№ 68
гр. Пловдив, 17.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20255000500063 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподател П. С. Г., нередовно призован, не се явява, не се
представлява. Не е върнат отрязък от връчена призовка за днешното с.з..
Ответници Г. М. Г. и П. П. Г., редовно призовани, за тях се явява адвокат
М. К., с пълномощно от първата инстанция.
Постъпила е молба вх.№2213/13.03.2025 г. от П. С. Г., чрез адвокат Т. С.
Т.. Със същата се заявява, че не прави възражение за нередовното призоваване
на въззивника и моли да се даде ход на делото.
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
С оглед постъпилата молба съдът намира, че липсват процесуални
пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №4997/25.11.2024 г., подадена от П. С. Г., чрез адв. Т. Т.,
против Решение №122/10.10.2024 г. по гр.д.№99/2024 г. на ОС – Кърджали, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против ответниците Г. М.
Г. и П. П. Г. искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 30 000 лв., частичен иск от сумата 78820 лв., дължима по
споразумение от 08.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, за периода от датата на предявяване на иска, до
окончателното плащане, като ищецът е осъден да заплати на ответниците
направените разноски в размер на 2100 лв. Релевирани са оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, и
постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателят е ищец в производството, с постоянен адрес в гр. П.“
№51, ет.3, ап.7. За първото съдебно заседание той не е бил редовно призован –
не му е връчена призовка за съдебното заседание, доклада по делото, както и
преписи от отговорите на насрещните страни. Съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК, като е приел ищеца за редовно уведомен.
В конкретния случай ищецът не е бил уведомен от съда за последиците на
чл.41, ал.2 от ГПК, тъй като съобщение от съда никога не е получавал. Също
така, за да бъде приложено правилото по чл.41, ал.2 от ГПК, е необходимо
удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса,
като е задължително отразяването на лицето, дало сведенията, респективно да
е удостоверено посещаване на адреса от страна на връчителя в рамките на
повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното
време за пребиваване на адреса. За да постанови отхвърлителния диспозитив,
съдът е взел предвид единствено представения с отговорите на исковата
молба документ – копие от Декларация за липса на задължения от 20.12.2023
г., заверено за вярност с оригинала от процесуалния представител на
ответниците. В декларацията е описано, че ответниците са заплатили заемите
по процесните договори и нямат задължения по тях към П. Г., като
документът е подписан и с ръкописен почерк е изписано името на П. Г.. Тази
2
декларация се твърди да е неавтентичен документ, като същата не съставяна и
подписвана от ищеца, но поради нередовното му призоваване и невръчване на
препис от този документ, той не е имал възможност да го оспори. Във връзка с
този документ, едновременно с въззивната жалба, жалбоподателят е подал и
сигнал в Районна прокуратура – гр. Кърджали за извършено документно
престъпление, като с последваща молба ще депозира сведения за номера на
образуваната преписка. Сочи се, че първостепенният съд не е разгледал в
съвкупност събраните по делото доказателства, а именно: споразумение от
08.01.2020 г., в което е обективирано признание от ответниците за
дължимостта на претендираните суми, както и представените
нотариалнозаверени отговори от ответниците, депозирани по друго дело, в
които отново се прави признание за дължимост на претендираните суми. Те не
са обсъдени в мотивите на съда и не са взети предвид. Тъй като на ищеца не е
била дадена възможност да вземе становище относно представения документ,
с въззивната жалба се заявява, че същият се оспорва като неистински,
неавтентичен и с невярно съдържание. Във връзка с оспорването на
автентичността на документа, се заявява, че нито ръкописно изпълнения текст
– ръкописно изписани двете му имена /“П. Г.“/, нито изпълненият кратък
подпис, не са положени от жалбоподателя П. Г., сочен като автор на
документа. В тази връзка се настоява за допускане на съдебно-графологична
експертиза, която след изследване на документа „Декларация за липса на
задължения“ от 20.12.2023 г., представен на стр.52 от отговорите на
ответниците, да даде заключение дали изписаните саморъчно имена „П. Г.“ и
подписът са положени от П. Г.. Настоява се за отмяна на обжалваното
решение. Заявява се претенция за присъждане на всички направени от ищеца
разноски за двете съдебни инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№338/22.01.2025 г., подаден от Г.
М. Г. и П. П. Г., двамата чрез адв. М. К., редовно упълномощена за всички
инстанции с пълномощно на л.172 от делото на ОС – Кърджали. Оспорва се
въззивната жалба, като неоснователна. Не са налице твърдяните процесуални
нарушения – ищецът е редовно уведомен за съдебното заседание, насрочено
на 20.09.2024 г., като правилно е приложена от съда разпоредбата на чл.41,
ал.2 от ГПК – тъй като призовката и книжата, изпратени до ищеца на
посочения от него в исковата молба адрес, идентичен с постоянният му адрес
3
съгласно „НБДН“, са се върнали с отбелязване, че ищецът не е бил открит на
този адрес, и не е изпълнил задължението си да уведоми съда за новия си
адрес или да посочи съдебен адресат, на който да бъдат връчвани книжата.
Поради неоснователността на оплакванията за нередовно призоваване на
ищеца за първото открито съдебно заседание, и невръчване на депозираните
отговори, неоснователно е и наведеното оплакване, че ищецът не е имал
възможност да даде становище относно представения документ от
ответниците – декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г., и да го
оспори, като неавтентичен. По тези съображения се поддържа, че е настъпила
процесуална преклузия за направеното от ищеца с въззивната жалба
оспорване на посочения документ, и за направеното искането за допускане на
съдебно-графологическа експертиза, поради липса на основание по чл.266,
ал.3 от ГПК. Настоява се обжалваното решение да се потвърди, като правилно
и законосъобразно.
С постъпилата молба вх. № 2213/13.03.2025 г. процесуалния
представител на въззивника заявява, че поддържа въззивната жалба.
С молбата се прави искане за спиране на настоящото производство във
връзка с образувана преписка вх.№3452/10.03.2025 г..
За доказване на това твърдение представя Сигнал до РП Кърджали;
Молба вх.№3452/24-10.03.2025 г. и Удостоверение по вх.№3452/2024 г.,
издадено на 11.03.2025 г. от Районна прокуратура – Кърджали.
Адв. К.: Оспорвам въззивната жалба, като поддържам съображенията,
които подробно съм изложила в отговора.
Относно искането за спиране, с оглед отговора на административния
ръководител на РП Кърджали към момента няма данни за такова образувано
производството, поради което считам, че не следва да се уважава искането за
спиране на производството на този етап.
По искането за спиране на производството след съвещание, съдът
намира, че представените с молбата писмени доказателства са за
нововъзникнали обстоятелства, и са относими към искането за спиране,
поради което са допустими и следва да се приемат.
Искането за спиране обаче е неоснователно, и следва да се остави без
4
уважение, тъй като не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за
спиране на производството. Съгласно установената трайна практика на ВКС
/напр. определение №782 от 29.11.2013г., ч.гр.д.№7165/2013г., ІV г.о.,
определение №604 от 22.10.2012г., ч.т.д.№592/2012г., І т.о., определение
№683/19.11.2012г., ч.т.д.№692/2012 г., І т.о./, осъществяването на проверка от
прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, както и
образуването на досъдебно производство само по себе си не е основание за
спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 ГПК.
Според установената практика за приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК /напр.
определение №782 от 29.11.2013г., ч.гр.д.№7165/2013г., ІV г.о., определение
№604 от 22.10.2012г., ч.т.д.№592/2012г., І т.о., определение №683/19.11.2012г.,
ч.т.д.№692/2012 г., І т.о./ е необходимо съдът, който разглежда
гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че
не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско
производство. Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на
такива обстоятелства и по нейн сигнал се извършва проверка дали евентуално
има извършено престъпление, не дава основание за спиране на исково
производство.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмени доказателства с молба вх. №
2213/13.03.2025 г.: сигнал до РП Кърджали; молба вх. №3452/24-10.03.2025 г.
и удостоверение вх.№3452/2024 г., издадено на 11.03.2025 г. от Районна
прокуратура – Кърджали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по
делото на основания чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК, до приключване на
производството по преписка вх.№3452/2024 г. на Районна прокуратура –
Кърджали.
Определението не подлежи на обжалване.
Адв. К.: Взела съм становище по направените с въззивната жалба
доказателствени искания и го поддържам. Това становище поддържам и сега
5
пред вас за наличие на преклузия.
По направените от въззивника искания с въззивната жалба, които се
поддържат и с депозираната вх. №2213/13.03.2025 г., след съвещание съдът
намира следното:
В първоинстанционното производство ищецът не е бил редовно
призован за насроченото открито съдебно заседание, не му е връчен редовно
препис от проекта за доклад, както и приложените към призовката 2 броя
отговори на исковата молба и приложените към тях документи – призовката е
нередовно оформена, тъй като в нея липсват данни за самоличността на
лицето или лицата, от които длъжностното лице – връчител е събрало
сведения, че ищецът е напуснал адреса преди повече от 5 години. При липса
на посочване на самоличността на тези лица не е възможно да бъде
установено дали те действително са съседи или живущи на адреса, и да бъде
проверено удостовереното от длъжностното лице. При нередовно оформяне
на призовката за единственото проведено съдебно заседание, съдът
неправилно е приел ищеца за редовно уведомен, поради което в това съдебно
заседание не е настъпила процесуална преклузия за ищеца да оспори приетите
в това съдебно заседание писмени доказателства, представени от ответниците,
в това число и Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г. Подаването
на въззивната жалба се явява първото процесуално действие, извършено от
ищеца в отговор на редовното му уведомяване за представеното писмено
доказателство, извършено с връчването на първоинстанционния съдебен акт.
По тези съображения съдът намира, че направеното с въззивната жалба
оспорване на истинността на представената от ответниците Декларация за
липса на задължения от 20.12.2023 г. във вид на заверени преписи на л.54 и
л.68 от първоинстанционното дело, не е преклудирано. Не е преклудирано и
направеното във връзка с оспорването на авторството на документа
доказателствено искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза.
По тези съображения, съдът приканва ответниците на основание чл.193,
ал.2 от ГПК да заявят, дали ще се ползват от представения документ
Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г., представен от ответника
Г. М. Г. – като приложение към Отговор на искова молба вх.№2832/27.06.2024
г. – на л.54 от делото на ОС – Кърджали и от ответника П. П. Г. – като
приложение към Отговор на искова молба вх.№2835/27.06.2024 г. – на л.68 от
делото на ОС – Кърджали.
6
Адв. К.: Ще се ползвам от доказателството, което се оспорва.
С оглед на изявлението, че ответниците ще се ползват от представения
документ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.193 от ГПК ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по оспорване
на истинността на Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г.,
представена в копие на л.54 и на л.68 от делото на ОС - Кърджали.
ДОПУСКА оспорване на авторството на документа – че същият е
издаден от ищеца П. С. Г., посочен в документа като негов автор.
ДОПУСКА оспорване на авторството на подписа, положен под
документа, срещу отпечатаното име „П. С. Г.“, като се оспорва, че е положен
от ищеца П. С. Г..
ДОПУСКА и оспорване на авторството на ръкописния текст „П. Г.“,
изписан на последния ред от документа, под оспорения кратък подпис, като се
оспорва, че този текст е изпълнен от ищеца П. С. Г..
НЕ ДОПУСКА оспорване на съдържанието на документа – същият е
частен документ, поради което на основание чл.180 от ГПК оспорването на
съдържанието му е недопустимо.
На основание чл.193, ал.3 от ГПК, указва на страните, че
доказателствената тежест за доказване неистинността на документа, лежи
върху въззивника П. С. Г., тъй като представения от ответниците частен
документ от външна страна е оформен като издаден от въззивника, като негов
автор.
Адв. К.: Заявявам, че оригиналът не се намира при нас.
Няма да правя никакви допълнение към задачата така, както е
формулирана.
Във връзка с откритото производство по оспорване на истинността на
документа, представен в копие на л.54 и л.68 от делото на ОС – Кърджали,
именуван „Декларация за липса на задължения“ от 20.12.2023 г., по
доказателственото искане на въззивника, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
7
ДОПУСКА съдебно-графологична експертиза на разноски на въззивника
П. С. Г., която след проучване на представените по делото копия от документа
на л.54 и на л.68 от делото на ОС – Кърджали, и след сравняването на подписа,
както и на почерка, с който е изписан оспорения ръкописен текст „П. Г.“, с
други документи, изходящи от ищеца П. С. Г., находящи се по делото, и
представен от въззивника сравнителен материал, да даде заключение по
въпросите:
Подписът под документа изпълнен ли е от П. С. Г.?
Ръкописният текст „П. Г.“, изписан на последния ред от документа, под
оспорения кратък подпис, изпълнен ли е от П. С. Г.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 400 лева,
вносим в едноседмичен срок от днес, от въззивника П. С. Г., по набирателната
сметка на ПАС.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника П. С. Г. да представи по делото сравнителен
материал за нуждите на експертизата – образци от подписа и почерка си,
изпълнени на бял лист, изготвени съобразно указанията на вещото лице.
След внасяне на депозита съдът поименно ще определи вещо лице,
което да работи по поставената задача.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът предложи 25 април
2025 г. за дата на следващото съдебно заседание.
Адв. К.: Ще пътувам точно тогава. Ако е възможно за началото на м.
май 2025 г.
Съдът предложи датата 16 май 2025 г.
Адв. К.: Удобна е тази дата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 16.05.2025 г. от 9:45 часа, за която
дата страните редовно уведомени.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,07 часа.
Председател: _______________________
8
Секретар: _______________________
9