Решение по дело №171/2022 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 129
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Венета Димитрова Стефанова Иванова
Дело: 20222170100171
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Средец, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело
№ 20222170100171 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Т. А., ЕГН **********, с адрес :
гр.Средец, ***, против Ш. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, *** и адрес за
призоваване: с.Устина, общ.Родопи, обл.Пловдив, ,***, с искане за прекратяване на
сключения граждански брак помежду им, поради дълбокото и непоправимото му
разстройство. Искането се основава на твърдения за настъпило пълно и всестранно
отчуждаване между съпрузите, в резултат на сериозно несходство на характерите. Твърди
се, че ответникът е комарджия и влага всичките си пари в игралните зали, вместо в
издръжката на семейството. Излагат се твърдения за упражнено психическо насилие от
негова страна спрямо ищцата и образувано дело по ЗЗДН. Ведно с основния иск са
предявени и при условията на обективно кумулативно съединяване иск за предоставяне на
родителските права по отношение на детето Д. Ш. А., ЕГН **********,на ищцата,
определяне местоживеенето на детето при нея, определяне на режим на лични контакти с
бащата, предоставяне ползването на семейното жилище , находящо се на адрес гр.Средец,
*** на ищцата , осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер на
200 лева, чрез неговата майка и законен представител, считано от датата на завеждане на
исковата молба Предявен е и иск за възстановяване на предбрачното фамилно име на
ищцата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез адв.М. С.. Счита се ,че искът е допустим, като се оспорва изложеното от ищцата, че
ответникът не е издържал семейството си, като се твърди, че причина за влошаване на
отношенията са финансови проблеми на ответника във връзка със започнат бизнес и липса
на разбиране от страна на ищцата. Възразява се, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, като се твърди, че ответникът не желае развод. При условията на евентуалност не
1
се възразява родителските права да се упражняват от майката и местоживеенето на детето да
бъде определено при нея. Не се възразява и против претендирания размер на издръжката,
семейното жилище и фамилното име.Възразява се само срещу предложения режим на лични
контакти, като се предлага по-разширен вариант.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с
развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за
вината.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа
отговора на исковата молба, като при условията на евентуалност не оспорва предявените
искове по основание, като счита, че същите следва да бъдат уважени. Оспорва единствено
режима на лични отношения предложен от ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намери за установено следното:
Ищцата С. Т. А. и ответникът Ш. Г. А. са съпрузи, сключили граждански брак с
акт № 242/12.12.2014 г. на Община Бургас, като от брака си имат едно дете Д. Ш. А., родено
на 08.02.2019г., малолетно към настоящия момент.
Безспорно между страните е обстоятелството, че същите не живеят заедно от
16.04.2022г. и към настоящия момент детето живее и се отглежда от майката в гр. Средец.
Видно от представения по делото социален доклад, неоспорен от ответника, и
показанията на майката на ищцата свид. К.Т., в началото на семейния си живот съпрузите са
били в нормални взаимоотношения, но впоследствие двамата са се отчуждили. Проблемите
между тях са се породили поради злоупотреба с алкохол от страна на ответника. При
възникналите разправии помежду им същият заплашвал ищцата, като й се заканвал и с
убийство. На въпроса от страна на ищцата какъв е произхода на доходите му същият не
давал обяснения, поради което тя се съмнявала, че той се занимава с престъпна дейност.
Двамата живеели при майката на ищцата, която заплащала консумативите за ток и вода. Не
полагал редовно грижи за детето. Считано от 16.04.2022г. двамата са във фактическа
раздяла. От страна на социалните служби не е осъществен контакт с бащата, въпреки
направените опити. При контакт с майката и детето е установено, че същото е спокойно,
между тях е изградена силна емоционална връзка и привързаност. Детето и майката живеят
в двуетажна къща, собственост на майката на С. А. в гр.Средец, на ***, като майката и
детето живеят на втория етаж. Към момента майката на детето не работи, издържат се от
спестявания. За бащата няма никакви данни дали е трудово ангажиран. Детето поддържа
ежедневни контакти с баба си по майчина линия . През новата учебна година същото ще
бъде записано на детска градина в гр.Средец. Има избран личен лекар. Детето е редовно
имунизирано.
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по молба на ищцата е било
образувано гр.д. № 158/2022г. по описа на СрРС по ЗЗДН. Същото е приключило с влязло в
сила решение и издаване на заповед за защита на С. А. за осъществено спрямо нея домашно
насилие от страна на Ш. А. на 14.04.2022г.
При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира за
обосновани следните изводи:
Налице са елементите от състава на разпоредбата на чл.49, ал.1 СК. Бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържанието, което закона и
добрите нрави влагат в понятието брак и съпружески отношения – на взаимност, доверие,
взаимопомощ. Брачната връзка между страните съществува само формално, семейната
общност е изцяло и напълно унищожена без възможност за възстановяването й. С оглед
продължителността на това състояние съдът счита, че не може да се очаква възстановяване
на нормални съпружески отношения между съпрузите, поради което запазването на брака е
безпредметно. Това трайно и задълбочаващо се положение на брачната връзка обуславя
несъмнения извод, че същата е дълбоко и непоправимо разстроена, изчерпала е социалната
2
си функция и като такава следва да бъде прекратена както в интерес на съпрузите, така и в
обществен интерес.
По отношение упражняването на родителските права:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК, както и указанията, дадени с ППВС
№1/74 г., при преценката относно това, кой от двамата родители следва да упражнява
родителските права по отношение на детето, следва да се съобразят следните факти, на
базата на интереса на детето, който е водещ критерий - възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности и др. от значение за преценка интереса на детето.
От събраните по делото доказателства се установи, че детето към настоящия
момент се отглежда преимуществено от С. А., подпомагана от нейната майка, като
потребностите му са задоволени по подходящ начин. Няма данни към настоящия момент
къде живее бащата и при какви условия. Майката има необходимия родителски капацитет
да се грижи и посреща нуждите на детето адекватно и съобразно неговите потребности и
здравословно състояние, като бащата не се противопоставя упражняването на родителските
права да се предостави на нея.
С оглед изложеното съдът намира, че родителските права по отношение на детето
Д. А. следва да бъдат предоставени за упражняване от майката С. А.. До този извод съдът
достигна, както като взе предвид становищата на двете страни, така и при съобразяване на
установената по делото фактическа обстановка и всички критерии, установени като
релевантни за преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права и най-
вече ръководен от интереса на детето, поради което водещо значение е при кого от двамата
емоционалните и материални потребности на детето ще са по-ефективно задоволени
предвид неговата възраст и изградената емоционална връзка родител-дете.
По отношение режима на лични отношения:
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем на единия
родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти с другия. Той следва да е
такъв, че в максимална степен да задоволи потребността на детето и от двамата родители. В
случая страните имат спор по отношение на свижданията на бащата с детето по време на
новогодишните и мюсюлманските празници.
С оглед конкретните данни по делото и възрастта на детето – 3г. и 8 месеца,
съдът намира, че следва да се определи следния режим на лични контакти на бащата с
детето:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с
преспиване в дома на бащата, двадесет дни през лятната ваканция, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката, от 18.00ч. на 30.декември до 20.00ч. на 1 януари за Нова Година
през всяка нечетна година, както и два дни всяка година за празника Рамазан-байрям и два
дни за празника Курбан –байрям .
Съдът намира, че така определеният режим на този етап е подходящ за поддържане
на близки отношения между бащата и детето и ще задоволи в голяма степен потребностите
на същото да общува пълноценно и с другия си родител – бащата. В този смисъл съдът
намира за основателно искането на бащата за разширяване на режима на лични контакти за
новогодишните празници през година и за мюсюлманските празници всяка година,
доколкото съобразява изповядваната от него религия.
По отношение на издръжката:
Разпоредбата на чл.143 ал.2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете" по отношение на
3
претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142 ал.1 СК, се определя
в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и
възможностите на родителя, който я дължи, а съгласно чл.142 ал.2 СК определен е само
минималният размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 710лв. или минималната
издръжка е от 177,50 лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му
отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на
детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, ежедневните
нужди на детето от храна, облекло, учебни спортни и културни занимания. Възможностите
на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му
състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица и др.
Относно разпределението на така необходимата месечно за издръжка на детето
сума между двамата родители следва да се съобрази от една страна, разяснението на ППВС
№ 5/1970г., че поначало родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските
права, следва да поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото
се приема, че той дава част от издръжката в натура, а и неизбежно върху него ляга тежестта
от възпитанието и грижите за детето.
Балансът между тези два фактора мотивира съда да приеме, че съобразно
възможностите си, тъй като няма данни да е трудово ангажиран, но е в трудоспособна
възраст, ответникът може да заплаща издръжка в размер на 200лв. месечно. Съдът приема,
че заплащането на издръжка в такъв размер е напълно във възможностите му. Отделно от
горното, върху ответника не тежи задължение за издръжка на друго непълнолетно лице.
С предоставянето на издръжка в посочения размер от бащата, биха могли да се
посрещнат неотложните нужди по отглеждането и възпитанието на детето, наред с грижите
за това от страна на неговата майка. За начален момент на дължимост на издръжката следва
да се счита датата на завеждане на исковата молба в съда.
По отношение на семейното жилище:
До фактическата си раздяла семейството е обитавало двуетажна къща, находяща
се в гр.Средец, ***, собственост на майката на С. А.. Ищцата е направила искане същото да
се предостави на нея за ползване. Ответникът не възразява. В този смисъл съдът намира
искането за основателно.
По отношение фамилното име на съпругата след развода:
Съгласно чл.326 от ГПК с решението, с което се допуска развода, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. В
чл.53 от СК е посочено, че след развода съпругата може да възстанови фамилното си име
преди този брак. В случая ищцата е упражнила правото си да поиска възстановяване на
предбрачното фамилно име, поради което следва да бъде постановено, че след развода тя ще
носи предбрачното си фамилно име -Т..
По отговорността за разноските:
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателната държавна такса по
делото за развод в общ размер на 50 лева, като всяка от страните следва да заплати по
сметка на Средецки районен съд сумата в размер на 25 лева.
На основание чл.329, ал.1, изр.2 ГПК платената от ищеца държавна такса при
завеждане на иска за развод остава в негова тежест, а направените други разноски от
страните остават в тяхна тежест.
По иска с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, предвид, че е иск за периодични
платежи за неопределено време, дължимата от ответника държавна такса е в размер на 4 %
върху сборът на платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 288 лева.
Водим от изложеното, съдът:
4


РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА брака, сключен с акт № 242/12.12.2014 г. на Община Бургас
между С. Т. А., ЕГН **********, и Ш. Г. А., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо
разстроен, на основание чл.49, ал.1 от СК, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
Д. Ш. А., ЕГН **********, на майката С. Т. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Ш. А., ЕГН **********, при майката
С. Т. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ш. Г. А., ЕГН **********, с
детето Д. Ш. А., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в
неделя с преспиване в дома на бащата, двадесет дни през лятната ваканция, несъвпадащи с
платения годишен отпуск на майката, от 18.00ч. на 30.декември до 20.00ч. на 1 януари за
Нова Година през всяка нечетна година, както и два дни всяка година за празника Рамазан-
байрям и два дни за празника Курбан –байрям.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Средец, ***,
на С. Т. А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ш. Г. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Д. Ш. А.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Т. А., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева, считано от датата на подаване на исковата
молба -04.05.2022г.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното
си фамилно име - Т..
ОСЪЖДА С. Т. А., ЕГН **********, да внесе по сметка на Средецки районен
съд държавна такса в размер 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Ш. Г. А., ЕГН **********, да внесе по сметка на Средецки районен
съд държавна такса в общ размер на 313,00 лева /триста и тринадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
На основание чл. 112 от ПАС да се изпрати съобщение за постановеното решение
до служба "Гражданска регистрация и административно обслужване" на областно равнище
и на съответното Бюро "Съдимост".


Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5