Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
гр. Велико Търново, 10.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски районен съд, четиринадесети състав, в
публично заседание на 17.06.2020 год. в състав:
Председател:
Емил Бобев
при участието на секретаря М. Ранкова, като разгледа
докладваното от съдия Бобев НАХД № 206
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.Д.К. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № ********** от
15.01.2020 год. издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - В.
Търново, с което за извършено от К. административно нарушение по чл. 12б, ал.
1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските
територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 год.
за сечите в горите, на основание: чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона загорите и чл.
53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257 , ал. 1, т. 1 от Закона за
горите. В жалбата се излагат доводи, че при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което същото се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Сочи се, че К. не е извършил
описаното административно нарушение, поради което се моли пълната отмяна на
процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично. В предишно съдебно заседание прави доказателствени искания за
събиране на писмени доказателства, които съдът уважи. Освен това е направено и
искане за допускане до разпит в качеството на свидетели на две лица, което
искане съдът също уважи и разпита свидетелите С.М.С. и Е.Й.Б.. По същество К.
счита, че не е извършил описаното в НП нарушение и същото не е доказано, като
излага кратки доводи в тази насока, поради което моли за пълната отмяна на НП.
Въззиваемата страна – РДГ В. Търново, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт Ц.С., редовно упълномощена. Същата
счита, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло. Излага доводи в тази насока.
По делото в качеството на свидетели бяха разпитани
актосъставителят и свидетелите по акта. Същите потвърждават описаната в АУАН
фактическа обстановка, като съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй
като същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по
делото.
В качеството на свидетели бяха разпитани и С.М.С. и Е.Й.Б..
Свидетелят С. заявява пред съда, че работи като шофьор на товарен автомобил, с
който извозва дърва, като през миналата 2019 год. е работил на процесния обект
два-три дни. Сочи, че в обекта е имало образувани пътища, като според него тези
пътища са правени от нарушители. Св. Б. е изготвила технологичния план за
процесния обект и е издала разрешителното за сеч в обекта. Твърди пред съда, че
отразеното в технологичния план към момента на изготвянето му е вярно, като К.
е бил запознат с този технологичен план и го е подписал след издаването му.
Твърди, че към момента на изготвяне на технологичния план в обекта не е имало
технологични планови извозни пътища и такива не са съществували, нито са били проектирани.
Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
На 14.06.2019 г., екип от служители при РДГ - В.
Търново в състав инспектор Б.П.Г. и инспектор Б.С.П. са извършили проверка на
имот с № 147036, попадащ в отдел 391, подотдел „б“, землище Раданово - частна
горска територия, за който има издадено позволително за сеч №
0502833/07.06.2019 година. При проверката същите установили, че в обекта са
направени два пътя за извоз на дървесина, които не са отразени в технологичния
план както следва: единият по границата на имота посока север-юг с дължина
Въз основа на съставения констативен протокол, на
01.08.2019 год. св. Н.И.М. - горски инспектор в РДГ - В. Търново, в
присъствието на свидетеля Б.П.Г., както и в присъствието на Н.К., съставил
срещу последния АУАН № 005962 от 01.08.2019 год., затова, че К. не следи за
спазване на одобрения технологичен план на имот с № 147036, попадащ в отдел
391, подотдел „б“, землище Раданово - частна горска територия, за който има
издадено позволително за сеч № 0502833/07.06.2019 год., като в имота са
направени два броя извозни пътища, както следва: единият по границата на имота
посока север-юг с дължина
АУАН е бил връчен по съответния ред на К., който го е
подписал доброволно. В графата за възражения саморъчно изписал: "Ще дам
допълнителни обяснения".
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия
орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на К..
Въз основа на така съставения АУАН, на 15.01.2020 год.
Директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, оправомощен със
Заповед РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, издала
процесното НП № **********, с което за извършено от Н.К. административно
нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола
и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите, на основание: чл. 275, ал. 1, т. 2
от Закона загорите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 300 (триста) лева на основание
чл. 257 , ал. 1, т. 1 от Закона за горите. НП е било връчено на Н.К. по пощата
на 21.01.2020 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
След анализ на материалите по делото и събраните
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът счита, че при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както в АУАН, така и в НП, се съдържа пълно фактическо описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, по който начин в пълнота е
гарантирано правото на защита на наказаното лице.
При извършената служебна проверка съдът удстанови, че
АУАН и НП са издадени от компетентни лица по смисъла на чл. 274 и чл. 275 от
Закона за горите. Актосъставителят е лице от кръга на посочените в чл. 274, ал.
1 т. 1 от ЗГ, а спрямо издалия процесното НП по делото са приложени доказателства
за неговата компетентност.
Съдът не открива нарушение по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението,
което е вменено във вина на жалбоподателя е установено от контролните органи
при извършена от тях проверка на 14.06.2019 год., а АУАН е съставен на 01.08.2019
год., от което следва, че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. НП е
издадено на 15.01.2020 год., с което е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съдът не се съгласява с твърдението на жалбоподателя,
че не е установена датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в
издаденото НП времето на извършване на нарушението е периода от 10.06.2019 год.
до 14.06.2019 год., тоест от началната дата на извършване на сечта, посочена в
позволителното за сеч, до датата на проверката от контролните органи. В случая
се касае за нарушение, което се изразява в продължаващо във времето бездействие
на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, имащо задължение да следи за спазването на
одобрения технологичен план. На следващо място, нарушението е описано ясно,
точно и разбираемо, с посочване на обстоятелствата, при които е извършено и
установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон. АНО е описал с
нужната конкретика всичко онова, което обуславя съставомерността на деянието.
Несъмнено е, че жалбоподателят е наказан за това, че в
качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за
сеч, не е следил за спазване на одобрения технологичен план за добив на
дървесина и е допуснал да бъдат направени два извозни пътя, неотразени в
технологичния план. Отговорността е ангажирана по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
съгласно който: "Наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях". В случая за нарушени са
посочени разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за
контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите. Нормата на чл. 12б, ал. 1, т. 7
от Наредба № 1/30.01.2012 год. гласи: "Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина". Съгласно правилото на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 год., в технологичния план се определят схемата на съществуващите
и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.
Съдът намира, че по делото се установи виновно бездействие
на жалбоподателя К., който е следвало да следи за стриктното спазване
параметрите на сечта, разписани в процесния технологичен план, включително и за
това да не бъдат създавани различни от съществуващите извозни пътища. Именно по
отношение на това лично негово контролно задължение е налице доказано виновно
бездействие, доколкото самото изграждане на два извозни пътя говори за
недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план. Само и
единствено жалобподателят в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е бил
длъжен да следи за спазване на одобрените правила за извършване на сечта.
Несъмнено това му задължение не е било осъществено, след като са създадени два
извозни пътя. Ирелевантно е кога и кой е направил двата пътя и тези въпроси
стоят извън предмета на доказване по делото. Несъмнено е обаче, че двата пътя
не са съществували до датата на започване на сечта, а и самият жалбоподател в
качеството си на лесовъд не е документирал подобно обстоятелство. От
показанията на св. Е.Б. се установява, че към момента на изготвяне на
технолочния план в обекта не са съществували технологични извозни пътища, на
картата е нямало отразени нито съществуващи, нито проектирани извозни пътища.
Поради това в изготвения от нея технолочен план не са отразени такива. Същата
твърди, че К. е бил започнат с изготвения технологичен план, като се е подписал
на същия.
К. се опита да въведе твърдението, че в същия имот са
се движили нарушители, като по този начин са се образували описаните в АУАН и
НП пътища. Съдът намира тези твърдения за неоснователни и недоказани. По искане
на жалбоподателя от РУ - Полски Тръмбеш бе изискана справка дали в посочения
район са били установени нарушители извършващи незаконна сеч и извозване на
дърва. От изпратеното от РУ и приложено по делото писмо с рег. №
319000-1043/17.03.2020 год. на Началника на РУ - П. Тръмбеш, се установява, че през
2019 год. е установено само едно нарушение на 18.07.2019 год., когато е бил
установен един нарушител, извозващ един пространствен кубичен метър дърва с без
горска марка в конска каруца, като на същия е бил съставен АУАН. От РУ не могат
да предоставят информация кога и от кого за направени пътища в имота. При така
установените факти и доказателства твърденията на К. се явяват неоснователни и
недоказани. Не е възможно една конска каруца да образува извозен път в обекта. Освен
това Закона за горите и Наредбата за контрол и опазване на горските територии
не разграничава отговорността на лицето, на което е издадено позволителното за
сеч на такава, която той ще носи, ако нарушението е извършено от служителите на
фирмата ангажирана със сечта, и на такава, която няма да носи, ако нарушението
е извършено от трети лица. Именно поради тази идея на закона на лесовъда на
когото е издадено позволителното за сеч са дадени множество контролни
пълномощия, а не само задължения при установяване на нарушения да действа като
контролен орган. В периода от издаване на позволителното за сеч до момента на
установяване на нарушението не е подаван сигнал от К. за установено от него
нарушение, нито е съставен констативен протокол или акт за извършено нарушение
в имота. Следователно отговорността за спазване на всички правила за добива на
дървесина, който съгласно Закона за горите включва сеч и извоз до временен
склад се пада на лицето, на което е издадено позволителното, в случая
жалбоподателя.
Както вече бе посочено, изцяло ирелевантно за
породената спрямо Н.К. административнонаказателна отговорност е кой и кога е
формирал тези пътища, които въпроси отстоят извън предмета на доказване по
делото. Единственото относимо обстоятелство е липсата на каквито и да е данни
процесните извозни пътища да са съществували при започване на сечта, доколкото
жалбоподателят не е документирал подобен факт. Няма данни по делото за същия
имот в предходните години да е издавано и друго позволително за сеч, поради
което описаните в АУАН и НП пътища са били създаден именно в периода от
началото на сечта – 10.06.2019 год., до момента на проверката – 14.02.2019 година.
Естествено няма как да бъде фиксиран точният ден на това действие, но
категорично периодът на нарушение е ясно определяем, като от датата на
откриването му са започнали да текат и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за изготвяне
на АУАН и Наказателно постановление, които категорично са спазени в случая. И в
двата документа деянието е описано достатъчно ясно и точно както текстово, така
и цифрово, в сихрон с разпоредбите съответно на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
като по този начин жалбоподателя категорично е бил наясно какво виновно
поведение и в противовес на кой законов текст му се вменява. В частност е нужно
да се посочи още и че конкретната форма на виновно поведение на Н.К., а именно
пряк умисъл, е изводима от словесната формулировка на деянието и изричното му
непосочване не може да е какъвто и да е процесуален порок. Спазено е и правото
му на защита по отношение възможността на жалбоподателя да присъства при съставянето
на акта, както и при извършената проверка от контролните органи, което се
установява от доказателствата по делото. От доказателствата по делото се
установява, че К. е бил запознат със съдържанието на този констативен протокол,
за което лично се е подписал. Поради горните съображения не са налице каквито и
да е основания за отпадане породената спрямо жалбоподателя административнонаказателна
отговорност и същия следва да носи такава за доказаното извършено от него
нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и
опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 год. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и
горите, като на последно място наложеното му наказание е в минимален размер,
като всичко това обуславя цялостното потвърждаване на атакуваното Наказателно
постановление.
Така настоящия съдебен състав при извършена служебна
проверка на издадените АУАН и НП не намери допуснати процесуални или други
нарушения, което да водят до порочност на същите и отмяна на атакуваното НП.
От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57
от
Правилна е преценката на наказващия орган, че
процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Касае се за нарушение на формално извършване, при което за
осъществяването му по дефиниция не е необходимо настъпването на определени
противоправни последици. За да обяви неизпълнението на визираното задължение за
административно нарушение, законодателят е осъзнал необходимостта да се защитят
обществените отношения в тази сфера. При това положение за да е налице
маловажен случай, е необходимо да се установят други особени смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да
определят конкретното деяние като отличаващо се с маловажност. Такива в случая
не се установяват от съда.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 15.01.2020
год. издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - В. Търново, с
което за извършено от Н.Д.К. с ЕГН **********,***, административно
нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола
и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от
Закона загорите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал. 1,
т. 1 от Закона за горите – като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / Емил Бобев /