НЧХД № 1914/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на К.Л.П.
с ЕГН: ********** срещу С.Й.Т. с ЕГН: **********, родена на
*** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана,
с висше образование, безработна за това, че на 19.05.2018 г. в гр. Ветрен се е
заканила на К.Л.П. с ЕГН: ********** с престъпление спрямо нейната личност,
като е направила жест с ръка, че ще я заколи и това заканване е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, както и за
това, че на 19.05.2018 г. в гр. Ветрен е казала нещо унизително за честта и
достойнството на К.Л.П. с ЕГН: ********** в нейно присъствие, като я е обидила
с думите „п.”, „п.”, „б.” – престъпление по чл. 146, ал.1 НК.
Подсъдимата не се признава за виновна по така
повдигнатите обвинения. Дава подробни обяснения.
По делото няма приет за съвместно разглеждане
граждански иск, няма конституиран граждански ищец.
Частният тъжител К.Л.П. чрез процесуалния си
представител пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимата бъде
призната за виновна по така повдигнатите обвинения. Моли да се постанови
справедлива присъда, както и да им бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимата по
повдигнатите с тъжбата обвинения поради липса на безспорни доказателства тя да
е извършила каквото и да е деяние от обективна и субективна страна. Също
претендират разноски.
В дадената последна дума подсъдимата заявява,
че не се чувства виновна и желае да бъде оправдана.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата С.Й.Т. ***. Тя има две деца - К.Т.и Е. П..
Нейният син К.Т.бил женен за тъжителката К.Л. к.-Т., понастоящем П. и имали две
деца. Свидетелката Е. П. пък била омъжена за свидетеля С.П.и също имали две
деца. В началото на 2017 г., тъжителката и свидетелят С.П.установили помежду си
интимна връзка и през месец февруари 2017 г. заживели на семейни начала. Така
установената връзка между тях влошила отношенията между двамата от една страна
и бившите им семейства от друга. Започнали множество скандали, инциденти и дела
между страните. Тъжителката се развела,
това сторил и С.П.. Децата от предишните им бракове останали да живеят при
другите им родители – съответно К.Т.и Е. П., като основно за тях се грижила
подсъдимата С.Т.. Отношенията били крайно напрегнати. Към момента тъжителката и
свидетелят С.П.вече са сключили брак и имат едно дете от съвместеното им
съжителство.
На 19.05.2018 г. около 19:00 часа по главната улица в
гр. Ветрен тъжителката управлявала лек автомобил „С. Ксара Пикасо“ с рег. № ***,
сив на цвят. Автомобилът тъкмо бил взет от технически преглед в гр. Пазарджик и
следвало да бъде откаран следващите дни в гр. София. В него се возили
свидетелите С.П.и К. Д.. Управлявала тъжителката, тъй като по това време П.нямал
СУМПС, въпреки че автомобилът бил взет от него във връзка с работата му. П.се
намирал на предна дясна седалка до нея, а Д. – на задната седалка. Движили се
по улицата, по която имало паркирани МПС и разминаването било затруднено. Тъжителката
била навлязла с част от автомобила си в платното за насрещно движение, като
насреща ѝ се задал лек автомобил марка „П.“, управляван от подсъдимата С.Т..
Двата автомобила се засекли, като подсъдимата и П.започнали да си ръкомахат кой
да отстъпи, за да може да се разминат. П.смятал, че тяхната кола е с
предимство, защото се изкачват нагоре, а подсъдимата смятала, че тя е с предимство,
защото те са навлезли в нейното платно. Докато ръкомахали един на друг,
тъжителката отбила между два паркирани автомобила и подсъдимата преминала, като
се разминали на близко разстояние. Тъжителката, П.и Д. продължили към дома на
тъжителката. Непосредствено след това подсъдимата С.Т. набрала телефонния номер
на тъжителката. Тъй като тъжителката била на волана, П.взел телефона и видял,
че се обажда С.Т., като приел повикването и пуснал разговора на високоговорител.
Тъжителката, П.и К.Д.чули гласа на подсъдимата
С.Т., която казала: „Ей, пачавро, б.!“ С.П.се ядосал и ѝ отвърнал да не
обижда. Т. заявила, че сега ще дойде пред тях и ще види какво ще се случи, при
което П.затворил телефона. След като оставили багаж в дома на тъжителката,
последната заедно с П.и Д. тръгнали да ходят на гости. Отново шофирала
тъжителката. Малко след като тръгнали, подсъдимата се появила пред дома им и
започнала да тропа по вратата и от улицата да ги вика. Това било възприето от
свидетелката С.Н. – съседка на тъжителката. Тя чула, че Т. вика на улицата думи
от типа на: „Къде
е тази п., ще я убия, ще я излежа“. Тя излязла на терасата като чула виковете. На улицата имало други съседи, които казали
на подсъдимата, че К. и С.са излезли преди малко. С.Т. се обадила за втори път от собствения си телефон
на телефона на тъжителката. С.П.пак отговорил на повикването и като видял, че отново
е С.Т., го пуснал на високоговорител. С.Т. започнала още в началото да обижда С.П.,
като попитала защо не са я изчакали пред дома им, тъй като тя била отишла там.
Заявила, че искала да види колко е хубава „тая п.“. С.П.отново се ядосал и също
на свой ред я обидил. Подсъдимата нарекла тъжителката п.. С.П.ѝ казал да
не обиджа жена му, но Т. отново заявила, че тъжителката не му е никаква жена, а
п., след което отново продължи да обижда С.П., като го наричала бездомник,
нещастник и педераст, при което той затворил телефона.
На другия ден свидетелката С.Н. се обадила на
тъжителката и ѝ казала, че С. Т. е идвала да ги търси пред дома им, като
ѝ се заканвала. н.. казала на тъжителката да се пази, а
последната отвърнала: „Много хубаво, како С., че ми каза“. Няколко месеца
по-късно – на 14.11.2018 г. тъжителката подала настоящата тъжба.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите С.И.П., С.Б.Н., М.К.П., М.С.М., Е.И.П., К. М.Д. и С.С.З., обясненията на самата подсъдима, проведените очни ставки между част от
свидетелите, както и приложените писмени доказателства – писмо с рег.
№3400000-847/13.02.2019 г. от РУ Септември, с приложено копие от докладна
записка, писмо с рег. № 3400000-835/13.02.2019 г. от РУ Септември с приложена
характеристична справка по отношение на подсъдимата, справка за съдимост по
отношение на подсъдимата изготвена от Бюро съдимост при Районен съд Пазарджик, и
писмо от РУ Септември с рег. №340000-229/11.01.2019 г. с приложена към него
преписка № 340р-4810/2017 г. и приложени
м.риали към преписката, писмо от РП Пазарджик вх. № 1471/23.04.2019 г. с
приложени към него м.риали и получено писмо от РУ Септември Пазарджик с рег.
№340000-2276/16.04.2019 г., както и днес представените удостоверение за
техническа изправност на ППС с номер на рама **
от 19.05.2018 г., свидетелство за регистрация част І от 15.06.2018 г., както и договор за
покупко-продажба на МПС с номер на рама ** от 23.05.2018 г., копие от пътна
книжка на лек автомобил „Ф. г.“ с регистрационен номер ***, писмо от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик рег. № 100600-10672/06.06.2019 г. с
приложена към него справка от АИС КАТ – 4 листа. Горепосочената фактическа обстановка се потвърждава и от заключението
на назначените и изготвени съдебно-психиатрична експертиза на С. Й.Т. и съдебно-психиатрична
експертиза на К.Л. к.. Съдът счита, че вещото лице е отговорили компетентно и
точно на поставените въпроси, като кредитира изцяло заключенията му.
Показанията на свидетелите взаимно се допълват и
разкриват горепосочената фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите С.Б.Н.и
К. М.Д., частично кредитира показанията
на С.И.П.и
не кредитира показанията на М.К.П., М.С.М., Е.И.П. и С. С.З.. Показанията
на С.Б.Н.и
К. М.Д. следва да бъдат ценени, тъй като
свидетелите описват лично възприети от тях обстоятелства. Техните показания са
безпротиворечиви по отношение на случилото се на инкриминираната дата. Те са
дадени и от лица, които не се установи да са заинтересовани по някакъв начин от
изхода на делото. Съдът кредитира в голяма част показанията и на свидетеля С.П.. Последният, макар и съпруг на тъжителката, съдът
счита, че изложи добросъвестно случило се, като не кредитира единствено
показанията му в частта, че подсъдимата е направила жест с ръка, че ще заколи
тъжителката. Самата тъжителка в подадената до съда тъжба е изложила, че въобще
не е възприела подобен жест на Т., а това ѝ било казано от П..
Показанията на последния обаче не само са единственото доказателство в подобна
насока, но противоречат дори на изнесеното от ангажирания от тъжителката
свидетел К. Д.. Както се посочи по-горе съдът кредитира неговите показания
изцяло, а от тях е видно, че Д. е възприел ръкомахания от страна на
подсъдимата, но не и конкретно жест с ръка, че ще заколи тъжителката. Подобен
жест точно към последната се явява и крайно нелогичен, защото видно и от самата
тъжба, тъжителката въобще не е гледала към подсъдимата, а очевидно е търсила
къде да отбие в страни, за да се разминат. Нещо повече, категорично се
установи, че ръкомаханията са били между П.и Т.. Без съмнение се установи, че
причина за ръкомаханията е това кой с предимство при разминаването, като П.очевидно
е бил този, който е правил жестове на Т. да отстъпи. Без съдът да навлиза в
подробности кой не познава ЗДвП и ППЗДвП е видно, че няма причина в тази
ситуация подсъдимата въобще да ръкомаха към тъжителката, която освен всичко
друго е и отбила автомобила в крайна сметка. Цялото това развитие на ситуацията
сочи, че показанията на свидетелките М.К.П., М.С.М., Е.И.П. и С. С.З. не следва да бъдат кредитирани. М.П. и М.м..
твърдяха, че са били вътре в автомобила на подсъдимата. Освен, че П.и Д. бяха
категорични, че подсъдимата е била сама, то в показанията на М.П. и М.м.. са
налице твърде много разминавания по отношения на различни подробности на
случилото се – от това какъв автомобил е управлявала тъжителката (съдът
категорично от писмени доказателства приема, че това е бил лек автомобил „С. Ксара Пикасо“ с рег. № ***, сив на
цвят, а не сочения лек
автомобил „Ф. г.“ с регистрационен номер ***, който по това време се е намирал
в гр. София, видно от пътната му книжка), през това как и къде точно е станало
разминаването, до това, че след случилото се са отишли в дома на подсъдимата,
като последната нито говорила по телефона с П., нито ходила до дома на
тъжителката. В тази част съдът не кредитира и показанията на свидетелката Е. П..
Това е така, защото съдът кредитира изцяло показанията на С.Н., която лично е
възприела отиването след разминаването с автомобилите на подсъдимата до дома на
тъжителката, тропането по вратата и виковете на улицата. По отношение на
изложеното от С. З. следва да се отбележи само, че съдът не кредитира
показанията ѝ в частта дали е била сама в автомобила подсъдимата, тъй
като се установи, че и тя сочи, че тъжителката и П.са били в служебен автомобил
с надпис „Хаси“, а те категорично не са били в такъМ. Ето защо съдът не
кредитира в цялост показанията на тази група свидетелки - М.К.П., М.С.М., Е.И.П. и С.С.З. и не счита, че същите са били очевидци
въобще на разминаването между двата автомобила. Очевидно е, че всяка от тях е
научила една определена версия за случилото се, която е трябвало да изложи в
съда, но когато им бяха задавани конкретни въпроси за отделни детайли,
включително и при проведените очни ставки, се установи, че или не знаят, или
влизат в противоречие една с друга, или дори с противоречие със самите себе си.
Така или иначе обаче, макар и съдът да приема, че разминаването между двата
автомобила да е станало по начина, описан в тъжбата, то категорично не се
установи твърдения жест от страна на подсъдимата по заколване на тъжителката. В
тази насока са само показанията на С.П.. Неговите
показания не само останаха изолирани, но по делото се внесоха достатъчно
съмнения в тяхната достоверност в тази има част. Последните не следва да бъдат
кредитирани в тази им част, не само защото свидетелят е съпруг на тъжителката,
но преди всичко защото противоречат на изнесеното от свидетеля очевидец Д. и на
житейската логика.
Що се касае до показанията на С.П.по отношение на
обидите от подсъдимата към тъжителката, то безспорно се установи, че
подсъдимата е обиждала тъжителката, като я наричала „п.”, „п.”, „б.” и „курва“.
Свидетелят Д. потвърди, че е чул лично тези обиди на високоговорителя. В тази
насока са и твърдения на самия П.. Свидетелката н.. също заявява, че е слушала
впоследствие записи на телефона на тъжителката, на които са се чували обиди и
размяна на реплики между П.и подсъдимата. Ето защо съдът кредитира показанията
на П.в тази им част. Що се касае до това дали и с какви думи тъжителката е
отговорила на подсъдимата, след като последната я обидила, не се установи от
разпита на свидетелите очевидци П.и Д. тъжителката да е обидила в отговор подсъдимата.
Единствено свидетелите посочиха, че самият С.П.е напсувал и обидил подсъдимата
в отговор, но не и тъжителката.
При така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи;
По отношение на повдигнатото обвинение по чл.144, ал.1
от НК не се събраха категорични, ясни и безпротиворечиви доказателства, че така
твърдената в тъжбата закана е извършена от подсъдимата. Тук следва да се
отбележат няколко неща. На първо място в тъжбата се повдига обвинение, че
подсъдимата се е заканила на К.Л.П. с престъпление спрямо нейната личност, като
е направила жест с ръка, че ще я заколи и това заканване е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му. По отношение на така сочения жест с
ръка, че ще я заколи, по делото не бяха ангажирани достатъчно годни
доказателство от частния тъжител за това, че именно на нея подсъдимата е
отправяла закани с ръка и обвинението по чл.144, ал.1 НК остана недоказано. Съдът
вече изложи мотиви защо не кредитира показанията на Пешалов в тази им част. Що
се касае до изречените закани от подсъдимата пред дома на тъжителката,
възприети от свидетелката н.., то в тъжбата няма повдигнато за тях обвинение. Нещо
повече – дори и да приемем условно, че са били изречени някакви закани от подсъдимата
спрямо тъжителката или са били отправени някакви жестове за заколване на
инкриминираната дата, то за да е изпълнен съставът на това престъпление, е
следвало заканването да е могло да възбуди основателен страх от осъществяването
му. Този основателен страх не следва да се предполага. Като елемент от състава
на престъплението, той също подлежи на доказване. Тук отново тъжителката не
ангажира никакви доказателства в хода на делото и твърденията ѝ в
жалбата, че се страхува от подсъдимата и от това тя да не изпълни заканите си останаха
недоказани и голословни. Достатъчно е само да отбележим в тази насока няколко
неща. Първо реакцията на тъжителката, когато н.. на другия ден ѝ казала
да внимава и да се пази от Т., че викала, че ще я убие. Последната
спокойно отвърнала: „Много хубаво, како С., че ми каза“. Нещо повече,
тъжителката толкова се е „страхувала“ от Т., че е подала тъжбата едва няколко
месеца по-късно – на 14.11.2018 г. – няколко дни преди да изтече срокът по
чл.81 НПК. И за да бъде картината пълна – в насока, че случило се по никакъв
начин не е повлияло на ежедневните дейности на тъжителката е в крайна сметка и
заключението на изготвената ѝ съдебно-психиатрична експертиза. Вещото
лице говори за наличие на фобийни тревожни разстройства у тъжителката, но в
същото време заявява, че те по никакъв начин не пречат на лицето да се справя с
ежедневните си задължения. А дали тези разстройства са в пряка
причинно-следствена връзка въобще с конкретния инцидент на 19.05.2018 г. по
делото не бе даден категоричен отговор. При липса на подобни доказателства, то
съдът няма как въобще да приеме, че дори и при показан жест с ръка за заколване
от страна на подсъдимата (какъвто не се установи), то тази закана е била в
състояние да възбуди основателен страх от
осъществяването ѝ у тъжителката.
Ето защо
подсъдимата следва да бъде оправдана изцяло по това повдигнато обвинение по
чл.144, ал.1 НК.
В тъжбата
се повдига и обвинение спрямо подсъдимата, че на 19.05.2018 г. в гр. Ветрен е
казала нещо унизително за честта и достойнството на К.Л.П. в нейно присъствие,
като я е обидила с думите „п.”, „п.”, „б.” – престъпление по чл. 146, ал.1 НК. По
отношение на инкриминираната дата съдът намира от доказателствата по делото, че
подсъдимата действително е нарекла тъжителката „п.”, „п.”, „б.”. В тази насока
са показанията на свидетелите очевидци – С.П.и К. Д., както и показанията на
чулата записите от телефона на тъжителката – С.Н.. Самите записи не бяха
приобщени по делото, не само защото не са изготвени по реда на НПК, но и защото
съдебната практика в последните години все повече се ориентира към разбирането,
че приобщаването им е възможно само ако записваното лице е знаело, че се изготвя
запис, в противен случай се нарушават конституционно закрепени му права. Но и
без тези записи съдът намира, че всички елементи на състава по чл.146, ал.1 НК
бяха установени и доказани по категоричен начин по делото. Ето защо подсъдимата
следва да бъде призната за виновна за това, че на 19.05.2018 г. в гр. Ветрен е
казала нещо унизително за честта и достойнството на К.Л.П. в нейно присъствие,
като я е обидила с думите „п.”, „п.”, „б.” – престъпление по чл. 146, ал.1 НК.
Съдът счита, че с оглед събраните доказателства по делото не се установи по
безспорен и категоричен начин лично тъжителката да е отвърнала на подсъдимата
също с обида. От разпитите на свидетелите-очевидци П.и Д. се сочи за размяна на
обиди между подсъдимата и С.П., но не и между подсъдимата и тъжителката, поради
което и разпоредбата на чл.146, ал.2 НК не следва да намери приложение. Съгласно
последната: „Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и
двамата от наказание“. В случая не само не се установи тъжителката да е
отвърнала с обида, но и въобще да е казала каквото и да е било на подсъдимата.
С оглед изложеното е видно, че от обективна страна С.Й.Т.
е осъществила състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, като на 19.05.2018
г. в гр. Ветрен е казала нещо унизително за честта и достойнството на К.Л.П. в
нейно присъствие, като я е обидила с думите „п.”, „п.”, „б.” – престъпление по
чл. 146, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимата е съществувала ясна представа, че
думите, които изрича – „п.”, „п.”, „б.” са обидни и същевременно е искала
настъпването на вредните последици, като ги е изрекла по отношение на
тъжителката. Престъплението е довършено с възприемането от тъжителката на
обидната проява. Съгласно Преамбюла на Конституцията на Република България
достойнството на личността е въздигнато във върховен принцип. То според
конституционните разпоредби – чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 се гарантира от
държавата и всеки има право на защита срещу посегателствата, които го накърняват.
Санкцията за
извършеното престъпление по чл.146, ал.1 от НК предвижда наказание глоба от
хиляда до три хиляди лЕ.. Подсъдимата е пълнолетна, неосъждана към момента на извършване на
деянието, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма
от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са
съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Същевременно
не е налице никое от основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането
на института, тъй като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или
смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични
вещества, не са налице множество престъпления и престъплението не е извършено
спрямо орган на властта при или по повод изпълнение на службата му.
Поради
гореизложеното подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност
за извършеното престъпление с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а, ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата,
съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на
нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността
на подсъдимата обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, възрастта на подсъдимата, семейното положение, трудовата
ѝ ангажираност, завършеното образование. Не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства.
При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимата Светла Й.Т. административно
наказание глоба в минимален размер от 1000 лМ., платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
При
определяне на размера на глобата съдът съобрази и данните за възрастта,
трудовата заетост и имущественото състояние на подсъдимата.
С оглед изхода на делото ще следва да се осъди
подсъдимата да заплати на тъжителката сторените разноските по делото само за
деянието по чл.146, ал.1 НК. По делото са представени доказателства за заплатено
възнаграждение за повереник – общо 900 лМ. и внесена държавна такса в размер на
12 лМ., за които са приложени съответните доказателства по делото. От своя
страна тъжителката дължи на подсъдимата разноски за обвинението по чл.144, ал.1 НК, по което е оправдана Т.. По делото са представи доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение от подсъдимата в размер на 500 лМ. Тъй като се касае
за две обвинения съдът намира, че следва да раздели двата адвокатски хонорара
наполовина – за всяко деяние по равно. Следователно подсъдимата дължи на
тъжителката 450 лМ. за повереник за деянието по чл.146, ал.1 НК, а от своя
страна тъжителката дължи на подсъдимата 250 лМ. за адвокат за обвинението по
чл.144, ал.1 НК. При условия на насрещно прихващане е видно, че подсъдимата
трябва да заплати на тъжителката 200 лМ., към които следва да се прибавят и 12
лМ. държавна такса за подаване на тъжбата. Ето защо ще следва да се осъди
подсъдимата да заплати на тъжителката сумата от 212 лМ. представляваща
сторените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от НПК разноските
за изготвените по делото съдебно-психиатрични експертиза следва да останат в
тежест на тъжителката, тъй като подсъдимата бе оправдана по повдигнатото
обвинение по чл.144, ал.1 НК, във връзка с което само обвинение пък бяха
допуснати и изготвени тези експертиза. На вещото лице е изплатена сума в размер
на 704 лМ. за изготвяне на експертизите от бюджета на съда и внесения депозит.
Тъжителката е внесла депозит от 100 лМ., поради което ще следва да бъде осъдена
да заплати разликата - сумата в размер на 604 лМ. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: