Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мирослава Йорданова | |
Въз основа на закона и доказателствата и на осн. чл. 304 от НПК Съдът ПРИСЪДИ: ПРИЗНАВА А. Г. Б. - [дата на раждане] в [населено място] с адрес: [населено място] ЕГН [ЕГН], за НЕ ВИНОВЕН в това, че на 16.10.2014 г., около 05.20 ч., в [населено място], на стълбище в жилищна сграда, находяща се на [улица] между етаж 2 и етаж 3 е направил опит да отнеме чужди движими вещи – дамска чанта, на стойност 12,60 лв., ведно с намиращите се в нея дамско портмоне, на стойност 7,20 лв., със сумата от 50 лв., мобилен телефон марка и модел „Н. D. 501“, на стойност 301,50 лв. и мобилен телефон марка и модел „Нокия С3“, на стойност 148,50 лв., всичко на обща стойност 519,80 лв. от владението на Х. Д. Г., от [населено място], без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в дърпане на чантата от ръката й - престъпление по чл. 198, ал.1 вр. чл. 18, ал.1 от НК, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение. ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, от днес пред Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1......... 2......... МОТИВИ: Районна прокуратура Б. е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство № 714/2014 г. по описа на 01 РУП Б. /наблюдателно производство № 2828/2014 г. по описа на Районна прокуратура – Б. срещу А. Г. Б. от Б. за престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК. Срещу подсъдимия А. Б. е повдигнато обвинение за това, че на 16.10.2014 г., около 05.20 ч., в Б., на стълбище в жилищна сграда, находяща се на [улица] между етаж 2 и етаж 3 е направил опит да отнеме чужди движими вещи – дамска чанта, на стойност 12,60 лв., ведно с намиращите се в нея дамско портмоне, на стойност 7,20 лв., със сумата от 50 лв., мобилен телефон марка и модел „Н. D. 501“, на стойност 301,50 лв. и мобилен телефон марка и модел „Нокия С3“, на стойност 148,50 лв., всичко на обща стойност 519,80 лв. от владението на Х. Д. Г., от [населено място], без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в дърпане на чантата от ръката й. В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че в съдебното следствие се е доказало по категоричен и безсъмнен начин участието на подсъдимия Б. във вмененото му престъпление. Прокурорът прави предложение съдът да признае подсъдимия за виновен. Защитникът на подсъдимия – адв. Н. пледира съдът да постанови присъда, с която на осн. чл 304 от НПК да признае подзащитния му за невиновен. Заявява, че дори да има някакви доказателства за виновността на подсъдимия то с оглед обстоятелството, че става въпрос за опит, става въпрос за липса на вредни последици от това деяние, както и с оглед други обстоятелства по делото очевидно, че наказанието не би следвало да се налага при условията на чл. 54, а при условията на чл. 55 и то далеч, далеч под предвидения в закона минимум. Тъй като обаче счита, че по делото няма категорични доказателства за виновността на Б. моли да бъде оправдан. Подсъдимият Б. се възползва от правото си по чл.115, ал. 4 във вр. с чл.55 от НПК и не дава обяснения в хода на съдебното следствие. В правото си на лична защита и в предоставената му последната дума не изразява становище по обвинението. СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства по досъдебно производство № 714/2014 г. по описа на 01 РУП Б. и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: А. Г. Б. е [дата на раждане] в Б., българин, българско гражданство, осъждан, със средно образование, безработен, неженен, с адрес: [населено място], ул.”Х.” 25, ЕГН [ЕГН] На 16.10.2014 г., около 00.30 ч. - 01.00 ч. пострадалата Х. Г., заедно със св. Б. Т. отишли в дискотека „С.“, находяща се в центъра на Б.. Около 05.00 ч. същия ден двамата напускат заведението и тръгват в посока сградата на Американския университет в България и пред офис на фирма за недвижими имоти Топ имоти, находяща се на [улица] се разделят. До този момент двамата не са видели други лица в близост до тях. Пострадалата Г. продължава сама към квартирата, в която живее, находяща се в Б., на [улица], ет. 4. Около 05.20 часа пострадалата Г. била в близост до входната врата на кооперацията, в която живеела на квартира. По същото време в близост до кооперацията се намирало неустановено по делото лице, което последвало пострадалата. След като чува, че някой върви след нея същата се затичала и влязла във входа на кооперацията, като след нея се движило същото лице. Тъй като не го познавала тя го попитала „кой сте вие“ на което същият отговорил, че отдавна я наблюдавал, като същевременно продължил да се приближава до нея. Когато я достигнал той хванал дамската чанта, която св. Г. била преметнала през лявото си рамо и се опитал насила да я издърпа. Дамската чанта пострадалата е носила: мобилен телефон, марка и модел „HTC D. 501“, мобилен телефон, марка и модел „N. С3“, дамско портмоне, със сумата от 50 лв. За да противодейства на издърпването на чантата тя я хванала с двете си ръце и я притиснала към себе си. Въпреки това неустановеното по делото лице продължило да дърпа силно дръжката на чантата, вследствие на което една от дръжките се скъсала. След оказаната съпротива от пострадалата лицето разбира, че няма да успее да отнеме насила чантата на пострадалата и си е тръгнал. Притеснена от случилото се пострадалата Г. се обадила на Б. Т., който веднага е отишъл при нея, след което двамата са отишли в Първо РУП Б.. По доказателствата: Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на приобщените от съда единствено гласни доказателства, събрани чрез гласни доказателствени средства – чрез показанията на св. Х. Г., дадени в хода на ДП и тези приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 .ал., т. 1 от НПК, приложени на л. 61-63, Б. Т. и тези приобщени по реда на чл. 281 ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Е. Б., Д. Д., С. Д., С. С., Л. Д.. По делото в хода на съдебното следствие е назначена съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза на пострадалата Г.. От заключението на изготвената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза на пострадалата Г. се установява, че с оглед на психическото и физическото състояние на последната е способна правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Съдът даде вяра на показанията на пострадалата Г., в частта в която разказва пред съда за датата и мястото на извършеното деяние. При обсъждане на противоречията, които съдът установи в показанията на свидетелка Г. съдът възприе като достоверни твърденията на пострадалата в хода на ДП, а именно същата е възприела, че някой върви след нея още когато се намирала по пътя към входа. В хода на съдебното следствие пострадалата твърди, че докато е вървяла между втория и третия етаж във вхъда чува, че някой върви след нея. Съдът възприе приобщените показания от хода на ДП , тъй като в тази част показанията на свидетелката се потвърждават изцяло от твърденията на св. Т., който е разговарял с пострадалата веднага след инкриминираното деяние. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Д. Д., С. Д., С. С., но същите не допринасят за изясняване на въпроса поставен от защитника на подсъдимия във връзка с проведеното процесуално следствено действие - разпознаване на лица в хода на ДП тъй като в хода на съдебното следствие не е приложен изисканият от съда фотоалбум, поради което съдът не следва да обсъжда възражението на адв. Н. за сходство между лицата, които се явяват в съдебно заседание Д. Д., С. Д., С. С. и подсъдимият. Въпреки, че в хода на ДП пострадалата дава описание на извършителя на деянието с оглед изминалия период от време е обективно невъзможно да се прецени от съда съответствие на външността на подсъдимия с описаното от пострадалата лице. В показанията си св. Д. заявява пред съда, че 4 или 5 дни след датата на инкриминираното деяние получава информация от секретен служител относно Б.. Според предоставената информация Б. е бил забелязан пред хотел А. мак в Б. в същия час и приблизителен ден на инкриминираното деяние. Съдът даде вяра на показанията на св. Д., но от същите не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият се е движил към мястото на инкриминираното деяние. Освен това остава неконкретизирана точната дата, за която се твърди, че подсъдимият е бил забелязан пред хотел А. мак в Б.. Изрично заявява св. Д. в показанията си, че нито една от проверените камери в района не съхранява записи, от които да е видно, че Б. се е движил в района на инкриминираното деяние на процесната дата. Съдът прие показанията на св.Б. - леля на подсъдимия за достоверни. Въпреки родствената й връзка с подсъдимия съдът не намери основание да се съмнява в заявеното от свидетелката пред съда. Показанията на същата обаче не допринасят за разкриване на обективната действителност, тъй като свидетелката не се ангажира с категоричен отговор бил ли е в дома си подсъдимият на 16.10.2014 г. около 05.00 часа. В хода на ДП са назначени и изготвени съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия А. Б. и съдебнооценителна експертиза. От заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че подсъдимият Б. е в състояние правилно да възприема фактите на обективната действителност и да дава обяснения по тях. Същият е способен да дава годни показания. Вещото лице изготвило съдебно-оценителната експертиза поддържа заключението си, в което инкриминираните вещи са оценени на обща стойност 469.80 (четиристотин шестдесет и девет лева и осемдесет стотинки) лева. Оценката на вещите е направена към датата на инкриминираното деяние – 16.10.2014 г. като употребявани с начислено 10% овехтяване. На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Подсъдимият А. Б. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл. 18 ал.1 от НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение от РП Б.. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление. За да отговори на един от основните въпроси по чл.303, Óл.1 от НПК, а именно дали подсъдимият Бангелов е автор на престъплението, за което е бил привлечен да отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена в Обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното престъпление. В настоящата хипотеза обвинителната теза се основава само на показанията на пострадалата Г. от досъдебното производство. При анализа на показанията на св. Г. съдът достигна до извода, че от същия не може да се направи категоричен и еднозначен извод, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. В хода на съдебното следствие е разпитан и св. Д., който е извършил проверката по получения сигнал от пострадалата в Първо РУ Полиция Б., но от всичко заявено пред съда става ясно, че Б. е установен от органите на МВР единствено по предположения, в подкрепа на които не се събраха каквито и да било доказателства в хода на съдебното следствие. Непосредствен обект на престъпно деяние, за което е повдигнато обвинение на Б. са обществените отношения по необезпокояваното осъществяване правото на собственост, владение или държане в най-широк смисъл върху движими вещи, както и телесната неприкосновеност на гражданите, доколкото тя се засяга с цел отнемане владението на дадена вещ. Грабежът представлява отнемане на чужда движима вещ от другиго с цел да бъде противозаконно присвоена, като се употреби за това сила или заплашване. То е съставно престъпление и обхваща престъпните състави на кражбата и принудата. Като елемент на престъплението грабеж, принудата върху личността на владелеца е средство за отнемане на чуждата вещ. Тя трябва да бъде извършена, за да е възможно отнемане на вещта. Между нея и отнемането трябва да има пряка причинна връзка. За осъществяване на престъпното си намерение по отнемане на движимите вещи, предвид мястото на което са се намирали те – дамската чанта на пострадалата, която е съдържала мобилен телефон, марка и модел „HTC D. 501“, мобилен телефон, марка и модел „N. С3“, дамско портмоне, със сумата от 50 лв., отнемащият по необходимост следва да използва сила, посредством която придобил фактическата власт върху инкриминираните вещи. Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено, каквато е квалификацията на инкриминираното деяние. В конкретния казус безспорно процесните вещи са чужди движими вещи по заложеното от законодателя определение в чл.110 от ЗС, за вземането на които обаче не беше установено да са отнети именно от подсъдимия. Дори и да приемем, че в настоящото производство се доказа формалното осъществяване на обективните признаци на състава по чл.198, ал.1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК въпреки липсата на точни данни за вида на отнетите вещи, тъй като по делото не са приложени веществени доказателства в подкрепа на обвинителната теза, които да удастоверяват както наличните вещи в чантата, така и скъсаната дръжка на една от инкриминираните вещи. Липсват доказателства, които в тяхната съвкупност и логическа връзка да навеждат на единствено възможния и категоричен извод, че подсъдимият Б. е осъществил опит за грабеж, т.е досежно авторството на престъплението. Липсват и други такива доказателства - преки или косвени, вторични или производни, които да свържат подсъдимия Б. с нападението над св. Г. в процесния ден, визиран в обвинителния акт. От чантата не са иззети дактилоскопни следи, липсват показанията на други свидетели-очевидци, които да са възприели нападателя. Фактическите данни, които свързват Б. с престъплението, за което е обвинен са само и единствено показанията на пострадалия, които в настоящия казус не допринасят за изясняване на обективната действителност в достатъчна степен да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. При обсъждане гласните доказателства в процеса, настоящият състав отчете, че дори и да бъдат възприети твърденията на св. Г. за употребена сила към нея за да й бъде издърпана насилствено чантата по никакъв начин не се установява, че именно Б. е извършителят на деянието. Тук следва да се посочи обаче, че липсват категорични доказателства за авторството в лицето на подсъдимия Б. на процесното деяние. Както беше отразено по-горе разпознаването е самостоятелен способ за събиране и проверка на доказателства, който има за задача да установи тъждество между лицето или предметите, които са предявени с лицата или предметите, за които в разпита си говори свидетеля или обвиняемия. Годният протокол за разпознаване съставлява доказателствено средство, но ако то не намира потвърждение в друго надлежно събрано и проверено доказателствено средство - показания на разпознаващия, е немислимо да свърже разпознатия с извършено спрямо разпознаващия противоправно деяние. В случая сме изправени именно пред такава хипотеза. В хода на досъдебното производство е извършено следствено действие, което по правната си природа представлява разпознаване, въпреки че по делото не е приложен фотоалбум св. Г. многократно заяви, че не може да разпознае нито в хода на съдебното следствие, нито в хода на ДП със сигурност лицето и преди проведените процесуални следствени действия в хода на ДП същата е била запозната със снимка на подсъдимия. Горната липса на който и да било от обективните елементи от това престъпление не налага обследване и на въпроса за категоричността на обвинението спрямо подсъдимия, а още по-малко основание за обсъждане на субективната страна на състава. По изложените съображения и след изчерпване на всички възможни средства за доказване на обвинението, съдебният състав прие, че то не е доказано по безспорен и категоричен начин съгласно изискванията на чл.304 НПК и оправда подсъдимия Б. в извършване на престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл. 18 ал.1 от НК. По разноските и веществените доказателства: С оглед изхода на делото и на осн. чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата. По делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава насока. Мотивиран от горното СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание. РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................... |