РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.01.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД
№ 12474 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 182398 от 24.08.2020 г., постановено по ГД
№ 54433 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 43 с-в, са
отхвърлени предявените от „С.в.“ АД срещу Ц.Н.Д. по реда
на чл.
422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Ц.Н.Д. дължи на „С.в.“ АД следните суми, а именно: сумата от 1620,36
лв., представляваща главница за предоставени В и К услуги за имот, находящ се
на адрес: гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. ******за периода от 10.09.2013 г.
до 01.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 278,34 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.10.2013 г. до 01.10.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ЧГД № 18884 по описа за 2018 г. на СРС, 43 състав.
Решението на СРС е обжалвано от ищеца „С.в.“ АД. Въззивникът
поддържа, че решението на първата инстанция е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон. Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на СРС, че по
делото не били събрани доказателства, от които да се установява, че потребеното
количество вода е отчетено чрез изправни измервателни устройства. Сочи се, че
този извод на съда не е в съответствие със събрания по делото доказателствен
материал. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползването на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4) е неприложима
в разглеждания случай. Излагат се доводи, че с разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от
Наредба № 4 се регламентира задължение на потребителите да поддържат в
изправност индивидуалните водомери. Твърди се за установено по делото, че за
исковия период реално доставените В и К услуги за процесния имот са в
съответното количество и възлизат на претендираната от ищеца стойност. Сочи се,
че на ищеца не е разпределяна доказателствена тежест за установяване
изправността на индивидуалните водомери. Излагат се доводи и срещу извода на
СРС за липса на доказателства за правилното прилагане разпоредбата на чл. 39,
ал. 6 от Наредба № 4 и по-конкретно, че по делото не било доказано, че
обитателите били двама. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция
да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което
да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна Ц.Н.Д., чрез назначения ѝ особен
представител, с който се изразява становище за нейната неоснователност по
съображения, изложени в отговора. В тази връзка моли жалбата да бъде оставена
без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Депозираната
въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално
легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е отчасти основателна,
респективно обжалваното решение е частично
неправилно,
по следните съображения:
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може
да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно
трябва да даде и правна квалификация на исковете.
В мотивите
първоинстанционният съд е възпроизвел фактическата обстановка. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е
допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във
въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл.
2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното
решение по реда на чл. 272 от ГПК.
Предявени са разглеждане по реда на по чл. 422, ал. 1
от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти), а именно: валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К
услуги в процесния имот и сочения период срещу заплащане на определена цена от
ответника; действително предоставяне на услугите в претендираните от ищеца
количество и стойност; настъпила изискуемост на вземанията за доставената
услуга; липса на плащане на претендираните вземания. По отношение на последната
предпоставка от страна на ищеца е достатъчно твърдението за липса на плащане, а
при установяване на останалите предпоставки в тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането.
От представената с исковата молба справка от Имотен
регистър, Служба по вписванията – София за ответника за извършените по неговата
партида вписвания, отбелязвания и заличавания се установява, че ответникът е
отчуждил процесния недвижим имот на 01.06.2017 г. В същото време от представения
споразумителен протокол от 09.08.2017 г., с нотариална заверка на подписите,
относно постигнато между ответника – като продавач, и приобретателя на
водоснабдения имот споразумение, се установява, че страните по споразумението
са постигнали съгласие всички задължения към ищеца, възникнали до 09.08.2017 г.
да останат за сметка на ответника продавач. По делото е представено заявление
от приобретателя на водоснабдения имот за промяна титуляря на партидата,
депозирано при ищеца на 25.08.2017 г., с което същият е заявил желанието си да
бъде вписан като титуляр на партидата в качеството му на нов собственик,
считано от 09.08.2017 г.
От представения по делото контролен лист №
0217778/30.01.2017 г. се установява, че на посочената дата в процесния имот е
извършена проверка, при която е установено, че водомерите за топлата вода липсват,
на мястото на водомерите е монтирана тръба, като е установено, че има
консумация на топла вода. Дадени са предписания на клиента, че водомерите за
студената вода следва да преминат проверка в лаборатория или да бъдат подменени
с нови, след което последните да бъдат пломбирани, да бъдат монтирани водомери
за топла вода или да бъдат пломбирани крановете за топла вода в затворено
положение в срок от 90 дни. При проверката е присъствал представител на клиента
– Георги Димитров Павлов, което лице е положило подпис в споразумителния
протокол за ответника, в качеството му на пълномощник.
От съвкупната преценка на представените писмени
доказателства – документи, представени от етажната собственост, споразумителен
протокол, констативен протокол, контролен лист, се установява и че обитателите
на процесния имот са именно двама.
От заключението на назначената по делото комплексна
съдебна техническа и счетоводна експертиза (КСТСчЕ), неоспорено от страните,
което въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите
знания и умения, се установява, че процесният имот е водоснабден, за посочения
период ищецът е издал общо 48 фактури, в които е отразен начинът на таксуване,
отчетените количества и стойностите за плащане, посочени подробно в Приложение
№ 1 към заключението. Дължимата сума за В и К услуги за процесния имот в
исковия период възлиза общо на 1620,36 лв. Посоченото задължение е формирано
въз основа на показанията на индивидуалните измерватели уреди в процесния имот
– два за топла и два за студена вода. При извършена проверка е констатирано, че
водомерите за топлата вода липсват, заменени са с тръби, има консумация на
топла вода, а тези за студената вода са с изтекла метрологична проверка, като
измервателно устройство с фабричен № 022852 е със счупена пластмасова пломба на
входящия холендър. Тези обстоятелства били потвърдени с цитирания контролен
лист. Дадени са предписания, които не са изпълнение и в тази връзка считано от
18.04.2017 г. задълженията са се формирали „на база“ брой обитатели – двама.
Вещото лице е посочило, че по партида на имота ежемесечно са издавани
счетоводни документи с отразяване начина на таксуване за съответния период на
потребление и сумите за плащане, претендираните суми съответстват на начислените
количества и са съгласно тарифите по наредбите на ДКЕВР. Вещото лице е
изготвило заключението си въз основа на материалите по делото, предоставена информация
и справка в счетоводството на ищеца, както и въз основа на представени от
инкасатора на района информация и документи.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ),
обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се
уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал.
2 от (ЗРВКУ), водоснабдителните и кана-лизационните (В и К) услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейноби-тови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъж-довните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ легална
дефиниция на понятието „потребители на В и К услуги“, това са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост в настоящото
изложение Наредбата) (в редакция – попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение
№ 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от
13.05.2005 г.) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост (в този смисъл е и чл.
2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган,
които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и
на събраните в про-цеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал
качеството потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
през исковия период, тъй като е бил собственик на процесния имот в този период.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един
оператор може да извършва тази дейност – по арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на
гр. София е ищцовото дружество. По отношение на тези обстоятелства (качеството
на потребител на В и К услуги на ответника и качеството на ищеца на оператор на
В и К услуги на територията на гр. София) във въззивното производство не се спори.
Ответникът не оспорва качеството си на собственик на процесния имот в исковия
период, а и това обстоятелства се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, ведно с липсата на направено с отговора на
исковата молба възражение за отсъствие на облигационна връзка между страните по
спора. Казаното налага извод, че ответникът е потребител на В и К услуги по
силата на притежаваното от него право на собственост, същият е страна по
договорно правоотношение с ищеца, има качеството на потребител по смисъла на §
1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и се явява материално легитимиран да
отговаря по предявения иск.
В тази връзка следва да се приеме, че през процесния
период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор
за предоставяне на во-доснабдителните и канализационните услуги по отношение на
имота, находящ се на посочения по-горе адрес. В тази връзка въззивният съд
споделя изводите на първата инстанция касателно посочените обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Операторите задължително публикуват
одобрените общи условия на електронната си страница и най-малко в един
централен и един местен ежедневник и осигуряват дос-тъп до тях. Общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник
(по арг. от чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата). В случая несъм-нено е, че общите
условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото същите са били
публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоя-телство
съдът приема за ноторен факт. Съгласно разпоредбата на чл. 155 от ГПК
но-торните (общоизвестните) факти не подлежат на доказване, с оглед на което за
тези факти в производството не са събирани доказателства. Доколкото се
установи, че от-ветникът има качеството потребител на В и К услуги, респ. през
процесния период между страните е било налице облигационно правоотношение,
породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните
услуги по отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес, то същият
(ответникът) е обвързан от ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 и 5 от Наредбата
при сгради – етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един
потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. Доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение
на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ОУ когато представителят
на В и К оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери
съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на потребителя за извършване
на периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца. В случай, че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ. Съгласно
чл. 16, ал. 4 от ОУ периодичните проверки на индивидуалните водомери, като
средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се
извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на
последната метрологична проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ОУ
при липса на индивидуални водомери, месечното количество изразходвана питейна
вода се определя по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател. Съгласно разпоредбата чл. 25, ал. 10 от ОУ при сгради
– етажна собственост или при имоти с повече от един потребител след
водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални водомери определените
по реда на ал. 8 количества вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб. м за
всеки обитател. Сборът от водните количества от показанията на индивидуалните
водомери и водните количества изчислени по реда на ал. 8 не може да надвишава
отчетеното по общия водомер.
От цитираната нормативно уредба следва, че случаите на
констатирани обекти с непроверени по съответни ред средства за измерване като
последици са приравнени на тези, при които в обекта въобще липсват измервателни
средства, а именно определяне на изразходеното количество питейна вода съгласно
правилото на чл. 25, ал. 8 от ОУ. В разглеждания случай във водоснабдения имот
е констатирано, че има монтирани измервателни уреди за студена вода, общо два
на брой, с изтекла метрологична проверка, а двата за измерване на топлата вода
липсват. Посочените измервателни средства са от категорията индивидуални
водомери, а съгласно цитираната нормативна уредба, която е приложима и в
случая, задължение на потребителя е тяхната доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът (по арг. от чл. 11, ал. 5 от Нредбата). Потребителят не
е изпълнил задължението си да ги поддържа и да инициира първоначална и
последваща периодична проверка за установяване тяхната измервателна годност и
към процесния период, удостоверена със съответните отличителни знаци –
поставена и с ненарушена цялост пломба от оператора на В и К услуги. В и К
операторът е дал предписания за отстраняване на констатираните нередовности, същите
не са изпълнени в дадения срок и от този момент е било налице основание да се отчита
потребено количество вода „на база“ брой обитатели. И тъй като задължение на
потребителя е доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните
водомери, нему следва да се възложат и неблагоприятните последици от
неизпълнението на това задължение. По делото се установи и че броят на обитателите
е именно двама. Това обстоятелство се потвърждава и от констативен протокол от
16.11.2016 г., когато проверката е извършена в присъствието на ответника, и от
контролен лист от 30.01.2017 г., когато проверката е извършена в присъствието
на Г.П.Д., и двете лица са с посочен адрес, този на процесния водоснабден имот.
Следва да се има предвид, че ищецът е необходимо
единствено да твърди, че ответникът не е платил, а установяването положителния
факт на плащането е в тежест на ответника. Последният нито твърди, нито е
ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати
претендираните суми.
При това положение предявеният иск принципно се явява
установен по основание и размер.
С оглед на горното е необходимо да бъде разгледано
своевременно направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност. Вземанията на ищеца за доставка на В и К са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и като такива по отношение на тях
е приложима 3-годишната погасителна давност (така Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС). Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
процесните вземания е депозирано в съда на 22.03.2018 г. и с това действие на
ищеца давността за процесните вземания се счита прекъсната от този момент. В
тази връзка вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 22.03.2015 г., са
погасени по давност. Извън погасителната давност са всички вземания за
доставени В и К услуги, чиято изискуемост настъпва след тази дата (по арг. от
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). При това положение, като взе предвид заключението на
назначената по делото КСТСчЕ и Приложение № 1 към нея, съобразно разпоредбата
на чл. 162 от ГПК въззивният съд приема за непогасена по давност главница в общ
размер на 872,17 лв., т. е. искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал.
1 от ЗВ е основателен до този размер, респ. следва да бъде уважен за тази сума
и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер като погасен по давност.
Основателността на иска за лихва за забава предполага
наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от 872,17 лв. и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ В и К, одобрени от
КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. (идентична с чл. 31, ал. 1 и 2 от ОУ,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г.) операторът издава
ежемесечни фактури при наличие на консумация, а потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К в услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби
на ОУ, без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията
му са били срочни. При това положение, като
взе предвид заключението на назначената по делото КСТСчЕ и Приложение № 1 към
нея, съобразно разпоредбата на чл. 162 от ГПК въззивният съд намира, че искът
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен за сума от 157,18 лв., поради което
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер като погасен по давност.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която са отхвърлени исковете за цена на потребена вода за
сумата от 872,17 лв. и за лихва за забава за сумата от 157,18 лв. и вместо него
да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до
посочените размери. В останалата част, в която исковете са отхвърлени за
разликата над посочените по-горе размери, решението следва да бъде потвърдено.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да се присъдят разноски за
производството пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете, както следва:
в заповедното производство – в размер на сумата от 20,58 лв., представляваща
държавна такса, и сумата от 54,21 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата от 20,58 лв.,
представляваща държавна такса, сумата от 140,95 лв., представляваща депозит за
вещо лице, сумата от 162,64 лв., представляваща депозит за особен представител,
и сумата от 54,21 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и разноски
за въззивното производство в размер на сумата от 20,57 лв., представляваща
държавна такса, сумата от 196,75 лв., представляваща депозит за особен
представител, и сумата от 54,21 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо от ГПК, тъй като цената на
иска е под 5000,00 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 182398 от 24.08.2020 г., постановено по ГД
№ 54433 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, I ГО, 43 състав, в частта,
с която са отхвърлени предявените от „С.в.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, Бизнес Център Интер пред Цар Борис, бул.****** срещу Ц.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Младост 1“, бл. ******по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Ц.Н.Д. дължи
на „С.в.“ АД за сумата от 872,17 лв., представляваща главница за предоставени В
и К услуги за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. ******за
периода от 10.09.2013 г. до 01.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и за сумата
от 157,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.10.2013 г.
до 01.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 18884 по описа за 2018 г. на СРС, 43 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „С.в.“
АД, ЕИК ******срещу Ц.Н.Д., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, че Ц.Н.Д. дължи на „С.в.“ АД сумата от 872,17 лв.,
представляваща главница за предоставени В и К услуги за имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. ******за периода от 22.03.2015 г. до 09.08.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 157,18 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.10.2013 г. до 01.10.2017 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД
№ 18884 по описа за 2018 г. на СРС, 43 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182398 от 24.08.2020 г., постановено по ГД
№ 54433 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, I ГО, 43 състав в
останалата част.
ОСЪЖДА Ц.Н.Д., ЕГН ********** да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК ******на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК съразмерно с уважената част от исковете
следните разноски, а именно: сумата от 74,79 лв., представляваща разноски за
заповедното производство, сумата от 378,38 лв., представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, и сумата от 271,54 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.