РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч 12.03.2020
година
в ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен съд ……
гражд. състав…… публично заседание
на…пети март две хиляди и двадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ
ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на
прокурора…………………………………………като разгледа докладвано от…….съдия Данкова гр.д. 160…….
по описа
за 2020
година, и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно
основание чл. 17 от ЗЗДН
Подадена е въззивна жалба
№808/10.02.2020 г. от С.А.М. ,с която атакува съдебно решение №16/04.02.2020
година по гр.д. №487/2019 г. на ЛРС като неправилно. Посочва се,че многобройни
са случаите когато е оказано домашно насилие от нейния съпруг.Заявява,че през
юни 2019 година отново имали семеен скандал ,той бил пиян и тя се спасила чрез
бягство от саморазправа. Заявява се,че на 27-ми Юли 2019 година М. *** започнал
да я псува, вика,обижда и хвърля камъни по прозорците на дом,които строшил.
Заявява, че единия от камъните ударил по хълбока едно от внучетата и извикала
полиция.Твърди се, че полицаите я заварили на улицата, където дъщерите и я
пазели от М..Позовава се на свидетелските показания на П. Й. и възприетите от
него обстоятелства. Изтъква се, че е изготвен предупредителен протокол на 27
Юли 2019 година и въззиваемият е бил предупреден да прекрати саморазправата с
нея. Посочва,че въпреки това психическия тормоз продължил и дори по време на
съдебното производство М. многократно нарушавало заповедта за незабавна
закрила. Счита, че от събраните доказателства е видно, че е упражняван върху
нея продължителен и многократен физически побой, отправени са публични заплахи
за живота и здравето, увреждано е имуществото и. Смята, че презумпцията на
Закона за закрила от домашно насилие е превенция на насилието и е достатъчно
позоваването на декларацията по чл. 9, алинея 3 от ЗЗДН като самостоятелно
основание за издаване на заповедта за защита. Изтъква, че на 06 февруари 2020
година М. отново дошъл в жилището и я заплашвал,а след като тя заключила
вратата успял да изнесе пет стола. Посочва, че на 07 февруари 2020 година към
14 часа М. отново посетил жилището и,след като снаха и Д.се заключила в едната
стая,потрошил всички уреди в дома- пералня, плазмен телевизор, изрязал тръбите
в банята и се заканил че ще се върнем да спре тока. Моли да бъдат призовани на
съд, да бъде уважено искането за отмяна на съдебното решение и да бъде издадена заповед за незабавна защита.
Подаден
е отговор №919 от 17-ти февруари 2020 година от К.Б.М. чрез адвокат Р.М., в
който посочва, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и
моли да бъде потвърдено. Изтъква, че районният съд е обсъдил изцяло всички
относими доказателства по делото и правилно е тълкувал настъпилите обстоятелства.
Заключението на ЛРС са относно отношението между съпрузите и настъпилия разрив
в семейството, въззиваемия счита за правилен. Според въззиваемия правилно
районният съд е счел, че той е трудово ангажиран, отглежда собствени животни,
обработва земеделска земя, работи и в животновъдна ферма и всички тези
обстоятелства изключват възможността да злоупотребява с алкохол. Изтъква, че е
налице пълно объркване в твърденията на въззивницата относно обстоятелствата на
27-ми Юли 2019 година, като тя обърква това нападение с нападение с резачка
предходен ден. Счита, че се навеждат с въззивната жалба неустановени по време и
място твърдения за психически тормоз, закани и заплахи за многократен физически
побой и това е опит да бъде подведен съда, че единствено М. е извършител на
действията, а не жертва на молителката. Заявява се, че по въззивната жалба се
представят неистински твърдения за новонастъпили факти. Посочва, че М. не е
осъществил нито едно от посочените действия на шести и седми февруари 2020 година
и е неоснователно позоваването на тях от въззивницата. Моли атакуваното съдебно
решение от четвърти февруари 2020 година на ЛРС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивницата, редовно
призована, се явява лично и с проц.представител адв. Л.. Поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена, като в съдебно заседания доразвива
становището си по фактическите обстоятелства и правни изводи.
Въззиваемият, редовно призован се явява лично и с проц.представител адв. Р.М..
Заявява, че атакуваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
От представените доказателства по гр. д. 487/2019
г. на Луковитски районен съд, от св. показания на Н. К., К. Г., от становището
на страните и техните процесуални представители, ,преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Постановено е съдебно решение №16/04.02.2020
година по гр.д. №487/2019 г.,с което е отхвърлена като неоснователна и
недоказана молбата за издаване на заповед
за защита в полза на молителката С.А.М. срещу К.Б.М.. Цитираният съдебен
акт на основание чл. 19 ЗЗДН е прекратено действието на издадената заповед за
незабавна защита от 06.08.2019 г. по гр.д.№487/2019 г. на РС Луковит и е
осъдена М. да заплати съдебни разноски в размер на 400 лева.
Атакуваният съдебен акт от 04.02.2020 г. на Луковитски
районен съд е валиден и допустим, но при анализ на доказателствата, представени
по делото, съдът счита, че е неправилен и следва да бъде отменен, а искането да
бъде уважено.
По отношение на
настоящето производство съдът приема, че процедурата е установена в чл.
17 от ЗЗДН и съдебния акт променя правния статут на жалбоподателя.Касае до възложена на съдилищата спорна
съдебна администрация,която се развива в две инстанции, и поради това нейната
уредба фигурира в специалния закон - Закон за защита срещу домашното насилие.
Целта е бързина на защитата на страните, улеснен достъп до съдебното
производство и произнасяне на настоящата втора инстанция с окончателно решение
по същество на искането. В правомощията на настоящата инстанция е включена и
хипотезата за изменение на заповедта за
защита, което също е аргумент за вида на производството като спорна
съдебна администрация. Като се държи сметка за целите и вида на съдебната процедура по чл. 17 от ЗЗДН съдът
намира,че следва да се обсъждат представените доказателства в този аспект.
Съдът съобразява,че компетентността на съда включва определяне на вида мерки за
защита от домашно насилие след констатация, че такова е упражнено и преценка на
обстоятелствата по делото.
Съдът приема като достоверни св. показания на
изслушаните св. Пл.Й., Н. Н., Д.Д., Ц. Б., Н. К., К. Г., тъй като са очевидци,
възпроизвеждат точно обстоятелствата,техните показания са непротиворечиви и се
подкрепят от писмените доказателства. Съдът обсъжда св.показания на Н. Б.и М. Б.,
само в частта, в която съвпадат с останалите гласни и писмени доказателства,
тъй като в останалата - те са изолирани от доказателствени материал.
Съдът приема,че С.А.М. и К.Б.М. са съпрузи и биологични родители на шест деца-удостоверение
за сключен граждански брак от 05.08.2019 г.,удостоверение за семейно положение
№02-3559-1/05.08.2019 г. Към 27.07.2019 г. страните живеели съвместно в жилище
на адрес гр.Луковит, ул. „Лозарска”№22/което не оспорват,че е собственост на К.М./
и между тях имало скандали и физическа саморазправа през времето на брачното им
съжителство /св. показания на Ц.Б., писмени обяснения на Кр.М.,обяснения на КР.М.
в съдебно заседание на 03.10.2019 г.
пред ЛРС/. От две години Кр.М. поддържал трайна извънбрачна връзка и
отношенията между страните още повече се влошили. Кр.М. заживял на първия етаж
, а С.М. на втория етаж на двуетажната къща. На 27.07.2019 г. Кр.М. употребил
алкохол,прибрал се в семейното жилище и възникнал скандал със С.М. по повод
поставена от нея тръба на верандата, която той махнал /св. показания на Д.Д./.
След като започнали да си разменят обиди и псувни, Кр.М. взел резачка за дърва,
отрязъл розата на С.М. и се заканил да се саморазправи със С.М., държейки
резачката, като се качил по стълбите след нея/св. показания на Кр.Г./. Скандала
между тях продължил с хвърляне на камъни, при което С.М. уцелила Кр.М. в
главата, а последният счупил прозорците на втория етаж, където тя живеела./св.показания
на св. Пл.Й./. С.М. отразяла асмите в двора с брадва/св.показания на Д.Д., М.Б.
при очна ставка на 04.01.2020 г./. На 27.07.19 ч. в 9.37 часа бил подаден
сигнал на тел. 112 от С.М. и жилището
било посетено от полицейски служители- св. Пл.Недков и Н.Йончев /докладна
записка №13681/29.07.2019 г. и св. показания на Пл.Н. и Н.Й./.Бил съставен
протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР на 27.07.2019 с ., с който Кр.М.
бил предупреден да не се саморазправя с жена си С.А.М.. На 07.02.2020 г. Кр.М.
посетил жилището на С.М., отрязал водопроводните тръби, счупил вещи на С.М.-
св. Н.К..
Ловешки окръжен съд
преценява, че действията на К. М. на
27.07.2019 г. съставляват домашно насилие-емоционално и психическо- спрямо С.М..
Кр.М. е съпруг на С.М. и попада сред кръга на лицата по чл.3,т.1 от ЗЗДН. Съдът
съобразява, че при продължителното семейно съжителство на страните, съпругът
Кр.М. е осъществявал физическа саморазправа с Кр.М. многократно предвид
гласните доказателства. Следователно предприетите от него действия на
27.07.2019 г. са възбудили основателен страх у С.М., обосновали са напускане на
жилището след скандала/св. показания на Д.Д./. Действително поведението на С.М.
в конфликта също е укоримо и агресивно,
но то не може да изключи приложението на мерките за защита от домашно насилие
спрямо нея. От събраните гласни доказателства категорично се установява, че К.М.
е бил употребил алкохол, осъществил агресия спрямо съпругата си чрез счупване
на прозорците на къщата, отрязване на розата и в двора, както и отправил закани
за физическа саморазправа, държейки резачка за дърва. Всички тези действия на
Кр.М. на 27.07.2019 г., предвид сложилите се в годините конфликтни отношения и
физическа саморазправа на съпруга с молителката, не само излизат извън нормите
на нормално поведение на страните при спор, но и са обосновали основателен страх,силно
негативни и отрицателни реакции у С.М.. Съдът
преценява предвид действията на 07.02.2020 г., че Кр.М. няма респект от взетите
мерки за защита от домашно насилие по заповед за незабавна защита №3/06.08.2019
г. Настоящата инстанция счита ,че следва
да бъдат взети мерките за защита от домашно насилие не само,за да охранят
личността на пострадалата С.М., но и да осъществят превантивна функция спрямо
бъдещи агресивни прояви между страните. Предвид на тези данни съдът намира, че
следва да бъдат приложени мерките за защита от домашно насилие по чл.
5,ал.1,т.1,т.2 и 3 от ЗЗДН. Съдът приема, че мерките въздържане от домашно насилие, отстраняване от съвместно
обитаваното жилище в гр.Луковит ,ул.”Лозарска”№22/ предвид вида на извършваните
действия/ и забрана К.Б.М. да се доближава до С.А.М. на разстояние
При действие на чл. 5,ал.4 от ЗЗДН следва да бъде наложена
кумулативно установената санкция глоба в размер на 200 лева на К.Б.М..Искането
на жалбоподателката за налагане на глоба в размер на 500 лева не е обосновано,
тъй като не са представени доказателства за високи материални доходи на Кр.М..
Ловешки окръжен съд
намира,че атакуваното съдебно решение №16/04.02.2020
година по гр.д. №487/2019 г. на ЛРС е неправилно и необосновано и
следва да бъде отменено, като искането
за прилагане на мерките по чл. 5,ал.1 ,т.1,т.2 и т.3 от ЗДНН бъде уважено.
При такъв изход от
настоящето производство С.М. не е
претендирала съдебно-деловодни разноски по делото и не следва да и бъдат
присъждани.Кр.М. следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета по сметка на ЛОС държавна
такса в размер на сумата 25 лева за първоинстанционното и 12.50 лева за второинстанционното производство на
основание чл. 11,ал.1 и ал.2 от ЗЗДН и т.22 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Воден от горните
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно и
незаконосъобразно съдебно решение №16/04.02.2020 година по гр.д.
№487/2019 г. на Луковитски районен съд и вместо него постанови:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 5,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН мерки за
защита от домашно насилие, извършено на 27.07.2019 г. в гр.*****, от К.Б.М., ЕГН ********** *** спрямо С.А.М., ЕГН ********** ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА К.Б.М., ЕГН **********,*** да
се въздържа от домашно насилие над лицето С.А.М., ЕГН ********** ***.
ОТСТРАНЯВА К.Б.М., ЕГН
********** *** от семейното жилище, находящо се в гр. ******
за срок от осемнадесет месеца от връчване на
заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на К.Б.М.,
ЕГН **********,*** да
се приближава до С.А.М., ЕГН ********** *** на разстояние
ПРЕДУПРЕЖДАВА К.Б.М.,
ЕГН **********,*** , че при неизпълнение на заповедта на
съда ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирано нарушението и уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА К.Б.М., ЕГН **********,*** с
горните данни, на основание чл. 5,ал.4 от ЗЗДН да заплати глоба в размер на сумата 200 лева /двеста лева/ по
сметка на Ловешки окръжен съд .
ОСЪЖДА К.Б.М., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на бюджета по сметка на Ловешки окръжен съд държавна такса за
двете инстанции в размер на сумата 37.50 лева на основание чл. 11,ал.2 от ЗЗДН
и т.16 от ТДТССГПК
Да се издаде срещу К.Б.М., ЕГН ********** *** заповед
за защита от домашно насилие по реда на чл. 15,ал.2 от ЗЗДН,в която да се
впишат последиците от неизпълнението и по чл. 21,ал.3 от ЗЗДН.
Препис от решението и
заповедта да се изпратя на РУ”Полиция”-Луковит за изпълнение.
Решението е окончателно на
основание чл. 17,ал.6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.