РЕШЕНИЕ
№.........../........2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
В публичното съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3599/2010 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по субективно съединени жалби на М.Д.Я. – К. и Д.И.Я. срещу решение
№ 2405-10 на ОбС-Варна, по протокол № 24/23, 24, 30.06.2010 г., с което на основание чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА
вр. чл. 129 ал. 1 ЗУТ, чл. 16 ал. 1 ЗУТ и Специфични правила и норми на гр.
Варна и по предложение на кмета на Община Варна с вх. № Д-2-9200/671/22.02.2010
г. е одобрен ПУП –ПРЗ на кв. „Свети Никола” – гр. Варна, в частта относно
новообразуваните с плана УПИ ХVІІ-1137 и ХVІІІ-1142, включващи части от стари имоти
613в, 3170, 3171 и 3172 по КП/77 г. По изложени в жалбата съображения за
допуснати нарушения на приложимия материален закон при постановяване на
решението се иска отмяната му в оспорената част.
В проведените открити съдебни
заседания жалбоподателите поддържат чрез пълномощниците си адвокат С. и адвокат
А. предявената жалба, а пълномощникът на ОбС-Варна изразява становище за
неоснователността й.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на жалбата съдът намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Като родово и местно компетентен съд е сезиран с жалба срещу подлежащ на
съдебен контрол ИАА по чл. 214 т. 1 ЗУТ, предявена от процесуално легитимирани
лица по смисъла на чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 т. 1 ЗУТ, първото от които
собственик на ПИ 3171 и ПИ 613в, съгласно приложения на л. 6 – л. 9 от делото
договор за доброволна делба от 29.12.2006 г., както и на ПИ 3170, съгласно
приложения на л. 146 от делото нот. акт № 185, т. ІІ, рег. № 2307, дело №
385/2006 г. на нотариус Р. Т., а второто – носител на ограничено вещно право на ползване върху ПИ
3171 и ПИ 613в, съгласно посочения договор за доброволна делба. Спазен е
преклузивния срок по чл. 215 ал. 4 ЗУТ за упражняване на правото на жалба срещу
акта – обнародването на оспореното решение на ОбС-Варна е извършено в ДВ бр. 65/20.08.2010
г. /л. 62 от делото/, а жалбата е подадена по пощата в рамките на срока за
оспорване на датата 03.09.2010 г., за което по делото са представени
доказателства на л. 86 и л. 87. Обсъдените в съвкупността им налични положителни
процесуални предпоставки, както и отсъствието в случая на отрицателни такива, обуславя
извод за допустимост на съдебното производство.
Извършвайки, съгласно чл. 168 ал.
1 АПК, цялостна проверка на оспорения ИАА на всички основания по чл. 146 АПК,
съдът установи следното по основателността на жалбата: С решение № 2405-10 по
протокол № 24/23, 24, 30.06.2010 г. ОбС-Варна на основание чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА вр. чл. 129 ал. 1 ЗУТ, чл. 16 ал. 1 ЗУТ и Специфични правила и норми на
гр. Варна и по предложение на кмета на Община Варна с вх. №
Д-2-9200/671/22.02.2010 г. е одобрил ПУП – ПРЗ на кв. „Свети Никола” – гр.
Варна. Изхождайки от териториалния обхват на плана, относим към цял квартал на
града, съдът заключва, че той е одобрен от материално компетентен орган по
смисъла на чл. 129 ал. 1 ЗУТ. Съгласно материалите по делото, проектът за ПРЗ е
изработен двуфазно – фаза предварителен и фаза окончателен проект в
съответствие с регламента на чл. 46 ал. 4 от Наредба № 8/14.06.2001 г. на МРРБ
за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Предварителният
проект е приет с решение на ЕСУТ на ОбС-Варна, протоколирано по протокол №
49/12-13.12.2002 г. /л. 49 – л. 54/. С решението е поставено отлагателно
условие окончателният проект да се изработи след одобряване за територията на
плана на новообразуваните имоти и влизането му в сила. През 2008 г. Община
Варна като възложител сключва с „Ригелс” ООД като изпълнител договор за
изпълнение изработването на ПРЗ на кв „Св. Никола”, чийто предмет, видно от
раздел ІІ, чл. 1 ал. 1, е изработването на плана във фаза окончателен проект
/л. 55 – л. 56/. Видно от предложение на кмета на община Варна /л. 25/,
окончателният проект на плана е приет от ЕСУТ на негово заседание,
протоколирано по протокол № 7/10.02.2009 г., от който по делото на л. 48-гръб е
приложена само заглавна страница. Констатация, че именно по този протокол е
приет окончатения проект на плана прави и вещото лице при отговора на въпрос
първи от основното заключение на СТЕ /л. 110 – л. 114/. В съответствие с чл.
128 ал. 2 ЗУТ проектът е съобщен на заинтересуваните лица посредством обявление
в ДВ /л. 27/ като направените възражения са обсъдени и частично приети за
основателни на заседание на ЕСУТ, протоколирано по протокол № 48/17.09.2009 г.
/л. 27, гръб – л. 48/. След направените корекции ОбС-Варна по предложение на
кмета на общината /л. 25/ на свое заседание от 23, 24 и 30.06.2010 г.,
протоколирано по протокол № 24, приема оспореното по делото решение № 2405-10,
с което на основание чл. 16 ал. 1 ЗУТ и Специфични правила и норми на гр. Варна
в съответствие с правомощията си по чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА одобрява плана за
регулация и застрояване на кв. „Св. Никола” – гр. Варна /л. 16 от делото/.
Хронологично проследената процедура по изработване и приемане на плана обуславя
краен извод за спазване на съществените административнопроизводствени правила.
Съгласно отговора на въпрос първи от задачата на основната експертиза /л. 110 -
л. 114/, окончателният проект на ПРЗ е изработен върху действащата за
територията на адм. район „Приморски” кадастрална карта, одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, в която е интегриран одобрения със
заповед № РД-07-7706-203/08.08.2007 на областен управител – Варна план на
новообразуваните имоти на местност „Свети Никола”. Изработването на плана върху
кадастралната карта на засегнатата територия е в съответствие с изискването на
чл. 16 ал. 2 ЗУТ. Съгласно отговора на въпрос втори от основната
съдебно-техническа експертиза /л. 110 – л. 114/, за процесната територия на кв.
„Свети Никола” първият кадастрален и регулационен план датира от 1937 г.
/тогава територията е била обхваната от съществуващата по него време местност „Лозята”/,
но поради включването й след 1945 г. в чертите на ТКЗС, планът не е бил
приложен. През 1991 г. е изработен ЗРП за същата територия, процедурата по
приемане на който, обаче, е била прекратена след първото му обявяване. Данни за
друга регулация на територията преди приемането на оспорения ПРЗ няма.
Следователно, обосновано може да се заключи, че оспореният ПРЗ обхваща
територия с неприложена първа регулация по предходен устройствен план /има се
предвид регулационната съставка на КРП/37 г., тъй като изработеният през 1991
г. проект на ЗРП не е стигнал до окончателно приемане и влизане в сила, поради което
по смисъла на отменения ЗТСУ не представлява правопораждащ ЮФ/. За такъв вид
територии /с неурегулирани поземлени имоти или с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план/ чл. 16 ал. 1 ЗУТ предвижда приемането на подробен
устройствен план, определящ и необходимите площи за изграждането на обектите на
социалната инфраструктура – публична собственост, на озеленените площи,
обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура. За осъществяването на тези предвиждания с чл. 16 ал. 1 ЗУТ
нормативно е установена възможност за редуциране с плана на площта на
поземлените имоти, но с не повече от 25 %, които общината придобива още от
датата на влизането му в сила, т. е. без провеждането на отчуждително
производство – чл. 16 ал. 5 ЗУТ. За сметка на това с плана на всеки собственик
на поземлен имот се определя равностоен урегулиран имот при съобразяване с
местоположението му в местността, но не и с точните му кадастрални граници –
чл. 16 ал. 4 ЗУТ. Обстоятелството, че в случая се касае за територия с
неприложена първа регулация по предходен устройствен план, обуславя именно
разработването и приемането на плана по чл. 16 ал. 1 ЗУТ, както е подходил и административният
орган. Съгласно отговора на въпрос трети от основната експертиза, създадените с
ПРЗ УПИ ХVІІ-1137 и УПИ ХVІІІ-1142, предмет на оспорване по делото, включват в
себе си, както следва: УПИ ХVІІ-1137 – част от стари ПИ 3171 и ПИ 3170 по КП/77
г. и УПИ ХVІІІ-1142 – цялата площ на ПИ 613в, част от ПИ 3172 и част от ПИ 3171
по КП/77 г. Отново при отговора на въпрос трети от СТЕ вещото лице разяснява, че по одобрения ПРЗ такава номерация на
поземлените имоти не съществува. Това според съда се дължи на факта, че планът
по чл. 16 ал. 1 ЗУТ е разработен на база на кадастралната карта, определяща
актуалната кадастрална основа на територията, а не на база на стария КП/1977 г.
Процесните ПИ 3171, ПИ 3170, ПИ 3172 и ПИ 613в по КП/77 г. са изчертани от
вещото лице в различна окраска върху изработената към допълнителното заключение
комбинирана скица между КП/1977 г. и ПРЗ/2010 г. /л. 138 от делото/, като видно
от легендата, ПИ 3171 по КП/77 г. е защрихован в отвесни сини линии, ПИ 3170 по
КП/77 г. – в отвесни червени линии, ПИ 3172 по КП/77 г. – в отвесни лилави
линии и ПИ 613в по КП/77 г. – в отвесни оранжеви линии. Съгласно текстовата
част на това заключение, ПИ 3172 по КП/77 г. представлява път, като и той, и
останалите изследвани от експертизата поземлени имоти са образувани вследствие
на извършените две последователни делби на изходния ПИ 613. Отново в
заключението на допълнителната СТЕ /л. 136 – л. 138/, неоспорено от страните
при изслушването му в с. з. на 28.09.2011 г., е посочено изрично, че при
изработването на ПРЗ в оспорената му част регулационните граници на създадените
УПИ ХVІІ-1137 и УПИ ХVІІІ-1142 съвпадат с имотните такива по КК/2008 г. с
изключение на тези, граничещи с двете улици. Изхождайки от тази част на
заключението, съдът възприема като неоснователно оплакването, че при
разработването на ПРЗ административният орган не бил отредил един общ
урегулиран поземлен имот за собственика на процесните стари ПИ 613в, ПИ 3170,
ПИ 3171 и ПИ 3172 /който междувпрочем е път по КП/77 г./. Административният
орган се е съобразил точно с актуалната кадастрална основа и е отредил за
жалбоподателите толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са имотите им по
действащата кадастрална карта в чертите на изследваната територия при това при
запазване на кадастралните граници между имотите, изключая тези към двете улици
по ПРЗ. Без правно значение за законосъобразността на ПРЗ в тази му част е
обстоятелството, че от страна на жалбоподателката Я.-К. са направени постъпки
за обединяване на имотите по КК в един общ имот, след като към момента на
приемането на оспореното решение № 2405-10/24/23, 24, 30.06.2010 г. на
ОбС-Варна обединяването не е осъществено с акт на компетентния за това орган.
Последното се установява от допълнителното заключение на СТЕ /л. 136 – л. 138/,
според което при справката в СГКК-Варна е установено, че административната
преписка по заявление вх. № 94-18352/27.07.2010 г., с което се иска обединяване
на изследваните имоти, е без движение. На същия извод навежда и представеното
по делото от страна на пълномощника на жалбоподателите писмо рег. № 94-18352-03-10-9454/19.09.2011
г. на началника на СГКК-Варна – л. 147. При съпоставката между датите на
приемане на оспорения ПРЗ /23, 24 и 30.06.2010 г./ и тази на предявяване на
заявлението за кадастрално изменение в СГКК-Варна /27.07.2010 г./ се установява
дори, че поисканата кадастрална промяна е след датата на приемане на оспорения
ПРЗ. Относно образуваната преди това преписка по предшестващото плана заявление
вх. № 94-7382/26.03.2010 г., видно от приложеното на л. 141 от делото писмо
рег. № 94-7382-03-10-3022/23.04.2010 г. на началника на СГКК-Варна, тя касае
изцяло изменение в КРНИ за имот с идентификатор 10135.2526.1137 и също е
оставена без отговор по същество от страна на административния орган. Затова и
съдът намира, че правилно с решението по т. 7 от пртокол № 48/17.09.2009 г. /л.
27, гръб – л. 48/ ЕСУТ при Община Варна е оставил без уважение възражението на
жалбоподателката Я.-К. по съображения, че попълването на кадастралната карта не
е предмет на устройствената разработка по чл. 16 ал. 1 ЗУТ. При отнемането от
площта на процесните имоти за улична регулация се е достигнало до редуцирането й,
както следва: съгласно абзац последен на допълнителното заключение /л. 136 – л.
138/, площта по кадастрална карта на ПИ 1137, урегулиран с ПРЗ в УПИ ХVІІ-1137,
възлиза на 1072,90 кв.м., от която с ПРЗ за предвиждания за елементи на
техническата инфраструктура са отнети 7,50 кв.м., представляващи 0,7 % от
площта му. Остатъкът за УПИ ХVІІ-1137 възлиза на 1065,40 кв.м. Съгласно абзац
последен от въпрос трети на основното заключение /л. 110 – л. 114/, площта по
кадастрална карта на ПИ 1142, урегулиран с ПРЗ в УПИ ХVІІІ-1142, възлиза на
1896 кв.м. С ПРЗ за предвиждания за елементи на техническата инфраструктура от
нея са отнети 154,30 кв.м., равняващи се на 8,14 % от площта на имота.
Остатъкът за УПИ ХVІІІ-1142 възлиза на 1742 кв.м. Възприетите констатации
обуславят правен извод, че при урегулирането на двата имота не е надвишен
заложения в чл. 16 ал. 1 ЗУТ комасационен коефициент от 25%. Площта от двата
имота е отнета именно за заложените в чл. 16 ал. 1 ЗУТ инфраструктурни
предвиждания на плана. Неотносими при това положение се явяват всички
оплаквания по жалбата, свързани с разширяването на съществуващата улица,
тангираща североизточно на процесните имоти. След като отнемането на площи от
имотите е за целите по чл. 16 ал. 1 ЗУТ и в рамките на установения със същата
рзпоредба комасационен коефициент, се налага извод, че административният орган
е действал в рамките на дадените му с разпоредбата законови правомощия.
Изложените в жалбата съображения за сравнително ниския автомобилен поток,
неизискващ разширяването на улицата, за потенциалното увеличаване на ПТП и на автомобилния
трафик вследствие на това разширяване са
все такива, свързани с целесъобразността на разработката, поради което са извън
обсега на съдебния контрол, установен с чл. 213 ЗУТ. От отговора на въпрос
девети от основното заключение се установява, че действително с урегулирането
на процесните имоти се засягат определени дървесни видове: три броя кипариси в
УПИ ХVІІ-1137 и 1 брой бадем, 1 брой черница и 1 брой акация в УПИ ХVІІІ-1142.
Жалбоподателките не се позовават, обаче, нито в жалбата, нито в хода на
съдебното следствие на обстоятелството тези дървета да са вписани в регистъра
по чл. 63 ал. 1 ЗУТ, поради което само по себе си засягането им не може да
обуслови незаконосъобразността на плана в тази част. При урегулирането на ПИ
1137 в УПИ ХVІІ-1137 не е засегнат съществуващия в имота сграден фонд. Съгласно
въпрос четвърти на основното заключение, проектираната североизточно от УПИ
ХVІІ-1137 улица отстои на 27,00 м. от сградата в имота, което се потвърждава
графично и от приложената към заключението скица-извадка на ПРЗ на кв. „Св.
Никола” в тази му част – л. 114. Сградата в УПИ ХVІІ-1137 е двуетажна жилищна,
видно от отговора на въпрос осми от основното заключение. Пак от констатациите
на вещото лице по въпрос осми обосновано може да се заключи, че с ПРЗ са
спазени изискванията за отстояния на сградата на основното застрояване в УПИ
ХVІІ-1137 до страничните регулационни линии /чл. 31 ал. 1 т. 1 ЗУТ/ и до
границата към дъното на урегулирания поземлен имот /чл. 31 ал. 1 т. 2 ЗУТ/. Съгласно
въпрос шести от същото заключение, достигнатата плътност на застрояване в УПИ
ХVІІ-1137 е 15% при зададена по Специфичните правила и нормативи за устройство
и застрояване на кв „Св. Никола” за тази устройствена зона /ЖВ/ максимална
плътност от 25%; достигнатият Кинт на застрояване е 0,18 при зададен по
специфичните правила 0,6 и е предвидено озеленяване на имота 75% при зададен по
правилата минимум озеленяване от 55%. Сградата в имота е двуетажна, с което е
спазено и изискването на специфичните правила за достигната максимална етажност
за тази устройствена зона – 2 ет. Съгласно изречение последно на въпрос
четвърти от СТЕ, в УПИ ХVІІІ-1142 застройка не съществува, което се подкрепя и
от графичната част на заключението /л. 114/. Изложените констатации в тяхната
цялост обуславят извод за неоснователност на оплакването по жалбата за засягане
с урегулирането на съществуващите сгради в процесните поземлени имоти. Съгласно
въпрос седми от основното заключение /л. 110 – л. 114/, с оспорения ПРЗ за УПИ
ХVІІ-1137 и УПИ ХVІІІ-1142 е установено ниско свободно застрояване с максимална
етажност -2 ет., макс. височина 7 м. и максимална височина до билото 10 м. Площта
по ПРЗ на УПИ ХVІІ-1137 е 1065,40 кв.м. /констатацията е съобразена с
корекцията, направена от вещото лице в абзац последен на допълнителното
заключение/, лицето на УПИ ХVІІ-1137 по ПРЗ е 7,00 м. По ПРЗ УПИ ХVІІІ-1142 е с
площ 1742 кв.м. като този имот по плана има лице към две улици – към
североизточно ситуираната от него улица лицето му е 18,00 м., а към югоизточно
ситуираната – 22,00 м. От тази част на заключението може да се направи извод,
че лицето по ПРЗ на проектирания УПИ ХVІІ-1137 е под нормативно определеното по
чл. 19 ал. 1 т. 1 ЗУТ за имоти в градовете, предназначени за ниско жилищо
застрояване, свободно или свързано в два имота. Съдът намира, обаче, че
ограниченията на чл. 19 ал. 1 ЗУТ, включително и с допустимите отклонения от
тях по чл. 19 ал. 3 ЗУТ, не се прилагат при разработването и одобряването на
плановете по чл. 16 ал. 1 ЗУТ, какъвто е процесния. Изводът се основава на
разпоредбата на чл. 16 ал. 3 ЗУТ, според която лицето и площта на
новообразуваните урегулирани имоти се определят със самия план по чл. 16 ал. 1 ЗУТ, като не е посочено изрично, че са приложими изискванията за размери на
урегулираните имоти, зададени по чл. 19 ЗУТ. Аргумент в полза на това разбиране
е и чл. 16 ал. 5 ЗУТ, според който собствениците на поземлените имоти по ал. 4
придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени
имоти още от датата на влизане в сила на самия план, което би било невъзможно при
прилагане на разпоредбата на чл. 19 ЗУТ, тъй като за спазването й по отношение
на налични маломерни поземлени имоти е необходимо упълномеряването им с плана с
части от съседни поземлени имоти, което, съгласно чл. 17 ал. 3 ЗУТ, се извършва
на основание на сключен предварителен договор за прехвърляне на собственост с
нотариално заверени подписи на собствениците на имотите. В тези случаи по
аргумент от чл. 17 ал. 7 ЗУТ придобиването на собствеността върху урегулираните
имоти по чл. 17 ал. 2 т. 2 и т. 3 ЗУТ не настъпва по силата на самия план,
както е по чл. 16 ал. 5 ЗУТ, а като последица от сложен ФС, включващ наличието
на влязъл в сила ПУП, с който са урегулират имоти по чл. 17 ал. 2 т. 2 и т. 3 ЗУТ, и наличието на окончателен договор по чл. 17 ал. 3, респективно ал. 4 и
ал. 5 ЗУТ. Сравнително незначителното отнемане на площи от процесните имоти
/съответно в размер на 0,7 % и на 8,14 %/, както и урегулирането им при
спазване на обсъдените законни изисквания, обуславя, въпреки отсъствието на
представено по преписката решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, спазване на изискването
на чл. 16 ал. 4 ЗУТ урегулираните с плана имоти да са с пазарна стойност не
по-малка от пазарната им стойност отпреди регулацията. В това отношение следва
да се има предвид, че самото урегулиране на имотите покачва пазарната им оценка
в сравнение с тази, която са имали отпреди това. Видно от отговора на въпрос
десети от основната СТЕ, оспореният ПРЗ е изработен в обхвата на чл. 112 ал. 1
и ал. 2 ЗУТ и съдържа в двете си фази /предварителен и окончателен проект/
изискуемите графични и текстови материали съответно по чл. 48 и по чл. 49 от
Наредба № 8/14.06.2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените
схеми и планове. Придружен е от изискващите се проекти по част „Геодезия”, част
„ВиК”, част „Комуникационна” и част „Ел.”. Обсъдените фактически и правни
доводи в съвкупността им обуславят извод за спазване на приложимите
материално-правни норми при одобряването на оспореното решение № 2405-10/24/23,
24, 30.06.2010 г. на ОбС-Варна. В съответствие с правомощието на съда по чл.
172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
Тъй като по делото не е направено
искане от страна на пълномощника на ОбС-Варна за присъждане на сторените
съдебни разноски, съдът не дължи произнасяне по разпределянето на отговорността
за разноски, съгласно чл. 143 ал. 4 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Я. – К. и
Д.И.Я. срещу решение № 2405-10 на ОбС-Варна, по протокол № 24/23, 24,
30.06.2010 г., с което на основание чл.
21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА вр. чл. 129 ал. 1 ЗУТ, чл. 16 ал. 1 ЗУТ и Специфични
правила и норми на гр. Варна и по предложение на кмета на Община Варна с вх. №
Д-2-9200/671/22.02.2010 г. е одобрен ПУП –ПРЗ на кв. „Свети Никола” – гр.
Варна, в частта относно новообразуваните с плана УПИ ХVІІ-1137 и УПИ
ХVІІІ-1142.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщението за
изготвянето му от страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ