Номер 37223.09.2020 г.Град
Апелативен съд – П.3-ти граждански състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стела В. Дандарова
Членове:Вера И. Иванова
Катя С. Пенчева
като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20205000500439 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е определение № 391/5.05.2020 г., постановено по в.гр.д. №
1541/2019 г. на ОС-С.З., с което е допълнено на основание чл. 248 от ГПК
определение № 172/10.02.2020 г. по в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З. в частта му
за разноските, като е осъдено „В.“ЕООД-гр.С.З. да заплати на „Е.“ЕАД-гр.П.
сумата 505 лв., представляваща направените от въззивника разноски по
делото пред всички съдебни инстанции.
Жалбоподателят „В.“ЕООД-гр.С.З. моли определението да бъде
отменено като незаконосъобразно, недопустимо, евентуално неправилно, по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 5053/22.05.2020 г.
Ответникът по частната жалба „Е.“ЕАД-гр.П. не е взел становище по
нея.
П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания
акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 10.02.2020 г. ОС-С.З. като въззивна инстанция е постановил
определение № 172, с което, след като е отменил своето определение от
20.11.2019 г. за даване ход на устните състезания, е обезсилил решение №
1181/4.09.2019 г. по гр.д. 2538/2019 г. на РС-С.З. поради отказ от иска от
1
страна на ищеца и въззивник „В.“ЕООД, направен пред въззивната
инстанция, и е прекратил производството по в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З..
За така постановеното определение на окръжния съд страната „Е.“ЕАД-гр.П.
е уведомена на 26.02.2020 г. и на 28.02.2020 г. подава с вх. № 2790 молба за
допълване на определението с искане за присъждане на разноските,
направени за производството по спора пред районния съд и пред окръжния
съд, общо в размер на 705 лв. С молба от 12.03.2020 г. с вх.№ 3419 ответникът
по искането „В.“ЕООД-гр.С.З. изразява становище за нейна неоснователност,
евентуално, при присъждане на разноски моли да бъде намалено
юрисконсултското възнаграждение за всяка от двете инстанции до
законоустановения минимум в размер на 50 лв. На 5.05.2020 г. окръжният съд
постановява обжалваното сега определение, с което приема, че поради
направения от ищеца, съответно, жалбоподател отказ от иска пред въззивната
инстанция, то съгласно чл. 78,ал.4 от ГПК на ответника се дължи присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции съобразно представения списък на
разноските по чл. 89 от ГПК. Съдът намира за основателно съгласно чл.
78,ал.5 и ал.6 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25,ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено от „В.“ЕООД, според която Наредба
за защита по делата с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лв., като с оглед на фактическата и правна сложност на делото
съдът преценява, че следва да определи възнаграждението на представителя
на ответника в размер на 200 лв. Съдът намалява посоченото в списъка на
разноските по чл. 80 от ГПК юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. на
200 лв. за всяка една от съдебните инстанции, като общата сума на
разноските, направени от въззивника и молител, намалява от 705 лв. на 505
лв. и присъжда втората сума в тежест на „В.“ЕООД-гр.С.З. и в полза на
„Е.“ЕАД-гр.П..
За определението на окръжния съд от 5.05.2020 г. дружеството
„В.“ЕООД-гр.С.З. е уведомено на 18.05.2020 г. и на 22.05.2020 г. подава
частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателят твърди, че
окръжният съд, на първо място, неправилно е присъдил на ответника
разноски за производството по въззивното дело. Посочва, че е подал на
8.08.2019 г. по гр.д. 2538/2019 г. на РС-С.З. частна жалба против определение
2
на районния съд от 2.08.2019 г. за недопускане на изменение на иска, за
разглеждането на която е образувано ч.гр.д. 1532/2019 г. на ОС-С.З., по което
дело с определение от 6.11.2019 г. окръжният съд е отменил определението на
районния съд и му е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. Посочва, че едновременно с това по делото на районния съд е било
постановено на 4.09.2019 г. съдебно решение. Счита, че към 6.11.2019 г.
(датата на постановяването на определението на окръжния съд)
производството по ч.гр.д. 2538/2019 г. на РС-С.З. не е било приключило, като
постановеният съдебен акт от 4.09.2019 г. се явява изцяло незаконосъобразен.
Посочва, че на 20.11.2019 г. пълномощникът на „В.“ЕООД получава призовка
за насрочено съдебно заседание по делото на районния съд (гр.д. 2538/2019 г.)
за дата 17.12.2019 г. Посочва, че с молба от 16.12.2019 г., подадена по гр.д.
2538/2019 г. на РС-С.З., дружеството-ищец „В.“ЕООД на основание чл. 233 от
ГПК прави отказ от иска си. Заявява, че тази молба е подадена до районния
съд, а не пред окръжния съд. Посочва, че районният съд във връзка с така
подадената молба за отказ от иска с определение от 21.01.2020 г. прекратява
изцяло производството по гр.д. 2538/2019 г. на РС-С.З., което определение на
районния съд не е било обжалвано и е влязло в сила. Заявява, че неправилно в
обжалваното сега определение окръжният съд приема, че отказ от иска е
направен от ищеца „В.“ЕООД пред въззивната инстанция, и обезсилва
решението на районния съд, въпреки че молбата за отказ от иска е подадена
до районния съд по гр.д. 2538/2019 г. Затова счита за недопустимо воденето
на дело пред въззивна инстанция, когато първоинстанционното производство
още не е приключило. Счита, че не е следвало да се образува въззивно
производство до приключване на първоинстанционното гражданско дело №
2538/2019 г. на РС-С.З., поради което в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З. е
образувано неправомерно и не следва от страна на „В.“ЕООД да бъдат
заплащани разноски. С подадената до апелативния съд частна жалба
жалбоподателят твърди още, на второ място, че окръжният съд неправилно е
присъдил на ответника разноски за производството по гр.д. 2538/2019 г. на
РС-С.З.. Посочва, че с оглед подадената от ищеца „В.“ЕООД молба за отказ
от иска с определение на районния съд от 21.01.2020 г. районният съд е
прекратил изцяло производството по гр.д. 2538/2019 г., което определение не
е обжалвано от страните и затова с него приключва делото на районния съд.
Посочва, че с това определение не са присъдени разноски на ответника и по
3
делото липсва искане от страна на ответника за допълване на определението в
частта за разноските. Счита, че ответникът е пропуснал срока за искане за
присъждане на разноски и присъждането им от страна на окръжния съд е
неправилно и недопустимо. Заявеното искане е апелативният съд да отмени
определението на окръжния съд от 5.05.2020 г., с което „В.“ЕООД е осъдено
да заплати съдебни разноски за производството пред двете съдебни
инстанции в размер на 505 лв.
Съгласно нормата на чл. 248,ал.1 от ГПК в срока за обжалване съдът по
искане на страните може да допълни постановеното решение в частта му за
разноските. В случая на 10.02.2020 г. окръжният съд е постановил
определение за прекратяване на въззивното гражданско дело поради отказ от
иска, заявен от ищеца „В.“ЕООД, за което определение дружеството
“Е.“ЕАД-гр.П. е уведомено на 26.02.2020 г. и на 28.02.2020 г. то е подало
молбата за допълване на определението с присъждане на разноски в негова
полза и в тежест на ищеца по делото „В.“ЕООД. Посочва се в тази молба, че
искането за присъждане на разноски е заявено с отговора на исковата молба,
заявено е отново в съдебното заседание на районния съд на 2.08.2019 г., като
тогава е представен и списък на разноските, а с въззивната жалба също е
заявено искане за присъждане на разноски. Така заявеното с молбата от
28.02.2020 г. искане следователно е допустимо заявено, съответно, не е
недопустимо постановеното при разглеждането на това искане от окръжния
съд определение от 5.05.2020 г. Действително, производството по в.гр.д.
1541/2019 г. на ОС-С.З. е било образувано на 24.10.2019 г. за разглеждане на
подадената от ответника по спора “Е.“ЕАД-гр.П. въззивна жалба против
постановеното от районния съд на 4.09.2019 г. съдебно решение по гр.д.
2538/2019 г. на РС-С.З., едновременно с образуваното на същата дата ч.в.гр.д.
1532/2019 г. на ОС-С.З., което е било образувано за разглеждането на
частната жалба, подадена на 8.08.2019 г. от „В.“ЕООД-гр.С.З. против
определение от съдебното заседание на районния съд на 2.08.2019 г. по гр.д.
2538/2019 г. на РС-С.З., с което е отказано от районния съд да допусне
поисканото от ищеца изменение (увеличение на размера) на предявения иск.
Образуването едновременно на тези две дела не е неправомерно и не обуславя
недължимост от страна на „В.“ЕООД на разноски за производството по в.гр.д.
1541/2019 г. на ОС-С.З.. Действително, при обичайно развитие на
4
производството, след постановяването на 6.11.2019 г. от окръжния съд на
определението по ч.гр.д. 1532/2019 г. за отмяната на определението на
районния съд от 2.08.2019 г., с което не е допуснато изменение на иска чрез
увеличаването му, като такова изменение е допуснато със сумата 55,17 лв.
(или искът да се счита предявен за сумата 745,17 лв.) и делото е върнато от
окръжния съд на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, би следвало окръжният съд да прекрати в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-
С.З. и да върне документите на районния съд, който вече след постановяване
на решение относно претенцията и за сумата 55,17 лв. да изпрати жалбата
против решението от 4.09.2019 г. заедно с евентуална жалба против второто
свое решение на окръжния съд за общо разглеждане. В случая обаче след
постановяването на определението на окръжния съд от 6.11.2019 г. районният
съд е насрочил гр.д. 2538/2019 г. за разглеждане очевидно само на
претенцията в размер на 55,17 лв. (след като вече е постановил съдебно
решение на 4.09.2019 г. относно предявената с исковата молба претенция в
размер на 690 лв.) в открито съдебно заседание на 17.12.2019 г., за което
ищецът „В.“ЕООД е призован на 20.11.2019 г. и на 16.12.2020 г. ищецът
подава до районния съд молба, с която заявява отказ от иска на основание чл.
233 от ГПК и моли за прекратяване на делото. В съдебното заседание на
17.12.2019 г. страните не са се явили, като районният съд е констатирал, че
гр.д. 2538/2019 г. не е върнато още от окръжния съд, извършил е служебно
проверка и е установил, че в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З. е обявено за
решаване на 20.11.2019 г. Видно от материалите по в.гр.д. 1541/2019 г., в
съдебното заседание на окръжния съд на 20.11.2019 г. не се е явил
представител на „В.“ЕООД и въззивният съд е приключил устните
състезания, т.е. молбата за отказ от иска е подадена след това заседание, до
районния съд на датата 16.12.2019 г. В съдебното заседание на 17.12.2019 г.
районният съд преценява, че следва препис от молбата за отказ от иска по
предявената искова молба да бъде изпратен незабавно по въззивното
гражданско дело на ОС-С.З. и постановява съответното разпореждане, като
отлага делото за 21.01.2020 г. В съдебното заседание на 21.01.2020 г.
районният съд прекратява изцяло производството по гр.д. 2538/2019 г. на РС-
С.З.. Междувременно с писмо от 18.12.2020 г. районният съд е изпратил и
окръжният съд на 23.12.2020 г. е получил препис от молбата на „В.“ЕООД за
отказ от иска по гр.д. 2538/2019 г. на РС-С.З.. С разпореждане от 13.01.2020 г.
5
окръжният съд е разпоредил да се уведоми молителя „В.“ЕООД в тридневен
срок да заяви поддържа ли молбата по чл. 233 от ГПК за отказ от иска си пред
въззивния съд. Съобщението за това разпореждане на окръжния съд
дружеството е получило на 23.01.2020 г. и на същата дата 23.01.2020 г. (вече
след постановяване на определението на районния съд от 21.01.2020 г.)
подава молба, с която посочва, че отказ от иска е заявен в съдебното
производство пред районния съд. На 10.02.2020 окръжният съд постановява
определението, с което поради отказ от иска обезсилва решението на
районния съд от 4.09.2019 г. и прекратява производството по въззивното
дело, което определение не е обжалавно от страните. При тези обстоятелства
окръжният съд е следвало да приключи въззивното производство, образувано
по в.гр.д. 1541/2019 г., именно с оглед заявения отказ от иска и е нямало
основание да изчаква приключване на производството пред районния съд по
гр.д. 2538/2019 г. относно претенцията за размера от 55,17 лв., решение
относно която претенция очевидно в случая е нямало как да бъде
постановено. Затова неоснователно жалбоподателят претендира
производството по въззивното дело да е било недопустимо образувано,
съответно, приключено с определението от 10.02.2020 г. Следва да се посочи,
че в случая неправилно е процедирал районният съд, който в съдебното
заседание на 2.08.2019 г. е оставил без уважение искането на ищеца за
допускане на увеличение на размера на исковата претенция, което
определение е обжалваемо, но не е посочил, че определението е обжалваемо и
въпреки че на 8.08.2019 г. е била подадена от „В.“ЕООД частна жалба против
това определение, районният съд на 4.09.2019 г. е постановил съдебно
решение, което ответникът е обжалвал и именно по тази жалба е било
образувано в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З.. След постановяването на
определението на окръжния съд по ч.в.гр.д. 1532/2019 г. на 6.11.2019 г.
районният съд вече е следвало да разгледа само претенцията за размера на
увеличението 55,17 лв., респективно, могъл е да прекрати поради отказ от
иска производството само относно тази претенция, след като относно
заявената с исковата молба претенция вече е постановил решението си от
4.09.2019 г. и то е било обжалвано пред окръжния съд, като е било образувано
преди датата на заявяването на отказа от иска въззивното производство пред
окръжния съд. При тези обстоятелства не се установява недопустимост на
производството по в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З., респективно, на
6
постановеното по това производство на 5.05.2020 г. определение, което сега
се обжалва пред апелативния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Несъмнено е, че с оглед заявения от
ищеца на 16.12.2019 г. отказ от иска ответникът по спора „Е.“ЕАД-гр.П. има
право на присъждане на разноски в негова полза и в тежест на ищеца
„В.“ЕООД-гр.С.З.. Отказът от иска ищецът е заявил на 16.12.2019 г., след като
по делото е било вече постановено решението от 4.09.2019 г., след като по
жалбата против това решение е било образувано на 24.10.2019 г. в.гр.д.
1541/2019 г. на окръжния съд и след като на 5.11.2019 г. „В.“ЕООД е
получило призовката за съдебното заседание на окръжния съд, насрочено за
20.11.2019 г. Затова дружеството-ищец „В.“ЕООД-гр.С.З. дължи да заплати
разноски на ответника по спора както за производството пред районния съд,
така и за това въззивно производство.
С въззивната си жалба от 26.09.2019 г. жалбоподателят „Е.“ЕАД-гр.П.
претендира за присъждането на разноски и представя списък на направените
такива за производството пред двете съдебни инстанции (380 лв. пред
районния съд, от които 80 лв. за възнаграждение на вещо лице и 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, и 325 лв. за производството пред окръжния
съд, от които 25 лв. ДТ по сметка на въззивния съд и 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение). С отговора на въззивната жалба от
4.10.2019 г. ответникът по нея „В.“ЕООД-гр.С.З. заявява възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и моли
размерът му да бъде намален до минимума съгласно чл. 37 от ЗПП (без да
посочва конкретна цифра), като същото искане е заявено и с молба от
12.11.2019 г., подадена с оглед насроченото съдебно заседание на окръжния
съд на 20.11.2019 г. В молбата от 16.12.2019 г., с която е заявен отказът от
иска, копие от която молба е изпратена от районния съд на окръжния съд и е
получена в окръжния съд на 23.12.2019 г., от „В.“ЕООД също е направено
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за
защитата на другата страна и се моли то да бъде намалено до минималния
размер от 50 лв., предвиден в наредбата. С молбата от 23.01.2020 г. от страна
на дружеството се заявяват същото възражение и искане. След като на
10.02.2020 г. окръжният съд постановява определението, с което обезсилва
7
решението на районния съд от 4.09.2019 г. и прекратява въззивното
производство, е проведено по молбата от 28.02.2020 г. на „Е.“ЕАД-гр.П.
производството по чл. 248 от ГПК, като в молбата-становище от 12.03.2020 г.
от „В.“ЕООД-гр.С.З. се иска при евентуално уважаване на молбата да бъде
намалено юрисконсултското възнаграждение на молителя до
законоустановения минимум от 50 лв. С обжалваното сега пред апелативния
съд определение от 5.05.2020 г. окръжният съд приема, че разноски на
ответника по спора следва да се присъдят, като юрисконсултското
възнаграждение като прекомерно следва да бъде намалено от 300 лв. на 200
лв., поради което присъжда разноски за двете съдебни инстанции общо в
размер не на 705 лв., а на 505 лв. Междувременно обаче по частта от гр.д.
2538/2019 г. на РС-С.З., която районният съд разглежда след 6.11.2019 г.
(относно претенцията за увеличения размер 55,17 лв.) след постановяването
на определението на районния съд от 21.01.2020 г. за прекратяването на
производството по това дело, за което определение няма данни на ответника
да е било връчено изпратеното съобщение, е подадена на 17.02.2020 г. молба
от „Е.“ЕАД-гр.П. до районния съд за допълване на определението на
районния съд от 21.01.2020 г. в частта му за разноските, като се иска да бъдат
присъдени в полза на дружеството-ответник и в тежест на ищеца разноските
за производството в размер на 705 лв. Становище по тази молба от 17.02.2020
г. от страна на ищеца „В.“ЕООД-гр.С.З. е изразено с молба от 26.02.2020 г., с
която отново се възразява и за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение за защитата на ответника и се претендира то да бъде
намалено, ако се присъжда такова, до минимален размер от 50 лв. Видно е
следователно, че молба по чл. 248 от ГПК е подадена от ответника до
районния съд с искане за присъждане на разноските за двете инстанции в
размер на 705 лв. на 17.02.2020 г. и отговор по нея е подаден от ищеца на
26.02.2020 г., а след това на 28.02.2020 г. молба по чл. 248 от ГПК е подадена
от ответното дружество и до окръжния съд също за присъждане на сумата 705
лв. за разноските пред двете съдебни инстанции и отговор на тази молба е
подаден от ищеца на 12.03.2020 г., след което на 5.05.2020 г. окръжният съд
постановява обжалваното сега определение, с което присъжда разноски в
размер на 505 лв. Видно от допълнителната част от гр.д. 2538/2019 г. на РС-
С.З., на 15.07.2020 г. районният съд се е произнесъл по молбата на ответника
по чл. 248 от ГПК от 17.12.2020 г. и е постановил определение №
8
2207/15.07.2020 г. по гр.д. 2538/2019 г., с което с оглед възражението на
ищеца за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение за защитата на
ответника районният съд е приел, че следва да измени своето определение от
21.01.2020 г. за прекратяването на делото, като осъди ищеца да заплати на
ответника сумата 230 лв. за разноски, от която 80 лв. е сума за
възнаграждение на вещо лице и 150 лв. е намалено (от претендираните 300
лв.) юрисконсултско възнаграждение. Това определение на районния съд от
15.07.2020 г. е съобщено на страните, съответно, на ищеца на 24.07.2020 г. и
на ответника на 29.07.2020 г. и няма данни те да са го обжалвали, поради
което следва да се приеме, че то е влязло в сила. При тези обстоятелства сега
се установява, че има присъдена сума за направени разноски за
първоинстанционното производство от районния съд с определението от
15.07.2020 г. (230 лв.), въпреки че в частта от делото, касаеща претенцията от
55,17 лв., подлежаща на разглеждане от районния съд след 6.11.2019 г., няма
данни за направени разноски, и въпреки че на 5.05.2020 г. окръжният съд с
обжалваното сега определение е присъдил разноски за двете съдебни
инстанции в размер на 505 лв. общо. При тези обстоятелства апелативният
съд сега съгласно чл. 235,ал.3 от ГПК ще следва да отчете обстоятелството,
че с влязлото в сила определение на районния съд от 15.07.2020 г. в полза на
ответника и в тежест на ищеца са присъдени разноски в размер на 230 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК, в полза на юридически
лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. В случая защитата на ответното
дружество „Е.“ЕАД-гр.П. по гр.д. 2538/2019 г. и по в.гр.д. 1541/2019 г. е била
осъществена от юрисконсулт. В производството по гр.д. 2538/2019 г. е
постановено решението от 4.09.2019 г., като в допълнителното производство
след 6.11.2019 г. до прекратяването му с определението от 21.01.2020 г. от
страна на ответното дружество не са извършвани съдопроизводствени
действия, а на 17.02.2020 г. е подадена молбата по чл. 248 от ГПК до
районния съд. Спорът, предявен от ищеца „В.“ЕООД-гр.С.З., е облигационен,
за осъждане на ответника „Е.“ЕАД-гр.П. да заплати на основание чл.
55,ал.1,предл.1 от ЗЗД 690 лв. като недължимо платена сума за такса пренос
9
по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение помпена
станция „О.“ за периода 1.02.2015 г.-28.02.2015 г. по посочена фактура от
м.февруари на 2015 г., представляваща разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение,
ведно със законната лихва върху тази сума, както и на сумата 290 лв. за
мораторна лихва. Тъй като искът за присъждане на сумата 690 лв. ведно със
законна лихва е уважен, от страна на ответника е била изготвена и подадена
въззивната жалба до окръжния съд. Съгласно нормата на чл. 37,ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на
НБПП. Съгласно чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
за защита по граждански дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая ответникът е претендирал за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максималния размер на по
300 лв. за всяка от двете съдебни инстанции, а окръжният съд е приел с
обжалваното определение, че юрисконсултското възнаграждение за всяка
инстанция с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде
определено в размер на по 200 лв., която сума е съобразена с обстоятелствата
по делото. В частната жалба от 22.05.2020 г. до апелативния съд не са
изложени оплаквания относно основателността на тази преценка на окръжния
съд. Установява се следователно, че съображенията, изложени от частния
жалбоподател в частната жалба от 22.05.2020 г., са неоснователни. С
обжалваното определение на окръжния съд от 5.05.2020 г. правилно е
присъдена сума за разноски в полза на ответника и в тежест на ищеца в
размер на 505 лв. Следва с оглед посочените по-горе съображения тази сума
да бъде обаче сега намалена с размера на присъдената от районния съд с
определението от 15.07.2020 г. сума за разноски 230 лв., поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено относно присъждането
на разноски в размер на 275 лв. и да бъде отменено само в частта му, с която е
осъдено „В.“ЕООД-гр.С.З. да заплати на „Е.“ЕАД-гр.П. сумата над 275 лв. до
505 лв., като се остави без уважение искането на ответника по спора за
присъждане на разноски и за сумата над 275 лв. (т.е. за сумата 230 лв., която
вече е присъдил районният съд с определението от 15.07.2020 г.).
Съгласно нормата на чл. 274, ал.3, т.2, предл.1 от ГПК и съгласно ТР
10
№5/12.07.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2015 г., ОСГТК съдът сега ще
посочи, че настоящото определение подлежи на касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 391/5.05.2020 г., постановено по в.гр.д. №
1541/2019 г. на ОС-С.З., с което е допълнено на основание чл. 248 от ГПК
определение № 172/10.02.2020 г. по в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З. в частта му
за разноските, като е осъдено „В.“ЕООД-гр.С.З. да заплати на „Е.“ЕАД-гр.П.
сумата 505 лв., представляваща направените от въззивника разноски по
делото пред всички съдебни инстанции, САМО В ЧАСТТА МУ, с която е
осъдено „В.“ЕООД-гр.С.З. да заплати на „Е.“ЕАД-гр.П. сумата над 275 лв. до
505 лв. (.т.е. за разликата от 230 лв.), представляваща направените от
въззивника разноски по делото пред всички съдебни инстанции, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена с вх. № 2790/28.02.2020
г. от „Е.“ЕАД-гр.П., за допълване на определение № 172/10.02.2020 г. по
в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З. с присъждане в полза на молителя „Е.“ЕАД-
гр.П. и в тежест на ищеца по спора „В.“ЕООД-гр.С.З. и на сумата над 275 лв.
до 505 лв. (или и на сумата 230 лв.) за направените от въззивника разноски по
делото пред двете съдебни инстанции РС-С.З. и ОС-С.З..
ПОТВЪРЖДАВА определение № 391/5.05.2020 г., постановено по
в.гр.д. № 1541/2019 г. на ОС-С.З., с което е допълнено на основание чл. 248 от
ГПК определение № 172/10.02.2020 г. по в.гр.д. 1541/2019 г. на ОС-С.З. в
частта му за разноските, В ЧАСТТА МУ, с която е осъдено „В.“ЕООД-гр.С.З.
да заплати на „Е.“ЕАД-гр.П. сумата 275 лв., представляваща направените от
въззивника разноски по делото пред всички съдебни инстанции.
Определението може да се обжалва с касационна частна жалба от
страните при условията на чл. 274, ал.3, т.,2, предл.1 от ГПК в едноседмичен
срок от връчване на съобщението за постановяването му заедно с препис от
него.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12