Е. С. Г. – ЕГН:********** най-
тежкото от така определените наказания, а именно „Пробация“, както следва:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с
периодичност 2 пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. А. С. – ЕГН: **********, българин, българско
гражданство, със средно образование, студент, неженен, неосъждан, работи като барман, с
постоянен адрес: гр. София, кв. ****************
за ВИНОВЕН в това, че
на 04.02.2021 г., около 19:30 - 19:50 ч., в гр. София, на ул. “************** е нанесъл
на В. Н. А., ЕГН ********** побой, причинен с удари с юмруци в лявата част на тялото на
тъжителя и в главата, с които му е причинил лека телесна повреда, изрязваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето– престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 НПК и чл.130, ал. 2 вр, чл.54, ал.1 и
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК му налага наказание „Пробация“, както следва: „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност 2 пъти
седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, като го признава за НЕВИНОВЕН с деянието да е причинил на В. Н.
А. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, както и побоят да е нанесен с
ритник в стомаха и половата област, както и деянието да е извършено в съучастие с Е. С. Г.
и на основание чл. 304 НПК ОПРАВДАВА подсъдимия Х. А. С. в тази част на повдигнатото
му обвинение и по правната квалификация по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр ал.1 от НК.
И за ВИНОВЕН в това, че
на 04.02.2021 г., около 19:30 - 19:50 ч., в гр. София, на ул. “************** е казал в
присъствието на В. Н. А., ЕГН ********** унизителни за честта и достойнството му обидни
думи, а именно: “Нещастник!" - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 303, ал. 2 НПК и чл.146, ал. 1 вр, чл.54, ал.1 от НК му налага наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК налага на подсъдимия Х. А. С. най-тежкото от така
определените наказания, а именно „Пробация“, както следва: „задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност 2 пъти седмично, и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Х. А. С. и Е. С. Г. да заплатят на В. Н.
А., ЕГН ********** сумата от 2417 лева, представляваща направени разноски по делото и
заплатени държавни такси за образуване на делото.
Присъдата подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ по н.ч.х.д. № 11659/2021 г., СРС, НО, 116-ти състав
Производството е образувано по тъжба от В. Н. АГ. срещу Х. АТ. СТ. и Е. С. Г., с
която са повдигнати обвинения, както следва:
Х. АТ. СТ. за това, че самостоятелно и в съучастие като извършител с Е. С. Г. –
извършител да е причинил на В. Н. АГ. различни по вид травматични увреждания, които по
своя медико-биологичен характер представляват леки телесни повреди, изразяващи се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както следва:
1. Нанасяне в областта на стомаха и половия орган на силен ритник с десен крак; удар,
нанесен от подсъдимия Х. АТ. СТ. до гаражите на кооперацията (пред входа на гаражите) на
посочения в тъжбата адрес. Деянието се твърди да е извършено на 04.02.2021 г., около 19:30
- 19:50 ч., в гр. София, на ул. “**************;
2. Нанасяне в лявата скулна област на лицето на тъжителя на силен удар с юмрук с
дясна ръка; удар, нанесен от Х. АТ. СТ. отстрани до входа на кооперацията, на около 10
метра встрани от него. Деянието се твърди да е извършено на 04.02.2021 г., около 19:30 -
19:50 ч., в гр. София, на ул. “**************;
3. Нанасяне удари в лявата част на тялото на тъжителя (ляво коляно, ляв лакът, ляво
рамо) в съучастие като извършител с Е. С. Г. – извършител. Деянието се твърди да е
извършено на 04.02.2021 г., около 19:30 - 19:50 ч., в гр. София, на ул. ‘‘************** -
престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

Х. АТ. СТ. за това, че на 04.02.2021 г., около 19:30 ч. - 19:50 ч. пред сграда, намираща
се в гр. София, ул. “************* и по-конкретно откъм гаражите да е нарекъл тъжителя
А. в негово присъствие и насочвайки се към него “Нещастник!" – престъпление по чл.146,
ал.1 от НК

Е. С. Г. за това, че в съучастие като извършител с Х. АТ. СТ. – извършител да е
причинила на В. Н. АГ. различни по вид травматични увреждания, които по своя медико-
биологичен характер представляват леки телесни повреди, изразяващи се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както следва:
1. Нанасяне на ритници и шамари в лявата част на тялото на тъжителя (ляво коляно,
ляв лакът, ляво рамо). Деянието се твърди да е извършено на 04.02.2021 г., около 19:30
- 19:50 ч., в гр. София, на ул. ‘‘************** - престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. с
чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

Е. С. Г. за това, че на 04.02.2021 г., около 19:30 ч. на адрес в гр. София, ул.
"*************, да е нарекла тъжителя А. неколкократно “Селянин”, и се обърнала към
него с изразите: “Селяни! Нещастници! Селянин, нещастник такъв!” - престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК.

Производството по НЧХД 11659/2021 г. по описа на 116-ти състав на СРС е
прекратено в частта, в която е повдигнато обвинение срещу Х. АТ. СТ. за престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Преди даване ход на съдебното следствие съдът не е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от частният тъжител граждански иск, представляващ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението
1

В хода на съдебното следствие подсъдимите се явяват и дават обяснения.
Подсъдимият Х. С. посочва, че февруари месец 2021г. приятелката му - подсъдимата Г.
му се обадила по телефона, че е преживяла нещо притеснително. Подсъдимият бил пред
гаражите, а приятелката му в апартамента, в който живеели и той заключил колата и излязъл
от гаража, където видял двама човека, единият от които частният тъжител и негов приятел,
като двамата били в нетрезво състояние и започнали да го обиждат и леко да го побутват,
като в този момент подсъдимата Г. слязла пред входа, където се намирали тримата мъже,
като двамата подсъдими незабавно се качили в апартамента си и заключили вратата, като в
него била и свидетелката Д., а другата свидетелка – Д.М. си била тръгнала по-рано, като
подсъдимият бил с тях известно време, преди да слезе до гаражите. Отрича да е удрял когото
и да било. Отрича и подсъдимата Г. да е обиждала някого или да го е удряла.
В своите обяснения подсъдимата Г. заявява, че докато била в жилището си, от имота на
техния съсед се чували викове и тя излязла, да види какво става, видяла частния тъжител и
свидетеля К., които имали туба с червена течност, която носели. Подсъдимата я оприличила
на вино по аромата и цвета, като говорили във връзка със затварянето на общата за двата
апартамента врата на стълбищната площадка. По данни на подсъдимата, свидетелката Д.
също се показала на вратата, двете обаче се прибрали вътре, а подсъдимата се притеснила и
се обадила на подсъдимия С.. Съобщава, че Л. Д. излязла на терасата, а подсъдимата
тръгнала надолу по стълбите след двамата мъже, като чувала, че правят подмятания на Х.С.,
като след около 5-10 секунди двамата се качили обратно горе в апартамента, в който
живеели. След около час дошла полиция, като служителите на МВР се качили в апартамента
на В.А. и останали там 45 минути. Съобщава, че свидетелката М. също била там, но си
тръгнала преди въпросния инцидент. На въпроси на съда отговаря, че първоначално е била
на терасата на апартамента с Л. Д. и после е слязла до входа, а Л. Д. си тръгнала около
половин час след инцидента и преди идването на полицията. Посочва, че подсъдимият Х.С.
бил с трите момичета преди да слезе до гаража при автомобила си.
В хода на съдебните прения повереникът на частният тъжител - адв. Д., пледира, че
счита обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин. Анализира показанията
на свидетеля К., които намира за доказващи обвинителната теза. Счита, че не следва да се
дава вяра на показанията на свидетелите на защитата – Д. и М.. Намира, че СТЕ на
повикването към спешен телефон №112 доказва обвинението. Моли съда да постанови
осъдителна присъда.
Частният тъжител се придържа към казаното от повереника.
Защитата в своята пледоария изтъква, че според вещото лице, изготвило СМЕ, травмите
на частният тъжител би могло да бъдат причинени и от други предмети, а не само от
човешки крайници, а за подсъдимата Е.Г. вещото лице Н. било посочило, че не може да
нанесе травми с юмруци, които да оставят следи. Посочва, че от показанията на К. се
установявало, че подсъдимият С. тръгнал да удря частния тъжител, но не го бил удрял, а
СМЕ не дава отговор с категоричност кой какъв удар бил нанесъл. Посочва, че по делото
остава неясно кой е наемател на апартамента, съседен на този на подсъдимите – дали това е
частният тъжител или К.. Моли да се даде вяра на показанията на служителите на МВР,
посетили адреса, от чиито показания се установявало, че не е имало на мястото лице с
физически наранявания. Сочи, че обстоятелството, че К. си е тръгнал, водело до извод, че не
е била необходима лекарска намеса с оглед състоянието на частния тъжител. Същото
заключение защитата прави и във връзка с поведението на сина на частния тъжител – М. А.,
който като разбрал за инцидента, не е помогнал на баща си, а останал на работа в хотела, в
който се намирал. Посочва, че показанията на свидетелите Л. Д. и Д.М., също както и
обясненията на подсъдимите доказват невиновността им.
Подсъдимите не се явяват в последното по делото открито съдебно заседание, макар и
да са редовно уведомени, не са се възползвали от правото си да участват в съдебните прения,
2

нито от правото си на последна дума.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е. С. Г. е с ЕГН:**********, българка е, с българско гражданство, със
средно образование, студентка, работи като графичен дизайнер, неомъжена, неосъждана, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. „************ адрес за призоваване: гр.София ул.
“„***************
Подсъдимият Х. АТ. СТ. е с ЕГН: **********, българин е, с българско гражданство, със
средно образование, студент, неженен, неосъждан, работи като барман, с постоянен адрес:
гр. София, кв. **************
Свидетелят Х. К. живеел в град Бургас, като решил да си търси работа в град София и
по публикувана от частния тъжител В.А. обява същият кандидатствал и започнал работа при
него около половин година преди 04.02.2021г. Към тази дата обаче същият не работил при
него, а по време на работата им заедно двамата се сприятелили. В.А. сключил договор за
наем с Е.К. и К.Т. за жилищен имот – апартамент , находящ се на ул. Евстатий
Пелагонийски ********* на 29.09.2020г., като всъщност в имота започнал да живее
свидетелят К., като А. заплатил за негова сметка депозитът по договора. Входните такси
били заплащани от свидетеля К.. Често В.А. отсядал в апартамента, в който живеел К., като
това ставало над пет пъти месечно. На същия адрес и на същия етаж на сградата до
апартамента, в който живеел К., живеели и подсъдимите Х.С. и Е.Г.. Двата апартамента
били вдясно на стълбищната площадка, отделени от другите два апартамента с метална бяла
обща врата, която можело да се затваря и заключва. Между обитателите на двата
апартамента имало спор дали вратата да се оставя отворена или не, като К. държал да се
държи отворена, защото му миришело на марихуана от апартамента на подсъдимите и искал
да се проветрява, поради което я оставял отворена. От друга страна дамата подсъдими
искали вратата да бъде винаги затворена и да се заключва.
На 04.02.2021г. около 17:00 часа на гости на Е.Г. дошла свидетелката Д.М., след нея и
свидетелката Л. Д., като първата си тръгнала преди 19:30 часа.
На 04.02.2021г. около19:30-19:50 часа В.А. бил при приятеля си К. в апартамента, в
който живеел последният на посочения адрес. Двамата решили да излязат и В.А. излязъл
първи, а К. се забавил в жилището. От апартамента на подсъдимите излязъл Х.С., който
поздравил А. и слязъл надолу. Когато и К. излязъл от жилището, подсъдимата Е. Г. излязла
от нейния апартамент, докато К. заключвал вратата на своя апартамент, като подсъдимата се
държала агресивно и на висок том направила забележка на двамата, че не затварят и не
заключват общата врата за двата апартамента, а двамата обяснили, че не затварят заради
миризмата на марихуана, която се носела от апартамента на подсъдимите. Г. се ядосала,
казала им „Сега ще видите какво ще ви се случи“. А. и К. слезли надолу по стълбите към
изхода на сградата. На вратата на апартамента на подсъдимите се показала свидетелката Д.,
която чула суматохата, но двете с Е.Г. влезли в жилището, където подсъдимата се обадила
по мобилния си телефон на подсъдимия С., а докато говорила с него напуснала жилището
си последвала двамата мъже, като казала на подсъдимия, че двамата са я ударили и
обиждали. Докато вървяла по стълбите след тях наричала и двамата „селяни“ и
„нещастници“. На входа на сградата се намирал подсъдимият, който започнал да крещи на
А. и на К. как може да удрят жена му, замахвал към А. заплашително, но без да го удря.
Впоследствие Х.С. нанесъл на пострадалия А. няколко удара с ръце в лявата част на тялото,
вследствие на които същият получил травма на левия горен крайник: контузия и слаб оток
на ляво рамо и контузия и слаб оток на ляв лакет, след което престанал да го удря. Нарекъл
тъжителя А. „нещастник“ неколкократно. Когато подсъдимата излязла от сградата, също без
да нанася удари, замахвала с ръце към пострадалия А.. Впоследствие обаче подсъдимата
3

Е.Г. нанесла няколко удара с крак в краката, бедрата и корема на тъжителя, както и с
шамари с отворена длан по-горната част на тялото на пострадалия, които удари с ръце в
горната част на тялото не оставили следи по тялото на пострадалия А., но му причинили
болка. Вследствие на ударите с крак в долната част на тялото на пострадалия същият
получил травма на левия долен крайник - контузия и слаб оток на ляво коляно. През това
време подсъдимата продължила да нарича тъжителя „селянин“ и „нещастник“. След
известно време конфликтът бил преустановен, а подсъдимите се запътили към входа на
сградата, като А. и К. помислили, че свадата е приключила, но Х.С. се върнал обратно и
нанесъл удар с юмрук в областта на главата на пострадалия А., с което му причинил лицева
травма: кръгловато охлузване с подлежащ мековат оток на лявата скула. След това двамата
подсъдими се прибрали в дома си, а пострадалият се свързал със спешен телефон №112 и
поискал да бъде изпратен полицейски екип на мястото на инцидента, след което позвънил и
на сина си – свидетеля М. А. и му съобщил за инцидента. Свидетелят К. отишъл на работа, а
пострадалият останал пред входа, за да изчака идването на полицията. Л. Д. си тръгнала
малко след инцидента и преди полицейският екип да дойде на място. При идването на
свидетелите М. и П. същите съставили предупредителни протоколи, снели сведение от част
от участниците и съставили докладна записка.
Нанесените травми причинили на пострадалия болка и страдание.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства -
показанията на свидетелите К., М., П., М. А., В., Д., М., обясненията на подсъдимите
(частично кредитирани), СМЕ СТЕ, свидетелство за съдимост, договор за наем, квитанции за
платени такси към етажна собственост, договор за комунални услуги, прокурорска
преписка, съдебномедицинско удостоверение и другите, приобщени по реда на чл.283 от
НПК.

Настоящият състав следва да посочи в принципен план, че съдебната практика е
еднопосочна, че в случай на съучастие от вида на съизвършителство като форма на
усложнена престъпна дейност, не е необходимо да се установява кой от съучастниците какви
удари е нанесъл, а всички съучастници носят отговорност за причинения общ престъпен
резултат. В случая обаче обвинението за съучастие в тъжбата е непрецизно, доколкото се
твърди съучастие само за част от причинените увреждания, като очевидно тъжителят е счел,
че само когато ударите са нанесени от двете лица в една област на тялото, то само тогава е
налице общност на умисъла. Доколкото съдът в случая е обвързан от фактите и твърденията
в тъжбата е невъзможно да бъде формулирано именно от съдебния състав обвинение за
съучастие в нанасяне на телесна повреда за всички травматични увреждания, тъй като съдът
би привнесъл нови факти и твърдения, които самият частен тъжител не е посочил. В случая
обаче от показанията на свидетеля К. не може да се направи категоричен извод, че е налице
общност на умисъла, която да е била формирана предварително или да е възникнала
внезапно непосредствено преди или по време на извършване на деянието. Аргументи за това
ще бъдат изложени по-долу. Тук единствено следва да се посочи, че при липса на съучастие,
за което съдът оправда и двамата подсъдими, е необходимо да се изследват не действията на
подсъдимите в съвкупност, а поотделно, за да се установи категорично дали и кой от
двамата подсъдими, действащи в условията на независимо извършителство, е причинил
отделното увреждане и респективно самостоятелно е осъществил състав на престъпление.

Основен източник на доказателства за релевантната фактическа обстановка се съдържат
в показанията на свидетеля К. - очевидец, които съдът подложи на детайлен анализ и не
намери причина да ги дискредитира. Напротив, показанията на този свидетел са напълно
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалата част от
4

събрания доказателствен материал – показанията на М. А., на В., както и със заключенията
на СМЕ и СТЕ, анализирани по-горе. При внимателно съпоставяне съдът установи, че
показанията на този свидетел всъщност не са в непреодолима колизия с показанията на
свидетелката на защитата Д., доколкото същата в разпита си заявява, че не е била очевидец
и свидетел на инцидента, състоял се първоначално пред вратата на стълбищната площадка и
впоследствие пред блока, в който живеят подсъдимите. Единствено се констатира
противоречие между показанията на К. и обясненията на двамата подсъдими, като обаче
съдът намира, че следва да се даде вяра на показанията на този свидетел, освен по
изложените по-горе мотиви и защото свидетелят, макар и близък приятел на А., съдът не
установи показанията му да са необективни и повлияни от това обстоятелство. Напротив,
свидетелят напълно добросъвестно излага възприетото от него, което кореспондира с
кредитирания останал доказателствен материал. Показанията му са житейски логични и не
съдържат съществени противоречия. От тях съдът установи отношенията между него и
пострадалия, разположението на неговото жилище спрямо това на подсъдимите,
възникналите предходни спорове за положението, в което следва да се оставя общата врата,
както и точните действия на участващите в събитията от 04.02.2021г. лица. В тази връзка
съдът кредитира съобщеното за поведението на подсъдимата на стълбищната площадка,
обидните думи, с които подсъдимата Г. е наричала и двамата – „селяни“ и „нещастници“,
действията по провеждане на телефонен разговор с подсъдимия, диалога между тях,
механизмът на нанасяне на удари от подсъдимата върху тялото на частния тъжител, както и
механизма на нанасяне и вида на ударите върху пострадалия от подсъдимия и
обстоятелството, че е обиждал А., наричайки го „нещастник“. Независимо, че първоначално
свидетелят твърди подсъдимата да не е нанасяла удари с крак, свидетелят на въпроси на
защитата възстанови спомен, че именно Г. е ритала пострадалия, както и точната област, в
която са попадали тези удари. Няма никакво основание съдът да не даде вяра на показанията
на този свидетел в цялост, също както не се установи този свидетел да е бил „подготвян“ за
разпита си, както твърди защитата в пледоарията си.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М. и П., полицейските служители
посетили инцидента и съставили книжата, приложени по приобщената по настоящето дело
прокурорска преписка. Въпреки че показанията им са добросъвестно депозирани, същите не
носят никакви данни, релевантни за предмета на доказване, доколкото свидетелите не си
спомнят инцидента, дори и след като им беше предявена докладната, изготвена от тях. Това
е и логично с оглед естеството на работата им, което включва множество еднотипни
задължения по посещаване на адреси с подадени сигнали за скандали и побой.
Неоснователно обаче защитата твърди, че доколкото тези свидетели не си спомнят случая,
то това непременно означава, че обвинението не е доказано. Както беше посочено, не може
от тези свидетели да се очаква да помнят всеки конкретен сигнал, който са посетили и е
нелогично заключението на защитата, че свидетелите не са установили лице, което да е било
бито. Такова обстоятелство в свидетелските показания на който и да е от двамата свидетели
липсва, а становището на защитата е необосновано и не почива на събрания доказателствен
материал.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля В., който е домоуправител на сградата.
Макар и същият да не е очевидец на инцидента, от показанията му се установява, че
действително К. обитава посоченото жилище, което се подкрепя и от представените по
делото квитанции. Обстоятелството, че в Столична община няма данни за това имотът да е
отдава под наем не означава, че това не е така, доколкото в тази насока са събрани голям
обем непротиворечиви доказателства. В тази връзка е налице договор за наем, квитанции за
платени входни такси и договор за комунални услуги, които потвърждават показанията на
К. и на В.. Свидетелят е напълно незаинтересован от изхода на делото и съдът не намери
основание да не кредитира показанията му. За конкретния инцидент свидетелят е узнал от
трето лице, което само му е съобщило, че е имало такъв конфликт и сбиване, но
5

подробности от показанията на този свидетел не се установяват. От съобщеното от този
свидетел се черпят данни, че единствено, че К. е живял в имота, нает от А., както и че срещу
подсъдимите, като живущи в сградата, е имало оплаквания от съседи, че двамата пушат
марихуана, както и че между тях самите е имало скандали. Установява се и обстоятелството,
че често В.А. посещава апартамента, което е в синхрон със съобщеното от свидетеля К. и
още една причина съдът да се довери на съобщеното от свидетеля-очевидец
Макар и свидетелят М. А. да е син на пострадалия и частен тъжител – В.А., съдът не
намери основание да не кредитира съобщеното от него, доколкото показанията му са
напълно кореспондиращи с тези на К., който е значително по-отдалечен като връзка с
пострадалия, както и с изслушаните СМЕ и СТЕ. Въпреки това показанията на този
свидетел съдържат производни доказателства за инцидента – всичко, което свидетелят знае
и сподели пред съда е преразказ на съобщеното му от баща му. Именно след инцидента,
непосредствено след като е бил бит и обиждан, В.А. се е обадил на сина си и го е помолил
да го закара в болница, като отказа на този свидетел да стори това неправилно защитата
тълкува в смисъл, че обвинението не се доказва. Съдът не се ангажира да дава оценка на
действията на този свидетел, но самият факт, че не е могъл, защото не е имал кола (както
съобщава свидетеля М. А.) и е имал спешна работа в хотела, не означава, че баща му не е
пострадал от побой. Следва да се държи сметка за характера на уврежданията, които са
наранявания, които по своя медико биологичен признак не са разстройство на здравето, а са
причинили само болка и страдание на пострадалия, респективно състоянието на
пострадалия не означава, че не може да се придвижи сам до лечебно заведение или да се
погрижи за себе си. Следва да се отчете и обстоятелството, че пострадалият е било
необходимо да изчака полицията преди да се отдалечи от местопроизшествието.
Показанията на този свидетел, доколкото кореспондират с кредитирания от съда
доказателствен материал, дават и основание да се даде вяра на показанията на свидетеля К.,
доколкото съдържат производни доказателства за побоя и обидите, които кореспондират с
прекия източник на доказателства, каквито са показанията на К..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката М., доколкото показанията са
логични и последователни, а съдът не установи свидетелката да е заинтересована от изхода
на делото, независимо, че е близка приятелка на подсъдимата Г.. В своите показания
свидетелката не съобщава факти, свързани с инцидента, доколко се установява, че си е
тръгнала около половин час по-рано от дома на подсъдимите, но показанията служат за
проверка на останалия доказателствен материал. Макар и свидетелката да посочва, че
действието се е развило края на февруари 2021г., логично е същата да не си спомня точната
дата в началото на този месец с оглед обстоятелството, че е минал дълъг период от време и
самата тя не е участвала в инцидента. Както беше посочено обаче, за датата на събитието са
налице множество други доказателства, които я установяват с категоричност. От
показанията на тази свидетелка се установява, че действително свидетелката Л. Д. е
присъствала на събирането, която е останала и след като М. е напуснала адреса.
Свидетелката обаче е категорична, че докато тя е била на гости в дома на Х.С. и Е.Г., Х. не е
бил там, не е присъствал на събирането им, което оборва обясненията на двамата подсъдими
и мотивира съда да приеме, че същите не отразяват точно и обективно реализиралите се
събития, доколкото в обясненията си и двамата подсъдими твърдят, че Х.С. е участвал в
събирането им дори, когато М. е била там. Очевидно става въпрос или за липса на спомен у
подсъдимите, което поставя техните обяснения под съмнение въобще, или се касае за даване
на неверни обяснения, каквото право подсъдимите имат. Свидетелката дори съобщава, че Е.
е говорила с Х.С. по телефона, което още повече затвърждава изграденото в съда убеждение,
че Х.С. не е присъствал на събирането поне докато М. е била там, а самата свидетелка е
дошла първа в дома им. От показанията на тази свидетелка други факти във връзка с
инцидента и инкриминираните действия на подсъдимите и пострадалия не се установяват.
6

Съдът дава вяра и на показанията на свидетелката Д. в непротиворечащите им части на
съобщеното от свидетеля К., доколкото същата не е заинтересована от изхода на делото,
макар и да е приятелка на двамата подсъдими. Противно на изложеното от защитата обаче,
показанията на тази свидетелка по никакъв начин не оборват показанията на свидетеля К..
Следва да се има предвид, че както беше посочено, тази свидетелка не е била очевидец нито
на инцидента на стълбищната площадка, доколкото се е появила няколко минути след като
Е.Г. е излязла от жилището и то само за няколко секунди преди двете отново да влязат в
апартамента. Единственото, което свидетелката е възприела е, че е имало разправия между
частния тъжител и Е.Г., но без да знае с точност кой на кого какво е казал и какви действия е
извършвал. Единственото, което свидетелката е възприела, е обаждането на Е. на нейния
приятел Х. и че Е. слязла веднага пред входа на сградата, без да ходи на балкона, както
твърди подсъдимата в обясненията си.
Личи обаче известна предубеденост на свидетелката Д. не толкова в даването на
показания, а по-скоро спрямо личността на частния тъжител, като същата без да е задаван
въпрос, споделя, че знаела, че е съден за убийство и се почувствала притеснена не от
неговите действия на инкриминираната дата, а от миналото, което твърди да има частния
тъжител. Нито подсъдимата, нито Д. дават логично обяснение на обстоятелството, че сама
Е., макар и по техни твърдения притеснена и уплашена, е решила да слезе с А. и К., за да
пресрещне подсъдимия, излагайки се на твърдяната от тях опасност за живота и здравето
им. Самата свидетелка Д. заявява, че не знае защо подсъдимата го е сторила, казвайки, че
нищо не го е налагало, а тя „просто така си е решила”, което е житейски необосновано.
Съдът обаче има съмнения във връзка с обективната възможност на тази свидетелка да си
спомни в детайли случката, доколкото изобщо не съобщава за присъствието на К. както на
стълбищната площадка, така и пред входа, който наблюдавала за кратко през терасата, факт,
които дори и подсъдимите не отричат в обясненията си.
Свидетелката Д. твърди, че Х.С. не е присъствал по време на събирането, както твърдят
подсъдимите в обясненията си, което създава противоречие между двата доказателствени
източника. Отделно от това тази свидетелка признава, че не е станала очевидец и на цялата
случка долу пред входа на сградата, доколкото съобщава на съда, че е излязла с известно
забавяне на терасата, когато лицата, по нейни данни, без К., били долу, седяла за кратко и се
прибрала, очевидно преди приключването на конфликта. Ето защо съдът прима, че същата
не е възприела действията на лицата в цялост на двете описани места, респективно самата тя
заявява, че не е чула какво си говорят, което не изключва възможността двамата подсъдими
да са изрекли инкриминираните обидни изрази и да са нанесли побой на А., макар и в
рамките на няколко минути. Съдът констатира още едно противоречие между показанията
на тази свидетелка и обясненията на подсъдимите, доколкото Д. посочва, че конфликтът
долу пред входа е продължил сравнително кратко, но че тя не е видяла началото му,
поседяла е малко на терасата и след това се е прибрала и едва на по-късен етап са се качили
в жилището двамата подсъдими, като очевидно става въпрос за действия, извършвани в
порядъка и продължителността от няколко минути, а не като твърдят подсъдимите в
обясненията си 5-10 секунди. Д. от своя страна, също както и свидетелката М., съобщава, че
Х. не е бил в апартамента по време на тяхното събиране, а го видяла там едва след
инцидента,което отново е в колизия със съобщеното от двамата подсъдими, че Х. е участвал
в разговорите и събирането на трите момичета. Налице е несъответствие между показанията
на тази свидетелка и показанията на свидетелката М. относно обстоятелството кога
свидетелката М. е напуснала апартамента на подсъдимите. Д. с категоричност заявява, че М.
си е тръгнала след скандала на стълбищната площадка и след обаждането на Е.Г. до
подсъдимия. Тези показания съдът с категоричност отхвърля, доколкото самата М. заявява,
че си е тръгнала доста по-рано, като в противен случай тя със сигурност би следвало да се е
засякла с участниците в конфликта пред сградата, което свидетелката М. отрича да се е
случило въобще, което е и логично с оглед показанията на К., който не съобщава някой да е
7

излизал от сградата по време на конфликта пред входа . В този смисъл показанията на
свидетелката съдържат непреодолими противоречия както вътрешно, така и с оглед
останалия събран доказателствен материал, включително и с доказателствените източници,
събрани по инициатива на защитата. В този смисъл те не са годни да оборят показанията на
свидетеля К. още повече, че от тях се установява, че тази свидетелка е възприела
фрагментарно и с ниска степен на конкретика двете случки - на стълбищната площадка и на
входа на сградата, а отсъствието от мястото на конфликтите в по-голямата им част съвсем
не изключва възможността подсъдимите да са извършили деянията, както неоснователно
твърди защитата. Самата свидетелка Д. заявява, че не знае какво се е случило „долу“, а на
стълбищната площадка се е появила за кратко и е влязла веднага вътре, но е възприела
разправия и от двете страни, което не поставя по никакъв начин под съмнение верността на
съобщеното от свидетеля К.. Отделно от това свидетелката Д. не знае и причината за
скандала, като съобщава, че дори не знае за какво „са се сдърпали“, макар вратата на
стълбищната площадка да е била основна тема в спора, респективно няма как съдът да
приеме, че тази свидетелка е възприела целия разговор и да се изключи възможността
свидетелят К. да не казва истината. Макар и свидетелят К. да споделя, че непосредствено
преди инцидента А. му е съобщил, че мъж е излязъл от апартамента, визирайки подсъдимия
С., който го бил поздравил, по никакъв начин не се доказа, че той е участвал в събирането
на двете свидетелки и подсъдимата. Очевидно единственият възможен извод, с оглед
сведенията, съдържащи се в гласните доказателствени средства, събрани по искане на
защитата, е че С. е бил през цялото време навън, а инцидентно е бил влязъл в жилището и
изобщо не е участвал в разговорите на Д., Г. и М. и не е общувал този ден със свидетелките.
Съдът анализира обясненията на подсъдимите, като отчете обстоятелството,че същите
освен доказателствено средство са и средство за защита. В случая, съпоставени с останалия
доказателствен материал, обсъден по-горе, съдът намира, че същите са изолирани изцяло от
него, не намират подкрепа дори в доказателствата, представени от защитата, по изложените
вече съображения и единствено изграждат защитна теза, която обаче не може да премине
проверката за достоверност по вече изложените на съответните места в мотивите на съда
аргументи. Отделно от това се констатира, че версиите на двамата подсъдими се оборват от
второстепенни факти, вън от предмета на доказване, за които подсъдимите дават сведения,
които противоречат на съобщеното от свидетелите на защитата като например дали Х.
изобщо е участвал в събирането, колко време Е. е стояла пред входа, колко лица са се
намирали на стълбищната площадка, дали полицаите са посетили наетия от В.А.
апартамент, дали подсъдимата Г. е излизала на балкона, което обстоятелство тя единствено
твърди да се е случило и не намира опора дори в показанията на Д., причината поради която
Л. Д. се е показала на вратата, доколкото подсъдимата твърди да е заради чути от
свидетелката превъзбудени викове, а Д. твърди, че е чула тропане. Във връзка с излизането
на терасата подсъдимата посочва, че около половин минута след като се обадила на
подсъдимия, тя едва тогава излязла на терасата с Л., поседяла известно време там и едва
когато конфликтът започнал да ескалира пред входа, слязла и тя. Това е в противоречие с
показанията на свидетелката Д., която твърди, че веднага след обаждането до Х.С. Е. е
слязла долу. Както беше посочено, и обстоятелството, че Х. е бил част от събирането на
двете свидетелки и подсъдимата не намира опора в показанията на Д. и М.. Ето защо съдът
намира, че обясненията и на двамата подсъдими са с ниска степен на достоверност и не
могат самостоятелно и без подкрепа от други доказателствени източници да оборят
твърденията на свидетеля К. и другия събран доказателствен материал в полза на
обвинението. В този смисъл съдът не дава вяра на обясненията в частите, в които същите
противоречат на показанията на К., а именно във връзка с генезиса на конфликта на
стълбищната площадка, действията на участниците в него, продължението на скандала и
пред входа на сградата и на твърденията на подсъдимите, че не са изричали
инкриминираните изрази, респективно, че не са нанасяли побой на тъжителя.
8

Следва да се отбележи, че действията на подсъдимата, са крайно нелогични и житейски
необосновани в случай, че съдът приеме обясненията за достоверни, доколкото при
положение, че тя е изпитвала страх и притеснение от личността на В.А., въпреки, че се е
скрила в жилището си и се е обадила на подсъдимия, е решила да последва, по данни на
самата подсъдима, А. и свидетеля К., което е житейски необосновано, при положение, че е
помолила подсъдимия за защита и подкрепа, а сама се е изложила на „опасност”. В този
смисъл логически достоверно и кореспондиращо с кредитираната доказателствена маса е
съобщеното от свидетеля К., че подсъдимата е обиждала частния тъжител, както на
стълбищната площадка, така и пред входа на сградата и му е нанасяла удари, а описаното от
подсъдимата и свидетелката Д. притеснение и страх въобще не са били изпитани.

По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, която съдът
кредитира като отговаряща мотивирано на поставените въпроси и от нея се изяснява
характерът на уврежданията на пострадалия А., механизмът, по който са получени,
респективно периодът за възстановяване. В случая от заключението не се установи на А. да
е причинено разстройство на здравето, от което и да е увреждане, поради което
обвинението по чл.130, ал.1 от НК не беше доказано от обективна страна и съдът оправда
подсъдимите по това обвинение и ги призна за виновни по по-леко наказуеми състав на
чл.130, ал.2 от НК за причинени на А. болка и страдание.
Видно от заключението на СМЕ, на пострадалия В. Н. АГ., на 53 г. са му били
причинени следните травматични увреждания: лицева травма: кръгловато охлузване с
подлежащ мековат оток на лявата скула; травма на половата област: - кръвонасядане в
горната част по тръбната повърхност на половия член; травма на левия горен крайник:
контузия и слаб оток на ляво рамо; контузия и слаб оток на ляв лакет; травма на левия
долен крайник: - контузия и слаб оток на ляво коляно. Установените травми са резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива и могат да се получат
по начина, посочен в тъжбата- удари с части на човешкото тяло, каквито са свитите в
юмруци ръце и нанасяне на удари с крака - ритници. Травмата на лявата скула е причинила
на пострадалия БОЛКА. Травмата в половата област е причинила на пострадалия БОЛКА И
СТРАДАНИЕ. Травмата на лявата ръка е причинила на пострадалия БОЛКА И
СТРАДАНИЕ. Травмата на левия крак е причинила на пострадалия БОЛКА И
СТРАДАНИЕ. Взаимното разположение на нападателя и на пострадалия е било лице в лице,
предвид локализацията на травматичните увреждания по предната повърхност на тялото на
пострадалото лице. Ударите по лицето и в половата област, предвид вида и интензивността
на изразеност на травмите, са били нанесени с по-малка сила, а тези в областта на лявата
ръка и левия крак са били нанесени с по-голяма сила. Налице са морфологични основания
да се приеме наличието на поне пет отделни удара по тялото на А.. Възстановяването от
травмите, които са сравнително повърхностни, е в рамките на 7-10 дни и е пълно. Видно от
заключението, травмите биха могли да бъдат получени по посочения в тъжбата начин, като
техният механизъм се доказа по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен
материал.
В тази връзка съдът следва да посочи, че е неоснователно възражението на защитата, че
СМЕ оборва обвинителната теза. От изключително значение са разясненията на вещото
лице, дадени в открито съдебно заседание, според които при запознаване с
антропологичната структура на частния тъжител и на двамата подсъдими, вещото лице дава
допълнителни разяснения, от които съдът, съпоставяйки и базирайки се на СМЕ и
разясненията на вещото лице Н., категорично установява кои травми от кого от подсъдимите
са причинени. В случая това е напълно възможно с оглед показанията на свидетеля К., който
дава сведения за това кой от подсъдимите какви удари е нанасял и в кои части на тялото на
А.. Според разясненията на вещото лице, от двамата подсъдими, мъжът е с подчертана
9

атлетична конструкция, който може да нанесе какъвто вид травми иска, а жената е грацилна
с малко телесно тяло, възможно е да нанесе травми чрез удари с ритници, но сериозни
травми, който да оставят видими белези по тялото с юмруци не би могла да нанесе. Вещото
лице посочва, че дори дете, много по крехко от подсъдимата, може да нанесе удар с крак по
коляно, включително и по половата област, което по никакъв начин не изключва, а на
против, подкрепя съобщеното от К., че именно Г. е нанесла тези удари. Експертът заявява,
че е изключено само по морфологията на травмите да се определи кой от подсъдимите какви
травми е причинил, но при наличие на данни кой какви удари е нанасял с оглед събраните
гласни доказателствени средства, при дадените допълнителни разяснения, това е лесно
установимо с категоричност. Според вещото лице подсъдимата би могла да нанесе на
пострадалия удари с крак до нивото на слабините или кръста. Контузия и отток на лявото
рамо на тъжителя, предвид ниския ръст на подсъдимата, е изключено да може да нанесе тя,
доколкото височината на рамото и на лакътя е с голяма разлика в ръста и е малко вероятно
да може да се причини от удари с ръце, и много по-вероятно е да е нанасяла удари с крака,
за което свидетелства К.. Тези удари биха могли да стигнат до половата област или до
кръста. Това е достижимата област за нанасяне на удари с крак при млад човек с такива
характеристики. Според вещото лице удар с шамар, който да не оставя трайни увреждания е
абсолютно допустимо да бъде нанесен от подсъдимата дори и до рамото на тъжителя. Удар
на ляво коляно, ляв лакът, ляво рамо и на трите зони може да бъде нанесен удар с шамар,
но няма да остави констатираните травматични увреждания. Тези контактни увреждания
(шамари) причиняват краткотрайна болка. При констатираните увреждания на частния
тъжител според вещото лице е възможно да има наслагване на удари, както от единия
участник в инцидента, така и от другия, като по–повърхностите травми няма да оставят
морфология и няма възможност да бъдат диагностицирани. При така дадените допълнения е
видно, че лицевата травма, както и травмата на левия горен крайник, причинили охлузвания
и контузии е изключено да бъдат нанесени от подсъдимата Е.Г., доколкото нейните удари с
ръце не биха могли според вещото лице да оставят констатираните обективни тъканни
изменения, а удар с крак подсъдимата според вещото лице не би могла да нанесе в тези
области. При положение, че свидетелят К. не съобщава подсъдимият С. изобщо да е нанасял
удари с крака, а само с ръце по горната част на тялото на пострадалия, то несъмнено тези
две констатирани увреждания са причинени именно от подсъдимия С. чрез удари с юмруци.
Доколкото обаче вещото лице е категорично, че подсъдимата обективно би могла да нанася
удари с крак до кръста и слабините на пострадалия, то при положение, че Х.С. не е нанасял
удари в тази област на пострадалия с крак при изрично заявеното от самия К., че С. не е
използвал краката си, а с оглед съобщеното от свидетеля К., че ударите с юмруци Х.С. е
нанасял единствено в слабините, гърдите, горната част на тялото и стомаха на А., то е
изключено травмата по крака на пострадалия да е причинена от него. При така описания
механизъм от този свидетел единствената възможност с оглед допълненията на вещото лице
е травмата да е причинена от подсъдимата Г., която е нанасяла удари с крака в бедрата,
краката и корема на пострадалия по данни на този свидетел. Доколкото вещото лице е
категорично, че именно само по този начин подсъдимата би могла да причини обективни
тъканни изменения върху тялото на А., то именно тя, при положение, че С. по данни на К.
не е нанасял удари в тази област, е причина травмата на лявото коляно.
От показанията на К. обаче не се установява подсъдимият С. да е причинил травмата в
областта на слабините на пострадалия, както се твърди в тъжбата и както е формулирано
обвинението, доколкото тъжителят твърди травмата да му е била нанесена с удар с крак –
ритник, а от показанията на свидетеля К. се установява с категоричност, че подсъдимият не
е нанасял удари с долните си крайници. В този смисъл тази част от обвинението остана
недоказана и съдът оправда подсъдимия С. в тази част, доколкото обвинението не е
доказано.
По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза на диск, предоставен
10

от дирекция „Национална система 112“, съдържащ запис на телефонно обаждане от
пострадалия А. към спешен номер 112, в който разговор съобщава за нанесения му побой.
Съдът кредитира заключението като обосновано и отговарящо на поставените задачи. При
анализ на съдържанието на проведения разговор съдът установява датата, на която е
извършено деянието, доколкото на диска и видно от СТЕ е записана датата и часа на
обаждането – 04.02.2021г. в 19:51 часа. В тази връзка именно от експертизата и направеното
обаждане се установява точната дата на събитията, доколкото свидетелят К. посочва дата
05.02.2021г., в която част съдът не кредитира показанията му, като намира неточността за
плод на добросъвестно объркване и липса на точен спомен с оглед отдалечеността на
събитието от провеждането на разпита. В този смисъл съдът на това основание не намери
пречки да даде вяра на показанията му.
От анализирания телефонен разговор става ясно и какви действия е предприел А. след
нанесения му побой и обиди, като е съобщил за част от получените наранявания, а именно
травма на лицето, както и че ще изчака пристигането на полицията пред входа, а не както се
твърди от подсъдимите в обясненията им – в жилището. Анализирания диалог с оператор от
тел. 112 макар и да не носи конкретни и пълни сведения за фактическата обстановка,
установява, че пострадалият е потърсил помощ, а от съобщеното на оператора е видно, че му
е нанесен побой от съсед, установен с оглед показанията на К., като Х.С., който се е качил в
апартамента си, както и че същият го е ударил в областта на окото – установена от
свидетелските показания като скулата. Логично А. да не съобщава всички получени
травматични увреждания с оглед характера на обаждането, което по никакъв начин не
изключва вероятността, доказана по делото с гласни доказателствени средства и СМЕ, че е
получил и други наранявания и от друго лице – подсъдимата Г.. Анализът на обаждането
дава основа на съда да даде вяра на показанията на свидетеля К., доколкото същите
кореспондират с инцидентното обаждане на А. до тел. №112, за да съобщи за инцидента.
Доколкото и двете назначени по делото експертизи: СМЕ и СТЕ подкрепят
обвинителната теза, съдът с категоричност установи, че следва да се даде вяра на
показанията на свидетелите на обвинението. Тук е моментът да се посочи, че възражението
на защитата, че вещото лице Н. е посочило на въпроси на защитата, че травмите по тялото
на В.А. биха могли да се получат освен от удари с човешки крайници, но и с удари с други
предмети – дърво, бухалка, полицейска палка, това не означава, че обвинението не се
доказва. Вещото лице е посочило хипотетичната възможност твърди тъпи предмети от
всякакъв вид да причинят констатираните в СМЕ увреждания, но от доказателствата по
делото вече се установява как точно са нанесени тези наранявания. В случая свидетелските
показания изключват възможността да са нанесени травмите с неопределени твърди тъпи
предмети, доколкото няма никакви данни по делото А. да е получил други наранявания със
сходна давност и по друг начин. В тази насока са показанията на К., М. А., СМЕ и СТЕ.
Анализираните показания, съпоставени със заключението на съдебния медик, дават
основание да се приеме, че изложената от свидетелите на обвинението версия е
правдоподобна и е именно реализиралата се.

От приобщените свидетелства за съдимост съдът установи липсата на преходни
осъждания на двамата подсъдими.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както дали авторството на деянието е лицето,
11

обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
субективната и обективна страна на престъплението.

ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ НК

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че подсъдимата Е.Г. е осъществила състава на престъплението по чл. 146, ал.1
от НК.
От обективна страна по делото несъмнено се установи, че подсъдимата Г. на 04.02.2021
г., около 19:30 - 19:50 ч., в гр. София, на ул. “************** е казала в присъствието на В.
Н. АГ., ЕГН ********** унизителни за честта и достойнството му обидни думи, а именно:
“Селяни! Нещастници! Селянин, нещастник такъв!”
За да е налице извършено престъпление обида от обективна страна следва да се
установи, че деецът е казал или извършил нещо унизително за честта или достойнството на
другиго в негово присъствие. Пострадал може да бъде физическо лице, което да е в
състояние да възприема обидните изрази или действия, както и да е способно да формира
съзнание и чувство за лична чест и достойнство. Унизителният характер на казаното или
извършеното от дееца се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго. Поради
това личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за
наказателноправната оценка относно характера на казаното или извършеното.
При обидата чрез думи отрицателната оценка или мнение за личността на пострадалия
се прави в езикова форма, като се използват унизителни от гледна точка на господстващия
морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или изрази, унизителни
съждения за качествата на пострадалия
В настоящия случай се установи, че подсъдимата е нарекла тъжителя А. неколкократно
„селянин“ и „нещастник“. Използваните от подсъдимата думи имат унизителен характер
поради следното:
Съществителното „селянин“ според тълкования речник има две значения. Първото е
жител на населено място от вида село, което не е обидно и унизително, но в речника също
се посочва, че думата означава и пренебрежително за нецивилизован, некултурен човек. В
случая, с оглед контекста, в който е изречена тази дума от подсъдимата, а именно разразил
се конфликт, прераснал и в нанесен на А. побой, без никакво съмнение е използвана втората
негативна конотация на тази дума, още повече, че е придружена и от още една обида и съдът
намира,че изреченото се явява унизително за частта и достойнството на тъжителя.
Съществителното „нещастник“ според тълкования речник също има две значения,
първото от което е нещастен човек, такъв с нелека съдба. Второ значение обаче, което с
категоричност се установи, че е вложено в обективираната от подсъдимата реч е преносен
смисъл, разговорно и пренебрежително за жалък, незначителен човек. По същите аргументи
с оглед контекста за изразяване на подсъдимата, несъмнено се установи, че подсъдимата е
използвала думата в унизителен за достойнството и честта му смисъл.
Причисляването на пострадалия към посочените категории е унизително за
достойнството му.
С употребата на посочените изрази по отношение на тъжителя подсъдимата несъмнено
е изразила своята личностна негативна и унижаваща оценка за него. Винаги следва да се
държи сметка за контекста и свързаността между думите, като в настоящия случай
подсъдимата е целяла именно да унизи и засегне достойнството, самооценката и авторитета
на частния тъжител с посочените реплики. С употребата на тези изрази подсъдимата
12

обективно е засегнала чувството на лично достойнство на тъжителя.
Като се има предвид обстоятелството че по време на изричането подсъдимата е била
ядосана и раздразнена с оглед тлеещия конфликт между нея, подсъдимия и А., е ясно, че Г. е
изразила негативна оценка към личностовите характеристики на тъжителя А., а не
обективни факти.
От обективна страна подсъдимата е произнесла обидните думи в присъствието на
тъжителя, който ги е възприел, поради което обидата е довършена в момента на
възприемането ѝ от А..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала, че думите ѝ са унизителни за честта и достойнството на
пострадалия, че те са чути и възприети от пострадалия.

От обективна страна се установи, че на 04.02.2021 г., около 19:30 - 19:50 ч., в гр. София,
на ул. “************** подсъдимият Х.С. е казал в присъствието на В. Н. АГ., ЕГН
********** унизителни за честта и достойнството му обидни думи, а именно: “Нещастник!".
Използваното от подсъдимия съществително по идентични с изложените по-горе
съображения покриват признаците от обективна страна на престъплението по чл.146, ал.1 от
НК.
Причисляването на пострадалия към посочената категория е унизително за
достойнството му.
От обективна страна подсъдимият е произнесъл обидните думи в присъствието на
тъжителя, който ги е възприел, поради което обидата е довършена в момента на
възприемането ѝ от А..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че думите му са унизителни за честта и достойнството на
пострадалия, че те са чути и възприети от пострадалия.

ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.130, АЛ.2 ОТ НК

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че подсъдимата Е.Г. е осъществила състава на престъплението по чл. 130, ал.2
от НК.

От обективна страна:

От обективна страна се установи, че на 04.02.2021 г., около 19:30 - 19:50 ч., в гр. София,
на ул. “************** подсъдимата Г. е нанесла на В. Н. АГ., ЕГН ********** побой,
причинен с удари с шамари и ритници по тялото на тъжителя, с които му е причинила лека
телесна повреда, изрязваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето.
Подсъдимата Е.Г., като е нанесла няколко удара с крак в краката, бедрата и корема на
тъжителя, както и неуточнен брой удари с шамари с отворена длан по горната част на тялото
на пострадалия, които удари с ръце в горната част на тялото обаче не оставили следи по
тялото на пострадалия А., но му причинили болка, а следствие на ударите с крак в долната
13

част на тялото на пострадалия същият получил травма на левия долен крайник - контузия и
слаб оток на ляво коляно, причинявайки му болка и страдание подсъдимата е осъществила
състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
Тези телесни увреждания по своята същност съставлява лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал.2 НК и е в пряка причинно - следствена връзка с действията на
подсъдимата.
Така посочените увреждания са резултат именно от нанесените удари от подсъдимата,
доколкото това се установява по категоричен начин от събрания по делото и анализиран
доказателствен материал. Видно от изготвената и приета СМЕ, както и от разясненията на
вещото лице в съдебна зала, травмите могат да бъдат нанесени по описания от пострадалия
в тъжбата начин, който се установява като реализиран с оглед показанията на свидетеля К..
Вещото лице е категорично, че травмите могат да бъдат получени с такъв описан
механизъм, а в съдебно заседание беше и разяснено, че подсъдимата може да нанася удари с
ръце по тялото над кръста на пострадалия, но те няма да оставят следи, но ако се приеме
наличието на такива удари, то те са причинили на А. болка. Отделно от това удари с крак,
които да оставят следи по тялото на пострадалия е нанесла именно подсъдимата, както бе
посочено от съда по-горе, които са причинили посочените увреждания и респективно болка
и страдание.
Не се установи от обективна страна да е настъпило разстройство на здравето, видно от
приетата по делото СМЕ.
От субективна страна:
Деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е целяла настъпването им, доколкото много добре е
знаела, че нанасяните от нея удари са от естеството да причинят травми и е удряла тъжителя,
като е целяла именно причиняването на увреждания. От субективна страна подсъдимата е
могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
По тези съображения съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъпление по чл. 130, ал.2 НК и я оправда по обвинението в престъпление по чл.130, ал.1
от НК, доколкото от СМЕ се установи, че нанесените увреждания не са причинили
разстройство на здравето и респективно деянието не е съставомерно по по-тежкия състав на
чл.130, ал.1 от НК.

Съдът намира, че деянието на подсъдимите не е извършено в съучастие по начина,
описан в тъжбата, под формата на съизвършителство, доколкото по делото общност на
умисъла не беше категорично доказана. В този смисъл съдът установи, че е налице
независимо извършителство и всеки от подсъдимите е причинил различни телесни
увреждания на А., които бяха индивидуализирани отчетливо и безспорно с оглед
авторството им. Типично усложнение на престъпната дейност е осъществяване на
престъплението не от един, самостоятелно действащ субект, а със задружното участие на
няколко лица в едно престъпление. В този случай е налице фигурата на съучастие.
Съучастието еднозначно се определя в доктрината и практиката като задружно умишлено
участие на две или повече лица в осъществяване на едно умишлено престъпление.
Съучастие е налице само тогава, когато чрез умишлено задружно участие на две или повече
лица се осъществява едно умишлено престъпление. Следва да се има предвид, че от
субективна страна при тази форма на задружна престъпна дейност е характерна общност на
умисъла на всички съучастници - наличност на умисъл за задружно осъществяване на
конкретно определено престъпление. Общият умисъл на всеки един съучастниците включва
два компонента - умисъл за съответния вид престъпление и умисъл за съучастие, като е
14

възможен както пряк, така и евентуален умисъл. При пряк умисъл за съучастие, деецът
предвижда участието в престъплението най-малко на още едно лице, съзнава
общественоопасния характер на неговото поведение и цели поне още едно лице да участва в
осъществяване на престъплението. При евентуален умисъл за съучастие, деецът предвижда
поведението на останалите лица и осъзнава общественоопасния му характер, като се
съгласява с това възможно участие, без пряко да го цели. Практиката е категорична, че от
субективна страна съизвършителят има съзнанието, че не е сам, обективирайки волята си да
осъществи замисленото престъпление заедно с останалите участници в изпълнителното
деяние. Важно е да се отбележи, че субективният обединяващ момент на
съизвършителството е наличността на конкретен общ умисъл на дейците. Всеки един от тях
трябва да съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с други
извършители, да иска или допуска от така съчетаната дейност да бъдат предизвикани
престъпните последици. Такъв умисъл може да съществува и без предварителна или
изрична уговорка. Така, според Р. 198-78-11, в субективно отношение обединяващ момент
на съизвършителството е конкретният общ умисъл на дейците - всеки при осъществяване на
действията си да има съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с
другия извършител и да иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни
последици.
В случая не се доказа по категоричен начин, че двамата подсъдими са имали общност
на умисъла за съучастие. Напротив, видно от показанията на К., действията им са
последователни, но некоординирани помежду си и липсват данни да е възниквал внезапно
умисъл за съучастие. Така първоначално подсъдимият само е замахвал към пострадалия, без
да е нанасял удари, после му е нанесъл удари в тялото, а чак след това се е появила
подсъдимата Г., която не става категорично ясно от така депозираните показания дали е
възприела нанесените от Х. удари, респективно няма как за нея да възникне общност на
умисъла, че действа в съучастие. Същото се отнася и за подсъдимия, който първоначално
нанесъл ударите, без да е видял подсъдимата Г. да е нанесла такива или да е искала да ги
нанесе към този ранен момент на физическия конфликт. След това, видно от показанията на
свидетеля К., конфликтът поутихнал, но Х.С. се върнал назад и нанесъл удар в лицето на А.
в областта на едната скула. Логично Г. не е била наясно с намерението на С. да нанесе и
този удар, доколкото непосредствено преди това двамата са се прибирали към кооперацията.
Действията на С. не представляват и ексцес на общ умисъл, доколкото такъв първоначално
не се установи да е възникнал. Не се доказа по делото двамата подсъдими да са искали или
да се съгласявали с действията на другия съучастник. В този смисъл действията на двамата
подсъдими не представляват форма на усложнена задружна престъпна дейност под формата
на съучастие, а се касае за самостоятелно извършено престъпление във всеки отделен
случай.
Поради тези мотиви съдът оправда и двамата подсъдими деянията, така както
тъжителят е формулирал обвинението, да са извършени при съучастие и по правната
квалификация по чл.20 от НК

От обективна страна се установи, че на 04.02.2021 г., около 19:30 - 19:50 ч., в гр. София,
на ул. “************** Х.С. е нанесъл на В. Н. АГ., ЕГН ********** побой, причинен с
удари с юмруци в лявата част на тялото на тъжителя и в главата, с които му е причинил лека
телесна повреда, изрязваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето.
Подсъдимият, Х. С., нанасяйки на пострадалия А. няколко удара в лявата част на
тялото на тъжителя, вследствие на които същият получил травма на левия горен крайник:
контузия и слаб оток на ляво рамо и контузия и слаб оток на ляв лакет, а впоследствие и
нанасяйки удар с юмрук в областта на главата на пострадалия А., с който му причинил
15

лицева травма: кръгловато охлузване с подлежащ мековат оток на лявата скула подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, доколкото първата травма е
причинила болка и страдание, а втората – само болка, но без разстройство на здравето.
Това телесно увреждане по своята същност съставлява лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал.2 НК и е в пряка причинно - следствена връзка с действията на подсъдимия.
Причинените увреждания са резултат именно от отчетливо индивидуализираните
удари от подсъдимия, който ги е нанесъл по тялото на пострадалия. В този смисъл съдът
прие, че травматичната увреда на пострадалия и получените травми са в резултат на
действията именно на подсъдимия и се намират в пряка причинно - следствена връзка с тях,
доколкото това се установява по категоричен начин от събрания по делото и анализиран
доказателствен материал. Видно от изготвената и приета СМЕ, както и от разясненията на
вещото лице в съдебна зала, травмите могат да бъдат нанесени по описания от пострадалия
в тъжбата начин, който се установява от показанията на свидетеля К.. Вещото лице е
категорично, че същите могат да бъдат получени с такъв описан механизъм, а в съдебно
заседание беше и разяснено, че подсъдимият с оглед своите установени от вещото лице
физически характеристики може да нанася върху пострадалия каквито удари си поиска и
във всяка част на тялото му.
Не се установи от обективна страна да е настъпило разстройство на здравето, видно от
приетата по делото СМЕ и съдът оправда подсъдимия по така повдигнатото обвинение и по
правната квалификация по чл.130, ал.1 от НК.

По делото беше категорично установено, че Х.С. не е нанасял удари с крака върху
пострадалия, видно от показанията на свидетеля на обвиненото – К., респективно
механизмът, посочен в тъжбата за нанасяне на удар в областта на слабините с крак не се
установи, доколкото категорично свидетелят заяви, че удар е нанасян с юмруци, което прави
така повдигнатото обвинение недоказано с оглед твърдения механизъм. В тази връзка съдът
оправда подсъдимия и в тази част на повдигнатото обвинение.

Деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял настъпването им, доколкото много добре е знаел,
че нанасяните от него удари са от естеството да причинят травми и е удрял тъжителя, като е
целял именно причиняването на увреждания. От субективна страна подсъдимият могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 146, ал.1 НК се предвижда наказание глоба от хиляда до три
хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

За престъплението по чл.130, ал2 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода"
до 6 месеца или "пробация", или глоба от 100 до 300 лева.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимата Г. съдът отчете чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни – обстоятелството, че работи и учи. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства за извършеното престъпление по чл.146, ал1 от НК
16

съдът отчете, че са изречени повече от една обидни думи, че същите са повторени
неколкократно. Поради това съдът наложи наказание малко над минимума, а именно глоба
в размер на 1100 лева.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимата за престъплението по чл.130,
ал.2 от НК съдът отчете същите смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи
фактът, че телесната повреда е резултат на множество нанесени от подсъдимата удари, както
с ръце (неоставили следи, а само причинили болка), така и с крака, налице са два причинени
резултата, които представляват една лека телесна повреда – болка в областта на горната част
на тялото и болка и страдание следствие на ударите в краката, причинили и обективни
изменения по тъканите на пострадалия. Съдът отчете и обстоятелството, че не е нанесен
един единствен удар, а няколко, през интервали от време, които са причинили общия
резултат. Наред с това следва да се вземе предвид и упоритостта на подсъдимата, която е
започнала скандала както пред входа на апартамента на стълбищната площадка,
продължила го е и пред входа на сградата, в резултат на побоя е причинена не само болка,
но и страдание, като съдът намира, че за постигане на целите по чл.36 от НК най-лекото
предвидено наказание, а именно „глоба“ в предвидения от законодателя размер не е
подходящо и би се явило неоснователно премиране на подсъдимата, поради което съдът
наложи следващото по тежест наказание, а именно „пробация“ със задължителните
пробационни мерки в минималния законоустановен размер, като това наказание е от
естество да постигне целите на наказанието, уредени в чл. 36 НК.
Поради това съдът наложи на подсъдимата Г. наказание ПРОБАЦИЯ при следните
пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при
периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 23, ал.1 НК тъй като подс. Г. е извършила две престъпления, преди да
е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за
всяко престъпление отделно, следва да наложи най-тежкото от тях. С оглед на това за
извършените от подсъдимата престъпления по чл. 146, ал.1 НК и по чл. 130, ал.2 НК съдът
определи общо най-тежко наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при периодичност два пъти
седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.23, ал.3 от НК
съдът не присъедини наложеното наказание „глоба“ за престъплението по чл.146, ал.1 от
НК, доколкото намира, че целите на наказанието биха се постигнали и само с изтърпяване на
така определеното общо наказание.

При определянето на наказанието на подсъдимия С. съдът прецени като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, обстоятелството, че работи и
добрите му характеристични данни, наред с това, че е студент.
Отегчаващи отговорността обстоятелства във връзка с извършеното престъпление по
чл146, ал.1 от НК съдът не установи, респективно наложи наказание за това престъпление в
размер на минимума от 1000 лева.
Като отегчаващо отговорността на този подсъдим обстоятелство за извършеното
престъпление по чл.130, ал.2 от НК съдът прие факта, че телесната повреда е резултат на
множество нанесени удари от подсъдимия върху тялото и главата на пострадалия А.
няколко удара в лявата част на тялото на тъжителя, вследствие на които същият получил
травма на левия горен крайник: контузия и слаб оток на ляво рамо и контузия и слаб оток на
ляв лакет, а впоследствие и нанасяйки удар с юмрук в областта на главата на пострадалия
А., с който му причинил лицева травма: кръгловато охлузване с подлежащ мековат оток на
лявата скула. Наред с това следва да се има предвид и упоритостта на подсъдимия,
17

доколкото са нанесени множество удари, единият от които след преустановяването на
конфликта, когато пострадалият си е мислил, че скандалът и побоят са прекратени. Отделно
от това се установи, че телесната повреда се изразява както в причиняване на болка, така и
на страдание, като съдът намира, че за постигане на целите на чл.36 от НК най-лекото
предвидено наказание, а именно „глоба“ в предвидения от законодателя размер, не е
подходящо и би се явило неоснователно премиране на подсъдимия, поради което съдът
наложи следващото по тежест наказание, а именно „пробация“, като със задължителните
пробационни мерки в минималния законоустан овен размер, като това наказание е от
естество да постигне целите на наказанието, уредени в чл. 36 НК.
Поради това съдът наложи на подсъдимия С. наказание ПРОБАЦИЯ при следните
пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при
периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 23, ал.1 НК тъй като подс. С. е извършил две престъпления, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за
всяко престъпление отделно, следва да наложи най-тежкото от тях. С оглед на това за
извършените от подсъдимия престъпления по чл. 146, ал.1 НК и по чл. 130, ал.2 НК съдът
определи общо най-тежко наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при периодичност два пъти
седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.23, ал.3 от НК
съдът не присъедини наложеното наказание „глоба“ за престъплението по чл.146, ал.1 от
НК, доколкото намира, че целите на наказанието биха се постигнали и само с изтърпяване на
така определеното общо наказание.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимите С.
и Г. да заплатят солидарно на тъжителя А. направените от него разноски по делото в размер
на 2417 лева - за съдебни такси и адвокатско възнаграждение.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

/Павел Панов/
18