№ / .10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав
На
петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар:
Добринка Долчинкова
Прокурор
при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 2170 по описа на съда за
2020 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано е по касационна жалба от
Община Варна, представлявана от кмета чрез процесуалния му представител ю.к.Д. С.,
против Решение № 260043/20.08.2020г по АНД № 1997/2019г на ВРС, ХХІІ с-в, с
което е отменено издаденото от Зам. Кмета на Община Варна НП № 73/16.04.2020г и
наложената на Д.И.Д., ЕГН **********,***, Глоба в размер на 50лв. на осн.чл.33
ал.3 вр.чл.67 ал.3 от Наредбата за обществения ред на ОбС-Варна. Релевирани са
касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложими по препращане
от чл.63 от ЗАНН – допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
неизвършване на дължима преценка на всички събрани в производството
доказателства в тяхната съвкупност, вместо което съдът е кредитирал само
гласните доказателства, което е резултирало в неправилно приложение на
материалния закон, като се оспорват изводите на въззивния съд за допуснати
съществени процесуални нарушения в производството по издаването и в
съдържанието на НП, претендира се отмяната му и потвърждаване на
законосъобразното НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание ю.к. С. поддържа изцяло жалбата на изложените в нея
съображения; като прави и възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение.
С отговора си по касационната
жалба ответникът чрез пълномощника си адв.Ж.К. я оспорва като неоснователна,
излага аргументи да несъстоятелност на всяко от касационните възражения и за
незаконосъобразност на НП, настоявайки за оставяне в сила на решението на ВРС и
присъждане на сторените в производството разноски. Адв.К. поддържа същото становище
и в открито съдебно заседание.
Идентично е и становището на
участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна.
Касационната инстанция счита жалбата е
неоснователна.
Анализирайки
събраните в хода на съдебното следствие релевантни гласни и писмени доказателства,
въззивният съдебен състав приел за установено от фактическа страна, че на 11.03.2020г
около 10:00ч в гр.Варна, по бул.“В. Левски“ в посока бул. „Осми Приморски полк“
Д.Д. управлявал специален автомобил „Мерцедес Актрос 4140“ с рег.№ ***,
собственост на „КУЛ“ ООД. Автомобилът бил спрян за проверка от св.А.Е. в
качеството му на ст.полицай в група „Общинска полиция“ при ОДМВР – Варна, който
изискал за проверка от водача маршрутен лист за управление на автомобила по
този булевард, издаден от Община Варна. Д. не представил поискания документ, за
което нарушение, квалифицирано по чл.33 ал.3 от НОР на ОбС - Варна св.Енчев
съставил против него АУАН от 11.03.2020г. При личното предявяване на акта
водачът вписал, че има възражения, но такива не последвали в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел
фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушението, за което на осн.чл.33 ал.3 вр.чл.67 ал.3 от НОР на ОбС – Варна наложил
на Д. Глоба в размер на 50лв.
При така установената фактология
въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи , но не отговарят на изискванията по чл.42 т.4 от ЗАНН, респ.чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, тъй като в тях липсва задължителен реквизит – описание на
нарушението. Съдът е посочил, че в АУАН и в НП липсва съставомерен признак на
нарушението по чл.33 ал.3 от НОР, а именно – не е установено извършването на
превоз на строителни материали, отпадъци и насипни товари с управлявания от Д.
специален автомобил. В тази насока съдът приел, че липсата на елемент от
нарушението, който го индивидуализира по несъмнен и категоричен начин, пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя, тъй като ограничава
възможността му да разбере в какво точно нарушение е обвинен. С тези
съображения ВРС отменил изцяло НП.
Настоящата касационна инстанция
преценява този краен правен извод като обоснован и законосъобразен, изцяло го
споделя и се позовава на него в хипотезата на чл.221 ал.2 от АПК.
Съгл.чл.33 ал.1 от НОР на ОбС –
Варна превозването на
строителни материали, отпадъци или насипни товари се извършва с превозни
средства, снабдени с контейнери или добре уплътнени
каросерии и здрави покривала, по определени от община Варна маршрути за
превозването им.
Ал.3 на текста предвижда, че водачът на превозващото МПС е длъжен да притежава заверен
пътен лист и копие от заверения маршрут, като неизпълнението на това задължение се наказва с
глоба от 50лв.
Според показанията на
актосъставителя – св.Енчев, при спирането на Д. на 11.03.2020г той не е
проверявал дали със специалния автомобил се извършва превоз, като сочи, че
вероятно миксерът на бетоновоза се е въртял, но не е сигурен. Проверка за това
дали с управлявания от Д. автомобил в момента на проверката е бил извършван
превоз на строителен материал – бетон, не е била извършена в хода на цялото АНП,
например чрез проверка на пътен лист на водача за деня. Производството пред АНО
е приключило без установяване и изясняване на това обстоятелство, а показанията
на актосъставителя са негодно доказателство – от една страна поради липсата на
категоричност в тях, а от друга и поради факта, че установяването и доказването
на елемент от фактическия състав на нарушението в съдебната фаза на
производството е недопустимо. При тези констатации се налага извод, че
вмененото на Д. нарушение от една страна е недоказано с всички елементи от
обективния му състав, а от друга – то и не е надлежно описано в АУАН и в НП,
което съставлява съществено процесуално нарушение по чл.42, съотв.чл.57 от ЗАНН, както го е възприел и въззивният съдебен състав. Фактът, че нарушението е
недоказано, а в производството по издаване на НП, с което то е санкционирано,
са допуснати съществени процесуални нарушения, налага безалтернативно отмяна на
постановлението като незаконосъобразно, в какъвто смисъл се е произнесъл и ВРС
с проверявания си съдебен акт. Той не е обременен с наведените касационни
пороци, а други такива – налагащи неговата ревизия или отмяна – не бяха
констатирани и в кръга на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК.
Изложеното квалифицира касационата жалба като неоснователна и налага
отхвърлянето й.
В заключение следва да бъде
посочено, че предвид целите, за които се използва процесния специален автомобил
– бетоновоз, и факта, че той е бил управляван от Д. ***, включен в заверения от
Община Варна маршрут, може да се предположи, че с него е пренасян строителен
материал (бетон) било до строителния обект, в който е вложен, или обратно.
Обвинението, и още повече – наказанието обаче никога не може да почива на
предположения, а единствено на категорични и недвусмислени доказателства,
каквито в конкретния случай липсват поради неизпълнение задължението на АНО да
докаже вмененото на касационния ответник административно нарушение.
При този изход на делото
претенцията на касаторите за присъждане на разноски е неоснователна, а тази на
ответника следва да бъде уважена в целия претендиран размер от 360лв.; възражението за
прекомерност на същото се преценява като неоснователно.
Мотивиран от изложеното и
съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 260043/20.08.2020г. по АНД № 1997/2020г
на ВРС, ХХІІ състав, с което е отменено издаденото от Зам.кмета на Община –
Варна НП № 73/16.04.2020г и наложената на Д.И.Д., ЕГН **********,***, Глоба в
размер на 50 (петдесет) лв. на осн.чл.33 ал.3 от НОР на ОбС – Варна.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.