РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Габрово, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Косева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело №
20214200100283 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно осн. чл. 432 КЗ за сумата 100 000
лева неимуществени вреди и 184,30 лева имуществени вреди, ведно с лихва
върху сумите, считано от 13.10.2020г.
Исковете са предявени от Б.И. Х.- действащ като баща и законен
представител на малолетният ИВ. Б. ХР., против "ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве" АД - София, за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди,
претърпени от малолетното дете, при настъпило ПТП на 06.10.2020г. в гр. Т..
Първончално претенцията за неимуществени вреди е предявена за сумата 26
000 лева- частичен иск от 50 000 лева, като в с.з. на 16.12.2021г. е изменена-
допуснато е увеличение на размера на предявеният иск, който от частична
претенция в размер на 26 000 лева /от общ размер 50 000 лева/ се увеличава
на 100 000 лева, като претенцията не е частична.
В исковата молба се излага, че на 06.10.2020г. около 18:40ч. в гр.Т., в
района на кръстовището на ул. „ААП" № 1 с ул. „К.С.", водачът Ц.Я.Ц.,
управляващ л.а. „С.Л." с peг. № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, като паркирал своя автомобил, без да го обезопаси, в резултат на
което той потеглил и блъснал намиращият се на тротоара ИВ. Б. ХР.-
малолетен, на 4 години, като му причинил следните травматични увреждания:
1
голяма разкъсно - контузна рана по задната повърхност на лявото бедро,
задколянна ямка и горна задна част на лява подбедрица, със засягане на кожа,
подножие и мускулна тъкан, с размачкване на част от меките тъкани
/конквасация/; кръвонасядане на дясното коляно и други. Във връзка с
причиняване на процесното ПТП било образувано АНД №112/ 2020г. по
описа на PC - Трявна, приключило с влязло в сила Решение, по силата на
което подсъдимият Ц.Я.Ц.бил признат за виновен в това, че на 06.10.2020г.
около 18:40 часа в гр. Т. на кръстовището, образувано от ул. „К.С." и ул.
„ААП", при управление на л.а. „С.Л." с peг. № ***нарушил чл. 96 от ЗДвП и
чл. 98 от ППЗДвП, при което автомобилът самопотеглил и причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на ИВ. Б. ХР., с което осъществил
състава на престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б" пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1
НК. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от осъдения водач
нарушения на правилата за движение по пътищата - не е взел мерки
управляваният от него автомобил да не може да се приведе в движение и да
не потегли.
Налице била пряка причинна връзка между деянието на Ц.Я.Ц.и
настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени
на ИВ. Б. ХР.. За увреждащия л.а. „С.Л." с peг. № ***, управляван от Ц.Я.Ц.,
била сключена застраховка "Гражданска отговорност", з.п.
BG/30/120000805874/ 17.03.2020г. със срок на валидност една година, считано
от 19.03.2020г. до 18.03.2021г. със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр.
София.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият предявил
претенцията си за изплащане на обезщетение пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, гр. София, като с писмо с обр. р. от 25.11.2020г. застрахователят
бил уведомен за настъпилото събитие. Образувани били щети № 0801-005175/
2020-02 и 03, но до момента не било заплатено обезщетение.
След инцидента на 06.10.2020г. пострадалият бил настанен по
спешност за оперативно лечение в Отделение по ортопедия и травматология
на МБАЛ „Д-р Тота Венкова", гр. Габрово с нараняване в областта на ляво
бедро и оплаквания от болки в крака. Установено било наличието на
разкъсно- контузна рана в областта на ляво бедро. Пострадалият претърпял
операция на 07.10.2020г. и му била назначена медикаментозна терапия. След
2
изписването от болницата И.Х. бил прегледан два пъти от специалист-
съдебен лекар, който констатирал следните увреждания: голяма разкъсно-
контузна рана по задната повърхност на лявото бедро, задколянна ямка и
горна задна част на лява подбедрица, със засягане на кожа, подкожие и
мускулна тъкан, с размачкване на част от меките тъкани /конквасация/;
кръвонасядане на дясното коляно. Левият крак на пострадалия бил
обездвижен с гипсова лонгета от глезена нагоре до средната част на бедрото и
бинтова превръзка; установен бил оток на крака и бледомораво
кръвонасядане по предната повърхност на дясното коляно. Констатираните
при прегледите увреждания довели до трайно затрудняване движението на
левия долен крайник за срок над 1 месец, съпроводени с болки и страдания,
като лечението продължавало. В резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП, ИВ. Б. ХР. търпял силни болки и много страдания, не се
чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на получените
наранявания пострадалият следвало да спазва дълго време режим на покой и
да не се натоварва физически. Получената тежка и дълбока разкъсно -
контузна рана на крака била с такива размери, че обхващала почти цялото
бедро на И., а той бил едва на 3 годинки към датата на ПТП. Кожата и
мускулната тъкан на бедрото в увредената му част била размазана, вследствие
на което движението на травмирания крак било невъзможно, а
възстановяването- изключително дълъг, труден и болезнен процес, особено за
едно невръстно дете. Той не е можел да си движи крака за дълъг период от
време, изпитвал силни болки. Преминатото лечение и продължителното
възстановяване се отразили изключително негативно на психиката на детето.
След инцидента И.Х. получил посттравматично стресово разстройство, като
за дълго време бил лишен от възможността да ходи самостоятелно, да излиза
навън и да си играе, да посещава детска градина. Оплакванията от болки и
дискомфорт по контузионните места не били отшумели и към момента,
предстояло допълнително лечение.
В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания,
настъпили и имуществени вреди в размер на 184,30 лв.- за психологическа
консултация, лекарства, такси и ортеза.
Претендирано е ответната застрахователна компания да бъде осъдена
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 100 000 лева, за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
3
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и
обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на
184,30 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.10.2020г.
В отговора на исковата молба са направени следните основни
твърдения и възражения: не е посочена банкова сметка, съгласно
разпоредбата на чл. 127 ал.4 ГПК; претендираният размер за обезщетение на
неимуществените вреди бил прекомерно завишен; оспорват се посочените в
исковата молба травми, получени от ищеца като вид, характер и
продължителност; оспорва се твърдението, че процесното ПТП е дало
отражение на психиката на ищеца; твърди се, че обезщетението следва да
бъде намалено поради принос от страна на пострадалия и неговите родители-
детето се намирало на пътното платно, оставено да играе без надзор от
родителите си зад друга кола; оспорва се претенцията за имуществени вреди
и наличието на причинно- следствена връзка с процесното ПТП; оспорва се
претенцията за лихва- началният й момент.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка
на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди пряко срещу застрахователя, при който делинквента има
застраховка „Гражданска отговорност”. По този иск ищцовата страна следва
да установи валидно възникнало правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; настъпване на
застрахователно събитие - ПТП; претърпени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно
обезщетение /имуществени и неимуществени/; механизма на настъпване на
ПТП.
Първата предпоставка е установена- по делото не се спори наличието
на застрахователна полица, сключена със "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве"
АД- София, №BG/30/120000805874/ 19.03.2020г., валидна към датата на
произшествието, по застраховка ГО за л.а. "С.Л." рег. №***.
Застрахователното събитие е настъпило- видно от приложеното АНД
№ 112 по описа за 2020г. на РС- Трявна, с решение №2/ 23.02.2021г.
4
подсъдимият Ц.Я.Ц.е признат за виновен в това, че на 06.10.2020г. около
18.40 часа, в гр. Т., на кръстовище образувано от ул. „К.С.“ и ул. „ААП“, при
управление на МПС- лек автомобил „С.Л.“ с рег. №***, нарушил правилата
за движение /чл.96 ЗДвП, чл.98 ППЗДвП/, при което автомобилът
самопотеглил и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И.Б.
Х. ЕГН:**********, от гр.Т., изразяваща се голяма разкъсно- контузна рана
по задната повърхност на лявото бедро, задколянна ямка и горна задна част на
лявата подбедрица, със засягане на кожа, подкожие и мускулна тъкан, с
размачкване на част от меките тъкани, кръвонасядане на дясното коляно,
довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок
над един месец - престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 във вр. с чл.342 ал.1
НК, за което на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лева.
Според приетата като доказателство по делото съдебна
автотехническа експертиза, механизмът на ПТП е следният:
Лек автомобил „П" е бил паркиран на площ покрита с трошено-
каменна настилка, отделена от платното за движение с бордюри /пред които е
отлят бетон за по- лесно преодоляване/, перпендикулярно на ул. „ААП", като
задната част на автомобила е била на 0,9м. от пътното платно. С лице към
него и гръб към платното за движение се е намирал пострадалия ИВ. Б. ХР.-
на разстояние 0,7 - 0,8м. от платното за движение. На ул. „К.С." е бил
паркиран л.а. „С.Л.", който в отсъствието на водача потеглил по наклона към
кръстовището с ул. „А.. А.П.", изминал около 27м. до мястото на удара,
ударил косо с предна лява част задната лява част на л.а. „П." и го е отместил
напред около 1,6 - 2,0 м. В момента на настъпване на удара пострадалият ИВ.
Б. ХР. се е намирал между двата автомобила- зад л.а. „П." с лице към него и
гръб към платното за движение, тялото му е попаднало между тях, при което
е пострадал. Мястото на процесното ПТП е в близост до детска площадка
върху обособена като тротоар площ покрита с трошено- каменна настилка,
върху която обичайно паркират автомобили и има допълнително изграден
наклон за по- лесно преодоляване на бордюра.
В с.з. на 02.12.2021г. вещото лице е поддържало изготвеното
заключение, като е отговорило на поставените от страните по делото
5
въпроси: Лекият автомобил "С." е тръгнал сам, тъй като е бил на свободна
скорост и поради наклона на пътя е стигнал до мястото където е детето.
Автомобилът се е качил на тротоара при което е ударил спрелия автомобил
"П."- дори го отместил на 1,6-2 метра. Детето е било зад автомобила "П." и е
притиснато от лек автомобил "С.". Движещия се автомобил "С.Л." не е бил с
работещ двигател и не е издавал звук, който може да се чуе от детето, което
се е намирало на обособения тротоар, или да се усети приближаването на
автомобила. Според данните л.а. "С." се е качил върху обособения тротоар,
където настъпва удар между двата автомобила и детето в средата. Лекият
автомобил "С.", макар и движещ се по инерция /не е бил с включен двигател/,
"не се е движил с много ниска скорост- за да отмести П.с 1,6-2 метра няма как
да се е движил с много ниска скорост, макар и по инерция". Лекият автомобил
"С." не е минал покрай родителите на детето преди да стигне до него.
При така събраните доказателства съдът намира, че е доказано
наличието на деликтно поведение от страна на водачът на увреждащия
автомобил, функционално обуславяща пряката отговорност на ответника,
като застраховател на граждансктата му отговорност, по следните правни
съображения: От събраните по делото писмени доказателства- материалите по
приложеното анд №112/2020г. по описа на ТРС /ведно с досъдебно
производство на РУ- Трявна/ и заключението на съдебно- техническата
експертиза за установяване механизма на ПТП, се доказват елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД за извършено от водача на увреждащия
автомобил нарушаване правилата за движение, като не е изпълнил
задължението си по чл.96 от ЗДвП при паркирането да обезопаси автомобила
срещу самопотегляне. Л.а. „С.Л." е потеглил в отсъствието на водача по
наклона от ул. „К.С.", където е бил паркиран, изминал е около 27м., качил се
е на тротоара, където е ударил с предна лява част задната лява част на л.а. „П."
отмествайки го напред, а детето е било с гръб към платното за движение, при
което тялото му е попаднало между двата автомобила и е пострадало.
Видно от представените по делото писмени доказателства и
заключението на медицинската експертиза, изготвена от в.л. д-р Р., при
настъпилото ПТП детето е получило следните увреждания: извита
приблизително с S-образна форма надлъжна на левия крак рана, с дължина по
права линия около 15 см / по извивките с обща дължина около 18 см/-
започваща от средната трета на лявото бедро по задната му повърхност,
6
преминава отзад леко външно през колянната сгъвка и с извивка навътре
продължава надолу в горната задна трета на лявата подбедрица. Раната е била
зашита с множество хирургични шевове. В зоната на колянната сгъвка отзад,
вътрешно от раната, е имало зона от кожата с моравочервен цвят и централно
забелен епидермис /диаметър около 2 см/ с обща площ около 6-7/5 см и
умерен оток. Меките тъкани около раната са били болезнени, а в
моравочервената зона с намалена чувствителност. Проведено е оперативно
лечение на 07.10.20г. С местна анестезия Лидокаин 10 мл. 2 % е направена
обработка на раната, след което и извършен шев на мускула и кожата на ляво
бедро. Поставена е стерилна превръзка. Детето е лекувана от 06.10.20г. до
09.10.20г. в ортопедично отделение на МБАЛ-гр. Габрово /лечението е
провеждано в детско отделение/, след което е изписано за домашно лечение.
Правени са стерилни превръзки през 3 дни с йодасепт, а на 14-я ден от
оперативната интервенция са свалени конците. Един месец след операцията
детето е ходило с поставена на крака ортеза, която е обездвижвала до
известна степен крайника. Било е необходимо детето да се придвижва с
детска количка, тъй като не е можело да ходи самостоятелно. Била е
ограничена физическата му активност до края на м. януари 21г. До лятото на
2021г. са прилагани различни гелове за белези от рани, но без особен
резултат. В началния период се е налагало детето да употребява често
обезболяващи вечер поради болки през нощта, поради неволево движение на
левия долен крайник.
Към момента по задната повърхност на левия долен крайник се вижда
груб белег с дължина около 15 см и ширина до 2см. Белегът започва от
средата на бедрото, минава през вътрешната повърхност на задколянната
ямка и завършва в областта на горно-вътрешната повърхност на лявата
подбедрица. Напречно на белегът и странично от него, се виждат множество
разклонения, също надигнати над нивото на кожата от поставените единични
шевове. В задколянната ямка белегът е разклонен и обгражда малък участък
от непроменена кожа, в него се виждат тъканни мостчета, които още по-вече
нарушават естетичния вид на крайника. Белегът е над нивото на кожата
/изпъква с 3 до 4 мм/ и има интензивен червеникавосинкав цвят, който ярко го
откроява от останалата кожа. Детето изпитва често сърбеж в областта на
белега. Т.нар. зреене на белезите /цикатриксите/ след претърпени разкъсно-
контузни наранявания продължава около 1 година. От вида на белегът към
7
настоящия момент може да се предположи, че това ще е окончателния му вид.
Към настоящия момент белегът съществено изменя външния вид на левия
долен крайник, като тези изменения имат траен характер. Поради изложеното
белегът, последица от разкъсно- конгузната рана на левият долен крайник,
следва да се преценява като „обезобразяване на лицето и други части на
тялото" по НК. Според в.л. д-р Р. е необходима консултация и лечение
/вероятно оперативно/ от пластичен хирург.
Вещото лице е посочило още, че представените по делото фактури на
обща стойност 184,30 лв са относими към лечението на ИВ. Б. ХР..
В с.з. на 04.11.2021г. д-р Р. сочи, че в заключението си е описал
посоченото в съдебно- медицинското удостоверение кръвонасядане на
дясното коляно- широка цепковидна рана с данни за загиване на тъкани в
областта на колянната ямка, която се дължи на притискане, разпъване на
кожата и премазване на тъканите. Разцепването на кожата е поради силен
натиск в предно- задна посока на бедрото, коляното и мястото, където е
раната и съответно с премазване на подлежащите меки тъкани. Част от раната
е разположена в задколянната ямка, което препятства свободното движение в
колянната става. Белегът зрее, в рамките на една година добива окончателния
си вид, но е възможно да настъпи някаква контрактура в последствие, която
да доведе до проблем в колянната става- детето да не може да я разпъва. Към
момента малолетният И. изпитва постоянен сърбеж, опъване на това място, но
в.л. е посочило, че не може да определи как ще се промени състоянието на
детето в бъдеще, защото то израства и белегът се деформира при растежа на
крайника- на дължина, на ширина. Според д-р Р. може да се очаква само
неблагоприятно развитие и би била необходима пластична операция не само
заради външния вид. Получил се е "груб цикатрикс"- белег в задколянната
ямка с тъканни мостчета. Към настоящия момент не може да се говори за
трайно затруднение, тъй като детето самостоятелно се движи, обслужва се, но
изпитва болка, опъване, сърбеж и е налице обезобразяване на крайника.
Имало е трайно затруднение на движениет на левия крайник за период по
голям от месец- в продължение на около два и половина - три месеца. При
израстването на детето е възможно белегът да стане по-голям, "няма да стане
по-малък или да изглежда по-добре, по-скоро ще става по-голям".
От показанията на св. С. К.се установява, че след инцидента и
8
изписването на малкият И. от лечебното заведение той бил в "шоково
състояние". Боляло го крачето, имал рана и "нещо като лонгета", не можел да
се движи, возели го с количка. Детето изпитвало болка и не можело да стъпва
на крака си, трябвало да стои само в легнало положение, не можело да отиде
и до тоалетната. Когато бил навън, като видел кола И.изпадал в шок, че
колата ще го блъсне и задавал въпроса какво е направил, за да го блъсне
колата. Той почти през цялото време бил в легнало или седнало положение и
изпитвал болка. Сега бил по-добре, но все още на моменти изпитвал страх от
идваща кола към него. Имало периоди, в които изпитвал болка в крачето и
започвал да върви на една страна. Белега бил груб и доста голям. Детето било
малко и все още не изпитвало неудобство от белега. Над месец носил
лонгета, бил постоянно в легнало- седнало положение, майката и бащата се
грижели за него.
Св. А. А.- майка на пострадалото дете, е посочила, че е присъствала на
произшествието. Видяла приближаваща кола, която карала бавно, съвсем
спокойно, но не видяла, че няма шофьор. Едва след като колата блъснала
малкият И.майката разбрала, че няма човек в нея. Била на три метра от детето
си, но не помни дали колата се е качила на тротоара при него и не реагирала,
защото "никой не очаквал автомобила да удари детето". Свидетелката е
описала състоянието на детето след инцидента по следният начин: "на детето
видимо нищо му нямаше, но силно ревеше и целият се тресеше и беше се
напишкал, търсех къде го боли, смъкнах му гащичките на тротоара да видя
къде го боли и тогава видях раната, беше много голяма". Повикала линейка и
го закарали в болница, после в спешна помощ в гр. Г., а И.плачел от болката,
"започнал да крещи, изпаднал в шок". Ортопеда зашил раната, а детето
викало и казвало, че го боли. В болницата били 3 дни. Сложили му гипс на
крачето и И. не можел да се движи в продължение на месец. Носели го на
ръце навсякъде. Детето не можело да се обслужва само, давали му
обезболяващ сироп. Ортезата била около месец на крака му. Нощно време се
будел с болки, с викове, било го страх, бил унил и тъжен. Повтарял, че той е
виновен за това, че колата го е блъснала. Преди инцидентът бил много
игриво дете. Когато му сменяли превръзката и му махали ортезата, от самите
движения нагоре- надолу, също много го боляло. По цял ден бил с изпънато
краченце, това му създавало дискомфорт и силна болка. Преди катастрофата
бил по- весел, по- безгрижен, а сега го било страх от колите. Возели го наън с
9
детска количка, за да е с децата, с приятелчетата си. Те играели, а И.не можел,
стоял на едно място и това му било неприятно. Свидетелката е посочила, че е
видяла колата, но не приела, че е заплаха за детето, защото се движела
бавно, спокойно. Там били и други родители с техните деца- също били на
тротоарите. Освен голямата рана И.имал " на дясно краче синявица, беше
синьо около коляното", будел се нощем от болки. Белега бил много голям и в
момента детето изпитвало срам от него. Помнело катастрофата. Завели го
при психолог, защото "смятал, че той е виновен". След месец, след като
ортезата била махната, все още изпитвал болка и не можел да ходи нормално,
замятал краченцето, не можел да си сгъне коляното и доста време ходел така.
След това започнал да се отпуска, да е по-сигурен в стъпките си. За белега
ползвали "Цикатридина" , но трябвало да се съветват с пластичен хирург.
В заключението на съдебно- психологичната експертиза, неоспорена
от страните и приета като доказателство по делото, е посочено, че
претърпеният от И.Х. инцидент на 06.10.2020г. е довел до преживяване на
силен уплах и стрес, придружени от болки и страдания. За известен период от
време /малко повече от месец/ емоционалното състояние на детето е било
нестабилно. Към настоящия момент резултатите от изследването не сочели
към увреждане развитието и психиката на И., както и за негативно
въздействие върху социалния живот и активността му. Към момента на
изследването потърпевшият И.Х. се изявявал като много активно, дори смело
дете, което не се ограничава в основната за възрастта си дейност - играта.
Появяващите се спомени за инцидента на 06.10.2020г. били със затихващ
характер и нямали отражение върху емоционалното му състояние и
активността му в момента, както и върху желанията му, проектирани в
бъдещето /„Като порасна, ще карам джип и мотор"/.
В с.з. на 02.12.2021г. в.л. психолог е посочило, че тепърва детето
пораствайки ще развива отношение към белега на крака си. Към момента се
срамува от него, избягва да го показва, отказва да се съблича и събува за да не
го видят. Не го показва на другите деца. На тази възраст децата се хвалят с
белезите си, а той го крие и е възможно с времето това да се задълбочи.
Случилото се е имало отражение върху емоционалното състояние на детето,
имало е временно разстройство на съня, както и върху основните дейности на
детето, играта, има промяна в активното му поведение, активност. Към
настоящия момент нещата са затихнали, отшумяли, преодолени, възстановява
10
се нормалността в живота на детето, активността му, емоционалното му
състояние.
При така събраните писмени и гласни доказателства категорично е
доказано по делото настъпилото застрахователно събитие и вредите,
като пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които
ответната застрахователната компания следва да обезщети, съгласно
сключеният договор за застраховка „гражданска отговорност” валидна и
действаща към датата на ПТП- 06.10.2020г.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта
на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите
и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди.
Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968г.,
преценени и анализирани в тяхната съвкупност, за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди в случая са следните:
-Броят, видът и тежестта на причинените на ищеца телесни
увреждания- рана, извита приблизително с S-образна форма надлъжна на
левия крак, с дължина по права линия около 15 см / по извивките с обща
дължина около 18 см/, започваща от средната трета на лявото бедро по
задната му повърхност, преминава отзад леко външно през колянната сгъвка и
с извивка навътре продължава надолу в горната задна трета на лявата
подбедрица; в зоната на колянната сгъвка отзад, вътрешно от раната- зона от
кожата с моравочервен цвят и централно забелен епидермис /диаметър около
2 см/ с обща площ около 6-7/5 см и умерен оток; меките тъкани около раната-
болезнени, а в моравочервената зона с намалена чувствителност.
-Начина на лечение- получената рана е била зашита с множество
хирургични шевове; проведено е оперативно лечение на 07.10.20г. с местна
анестезия Лидокаин 10 мл. 2 % е направена обработка на раната, след което и
извършен шев на мускула и кожата на ляво бедро; поставена е стерилна
превръзка; правени са стерилни превръзки през 3 дни с йодасепт, а на 14-я
ден от оперативната интервенция са свалени конците
-Периода на възстановяване- детето е лекувано от 06.10.20г. до
09.10.20г. в ортопедично отделение на МБАЛ-гр. Г., след което е изписано за
домашно лечение. Един месец след операцията малолетният Ивайло е бил с
поставена на крака ортеза, която е обездвижвала до известна степен крайника.
11
Било е необходимо да се придвижва с детска количка, тъй като не е можел да
ходи самостоятелно. Била е ограничена физическата му активност до края на
м. януари 2021г. В началния период се е налагало вечер да употребява често
обезболяващи, поради болки през нощта, поради неволево движение на левия
долен крайник.
-Невъзможността детето да се движи, да играе и да се самообслужва
през периода на възстановяване / в продължение на около два и половина -
три месеца/, както и че към настоящия момент не вече не е налице трайно
затруднение, тъй като малолетният И.самостоятелно се движи, обслужва се,
но продължава изпитва болка, опъване, сърбеж и е налице обезобразяване на
крайника.
-Обстоятелството, че детето, макар и в много ниска възраст, има голям
белег, който с израстването му "зрее"- в.л.е посочило че това зреене на
белезите /цикатриксите/ след претърпени разкъсно- контузни наранявания
продължава около 1 година.
-Неблагоприятната прогноза по отношение на този белег- според в.л.
същият има траен характер поради което е налице необходимост от
консултация и лечение /вероятно оперативно/ от пластичен хирург и може да
се преценява като „обезобразяване" на тази част от тялото, тъй като
съществено изменя външния вид на левия долен крайник.
-Възрастта и преживяните от малолетният И.в резултат на инцидента
силен уплах и стрес, придружени от болки и страдания, като за известен
период от време /малко повече от месец/ емоционалното състояние на детето
е било нестабилно. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, посочено
от в.л. психолог, че към настоящия момент резултатите от изследването не
сочат към увреждане развитието и психиката на И., или негативно
въздействие върху социалния живот и активността му, той се изявява като
много активно, дори смело дете, а спомените за инцидента са със затихващ
характер и нямат отражение върху емоционалното му състояние и
активността му и желанията му, проектирани в бъдещето.
-Относимо обстоятелство е и икономическата обстановка в страната
към момента на увреждането, което е на 06.10.2020г., с цел формиране на
обществено- оправдана мяра за справедливост, при определяне на паричният
еквивалент на вредите.
12
Като взе предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение
за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален
термин е изпълнен с морално съдържание, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от малолетният И. неимуществени вреди- болки
и страдания, е в размер на сумата 35 000 лева. До този размер предявената
претенция следва да се уважи, като основателна и доказана, а в останалата
част, до пълната предявена сума от 100 000 лева, искът за обезщетение на
неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Съдът счита, че възможността/вероятността в бъдеще при израстване
на детето заради белега да се получи контрактура /предположение на в.л. д-р
Р. направено в с.з. на 04.11.2021г./ не представлява сигурна и предвидима
вреда към момента, възможно е такава да не настъпи, поради което не
подлежи на обезщетение по настоящото дело, съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД .
Не е налице и не е доказано по делото съпричиняване от страна на
пострадалия и неговите родители, каквото възражение е направено в отговора
на исковата молба от страна на ответната застрахователна компания. Нито
детето, нито родителите му обективно са способствали за настъпване на
вредоносния резултат, не са създали условия и не са улеснили неговото
настъпване, за да бъде намалено на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение. Мястото на процесното ПТП е в близост до детска площадка
върху обособена като тротоар площ покрита с трошено-каменна настилка.
Детето не се е намирало на пътното платно, оставено за играе без надзор от
родителите си, както се твърди в отговора на застрахователната компания.
Същото е било на тротоара и паркираният лек автомобил, който е потеглил в
отсъствието на водача по наклона на улицата, е изминал разстояние от около
27м., качил се е на тротоара, където е било детето и го е притиснал към друг
паркиран на тази площ извън пътното платно автомобил.
По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на
сумата 184,30 лева- същата е изцяло основателна и доказана, поради което
следва да се уважи. Надлежни доказателства- фактури с касови бонове, за
направените разходи във връзка с лечението на детето от получените
увреждания в резултат на произшествието, са приложени по делото на л. 39-
41 и касаят същото. В.л. д-р Р. също е посочило в заключението си, че
представените по делото фактури на обща стойност 184,30 лева са относими
13
към лечението на ИВ. Б. ХР..
С исковата молба е претендирано присъждане на законна лихва върху
претенциите за имуществени и неимуществени вреди считано от 13.10.2020г.,
което е неоснователно по следните съображения: Непосочването на банкова
сметка съгласно изискването на чл. 127 ал.4 ГПК не води до нередовност на
исковата молба, която да препятства нейната допустимост, но съгласно чл.
380, ал. 3 от КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ. Видно от
приложеното по делото копие от Уведомление до застрахователната
компания с искане за определяне и изплащане на обезщетение на
пострадалото дете, същото е от дата 27.11.2020г. С писмо от 26.02.2021г.
ответникът е уведомил ищеца, че е необходимо да представи допълнителни
доказателства, вкл. и номер банкова сметка, като е посочил, че изразява
готовност да определи и изплати обезщетение за претърпените от
пострадалият вреди. Въпреки това такива данни за банкова сметка не са
представени. С отговора на исковата молба ответникът отново е възразил, че
не е представена банкова сметка на пострадалия, с оглед заплащане на
обезщетение, което в съдебното производство е оспорено само по размер. В
с.з. на 04.11.2021г. /л.115 /съдът отново е указал изрично на ищцовата страна,
че следва да представи номер на банкова сметка на пострадалият, какъвто до
момента не е представен, въпреки изискванията на чл. 380 ал.3 КЗ, а и чл. 127
ал.4 ГПК. До постановяване на настоящото съдебно решение данни за
банкова сметка от ищцовата страна не са представени.
Предвид гореизложеното, съобразно разпоредбата на чл. 409 КЗ,
настоящият състав на съда счита, че обезщетението за забава в размер на
законната лихва в случая е дължимо от датата на предявяване на исковата
молба- 25.06.2021г., а претенцията за законна лихва, следва да се отхвърли, за
периода от 13.10.2020г. /тази дата е дори преди предявяване на претенцията
пред застрахователя- 27.11.2020г./ до 25.06.2021г.
Съобразно регламентираното в чл. 17 от Наредба № 49/16.10.2014 г.
за задължителното застраховане по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз, присъденото обезщетение следва да бъде
14
заплатено от ответника по банкова сметка на пострадалото дете ИВ. Б.
ХР., като разпореждането със суми по тази сметка може да бъде
извършвано само с разрешение на съда при приложение на чл. 130 СК /в този
смисъл и решение № 3/09.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2642/2019г., ТК, І т. о./.
Разноски: За процесуално представителство на ищеца ответника
следва да бъде осъден да заплати на адв. П. К. от САК възнаграждение в
размер на сумата 1241 лева, съгласно чл.38 ал.1 т.2 ЗА вр. с чл. 7 ал.2 т.4 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно уважената
част от претенцията. Направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение /л.184/ следва да
бъде оставено без уважение, тъй като ищеца не е заплащал адвокатско
възнаграждение на своя процесуален представител по делото, а присъденото
такова е на осн. чл.36 ЗАдв. и е съобразено с минимума по Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ върху уважената част
от иска в размер на 1407,37 лева, както и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
направените разноски за експертизи в размер на сумата 400 лева, както и ДТ
в размер на 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
присъдената ДТ и разноски за експертиза, чрез ОС Габрово.
На л. 161 от делото е представен списък на разноските на ответната
страна. На л. 165 се намира възражението на ищцовата страна по отношение
на този списък на разноски. Вземайки предвид изложеното от страните и
изхода на делото, съобразно отхвърлената част от претенцията ищцовата
страна следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените
по делото разноски: за юристконсултско възнаграждение - сумата 350 лева,
определена съобразно чл.78 ал.8 ГПК и 192 лева от внесен депозит за
експертиза /съобразно отхвърлената част/- общо разноски в размер на
сумата 542 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД- София,
ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление София, бул. Г.М.
15
Димитров №1, да заплати на ИВ. Б. ХР. ЕГН:***- малолетен, действащ чрез
своят баща и законен представител Б. ИВ. ХР. ЕГН:***, от гр. П., ул. И.П.
№***, сумата 35 000 лева, на осн. чл.432 ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от
25.06.2021г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 100 000
лева, както и претенцията за заплащане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение за периода от 13.10.2020г. до 25.06.2021г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД- София,
ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление София, бул. Г.М.
Димитров №1, да заплати на ИВ. Б. ХР. ЕГН:***- малолетен, действащ чрез
своят баща и законен представител Б. ИВ. ХР. ЕГН:***, от гр. П., ул. И.П.
№**, сумата 184,30 лева, на осн. чл.432 ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 25.06.2021г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за заплащане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение за периода от 13.10.2020г. до 25.06.2021г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД- София,
ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление София, бул. Г.М.
Димитров №1, да заплати на адв. П.К. от АК- София, сумата 1241 лева,
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38 ал.1 т.2 ЗА вр. с чл. 7 ал.2 т.4 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно уважената
част от претенцията.
ОСЪЖДА ИВ. Б. ХР. ЕГН:***- малолетен, действащ чрез своят баща
и законен представител Б. ИВ. ХР. ЕГН:***, от гр. П., ул. И.П.№***, да
заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД- София, ЕИК200299615, със
седалище и адрес на управление София, бул. Г.М. Димитров №1, разноски в
размер на сумата 542 лева, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД- София,
ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление София, бул. Г.М.
Димитров №1, да заплати по сметка на ГОС сумата 1807,37 лева
представляваща дължима за производството по делото държавна такса и
изплатени разноски от бюджета на съда, както и ДТ в размер на 5 лева, в
16
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВТАС, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
17