Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Сливен, 09.09.2020 г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на осми
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 900 по описа за 2020 г. на СлРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за
установяване съществуването на вземане на взискателя по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Теленор България” ЕАД и
ответницата сключили изброените Договори за мобилни услуги и договори за лизинг
за номера и устройства, при условия както следва: - за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 05.12.2015 г., изм. с Допълнително
споразумение от 30.09.2017 г.;
за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г.; за мобилен номер **********
- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2016 г.; за мобилен телефонен апарат ALCATEL ONE TOUCH POP STAR -
условията, договорени в Договор за лизинг от 05.12.2015 г., за мобилен телефонен
апарат SAMSUNG GALAXY J3
2016 BLACK - условията, договорени в Договор за лизинг от 30.09.2017 г. и за мобилен телефонен апарат SAMSUNG GALAXY J5 BLACK - условията, договорени в Договор за лизинг от 13.05.2016 г.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2017 г. - м. януари 2018 г. Съгласно Общите условия на
мобилния оператор това довело до прекратяване на договорите за мобилни услуги и
до предсрочна изискуемост на вноските по договорите за лизинг. Иска се да се
признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество общо сумата от
395,65 лв. по 4 бр. фактури от 15.10.2017 г., 15.11.2017 г., 15.12.2017 г. и 15.01.2018 г., представляваща
стойността на незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 05.12.2015 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2016 г. и Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 30.09.2017 г.; незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.12.2015 г., Договор за лизинг от 13.05.2016 г. и Договор за лизинг от 30.09.2017 г. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договорите за лизинг, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 6598/2019 г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответницата.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирало
е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище по хода и съществото на
делото. С исковата си молба е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на предпоставките за това.
Ответницата М.Д.С., редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В дадения едномесечен срок не е депозирала отговор, не е
представила доказателства и не е поискала делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Предявени са обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 205 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата
М.Д.С., ЕГН: **********, дължи общо сумата от 395,65 лв. по 4 бр. фактури, както следва: 91,90 лв. по фактура от 15.10.2017 г., 86,01 лв. по фактура от 15.11.2017 г., 4,49 лв. по фактура от 15.12.2017 г. и 213,25 лв. по фактура от 15.01.2018 г., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № *********
от 05.12.2015 г., Договор за мобилни
услуги № ********* от 13.05.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2016 г. и Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 30.09.2017 г.; незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 05.12.2015 г., Договор за лизинг от 13.05.2016 г. и Договор за лизинг от 30.09.2017 г. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договорите за лизинг,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 6598/2019 г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение. На ответницата съгласно чл. 239 ГПК са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание с Разпореждане № 3650 от 06.03.2020 г., редовно връчено на 01.07.2020
г. Ответницата е редовно призована за насроченото открито съдебно заседание.
Съдът счита, че исковите претенции са вероятно основателни с оглед
изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото
доказателства.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 770,00 лева, от които
360,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 25,00 лева заплатена държавна
такса в исковото производство, както и 360,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение
и 25,00 лева заплатена държавна такса в производството по ч. гр. д. № 6598/2019 г. по описа на СлРС.
Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.Д.С., ЕГН: **********,
с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 205 ЗЗД, общо
сумата от 395,65 лв. /триста
деветдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ по 4 бр. фактури, както следва:
91,90 лв. по фактура от 15.10.2017
г., 86,01 лв. по фактура от 15.11.2017
г., 4,49 лв. по фактура от 15.12.2017
г. и 213,25 лв. по фактура от 15.01.2018
г., представляваща стойността на незаплатени
абонаментни такси и мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № *********
от 05.12.2015 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 13.05.2016 г.,
Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2016 г. и Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 30.09.2017 г.; незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 05.12.2015 г., Договор за лизинг от 13.05.2016 г. и Договор за
лизинг от 30.09.2017 г. и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски по договорите за лизинг, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.11.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението,
за което е издадена Заповед за изпълнение № 3804/28.11.2019 г. по
ч. гр. д. № 6598/2019 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Д.С., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 770,00 лв. /седемстотин
и седемдесет лева/, представляваща разноски в общ размер, направени в
настоящото исково производство и в заповедното производство по ч. гр. д. №
6598/2019 г. по описа на СлРС.
Настоящото решение е неприсъствено и не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страната, срещу която е
постановено решението - М.Д.С., ЕГН: **********, с адрес ***, че може да поиска от Окръжен
съд - Сливен неговата отмяна при условията на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от
връчването на преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: