№ 158
гр. Велико Търново , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
Секретар:ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
Прокурор:Емил Иванов Денев (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20204000600331 по описа за 2020 година
Габровски окръжен съд с присъда № 41 от 19.08.2020г., постановена по
НОХД 152/2019г. по описа на съда, е признал подсъдимия С. В. Н. за невинен
да е извършил деяние по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.1 вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 18 ал.1
от НК, както и деяние по чл. 354а ал.1 изр.2 вр изр.1 пр.4 вр. чл. 20 ал.2 от
НК и го е оправдал по така повдигнатите му обвинения.
Признал е подсъдимия К. Д. В. за невинен да е извършил деяния по чл.
354а ал.1 изр.1 пр.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 и вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК,
по чл. 354а ал.1 изр. 2 вр. изр.1 пр.4 вр. чл. 20 ал.2 и вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК
и деяние по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.4 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК и го е оправдал
по така повдигнатите му три обвинения.
На основание чл. 354а ал.6 от НК е отнел в полза на държавата
вещества, чието притежание е забранено от закона.
Разпоредил се е с останалите веществени доказателства.
Против присъдата на Габровски окръжен съд е подаден въззивен
1
протест. В него се твърди, че съдът е направил неправилна преценка на
приобщените от ДП доказателства, а от там и неправилни правни изводи.
Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която
двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения. В допълнително изложени съображения представителят на
обвинението прави възражения, че първия съд неправилно е изключил от
доказателствената съвкупност протокола за претърсване и изземване, без да
изложи съображения за липсата на неотложност за извършване на това
следствено действие. Твърди се неправилност на съжденията на съда за
авторството на деянията и неправилно игнориране показанията на св. Ралица
К.. Предлага присъдата на Габровски окръжен съд да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни
по обвиненията, така, както са им повдигнати.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
поддържа подадения протест. Излага съображения за неправилност на
изводите на съда относно извършеното следствено действие по претърсване и
изземване и веществените доказателства, иззети с протокола. Твърди, че това
следствено действие е извършено при условията на неотложност в противовес
на приетото от съда. Показанията на св. К. не са ценени в тяхната цялост. Те
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Поради
изложеното се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения.
Подсъдимият Н. и защитникът му – адв. Т. оспорват подадения протест.
Намират същият за неоснователен и молят да бъде оставен без уважение, а
присъдата на ГОС потвърдена като законосъобразна. Считат, че окръжният
съд е направил изключително задълбочен анализ на всички доказателства по
делото, обяснил е констатираните противоречия и е достигнал до правилния
извод, че не е доказано по безспорен начин обвинението срещу С. Н..
Подсъдимият В. и неговият защитник – адв. Балтов също оспорват
протеста. Намират го за неоснователен и поради това молят да бъде оставен
без уважение, а постановената от окръжния съд присъда- потвърдена.
Основното съображение е за неправилността на посочената в обвинителния
2
акт дата на извършване на деянието. Твърди се, че правилно не са
кредитирани показанията на св. К., както и тези на св. П.. В писмени
възражения срещу подадения въззивен протест е направен подробен анализ и
са изложени доводите на защитата защо присъдата е правилна и
законосъобразна.
Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на
присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за
установено от следното:
Присъдата е постановена при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3 т. 2 от НПК.
Съображенията, обосноваващи този извод са следните:
На първо място основателен е доводът в протеста на прокурора от ГОП,
поддържан и от представителя на ВТАП по отношение на протокола за
претърсване и изземване. За да го изключи от доказателствената съвкупност,
съдът се е аргументирал с отсъствието на логично обяснение защо
процесуално следственото действие било осъществено десет часа по-късно.
Освен часовият диапазон, първият съд не е посочил убедителни мотиви,
поради които приема, че не е налице хипотеза на неотложност, поради което
мотивите на съда, досежно протокола за това процесуално следствено
действие следва да бъдат определени като едностранчиви, ограничени и
несъобразени със закона. Липсва обсъждане на факта по какви причини
първоначално са били задържани двамата подсъдими и св. П., К.. Липсва
съпоставка за какво деяние е било образувано първоначално ДП, а от там и
анализ към кой момент са били налице данни и за други извършени
престъпления, тъй като именно към този момент, а не към момента на
задържането следва да се обсъди неотложността за извършване на
процесуално-следствено действие по претърсване и изземване. Между
впрочем след като е приел липсата на неотложност и необходимостта поради
това съображение да бъде изключен протокола за претърсване и изземване,
3
видно от мотивите, окръжният съд е коментирал изключително подробно
показанията на поемните лица, досежно начина на извършване на това
следствено действие и иззетите вещи. Установил е също присъствието на св.
П. на това действие като собственик на претърсвания обект, независимо, че е
бил задържан. Коментирал е и неговите показания. Приел е, че фактът на
извършеното претърсване и изземване се установява от показанията на св. С.
и С.а, както и на И. И. и С. П.. Кредитирал е показанията на тези свидетели,
досежно това процесуално-следствено действие, установил е че иззетите
вещи съответстват на показанията на поемните лица, поради което е приел
идентичност на описаните вещи с инкриминираните по делото. Извършвайки
този анализ всъщност съдът е изпаднал във вътрешно противоречие в своите
мотиви, защото е изключил от доказателствената съвкупност протокола от
претърсването и изземването поради липса на неотложност, но не е изключил
веществените доказателства, иззети с него. Веществените доказателства се
изземат и приобщават като такива именно чрез съответен протокол, в който
следва да бъдат подробно описани. В настоящият случай това е именно
протокола за претърсване и изземване. Недопустимо съдът е приел, че
иззетите вещи от къщата на св. П. в с. Враниловци са напълно идентични с
приобщените по делото и с вещите и обектите, предмет на физикохимичната
експертиза, единствено въз основа на свидетелските показания, при липса на
подробно описание от свидетелите на иззетите веществени доказателства –
факт, съзрян и от решаващия съд, който сам е коментирал липсата на
конкретика и детайлност в показанията на свидетелите досежно иззетите
веществени доказателства. Иззетите вещи и следи при това следствено
действие са били предмет на изследване от две експертизи- физикохимичната
и дактилоскопната. Подходът обаче при анализа на тези две заключения е
различен. Независимо от изключването на протокола за претърсване и
изземване и факта, че вещите иззети именно с извършването на това действие
са били предмет на заключението на физикохимичната експертиза, това
заключение е възприето и коментирано като мотивирано, законосъобразно
изготвено и подробно защитено в съдебно заседание при разпита на вещото
лице, неоспорено от страните. Едновременно с това иззетите следи при
извършване на претърсването и изземването са били предмет на
дактилоскопна експертиза, чиито изводи не са възприети изцяло, именно
защото протоколът от претърсването и изземването е изключен.
4
Обсъждането на доказателствата по делото съдът е сторил изолирано и
непълно. Констатирал е противоречивост на обясненията на двамата
подсъдими и помежду им и с инкорпорираните от ДП на подсъдимия Н., без
да посочи в крайна сметка чии обяснения възприема, конкретно в кои техни
части и по какви съображения. Така след като съдът е посочил, че
възприетата от него фактология се доказва частично от обясненията на
подсъдимите, липсва конкретно посочване чии обяснения и кои техни части
подкрепят фактическата обстановка. Обясненията на подсъдимия винаги
подлежат на внимателна и задълбочена проверка и оценка. Те следва да бъдат
анализирани съвкупно с всички останали доказателствени източници в
рамките на формираната по конкретното дело доказателствена съвкупност.
Само тогава могат да бъдат направени верни констатации и изводи за тяхната
достоверност. Обратният подход е избран от контролираната инстанция по
настоящото дело, особено досежно обясненията на подс. Н., а това прави
анализа им изцяло едностранчив и изолиран от редица относими и годни
доказателствени източници, които се оказват практически игнорирани.
Изолирано и едностранчиво са обсъдени и показанията на св. П. и св.
К.. И в техните показания съдът е констатирал противоречивост – помежду
им, както и с депозираните и приобщени от ДП показания на тези свидетели.
Липсва анализ кои от тези показания кредитира – тези, депозирани пред съда
или тези на ДП, в кои техни части, дали ингнорира изцяло показанията на
тези двама свидетели, нито какви са му съображенията за това. Показанията
на св. К. и на св. П., съдът е оценил като тенденциозни и заинтересовани
поради факта, че свидетелите били близки с подсъдимия Н., а наред с това св.
К. съжителствала с братовчед на св. П., освен това деянията били извършени в
домът на св. П.. Обвързаността на отношенията между свидетели и
подсъдими, безусловно е задължавало съда да подходи с особено внимание и
критичност при проверката и оценката на получената информация.
Констатацията за наличието им обаче не освобождава съда от задължението
да подложи показанията на нужния задълбочен анализ, преценка на тяхното
качество от гледна точка на информацията, което носят, логичност,
последователност, убедителност и дали те не са в подкрепя и на други
приобщени по делото доказателства. Вместо да изпълни задължението си,
Габровския окръжен съд го е заменил с неясен коментар относно задържането
5
им и твърденията им били ли са задържани и осъждани преди.
Вярно е, че оценката на свидетелските показания е суверенно правомощие на
съда по същество, но тяхното определяне като достоверен или недостоверен
източник на доказателствена информация изисква внимателно да бъдат
анализирани по отделно, но също така и да бъдат съпоставени с всеки от
останалите доказателствени материали съобразно логическата им зависимост,
за да може да бъде проследена волята на съда и начина на сформиране на
вътрешното му убеждение.
И на последно, но не по значение място вътрешно противоречие в мотивите
се открива и досежно възприетото от първия съд като фактология и
направените правни изводи.
На стр. 16 от мотивите си при коментар по отношение на деянието по чл. 354а
ал.1 изр.1 пр.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 18 ал. 1 , а за подс. В. и вр. 63 ал.1 т.3 от
НК първия съд е приел, че по делото е установено, че на 26.04.2018г. в домът
на св. П. в с. Враниловци е реализиран технологичен процес, сочещ на
започнало и незавършено производство на високорисково наркотично
вещество метамфетамин. Не било доказано тази деятелност да е осъществена
на 27.04.2018г. Така приетото от съда като правен извод от една страна
противоречи на приетата за установена от него фактическа обстановка, в
която липсва описание на извършването на подобен технологичен процес. От
друга съдът изобщо не е посочил съображения въз основа на кои
доказателства възприема, че е такъв технологичен процес е започнал. В
крайна сметка какво конкретно приема съдът - дали, че деяние е извършено,
но не на посочената от прокурора дата или че деяние не е извършено – яснота
няма.
Противоречиви са изводите на съда, изложени и относно коментара на
деянието по чл. 354а ал.1 изр.2 вр. изр.1 пр.4 вр. чл. 20 ал.2 , а за подс. В. и вр.
63 ал.1 т.3 от НК. На стр. 17 от мотивите си съдът е посочил, че по делото е
установено, че на 27.04.2018г. в къща, собственост на св. П., находяща се в с.
Враниловци са намерени вещества, които вещества съдът е описал подробно
и цитирал дори точното им количество. Как обаче прие за установено съда
това обстоятелство, след като е изключил протокола за претърсване и
изземване и вещите, иззети с него и след като в коментираните от съда
6
свидетелски показания липсва подобна конкретика – яснота няма.
Вътрешната противоречивост на проверявания съдебен акт, както и
неясните, непълни и противоречиви съображения по решаващи въпроси за
отговорността на всеки от подсъдимите представляват съществени нарушения
на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3 т. 2 от НПК. Описаните
противоречия в мотивите на съда, са толкова съществени, че не позволяват на
настоящата инстанция да проследи и установи каква е конкретната воля на
съда. И тъй като не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция,
присъдата следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново
разглеждане от окръжния съд от фазата на разпоредителното заседание. При
този изход на делото, съдът не следва да се произнася по останалите
възражения.
Водим от горното и на основание чл. 335 ал. 2 вр. чл. 334 т.1 от НПК,
Великотърновски апелативен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 41/19.08.2020г., постановена по НОХД 152 по
описа за 2020г. на Габровски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от фазата
на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на касационен контрол на основание чл. 346 ал.1
т.1 пр. последно от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7