№ 554
гр. П., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.АН.ИВ.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20251720101327 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК ********* против М. П. И., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 1 814,80 лева -
главница по Договор за потребителски кредит № ****, сумата от 642,99 лева -
възнаградителна лихва, дължима за периода от 15.05.2022 г. до 05.06.2023 г., сумата от
359,01 лева - мораторна лихва за периода от 16.03.2022 г. до 05.06.2023 г. /дата на
предсрочна изискуемост/, сумата от 601,24 лева - възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“, и сумата от 1050 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2024 г., до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът излага в исковата молба, че на 18.01.2022г. е сключен Договор за
потребителски кредит № **** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД в
качеството му на кредитор, от една страна, и от друга страна Е.З.А., в качеството на
клиент и М. П. И., в качеството на съдлъжник по посочения договор за потребителски
кредит. Излага, че на основание ОУ към договора във връзка с чл. 121- чл. 127 ЗЗД М.
П. И., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се
задължил да отговаря солидарно с получателя при условията, посочени в договора.
Твърди, че усвоената сума по кредита била в размер на 2 000 лева, преведена по
лична сметка на Е.З.А., срещу задължение да бъде върната в 24-месечен срок, при
месечна погасителна вноска в размер на 122,51 лв., ГПР от 49,25 %, ГЛП от 41 % и
лихвен процент на ден 0,11 %. Също така било уговорено възнаграждение по
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 700 лв. и 1 200 лв., платими
ведно с месечната погасителна вноска, с оглед което общото задължение по кредита
било в размер на 4840,09 лв. Сочи, че общият размер на погасената сума по кредита
била в размер на 616,29 лв. С оглед забавата на кредитополучателя била начислена
мораторна лихва. Твърди, че договорът бил прекратен. Поддържа да е настъпила
предсрочна изискуемост по кредита, поради което претендира възнаградителна лихва
1
до датата на предсрочната изискуемост. В условията на евентуалност моли съдът да
приеме, че ответникът е надлежно уведомен за прекратяване на договора, респ. – за
предсрочната изискуемост по кредита с получаване на препис от исковата молба.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
чрез адв.В. М. от САК, с който оспорва исковете като недопустими, респ. – като
неоснователни. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост по кредита.
Поддържа, че процесният договор не отговаря на изискванията на ЗПК. Твърди, че
клаузите за ГПР и ГЛП са нищожни поради противоречие със закона. Сочи, че ГПР
бил посочен единствено като процент, без да бъдат описани отделните разходи по вид
и размер. Също така клаузата за възнаградителна лихва е нищожна и като
противоречаща на добрите нрави. Споразумението за предоставяне на пакет по
допълнителни услуги било нищожно, поради нарушение на императивни разпоредби,
респ. – поради противоречието му с добрите нрави. Била нарушена забраната да се
събират такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Бил нарушен принципът за еквивалентност на насрещните престации. Твърди
споразумението да е нищожно и поради заобикаляне на закона. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит "Профи Кредит
Стандарт" № ****, сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, в качеството
му на кредитор и Е.З.А. в качеството й на клиент, и М. П. И. в качеството му на
солидарен длъжник, по силата на който ищецът се задължил да предостави на клиента
сумата в размер на 2000 лева за срок от 24 месеца, при уговорен ГПР в размер на 49.25
% и годишен лихвен процент в размер на 41, 00 %. В договора били договорени
допълнителни услуги, както следва: Фаст - предоставяне право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския креди, за която се дължала сумата в
размер на 700 лева, и Флекси - предоставяне право на промяна на погасителния план
на потребителския кредит, за която се дължала сумата в размер на 1200 лева.
В исковата молба е обективирано признание от страна на ищеца, което не се
оспорва и от ответника, а именно, че общата сума на направените плащания по ДПК
**** е в размер на 616.40 лева, като последната вноска е била на 15.04.2022 г. От
ищцовото дружество е представена и справка с извършените плащания по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от
ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, които са допустими.
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
"Профи кредит България" ЕООД като заемодател и Е.З.А. в качеството й на
заемополучател, и М. П. И. в качеството му на солидарен длъжник, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2000 лева.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на
2
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон- ЗПК. Договорът е с крайна падежна дата 15.01.2024 г.,поради което към датата
на подаване на исковата молба е падежирал изцяло, и не се налага обсъждане на
изявлението за обявяване на Договора за предсрочно изискуем.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В тази насока е
и практиката на ВКС (вж. Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2017
г., IV г. о., ГК), съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността
на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред,
каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител. В
тази насока, настоящият състав намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК.
В процесния случай клаузата за закупуване на допълнителни услуги Фаст и
Флекси в процесния договор за кредит в тежест за заемателя да заплати
възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно,
кредиторът не включва т. нар. от него "допълнителен услуги Фаст и Флекси, към
договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин
да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани
и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за "заплащане на
допълнителни услуги Фаст и Флекси. Именно предвид гореизложеното, съдът счита,
че вземането за допълнителни услуги, на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния
процент на разходите.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай
са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия
не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено
дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
3
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и
чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е
особено съществено предвид обстоятелството, че в Договора е посочена общата сума
за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включено дължимото
възнаграждение за закупен пакет услуги. Дори напротив - при прибавянето на сумата
по същия се получава съвсем различна стойност на общия разход по кредита. Тоест,
налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за
заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.
Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 2000
лева, а сумата, която е следвало да върнат кредитополучателя и солидарният длъжник
е над два и половина пъти по-голяма.
С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че договорът за
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл.
23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, в
конкретния случай възнаграждение за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси". От
съдържанието на приобщения договор по кредит, главницата възлиза на сумата в
размер на 2000 лева.
Както се изясни не е спорно между страните по делото, че по процесния договор
за кредит са извършени плащания в общ размер на 616.40 лева, като е останала
непогасена главница до пълния отпуснат размер от 2000 лева, поради което
предявеният иск за главницата е основателен и доказан до размера на сумата от
1383.60 лева
Предвид установената недействителност на клаузите от договора за кредит,
регламентиращи възнаграждение в полза на кредитодателя за закупен пакет от
допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", неоснователни се явяват предявените
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника за
заплащане на сумата от 642,99 лева - възнаградителна лихва, дължима за периода от
15.05.2022 г. до 05.06.2023 г., сумата от 359,01 лева - мораторна лихва за периода от
16.03.2022 г. до 05.06.2023 г. /дата на предсрочна изискуемост/, сумата от 601,24 лева -
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, и сумата от 1050 лева - възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № **** от 18.01.2022 г.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковите претенции, както следва – в размер на 105,33 лева – заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
4
размер на 703 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции. Съдът
намира за неосъстоятелно направеното от ищеца възражение за прекомерност, с оглед
цената на предявените искови претенции и обема на извършената работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. И. с ЕГН ********** , адрес: гр. П., ул. ***, да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. *****, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 1383.60 лева - представляваща незаплатена
главница по Договор за потребителски кредит № **** / 18.01.2022 г., сключен
между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като заемодател и Е.З.А. в качеството й
на заемополучател, и М. П. И. в качеството му на солидарен длъжник, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда
/18.10.2024г./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
10а, ал. 1 ЗПК и чл.86 ЗЗД за сумата от 642,99 лева - възнаградителна лихва, дължима
за периода от 15.05.2022 г. до 05.06.2023 г., сумата от 359,01 лева - мораторна лихва за
периода от 16.03.2022 г. до 05.06.2023 г. /дата на предсрочна изискуемост/, сумата от
601,24 лева - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, и сумата от 1050 лева -
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК М. П. И. с ЕГН ********** , да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от 105,33 лева –
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
*********, да заплати на М. П. И. с ЕГН **********, сумата от 703 лева – сторени
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5