РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1059 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на Е.Г.П. с ЕГН **********
***, представлявана от адвокат М.К., по чл.5 от Закона за защита от домашното
насилие за налагането на мерки за защита от домашно насилие, упражнено от К.Д.П.,
родена на *** г., с ЕГН **********,*** и втори адрес за призоваване гр. Добрич,
ж.к*** – нейна свекърва; в молбата са изложени твърдения за домашно насилие на
24.05.2020 г. малко след 16.00 часа в ресторант „АВЕНЮ“ до околовръстния път на
гр. Добрич; тогава ответницата пристигнала и започнала да обикаля витрините на
заведението, което не работело с клиенти; вътре се намирали собствениците и
техни приятели, между които молителката; К.Д.П. нахлула без разрешение през
служебния вход и с личния си мобилен телефон започнала да снима присъстващите;
тези действия са били извършени без разрешението на собственика и управителя на
заведението, като били съпроводени с репликите „…Ето сега, хванах ли те?!?“,
„…курва“ и „…долна курва“; с усилията и намесата на Е.П. и по настояване на
управителя К.П. била изведена навън; било поискано съдействие на органите на
полицията и след позвъняването молителката отново била обиждана с изразите
„…долна курва“ и „ще те разсипя и унищожа“; настоява се за налагането на
ответницата на следните мерки по чл.5 ал.1 от Закона за защита от домашното
насилие, а именно – задължаване на ответницата да се въздържа от извършването
на домашно насилие, забрана К.Д.П. да приближава Е.Г.П., както и нейното жилище
и места за социални контакти за максимални срокове, а също и за налагането на максималната
глоба.
В становището си от 23.06.2020 г. ответницата е
посочила, че оспорва наведените от молителката твърдения; тя случайно е засякла
своята снаха в посоченото заведение, като преди това е получила информация, че
същата е на море; К.П. е искала само да попита Е.П. защо ги лъже, че е извън
града; осъществено е физическо насилие от страна на молителката, която силно я
стиснала за дясната ръка и я избутала навън; после я хванала за косата, ударила
я по главата и я изблъскала от заведението; Е.П. затръшнала вратата и ударила
ответницата с нея; впоследствие полицейски служители са прекратили разразилия
се скандал; заради посоченото К.П. изпитала силни болки в главата и няколко дни
имала главоболие; впоследствие нейното психическо състояние се влошило; в
действителност на 24.05.2020 г. е упражнено физическо насилие от страна на
молителката.
В последното съдебно заседание
молителката чрез своя пълномощник е заявила, че молбата е основателна и
настоява за налагането на мерките, предвидени в закона; фактическата обстановка е изяснена по възможно
най-задълбочения начин; събрани са гласни доказателства и е приета
аудиоекспертиза; трябва да бъдат анализирани показанията на свидетелите на
ответницата и на молителката едновременно, тъй като първите свидетелстват до
момента на затварянето на вратата, докато свидетелите на ответната страна за
периода след това, без Атанас П.П., който е
заинтересован, тъй като свидетелства в полза на майка си и против бившата си
съпруга; домашно насилие е налице,
независимо дали ще бъде приет обидния израз, описан в молбата; дори и само от
това, което произвежда впечатление и изхожда от записа, е достатъчно да се
заключи, че Е.Г.П. е била следена; ответницата
и нейният син не са минавали случайно оттам; ответницата слиза с включен
телефон, явно знаейки къде е молителката и с намерението да снима, приближава
се откъм служебния вход и това е ясно от свидетелските показания, след като заведението
не работи; заснима я, нанася морални упреци, които не са предмет на
производството, двукратно се опитва да влезе, след като ѝ става ясно, че
няма работа там по това време и по този начин; от друга страна няма пряко
категорично безспорно доказателство за нанесен удар или удари; най-малкото
елементи на насилие не се виждат; категорично записът не навежда на такива
изводи и затова обстоятелствата, изложени в молбата, се доказват; от друга
страна становището от отговора на ответницата на молбата не се потвърждава в
частта на ударите в множествено число; изложените обстоятелства са доказани;
настоява за присъждането на разноските, които са възнаграждение за един адвокат
и са към минимума, предвиден от закона.
В последното съдебно заседание ответницата
чрез своя процесуален представител е посочила, че подадената молба за защита
от страна на молителката е неоснователна; по делото не са доказани твърденията,
изложени в молбата за защита, въз основа на която е образувано делото, а
напротив - всички те се опровергават от събраните доказателства; при едни
драстично влошени отношения към онзи момент предвид тежкото производство за
развод за ответницата и нейния син е било обидно да разберат, че не е на море
молителката заедно с детето в един момент, а я виждат съвсем случайно в
заведението „АВЕНЮ“ в кв.„Добротица“ в гр. Добрич; не е доказано твърдението на
молителката, че е била следена от ответницата К.Д.П.; наведено е твърдение, че
в автомобила на молителката има проследяващо устройство, а това е предмет на
съвсем друго производство, където има подадена жалба и по нея тече проверка,
като за молителката е ясно, че това устройство не е поставено от нейната бивша
свекърва; на първо място ответницата не е осъществила следенето в буквалния му
смисъл и в момента на въпросния инцидент между тях, който е предмет на
настоящото производство, е казала това в яда си и може би в учудването си, че
действително молителката не е на море с детето, както им е казала, а е във
въпросното заведение; от приетата по делото видеотехническа експертиза, от
записа, който е изгледан, както и от разпита на всички свидетели става ясно, че
въпросната врата на заведението „АВЕНЮ“ е била отворена и е била без
обозначение, че е вход за зареждане, като това обстоятелство е потвърдено дори
от свидетелите на молителката; останало е недоказано записаното в молбата за
защита обстоятелство, че К.Д.П. буквално е нахлула в заведението, тъй като е
влязла през отворена врата и необозначена като врата за зареждане; по никакъв
начин не е било ясно да е забранен вход към заведението; според записа и
видеотехническата експертиза, които не са оспорени от страна на
молителката, при влизането в заведението на бара се вижда свидетеля Владимир Г.
Йовев, който твърди, че не е присъствал на инцидента и показанията му са в
насока, че през цялото време е бил в кухнята, като не е възприел случващото се
в търговската зала на заведението; доказано е, че не отговарят на истината
твърдяните от молителката обидни думи, казани от страна на ответницата към нея;
тези думи очевидно не са изречени от страна на ответницата, тъй като в последното
съдебно заседание не е било оспорено, че има реален запис, за който началото не
се оспорва, че е същото, както и краят е същият, без да се твърдят манипулации; самата молителка и в
съдебно заседание е потвърдила, че това е цялата случка; затова са недоказани и
твърденията, че са използвани обидните думи, описани в молбата, като тези обиди
единствено свидетелката Йонка Красимирова Георгиева твърди, че ги е възприела,
но не ги възпроизвежда точно така или иначе; въз основа на изложеното и от събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност настоява за отхвърлянето на молбата
за защита на молителката срещу К.Д.П. като неоснователна и недоказана, както и за присъждането на сторените
по делото разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Молбата
по Закона за защита от домашното насилие е подадена в законоустановения едномесечен
срок, от легитимирано лице, пред компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Видно от приложеното по делото (на лист 10)
удостоверение за сключен граждански брак Е.Г.П. и Атанас П.П.
са били съпрузи, като между страните не се спори, че ответницата К.Д.П. е майка
на Атанас П.П.. Недоказани са твърденията за
упражнено домашно насилие върху Е.Г.П. на 24.05.2020 г. малко след 16.00 часа в
ресторант „АВЕНЮ“ до околовръстния път на гр. Добрич. В молбата си за защита молителката
е посочила, че тогава ответницата
пристигнала и започнала да обикаля витрините на заведението, което не работело
с клиенти; вътре се намирали собствениците и техни приятели, между които
молителката; К.Д.П. нахлула без разрешение през служебния вход и с личния си
мобилен телефон започнала да снима присъстващите; тези действия са били
извършени без разрешението на собственика и управителя на заведението, като
били съпроводени с репликите „…Ето сега, хванах ли те?!?“, „…курва“ и „…долна
курва“; с усилията и намесата на Е.П. и по настояване на управителя К.П. била
изведена навън; било поискано съдействие на органите на полицията и след
позвъняването молителката отново била обиждана с изразите „…долна курва“ и „ще
те разсипя и унищожа“. В декларацията по чл.9 ал.3 от Закона за защита от
домашното насилие тя е посочила същите обстоятелства. Според изготвената и
приетата по надлежния процесуален ред в съдебното заседание на 05.11.2020 г.
техническа експертиза, при която вещото точно е възпроизвело казаното от
страните по време на процесния инцидент, записано с помощта на камерата на
мобилния апарат на ответницата, като не са установени следи от манипулации
върху записа, посочените от молителката Е.Г.П. обидни реплики не са били
изречени от ответницата К.Д.П.. В последното съдебно заседание е било извършено
непосредствено възпроизвеждане пред страните и техните процесуални
представители на видеозаписа от процесното събитие, при което същите са
посочили, че той дава цялостна и пълна картина на станалото. Съгласно константната
практика на ВКС, прилагана предимно по наказателни дела, именно такива доказано
неманипулирани записи представляват най-обективната картина на реалността. В
същия смисъл на липсата на изречени обидни думи от ответницата към молителката са
и показанията на свидетеля Атанас П.П., които в
най-пълна степен съответстват на отразеното в *** не посочват да е имало
какъвто и да било акт на домашно насилие. Единствено ****свидетелства за конкретна
обидна реплика, която е била изречена от ответницата към молителката, но
нейните показания освен противоречащи на останалите събрани по делото
доказателства са и вътрешно противоречиви – тя е чула и други обидни думи, но
не може да ги каже, защото не се сеща какви са; през цялото време съпругът на
молителката и неговата майка са обиждали Е.Г.П., но тя не се сеща какви са били
думите на свекървата, защото за първи път попада в такава ситуация и се е
паникьосала. В случая снимането с камерата на мобилния телефон, още повече в
заведение и общинското дворно място около него, също не може да бъде
характеризирано като извършване на домашно насилие, защото по този начин са
получени възможно най-достоверните доказателства за станалото при възникналия
спор между страните по делото. Не се твърди и няма никакви доказателства видеозаписът
да е направен обществено достояние или представен на трети лица, а единствено е
използван от ответницата за изграждането на нейната защита в рамките на настоящото
дело (евентуално и при водените между страните наказателни производства,
независимо на какъв процесуален етап са същите). С оглед на всичко изложено молбата
за налагане на исканите мерки за защита е неоснователна и трябва да бъде
отхвърлена.
На основание на чл.11 ал.3 от Закона за защита
от домашното насилие във връзка с чл.16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителката
още с молбата е внесла по сметка на ДРС дължимата държавна такса в размер на 25
лева. Заради изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ответницата трябва
да бъдат присъдени поисканите и направените по делото разноски в общ размер на 850
лева (в това число 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение (документът за
извършеното плащане е на лист 133 от делото), 205 лева първоначален депозит за
вещото лице (включително 5 лева за банковия превод) и 45 лева довнесен депозит
за изготвянето на заключението (включително 5 лева за банковия превод).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата
на Е.Г.П. с ЕГН ********** ***, за налагане на следните
мерки
за защита от домашно насилие, упражнено
от К.Д.П. с ЕГН ********** *** (нейна свекърва) на 24.05.2020 г. малко след
16.00 часа в ресторант „АВЕНЮ“ до околовръстния път на гр. Добрич – да бъде задължена
К.Д.П. да се въздържа от извършването на домашно насилие; да бъде забранено на К.Д.П.
за максималния срок от 18 месеца да приближава Е.Г.П.; да бъде забранено на К.Д.П.
за максималния срок от 18 месеца да приближава жилището на Е.Г.П. и нейните
места за социални контакти, а също и на К.Д.П. да бъде наложена глоба в
максималния размер от 1000 лева.
ОСЪЖДА Е.Г.П. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Д.П. с ЕГН
********** *** сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, представляваща
направените по гр. дело №1059/2020 г. по описа на ДРС разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Добричкия окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: