РЕШЕНИЕ
№ 5360
гр. С, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110162481 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от Н. С. Д., ЕГН **********, адрес с.Ч, С О, ул.„Н“ № 5, чрез адв.Ц.,
със съдебен адрес гр.С, пл.„С Н“ № 16, ет. 2, офис 3,за осъждане на ответника Е. С. К., с
адрес с.Ч, С О, ул.„Р“ №..3, сумата 7000.00 лв., представляваща претърпени неимуществени
вреди, причинени от ухапване на ищцата на куче, собственост/под надзора на ответника на
31.05.2023 г. в с.Ч, ведно със законната лихва, считано от датат, следваща таки на деликта –
01.06.2023 г., до окончателното плащане на длъжимото.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 31.05.2023 г. около 15:00 часа ищцата е излязла от
дома си, в който живее, находящ се на адрес: с.Ч, ул.„Н“ № 5, заедно със своя баща С А Д, за
да разходи притежаваното от нея куче, порода „болонка“. Обяснява се, че при
преминаването на ищцата по ул.„Р“ №..3 в с.Ч, куче, порода „немска овчарка“, кафяво на
цвят, намиращо се в двора на същия адрес, се е отскубнало (скъсало синджир, на който било
завързано) и я нападнало. Сочи се, че дворът, в който се е намирало кучето, е ограден с лека
прозирна мрежа, която в по-голямата си част е паднала, поради което кучето е успяло да
излезе на улицата и да нападне ищцата. Според ищцата, кучето я е повалило на земята и
започнало да я хапе по различни части на тялото.
Поддържа се, че в този момент от двора е излязъл ответника, който е и собственик на
кучето и е прибрал последното.
Ищцата твърди, че след инцидента е посетила здравната служба в с. Ч, където са й
обработили раните и й е поставена ваксина срещу тетанус, а нейната майка е подала сигнал
на телефон 112.
Отбелязва се, че на следващия ден - 01.06.2023 г., ищцата е посетила личния си лекар,
а по негова препоръка е извършила и консултации във ВМА, където е освидетелствана от
1
съдебен лекар. В същото време, на ищцата е разрешен и отпуск за временна
неработоспособност за срок от 3 дни - от 31.05.2023 г. до 02.06.2023 г., продължен на
05.06.2023 г. с още 9 дни до 11.06.2023 г. вкл.
Ищцата аргументира становище, че е имала продължителни болки в крайниците,
поради което на 09.08.2023 г. е посетила лекар - специалист по нервни болести за
консултация и преглед, а на 10.08.2023 г. - отделението по функционална диагностика на
нервната система към Военно-медицинска академия, където й е извършено изследване
„Електромиография“, без да са установени ЕНГ данни за периферно-стволова увреда на
горните крайници, но са установени ЕНГ данни за коренчева лезия вдясно, т.е. при корените
на горните крайници (областта на рамото).
Сочи се, че вследствие инцидента ищцата е претърпяла физически болки и страдания,
които продължават и до момента на предявяване на иска, като освен тях тя е преживяла
психически стрес по време и след процесния случай, като изпитва ужас при вида на кучета
от същата порода, като това, от което е била нападната. Според ищцата, дълго време след
претърпения ужас тя не може да общува нормално, не излиза често, изключително рядко
разхожда собственото си куче, като при среща с други кучета започва да бяга от тях.
Освен това се твърди и че в период повече от три месеца ежедневните битови
дейности на ищцата са били затруднени поради получените травматични увреждания и
болките, които е изпитвала при движение на пострадалите крайници. През този период тя е
била подпомагана от най-близките и най-вече майка й - Ц Д., с която живея в една къща.
Обяснява се, че процесният случай не е първият такъв, в който въпросното куче се
отскубва от синджира, на който е вързано, и напада минаващи по улицата хора, поради
което страхът у ищцата нараства още повече.
Излагат се данни, че стресът на ищцата е прераснал в стресово разстройство за
период от около месец-месец и половина, изразяващ се в сънуване на кошмари, от които тя
се е събуждала, понякога с викове, опит да се загърби случилото се чрез заобикаляне на
мястото на инцидента, избягване на срещи с кучета, особено с по-големи породи, както и
неимоверен страх от непосредствено нападение, страх и сковаване при чуването на кучешки
лай или ръмжене.
В исковата молба се обоснова становище, че доколкото процесното куче е
собственост на ответника, именно той носи отговорност за причинените вреди. Размерът на
последните ищцата определя на 7000.00 лв., които иска да й бъдат присъдени по настоящето
дело.
В срока за отговор, ответникът е депозирал такъв, с който изразява становище по
допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва неговото куче да е причинило на ищцата описаните в исковата
молба вреди, както и наличието, вида и характера на твърдените нейните болки и страдания.
В отговора се признава, че ответникът е бил свидетел на случката от един момент
нататък, но твърди, че по ръцете на ищцата не е имало ухапвания и следи от кръв и тя си е
тръгнала без видими трудности, а баща й изрично е уверил ответника, че всичко е било
наред.
Ответникът отбелязва, че кучето му е порода, която не е агресивна към хората, но и
че също така се касае за селектирана порода за овчарски кучета, чието предназначение е да
охраняват стада овце от естествените им неприятели, най-вече вълци и ухапванията на
кучетата от тази порода причиняват значително по-тежки увреждания от описаните от
ищцата.
В същото време ответникът изтъква, че в с.Ч е налице поне едно бездомно куче от
същата порода и редица други бездомни кучета, поради което аргументира становище, че
ако ищцата е била ухапана от куче, то това не е било неговото куче, а друго такова - чуждо,
2
бездомно или нейното собствено, което макар декоративна порода, се характеризира с
агресивност към хора и други кучета. В тази насока се уточнява, че ищцата е имала и
понастоящем има навика да разхожда своето куче в рамките на населеното място и
околностите му, а същото е сравнително агресивно към други кучета и към хора, лае по тях
и т.н., което плаши хората и провокира другите кучета. С оглед на това, ответникът прави
извод, че ако действително ищцата е била ухапана от куче, то не е било неговото куче, а
друго такива с неизвестен собственик.
Според ответника, като стопанин на куче, ищцата би следвало да е наясно как
поведението на нейната болонка влияе на хората и на други кучета, но въпреки това и
въпреки наличието на двор в жилището й, тя непрекъснато се разхожда в населеното място
с него, провокирайки други кучета.
С тези доводи се аргументира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от самата ищца.
По отношение на описаните в исковата молба болки и страдания, с отговора се
оспорва тяхното наличие, вид и интензитет, тъй като ответникът твърди, че както
непосредствено след случката, така и по-късно ищцата е била във видимо добро състояние,
пазарувала е, управлявала е МПС и по никакъв начин не е показвала да търпи болки и/или
страдания.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от упълномощен
представител, който поддържа иска. Ответникът се представлява от пълномощник, който
оспорва иска.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, допусната и приета е
съдебно-медицинска експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното съдебно-медицинско удостоверение № Ж-42/2023 г. от 01.06.2023
г., се установява, че по ищцата са констатирани следните травматични увреждания: в
областта на лявата скула три броя охлузвания /драскотини/ с дължини от 3 до 5 см., покрити
с червеникава коричка. На лявата предмишница, в долната й трета има поставена марлена
превръзка, на места кръвопропита. След отстраняването й е уставовена рана по предната
повърхност н апредмишницата, с неправилна форма с размери 0.4/0.7 см., покрита със
засъхнала кръв. Срещуположно на нея по задната повърхност на същото ниво има
множество дълбоки охлузвания, покрити с червеникава наложена марлена превръзка, след
отстраняването на която са установени два броя рани, разположени срещуположно,
съответно по предната и задната повърхност на мишницата, всяка от които с размери 0.5/0.5
см., с неправилна форма, покрити със засъхнала кръв. На гърба, в областта на лявата лопатка
е констатирано кръвонасядане с маросинкав цвят и охлузена повърхност на площ с размери
около 4/6 см., а в лявата седалищна област – кръвонасядане със синкав цвят с размери 3/1 см.
По предната повърхност на дясното коляно е забалязано повърхностно червеникаво
охлузване на площ от 2/2 см.
На ищцата са извършвани прегледи на 01.06.2023 г. във ВМА, на 09.08.2023 г. и на
11.09.2023 г., като на 10.08.2023 г. й е направена електромиография във ВМА. Издадени са й
2 бр. болнични листове, с които е установена временна нетрудоспособност от 31.05.2023 г.
до 02.06.2023 г. и от 03.06.2023 г. до 11.06.2023 г.
Като свидетели по делото са разпитани С А Д, В К В, Б Т Т и Б Г Б. От показанията
на св.С Д, който е баща на ищцата, се установява, че имат куче, порода болонка, което
разхождат всеки ден сутрин и слудобяд. Свидетелят обяснява, че това става в населеното
място,в което живеят, а именно в с.Ч, като минават покрай имота на ответника. Д разказва за
3
инцидент от 31 март миналата година, когато той и дъщеря му са разхождали кучето си,
който минавайки покрай двора на ответника, неговото куче, порода немска овчарка, се е
отвързало и заедносъс синджира е излязлона улицата през падналата ограда. Според
свидетеля, въпросното куче е нахапало дъщеря му, като той докато реагира, на помощ се е
притекъл св.В В, като и ответникът е пристигнал на място и е хванал кучето.
В показанията си Д обяснява за причинените на дъщеря му травми и преминатото от
нея лечение, което й е попречило да работи за около 20-30 дни. Заявява, че вследствие този
инцидент тя все още изпитва болка в ръката, поради което пали колата си с лявата, вместо с
дясната ръка. Освен това, че Н. Д. нощно време се събужда и преживява отново инцидента.
Св.В В е съсед на ответника – живее през една улица от него, но тъй като парцелът
му има излаз на две улици, едната от тях е тази, на която се намира имота на ответника.
Пред съда заявява, че му е известен процесния инцинет, тъй като е бил на двора, когато е
чул суматоха на улицата. В е категоричен, че става въпрос за кучето на ответника – немска
овчарка, кафява на цвят, което е видял върху ицщата. Според него, това куче е на Е. К., тъй
като живее в неговия двор, а и в процесния случай, именно той пристигайки на място, го е
издърпал за синджира. Св.В твърди, че оградата на ответника е изградена от нестабилна
мрежа.
По отношение състоянието на ищцата, В сочи, че няма впечатления, вкл. и да е имало
кръв, той като той нищо не е направил, а само е отишъл ня място, в което време и
ответникът е пристигнал и е издърпал кучето за синджира.
Св.Б Т, която е доведена дъщеря на ответника твърди, че познава ищцата и знае за
инцидент с нея. Обяснява, че в същия ден тя е била вкъщи и е спала, но впоследствие
ответникът й е разказал, че е имало спречкване между тяхното куче, порода немска овчарка,
и кучето на ищцата. Според свидетелката, около тяхната къща има още няколко семейства,
които гледат кучета немски овчарки, някои от които се пускат без надзор. За отглежданото в
семейството й куче, Т разказва, че е било игриво, не е проявявало агресия, а е лаело само
като види друго куче. Обяснява, че малко след инцидента, кметицата на селото, в което
живят, заедно с някакви хора от „Екоравновесие“ са ги посетили, като са им обяснили, че
следва да махнат кучето, иначе можело да има по-големи последствия. Поради това,
ответникът е подарил кучето на негови приятели.
Т твърди, че след инцидента и тръгналите в селото слухове, ответникът се е опитал
да говори с ищцата, но безуспешно.
Свидетелката заявява, че няма лични впечатления за състоянието на ищцата
непосредствено и в кратък период от време след процесния случай, вкл.дали има превръзка,
дали е била притеснена и т.н.
Свидетелят Б Г е съсед на ответника и твърди, че има преки впечатления от кучето
му, което описва подробно като порода и външен вид. Според Г, кучето на ответника е
гледано в двора му, завързано с метален синджир с карабинери против оплитане. Свидетелят
обяснява, че кучето на ответника е лаело по непознати хора, но не е било агресивно, като
споделя свои преживявания с животното. Г сочи, че оградата на двора на ответника е от
мрежа с височина ок 2 м., но не знае дали по нея има компроментирани участъци.
В същото време Г разкрива особености на населеното място, в което живее и той и
страните досежно отглежданите животни, обръщайки внимание, че често се счучва да има
избягали кучета, който фактсе споделя в групите в социалнита мрежи. Разказва и за
бездомни кучета, които обаче не са породисти.
От заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че
ищцата, вследствие нападение от куче, порода немска овчарка, е получила рани от кучешко
ухапване на лявата и дясната предмишница, три линейни охлузвания на лицето, охлузване и
кръвонасядане на лявата лопатка, охлузване на дясното коляно. Според вещото лице, в
4
резултат от падане върху терена е получено охлузването на дясното коляно, а в резултат на
удара от кучето е причинено на ищцата кръвонасядане на гърба. В заключението е отразено,
че кучешките зъби са силно замърсени и при ухапване внасят инфекции в раните, поради
което травмите протичат със силни болки и страдания. По съществото си раните от
кучешкото ухапване представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като причиняват и страдание. Освен раните, в експертизата е установено, че на ищцата е
причинена и коренчева лезия на ниво между шести и седми шийни прешлени /С6,7/, вдясно,
която предизвиква временно затрудняване движението на десния горен крайник за срок по-
кратък от 30 дни.
Експертът е категоричен, че с оглед останалите по тялото на ищцата характерни
овални белези, може да се направи заключение, че тя е била ухапана от куче с холям захап на
кучешката паст, каквато е и на немското овчарско куче.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.50 от ЗЗД. За основателността на този иск,
ищецът следва да установи противоправно поведение на ответника, причинени от него вещ
вреди по вид и размер, както и причинната връзка между деянието на ответника и
настъпилите вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се
е изгубило. Всеки собственик, или лице, упражняващо надзор върху животното, дължи
обезщетение за вредите, причинени от последното. В практиката на ВКС /решение №
309/04.06.2014 г. по гр.д.№ 1354/2012 г. на ВКС, IV г.о./ е изяснено, че отговорността по
чл.50 от ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се
изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа с оглед на управлението и употребата
й. Собственикът има задължение да упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, а
нарушаването на това задължение, когато от това са произтекли вреди за друго лице, е
основание за ангажиране на деликтната отговорност. Възможно е при причиняване на
деликта вещта да е била под надзора на друго лице, в който случай, както е предвидено в
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, това трето лице заедно със собственика, отговаря солидарно
към пострадалия. Отговорността за вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД е обективна
/безвиновна/ - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи
обезщетение.
От събраните в хода на производството гласни доказателства съдът намира, че се
установи, че в случая се касае за нападение над ищцата от домашно куче, скъсало синджира
си и напуснало двора, в който е отглеждано, безконтролно. Действително, липсват
категорични данни Е. К. да е собственик на кучето, но от съобщеното от свидетелите
очевидци може безспорно да се приеме, че в случая той е от кръга лица, за които съществува
задължение да упражняват надзор върху кучето, доколкото то се отглежда в неговия двор и
към момента на инцидента, той се е намирал вкъщи.
В тази насока следва да се отбележи, че съдът кредитира изцяло показанията на св.В
В, който е очевидец на инцидента и в показанията си е категоричен, че в процесния ден,
върху ищцата е видял кучето на ответника К., което е било със синджир и при пистигането
си К. го е издърпал. Така съобщеното от св.В съответства изцяло и на разказаното от св.С Д,
поради което и при приложение на разпоредбата на чл.172 от ГПК, няма основание съдът да
не даде вяра на показанията на бащата на ищцата. Действително, налице е несъответствие в
последните досежно датата на деликта, но това не може да компроментира изцяло
сведенията, дадени от св.Д, тъй като няма данни за друг подобен случай. Ето защо, следва
5
да се приеме, че св.С Д описва именно инцидента от 31.05.2023 г.
Останалите събрани гласни доказателства съдът не обсъжда, тъй като те не съдържат
релевантни за спора факти. В показанията на св.Г се отразяват общите му впечатления от
кучето на ответника, а св.Т пък пресъздава съобщената й от самия ответник версия по
случая, като изразява и предположения досежно кучетат, които са разхождат на улицата без
надзор.
В същото време, от заключението по съдебно-медицинската експертиза, се
установиха травматичните увреждания, получени от ищцата в резултат на процесния
случай. Касае се за рани от кучешко ухапване на лявата и дясната предмишница, линейни
охлузвания на лицето и на дясното коляно, кръвонасядане на дясното коляно и на гърба,
както и коренчева лезия на ниво между шести и седми шийни прешлени /С6,7/, вдясно.
Всички те са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В заключението по несъмнен начин е потвърдена и описана причинно-следствената връзка
между така изброените увреждания и ухапаването от куче с холям захап на кучешката паст,
каквато е и на немското овчарско куче.
С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказаха всички елементи на
деликтната отговорност.
По отношение на размера на обезщетението - за неимуществени вреди поначало,
въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпени болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление №.. от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС/, като например характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
От свидетелските показания на свидетеля С Д се установи, че след инцидента ищцата
се е чувствала много зле, изпитвала е болки, което й е попречило да полага труд, като от
заключението на вещото лице може да се направи извод, че травматичните й увреждания са
преминали до 1 месец. Отделно от това обаче, от случая е останала психическата травма за
ищцата, вследствие на която през нощта тя се е събуждала и го е преживявала отново.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и размера
на причинените на ищцата морални болки и страдания, от кучето, намиращо се под надзора
на ответника, за които по-горе се прие, че са доказани, съдът намира, че сумата, необходима
и достатъчна за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищцата възлиза на
5 000 лв., поради което предявеният иск подлежи на уважаване до този размер, ведно със
законната лихва, считано от датата, следваща увреждането - 01.06.2023 г. Доколкото
възражениета на ответника за съпричиняване останаха недоказани /както по отношение
предприети от ищцата действия, с които тя да е допринесла за вредоносния резултат, така и
за наличието на определени особености на притежаваното от нея куче порода болонка,
които да провокират кучето на ответника/, така приетото за основателно обезщетение не
подлежи на намаляване.
За разликата до пълния предявен размер от 7000.00 лв., искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски има всяка от страните. От страна на
ищеца се претендират разходи за държавна такса, за депозит на вещо лице и за адвокатско
възнаграждение от 1600.00 лв., срещу което в о.с.з. от 12.03.2024 г. пълномощникът на
6
ответника е направил възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото,
обема събран доказателствен материал, процесуалното поведение на страните, броя
проведени съдебни заседания, съдът намира, че следва да намали заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение в исковото производство до минималния размер, предвиден в
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно до сумата от 1000.00 лв. С оглед на това, съобразно уважената част от иска, в тежест
на ответника следва да бъде поставена сумата от 1271.43 лв.
От страна на пълномощника на ответника е направено в о.с.з. от 12.03.2024 г.
изрично изявление, че не претендира разноски, поради което съдът не се произнася с
решението си в тази част по отношение на него.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. К., с адрес с.Ч, С О, ул.„Р“ №.., да заплати на Н. С. Д., ЕГН
**********, адрес с.Ч, С О, ул.„Н“ № , сумата от 5 000.00 лв., представляваща претърпени
неимуществени вреди, причинени от ухапване на ищцата на куче под надзора на ответника
на 31.05.2023 г. в с.Ч, ведно със законната лихва, считано от датат, следваща таки на деликта
– 01.06.2023 г., до окончателното плащане на длъжимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 7 000.00 лв.
ОСЪЖДА Е С К, с адрес с.Ч, С О, ул.„Р“ №..3, да заплати на Нели С. Д., ЕГН
**********, адрес с.Ч, С О, ул.„Н“ № сумата от 1271.43 лв., представляваща направени от
последната разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7