Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Д., 05.11.2010г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд гражданско
отделение
На тридесети септември година
2005.
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар Н.Б.
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
гражданско дело номер 298 по
описа за 2010 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на А.С.И. *** е предявила искова молба срещу С.К.С., Р.Г.С., К.С. М.
и С.С. ***, с която са предявени искове във връзка със сключения на
10.09.2009г. между страните договор за доброволна делба на поземлен имот с
идентификатор *****.***.***, находящ се в гр.Д., кв.”Р.”, ул.”М.В.” №*, с площ
2461кв.м. След образуване на производството ответникът К.С. М. е заместен на
осн.чл.227 от ГПК от ответниците С.К.С. и С.С.М., и от Д.К.С. ***.
Ищцата излага, че страните по делото били съсобственици на дворното място,
съставляващо поземления имот, предмет на договора за доброволна делба, в което
дворно място ответникът С.К.С. имал къща. Около месец преди сключването на
договора за доброволна делба ответникът споделил на ищцата, че има нужда от
парични средства и му се налага да продаде къщата, но нотариусът му казал, че
има проблеми със съсобствения имот. За отстраняване на проблемите ответникът
помолил ищцата да му даде документите си за собственост, което тя сторила, като
знаела и, че притежаваната по документи от съсобствениците площ наистина
надхвърля действителната площ на съсобственото дворно място. При това ищцата
подчертала на ответника, че държи единствено на това да запази притежаваните от
нея 1080кв.м. от съсобственото дворно място, което ответникът й обещал. Разчитайки на обещанието на ответника на
10.09.2009г. в кантората на нотариуса ищцата подписала поднесените й документи,
без да разбере какво точно подписва. По-късно разбрала, че е подписала договор
за доброволна делба на съсобствения имот, при който е получила дял по-малък от
притежаваните от нея 1080кв.м. в съсобствеността, на които тя държала и чието
запазване й било обещано от ответника, и, без за така получения по-малък дял да
е получила парично уравнение.
С оглед тези обстоятелства ищцата иска
- на осн.чл.27 във вр. с чл.29 от ЗЗД договорът за доброволна делба да бъде
унищожен, тъй като бил подписан от нея в резултат на заблуждението, в което тя
била въведена посредством обещанието на ответника, че няма да се накърнят
притежаваните от 1080кв.м. в
съсобствеността;
- на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД договорът за доброволна делба да бъде обявен за
нищожен поради противоречието му с чл.69 ал.2 от ЗН, изразяващо се това,
че не е уговорено парично уравнение на
получения от ищцата дял, по-малък от дела й в съсобствения имот.
Исковете са предявени в условията на евентуалност. Претендират се и
разноските по делото.
Ответниците С.К.С., Р.Г.С. и С.С.М. оспорват исковете. Поддържат, че ищцата
е била запозната с текста на договора за доброволна делба, който бил прочетен
от нотариуса, и била наясно с неговите правни последици – т.е. не било вярно,
че ищцата била въведена в заблуда от когото и да било. Така също ищцата се
съгласила с договора, съобразно който страните нямат претенции по отношение на
дяловете и липсата на уговорки за парични уравнения. Освен това титулът за
собственост на ищцата не давал яснота за точния обем права, които тя
притежавала от съсобствения имот; последният бил с площ по-малка от посоченото
в договора, с който ищцата била надарена, в резултат на което тя притежавала
по-малко идеални части от съсобствения имот отколкото твърди в исковата молба.
С оглед заявените с исковата молба пороци на атакувания договор за
доброволна делба на първо място следва да се разгледа искът за обявяването му
за нищожен. За разрешаването на спора по този иск, основан на становище, че
противно на изискванията на закона за ищцата договорът за делба е безвъзмезден,
тъй като полученото от нея е по-малко от участието й в съсобствеността,
необходимо е да се установи какви са били правата на страните в съсобствения
имот, предмет на извършената от тях делба. В тази връзка по делото са изготвени
две технически експертизи, между които няма противоречия, но съдът обосновава
изводите си преимуществено на заключението на второто вещо лице, което е по
детайлно и дава по-задълбочен отговор за релевантните за спора обстоятелства.
Установява се, че първите кадастрален и регулационен план на с.Р. /сега кв.Р./
са от 1955г. В кадастралния план е заснет имот пл.№* с изчислена графично от
вещото лице площ от 3 580кв.м., за
който по дворищно-регулационния план са били отредени парц.*, * и * в кв.*. С
нотариален акт №* т.Іе д.№205/69г., съставен на 05.03.1969г., лицето С. М. Д.
бил признат за собственик на основание давностно владение на дворно място от
3 463кв.м., съставляващо парц.* и парц.*, двата с пл.№*, в кв.43. Като се
има предвид, че при действието на дворищно-регулационен план самостоятелна
имуществена единица, годен обект на право на собственост и придобиване, е
дворищно-регулационният парцел, както и това, че давностното владение не
произвежда действие автоматично, а само при позоваване, то следва, че С.М.Д.е
бил собственик на парц.* и парц.* в кв.43, а не на имот пл.№* по кадастрална
основа и не и на парц.*, за който не се е позовал да го е придобил на
посоченото основание. С нотариален акт №* т.І д.№370/69г. от 0***. С.М.Д.продал
на К. С. М. дворно място от 800кв.м., съставляващо парц.* в кв.*; имат се
предвид 800кв.м. в идеални части от парц.*, който следствие на продажбата е
станал съсобствен.
През 1973г. е одобрен кадастрален план, заснел бившия имот пл.№* като два
имота – пл.№* и пл.№*. Имотът пл.№* съответства на частта от бившия пл.№328,
урегулирана в парц.* и парц.*; имот пл.№* с площ 2 460кв.м. е бил
съсобствен на С. Д. с 1660 кв.м. в идеални части и К. М. с 800 кв.м. в идеални
части.
Въз основа на този кадастрален план също през 1973г. е одобрен регулационен
план, чиито отреждания и предвиждания не са приложени и при действието на който
не са се осъществили събития, отразяващи се на правата на съсобствениците.
По същия кадастрален план през 1980г. е одобрен регулационен, който не
отрежда парцел за имот пл.№*. Площта на имота е включена в парц.ІV и парц.ІІІ,
двата за „групов строеж”, а част е отредена за улици. При действието на този
план от имота са отчуждени 69кв.м. за улица /осъществено е мероприятието/; за
останалите предвидени мероприятия не са извършени отчуждавания. Следствие
осъщественото отчуждаване на 69кв.м. имотът е останал с площ 2 391кв.м.,
като отчуждаването е намалило съразмерно правата и на двамата съсобственици.
Така К. М. е останал със 778кв.м. в ид.части, а С.Д.с 1613 в ид.части.
В следващия регулационен план от 1989г. за съсобствения имот пл.№* бил
отреден парц.* кв.57, а част била включена в парц.* – за „групово жилищно
строителство” /ГЖС/ в кв.57. Частта в
парцела за групово строителство е 1080кв.м. /стр.5 от заключението/, съответно
парц.* е с площ 1 311кв.м. К. М. и С.Д.притежавали в съсобственост парц.*,
и площта от пл.№*, включена в парцела за посоченото мероприятие /не е била
отчуждена за осъществяването му/, съразмерно на правата си в съсобствения имот,
урегулиран по посочения начин, а именно: от парц.* К. М. притежавал 426.58кв.м.
в ид.части, а С.Д.– 884.42кв.м. в ид.части; съответно площта 1080кв.м. в парц.*
е принадлежала с 351.42кв.м. в ид.части на К. М. и с 728.58кв.м. в ид.части на С.Д..
При действието на този регулационен план са сключени няколко договора.
С нотариален акт №* т.ІІІ д.№779/92г. на ДРС С.М.Д.и съпругата му дарили на
А.С.И. ***, незастроено, в ид.части, пл.№* в кв.*, част от парц.*. Даденото в
договора описание на дареното по площ, като незастроено и съставляващо част от
пл.№* в парц.* /парц.* в кв.* е застроен, а и не е посочен/, означава, че
предмет на дарението е частта от 1080кв.м. от пл.№* в парц.* /а не притежаваните
от дарителите ид.части съразмерно и в двата парц.* и парц.*/. Но частта от
1080кв.м. от пл.№* в парц.* не е била изцяло притежание на дарителите, а само
728.58кв.м. в ид.части, както се установи по-горе. Следователно дарението е произвело действие
до този размер и въз основа на него А.С.И. ***. в ид.части от 1080кв.м. от пл.№*
в парц.*.
С нотариален акт №* т.ХХVІІІ д.№8650/97г. на нотариус с район на действие
ДРС С.Д.и съпругата му дарили на А.С.И. и К.С. М. по 1/2 ид.част от дворно
място с площ 1514кв.м. в ид.части от парц.* и парц.*, с пл.№* в кв.*. С оглед
изложеното по-горе, с предходното дарение от 1992г. правата на дарителите в
парц.* в кв.* са били изчерпани и те са притежавали само 884.42 кв.м. в
ид.части от парц.* в кв.*. В този размер дарението от 1997г. е произвело
действие и надарените са придобили по 1/2 от 884.42кв.м. в ид.части от парц.ІІІ-425.
Така А.С.И. ***. в ид.части от пл.№* в парц.*, и 884.42 кв.м. в ид.части от
парц.*; К. М. притежавал 351.42кв.м.в ид.части от пл.№* в парц.* и 868.79кв.м.
в ид.части от парц.*.
С договор, сключен с нотариален акт №* т.ІV рег.№4161 д.№511/99г. на
нотариус с рег.№* и район на действие ДРС, К. М. продал на съпрузите С.К.С. и Р.Г.С.
*** ид.части от имот пл.№*, парц.* и парц.* в кв.*. Придобитите в режим на
имуществена общност от двамата купувачи 757кв.м. са разпределени съразмерно в
идеални части в правото на собственост върху парц.* и върху частта от пл.№* в парц.*.
Така като краен резултат съсобствениците са притежавали 2 391кв.м.
имот пл.№*, урегулирани в парц.* и включени в парц.ХХVІ-ГЖС /съразмерно в двата
парцела, съобразно описаното по-горе/, както следва: А.С.И. *** ид.части, К. С.
*** ид.части и С. *** ид.части.
В одобрената през 2005г. кадастрална карта на гр.Д. съсобственият имот е
заснет като поземлен имот с идентификатор *****.***.*** и с площ
2 461кв.м. Отнесено към тази площ, участието на съсобствениците е: А.С.И. ***
ид.части, С. ***. в ид.части и К. М. 476.77 кв.м. в ид.части.
На 10.09.2009г. бил сключен договор, вписан под №*т.ХХІІ
вх.рег.№10252/10.09.2009г. на СВп, за доброволна делба на поземлен имот с
идентификатор *****.***.***. Образувани били три нови поземлени имота, получени
в дял от съделителите, както следва: А.С.И. получила поземлен имот с
идентификатор *****.***.**** с площ 904кв.м., С.К.С. и Р.Г.С. получили поземлен
имот с идентификатор ** с площ 757кв.м.,
и К. С. М. и С.С.М. получили поземлен имот с идентификатор ** с площ 800кв.м. С
договора съделителите са заявили, че нямат претенции по отношение на дяловете.
Видно е, че А.С.И. е получила имот, който е по-малък от правата й в
съсобствеността преди прекратяването й. Съгласно чл.34 ал.2 от ЗС във вр. с чл.69
от ЗН при делба всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото
това е възможно, а неравенството на дяловете се изравнява с пари. Разпоредбата
е задължителна що се отнася до това, че всеки съсобственик трябва да получи дял
в натура или пари, като не допуска някой от съсобствениците да не получи нищо.
При съблюдаване на това условие, разпоредбата не изключва принципа за свобода
на договарянето, заложен в чл.9 от ЗЗД. Няма пречка съделителите да постигнат
съгласие за нещо различно, стига отклонението да не е съществено и да не отнема
възмездния характер на договора. Случаят е именно такъв. Противно на твърдяното
от ищцата, полученият от нея имот не е два пъти, а само с около 1/4 по-малък от
правата й в съсобствеността. Ищцата се е съгласила със своя и с тези на другите
съделители дялове; приела е несъответствието в дела си и отстъпила от уравнението
с пари до пълния му размер, и, тъй като неравенството не е значително не води
до безвъзмездност на договора. Същият е сключен при спазване изискването на
чл.69 ал.2 от ЗН всеки съсобственик да получи дела си от общото имущество и в
рамките на свободата за договарящите за определяне на точния обем и вид права,
които всеки от тях придобива. С оглед изложеното договорът за доброволна делба
не е нищожен на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД – поради противоречието му с чл.69 ал.2
от ЗН във вр. с чл.34 ал.2 от ЗС – и искът за обявяването му за такъв е
неоснователен. Същият следва да се отхвърли.
Също неоснователен е и искът за унищожаване на договора като сключен от
ищцата, като била измамена. Според поддържаното от нея измамата се състои в
това, че ответникът С.С. й бил обещал при делбата да получи имот от 1080кв.м.;
с обещанието си той я въвел в заблуда, тя му повярвала, че това наистина ще се
осъществи и това я мотивирало да сключи договора. Твърденията са напълно
недоказани. Самата тя сочи, че разговорът се е състоял само между нея и този
ответник, и преки доказателства за неговото съдържание липсват. Липсват и
такива, които по косвен път да установяват дадено й от ответника обещание в
съдържанието и смисъла, който ищцата поддържа. Обясненията на ответника и
отговорите му по чл.176 от ГПК не са уклончиви и неясни. Ответникът
недвусмислено отрича ищцата да е заявявала пред него и преди сключване на
договора каквито и да било желания относно имота, който ще получи при делбата,
както и той да й е обещавал каквото й да било.
Действително, че ответникът е възложил на техническото лице
изработването на проекта за разделянето на имота, и дори и е вярно, както сочи
ищцата, че той е задал техническите параметри за разделянето на имота, то
изобщо не означава, че по-рано той й е бил дал друго по същество обещание. По
делото няма данни, въз основа на които да се направи извод, че ответникът е
заблудил ищцата, че при делбата ще получи имот от 1080кв.м., и че тя е сключила
договора при такава невярна представа, създадена у нея от него. Следователно
договорът не е сключен при условията на чл.29 ал.1 от ЗЗД и не подлежи на
унищожаване по 27 от ЗЗД. Искът като неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед горното и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците имат право на
разноските по делото. На С.С. следва да се присъдят 600 лева, съставляващи
платеното от него адвокатско възнаграждение, а на С.М. – 100 лева, адвокатско
възнаграждение, и 175 лева, възнаграждение за вещо лице. За останалите
ответници липсват данни за сторени разноски.
Освен това с определение в съдебно заседание от 30.09.2010г. съдът е
задължил двете насрещни страни да довнесат за възнаграждение за вещото лице по
40 лева. Те не са го изпълнили и са останали задължени за разноски, поради
което на осн.чл.77 от ГПК следва да бъдат осъдени за внасянето на сумите по
съответната сметка на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.И. с ЕГН ********** *** срещу С.К.С. с ЕГН **********,
Р.Г.С. с ЕГН **********,***, С.С.М. с ЕГН ********** *** и Д.К.С. с ЕГН **********
*** /заместил на осн.чл.227 от ГПК заедно с първоначалните ответници С.К. С. и С.С.М.
ответника К.С. М. с ЕГН **********/ иск да бъде обявен за нищожен сключеният на
10.09.2009г., вписан под №* т.ХХІІ вх.рег.№10252/10.09.2009г. на СВп, договор
за доброволна делба на поземлен имот с идентификатор *****.***.*** – на
осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД поради нарушение на чл.69 ал.2 от ЗН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.И. с ЕГН ********** *** срещу С.К.С. с ЕГН **********,
Р.Г.С. с ЕГН **********,***, С.С.М. с ЕГН ********** *** и Д.К.С. с ЕГН **********
*** /заместил на осн.чл.227 от ГПК заедно с първоначалните ответници С.К.С. и С.С.М.
ответника К.С. М. с ЕГН **********/ иск да бъде унищожен сключеният на
10.09.2009г., вписан под №* т.ХХІІ вх.рег.№10252/10.09.2009г. на СВп, договор
за доброволна делба на поземлен имот с идентификатор *****.***.*** – на осн.чл.27
във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД поради сключването му от ищцата като е била
умишлено въведена в заблуждение от първия ответник.
ОСЪЖДА А.С.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на С.К.С. с ЕГН ********** ***,
сумата 600 лева, съставляваща платеното от него възнаграждение за адвокатска
защита.
ОСЪЖДА А.С.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на С.С.М. с ЕГН ********** ***,
сумите 100 лева и 175 лева, съставляващи платените от последната възнаграждения
за адвокат и за вещо лице.
ОСЪЖДА А.С.И. с ЕГН ********** ***, да заплати по специалната сметка на съда
сумата от 40 лева за възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН **********, Р.Г.С. с ЕГН **********,***, С.С.М. с ЕГН **********
***, да заплатят по специалната сметка на съда сумата от 40 лева за
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: