№ 17672
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110155080 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу М. Г. Д.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3902,16 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: гр. София, район АДРЕС, аб. № 275325 за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 23.05.2019 г. до
изплащане на вземането; сумата от 636,60 лв. – мораторна лихва за периода от
14.09.2016 г. до 14.05.2019 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата от 50,99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.04.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна
лихва от 23.05.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 10,72 лв. –
мораторна лихва за периода от 30.05.2016 г. до 14.05.2019 г., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 28971/2019 г. по описа на
СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата, в качеството й на собственик/вещен ползвател на процесния
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
1
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на
услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от публикуването им на страницата на дружеството. Посочва, че
съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на
топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28971/2019г. по описа на СРС,
148 състав.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответницата оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Счита, че исковата молба е подадена от лице без представителна власт, поради
което същата е процесуално недопустима. Оспорва, че между нея и ответното
дружество са възникнали облигационни отношения. Счита, че ищецът не е
доставил твърдяната услуга, както и че в същата не е била в дължимото
качество, поради което претендираните суми не са дължими. Оспорва да има
качеството собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот.
Оспорва фирмата „Техем Сървисис“ ЕООД да разполага с лиценз за
извършване на услугата дялово разпределение. Счита, че претендираните от
ищеца суми не са изискуеми, доколкото не е била поканена да ги изпълни.
Оспорва представените от ищеца писмени документи, както и да се отнасят за
процесния имот. Оспорва претенцията за лихва, доколкото не е била изпратена
изравнителна фактура и съответно не е била настъпила забава. Оспорва
претенция по размер, като счита, че претендираните стойности са
многократно завишени. Оспорва да е налице сключен договор между
„ФИРМА“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение. Оспорва да е налице сключен договор между етажната
собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД. Оспорва да е живяла на процесния
адрес, както и да е част от етажната собственост. Твърди, че за процесния
период температурата на тръбите и радиаторите е била под 60 градуса, както и
че е имало множество прекъсвания на топлоснабдяването. Твърди, че на
2
13.06.2018 г. е настъпила авария, в резултат на което е нямало отопление през
целия отоплителен сезон, а ищецът е извършил реален отчет. На 09.09.2020 г.
е била настъпила повреда на сградната инсталация и е било спряно парното
през целия отоплителен сезон. Прави възражение за погасяване на задължения
по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на
сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 23.05.2019 г. от „ФИРМА“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.10.2019
г. по ЧГД № 28971 по описа за 2019 г. на СРС срещу длъжника М. Г. Д. за
следните суми: сумата от 3902,16 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2018 г. ведно
със законна лихва от 23.5.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 636,60 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 14.5.2019 г., сумата от 50,99
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.04.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 23.5.2019 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 10,72 лв. за периода
от 30.5.2016 г. до 14.5.2019 г. и 142,01 лв. разноски по делото, а именно: 92,01
лв. държавна такса и 50,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същият в срок е
подал възражение срещу издадената заповед.
С разпореждане, връчено на 24.08.2021 г. на заявителя са дадени
указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК – на 24.09.2021 г.
ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземанията си по
исков ред.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в Служба по вписванията – София на 12.12.2008 г. под акт № 117, том
CCXXXVII, вх. рег. № 92476/12.12.2008 г., от който се установява, че
ответницата е придобила собствеността върху процесния топлоснабден имот,
считано от посочената дата.
3
По делото е представен протокол от проведено на 02.10.2001 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: АДРЕС, на което те са взели
решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално
разпределение на топлинната енергия.
Представен е договор № 915/05.10.2000 г., сключен между ЕС като
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
По делото е представен договор № 144 от 29.07.2015 г., сключен между
„ФИРМА“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представено е съобщение към фактура от 31.07.2016 г., 31.07.2017 г. и
31.07.2018 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми за
периода от 30.04.2016 г. до 31.10.2018 г.
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Представени са от третото лице-помагач на страната на ищеца дялово
разпределение и годишен отчет за исковия период.
От ответника са представени документи във връзка със завишени сметки
за вода на абонатите от адрес: АДРЕС: покана за провеждане на общо
събрание; протокол от 15.05.2018 г. за проведено ОС на ЕС; списък на
членовете на ЕС; заявление до „Софийска вода“ АД от О. К. Д. в качеството
му на управител на ЕС; сигнал за общ водомер; контролен лист и приемо-
предавателен протокол от 27.06.2018 г.; жалба до КЗП от 29.05.2018 г., обща
информация във връзка с тази жалба; съобщение от 04.06.2018 г. от зам.
Управителя на ЕС за предстоящ реален отчет за вода; ел. кореспонденция,
касаеща отчет за м. 03.2020 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот
4
№ 177, том LLLLXXXI, дело № 45556/1997 г. от 17.12.1997 г., от който се
установява, че процесният имот е придобит на посочената дата от Росен
Тодоров Василев; удостоверение № 0003/29.08.2022 г. от зам. председателя на
ЕС.
От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира
като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се
установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му
представени и които е използвало за изготвяне на заключението. Извършвани
са ежемесечни отчети на общия топломер относно доставената ТЕ в АС в
СЕС, като вещото лице е посочило в табличен вид отчетените стойности. В
исковия период ФДР е извършила реален отчет, с изключение на периода
2016-2017 г., в имота е имало 3 бр. отоплителни тела 2 броя
топлоразпределители, разпределителя в кухнята е бил повреден и се е
начислявало служебно количество ТЕ на максимална мощност на
отоплителното тяло, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както
и ТЕ за БГВ въз основа на един брой водомер за топла вода с изключение на
периода 2016-2017 г. поради липса на отчет е начислявано служебно
количество 140 литра на потребител за едно денонощие. Разпределението на
ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба.
От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните
разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и
разликата се разпределя между всички потребители – за отопление (имот и
сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция
са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото
разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна
уредба за топлоснабдяването. Посочен е отопляемият обем на процесния
топлоснабден имот и на цялата сграда, в която се намира същият. Общият
топломер е преминал необходимите метрологични проверки. За исковия
период е начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Вещото лице е посочило, че общият топломер е
преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били
констатирани отклонения.
5
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за
постъпили плащания за суми, дължими за исковия период. Съставени са
изравнителни сметки. Със суми за възстановяване не са прихванати
задължения по месечни сметки от преди процесния период. Налице е сума за
възстановяване на ответника за процесния период в размер на 656,87 лв.
Стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ) за исковия период е в
размер на 3902,16 лв. Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за исковия
период възлиза на 634,79 лв. Главницата за УДР е в размер на 50,99 лв., а
мораторната лихва в размер на 10,04 лв.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими.
По делото е представено пълномощно от ищеца в полза лицето подало
исковата молба (л. 30 от делото), последното е юрисконсулт, респ. може да
бъде представител по пълномощие съгласно разпоредбата на чл. 32, т. 3 от
ГПК. Освен това съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС само лицето, от името на което са извършени действията може
да се позове на липсата на надлежно учредена представителна власт.
На следващо място, ищецът е спазил едномесечния срок за предявяване
на иска си. Ищецът е уведомен за указанията на съда, че в едномесечен срок
от съобщението може да предяви иск за вземането си на 24.08.2021 г., а искът
е предявен на 24.09.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от ГПК
срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния
месец. От изложеното следва, че срокът е спазен.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.)
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
6
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
2.) качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
От приетите по делото доказателства се установи, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
7
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
8
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот, тъй като по делото се установи, че е била собственик на
процесния топлоснабден имот.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
се установи, че ответницата е придобила собствеността върху процесния
топлоснабден имот на 12.12.2008 г. и оттогава тя е собственик, като това
обстоятелство не се и оспорва от нея. Ирелевантно е, че ответницата е
представила нотариален акт, от който се установи, че друго лице е придобило
собствеността върху посочения имот на 17.12.1997 г., доколкото не се отнася
до исковия период. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че в исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно
право на ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г.
9
на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда
на чл. 290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните през исковия период, като този факт не се и
оспорва от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД - трето лице-помагач (ТЛП) на
страната на ищеца. ТЛП е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са ангажираните
писмени доказателства и заключението на СТЕ.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
10
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на ССЕ се
установиха размерите на задълженията за топлоснабдения имот в исковия
период за ТЕ, УДР и мораторна лихва върху главниците за ТЕ и УДР.
В допълнение следва да се посочи, че представените от ответника
документи са неотносими към процесния случай, тъй като се отнасят до
период след исковия. Представеното удостоверение от зам. управителя на ЕС,
че ответницата не се ползва с материална доказателствена сила за
удостоверените с него факти, доколкото същото е частен свидетелстващ
документ и не се подкрепя от нито едно от останалите доказателства по
делото.
По отношение оспорването на договора, сключен между ЕС и ФДР,
съдът намира, че с молба от 14.02.2023 г. е представено копие от същия, което
е четливо и разбираемо. Независимо, че същият не е представен в оригинал
същият не следва да се изключва от доказателствата по делото, а да се тълкува
съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал. Редът за
оспорване на протокола за проведеното ОС на ЕС е регламентиран в ЗУЕС.
Същевременно ноторен факт е, че „Техем Сървисис“ ЕООД е лице,
притежаващо необходимата лицензия да извършва дялово разпределение.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
11
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Тъй като настоящият иск се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.05.2019 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 23.05.2016 г., са погасени по давност. В случая това са вземанията за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.
В разглеждания случай приложение намират Общи условия (ОУ),
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Като взе предвид заключението на назначената по делото ССЕ, съдът
намира, че непогасени по давност са вземанията за ТЕ на стойност 3285,89 лв.
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
Върху погасената по давност главница лихва не се дължи по аргумент от
чл. 119 ЗЗД.
По отношение на цената на услугата за дялово разпределение съдът
намира, че същата е дължима в цялост, тъй като представлява годишна такса и
нейната изискуемост е настъпила след края на отоплителни сезон. Общият
размер на дължимата цена за услугата дялово разпределение за исковия
период възлиза на сумата 50,99 лв.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
12
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание. Установи се по
делото, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
обаче нито твърди, нито представя доказателства в тази насока.
С оглед изложеното съдът намира, че исковете за главница са установени
по основание и размер за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както
следва: 3285,89 лв. за ТЕ и 50,99 лв. за УДР.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
13
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Мораторната лихва върху главницата за ТЕ за периода от 14.09.2016 г. до
14.05.2019 г. възлиза на общо 468,38 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 934,02 лв., от които следва да му се присъдят
772,57 лв.
Ответникът не претендира и доказва разноски.
На адв. О. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 131,45 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. Д., ЕГН ********** на
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **********
следните суми: сумата от 3285,89 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София,
район АДРЕС, аб. № 275325 за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законна лихва от 23.05.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от
468,38 лв. – мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 14.05.2019 г. по
отношение на цената за топлинна енергия; сумата от 50,99 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от м.04.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 23.05.2019 г. до
14
изплащане на вземането; като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ за разликата над сумата от
3285,89 лв. до пълния предявен размер от 3902,16 лв. и за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за посочения имот, както и иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 468,38 лв. до пълния предявен
размер от 636,60 лв., мораторна лихва върху погасената по давност главница
за ТЕ и за сумата от 10,72 лв. – мораторна лихва за периода от 30.05.2016 г. до
14.05.2019 г. по отношение на главницата за услугата дялово разпределение, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 28971/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********** разноски в размер на
772,57 лв. за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********** на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв да заплати на адв. О. К. Д., ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 131,45 лв. за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15