Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 12.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 15105 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 177094 от 26.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1938/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищцата Д. П.Г. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 229,46 лева, представляваща дял от 1/3 от общия дълг в размер на 898,38 лева, начислена като главница за топлинна енергия за периода от м. 08.2011 г. до м. 11.2012 г., относно апартамент № 80, находящ се на адрес в гр. София, жк „******, с разкрита партида с абонатен № 164080, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 898,38 лева.

Решението е постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ответника – „Т.С.“ ЕООД /при допусната от СРС очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението досежно липсата на отразяване участието на подпомагащата страна в проведеното производство/.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищцата Д. П.Г. срещу първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен. В жалбата се поддържа, че правният интерес на ищцата да депозира отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума е извънсъдебното поведение на ответника, а именно издаването от страна на последния на ежемесечни фактури, представляващи покана за плащане, в които се претендира от Д.Г. заплащането на цялото количество топлинна енергия, начислено за процесния имот. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е собственик на 1/3 от топлоснабдения имот, поради което и доколкото ответното дружество претендира изцяло процесните суми единствено от Д.Г., то и предявеният от последната отрицателен установителен иск е изцяло основателен. Поради което се отправя искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за уважаване в цялост на исковата претенция. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не изразяват становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която предявеният иск е уважен до сума в размер на 229,46  лева, поради което в тази част то е влязло в сила.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на решението в атакуваната му част с оглед наведените от въззивника доводи СГС намира следното:

За да приеме, че заявената от ищцата искова претенция е основателна само за сума в размер на 1/3 от същата, а именно за сумата от 299,46 лева, районната съдебна инстанция е приела, че Д. П.Г. не е единствен собственик на процесния топлоснабден имот, представляващ апартамент № 80, находящ се на адрес в гр. София, жк „******, като същата притежава 1/3 идеална част от същия. Поради което според СРС ищцата не е активно легитимирана по материалното правоотношение за останалите 2/3 части от вземането, доколкото противното би представлявало упражняване на чужди права. Настоящият съдебен състав не споделя така възприетите от контролираната инстанция правни изводи по следните съображения:

В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл. 154 от ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а длъжникът /ищец по иска/ -  възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право, затова не ищецът, а ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и споделяната от настоящия състав практика в решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о., решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК и решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК.

Следователно в тежест на ответника е да установи, че в обективната действителност са възникнали материалноправните предпоставки, обуславящи пораждане на субективното му материално право да получи цялата стойност на доставената до имот за процесния период топлинна енергия и в частност, че ищцата Д. П.Г. е единствен собственик или вещен ползвал на процесния топлоснабден имот и има качеството на потребител /клиент/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана § 1, т. 42 /отм./ от ЗЕ, но действаща през част релевантния период, съответно на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик/собственици или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай, с оглед установеното от Софийски районен съд от фактическа страна и липсата на направено оспорване на последната пред настоящата съдебна инстанция от която и да е от страните, а именно че ищцата Д. П.Г. е собственик на 1/3 идеална част от процесния топлоснабден имот, то за останалите 2/3 идеални части от същия Д.Г. не принадлежи правото на собственост, нито се установява за тях ищцата да има качеството на вещен ползвател. Въпреки това обаче, ответното дружество не претендира от ищцата само 1/3 от начислената за дължима сума за доставената до апартамент № 80, находящ се на адрес в гр. София, жк „******, топлинна енергия за периода м. 08.2011 г. до м. 11.2012 г., а претендира от последната заплащането на цялата стойност от доставената топлинна енергия /за това обстоятелството също липсват оспорвания от страните пред настоящата съдебна инстанция и съответно същото стои вън от предмета на въззивната проверка/. Съответно, поради установената липса на облигационно правоотношение между страните по доставка и покупко-продажба на топлинна енергия за коментираните 2/3 идеални части от процесния имот, то това противно на възприетото от районната съдебна инстанция има за последица основателност на исковата претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и за отхвърлената от СРС част от иска, а именно и за сумата от 598,92 лева /представляваща 2/3 от размера на цялата искова претенция/ - недължима от ищцата на ответното дружество сума за главница за топлинна енергия за периода от м. 08.2011 г. до м. 11.2012 г., относно апартамент № 80, находящ се на адрес в гр. София, жк „******, с разкрита партида с абонатен № 164080.

При тези съображения, поради несъвпадение изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната му част, като предявеният от ищцата Д. П.Г. иск следва да бъде уважен изцяло.

В постановеното решение е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК досежно липсата на отразяване участието на подпомагаща страна на страната на ответника – „Т.С.“ ЕООД, която следва да бъде отстранена от СРС като бъде посочено участието на това дружеството.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски и за двете съдебни инстанции има само ищцата – въззивник в настоящото производство Д. П.Г.. Поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта, в която последната е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 66,67 лева – разноски по делото.

В хода на исково производство ищцата е направила и доказала разноски в размер на 50 лева – заплатена държавна така /в която не следва да се включва и не е дължима сумата за банков превод от 2,40 лева/, поради което на същата следва да се присъди допълнително сумата от 32,53 лева.

Пред районната съдебна инстанция ищцата е била защитава от адв. М.Л., предоставил й безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на кого следва да бъде присъдена допълнително сумата от 200 лева  - адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, определено според  чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съблюдаване направеното от ответното дружество и уважено от районната съдебна инстанция възражение за прекомерност.

С оглед изхода на спора пред СГС в полза на Д. П.Г. следва да бъде присъдена сумата от 25 лева – разноски пред въззивната инстанция за заплатена държавна такса, а на адв. Н.И. – процесуален представител на въззивника, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, определени според Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата от 300 лева /при съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 05.09.2019 г. /.

Воден от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 177094 от 26.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1938/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав, в частта, в която искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на Д. П.Г. срещу „Т.С.“ ЕАД е отхвърлен за разликата над уважения от СРС размер до пълния предявен размер от 898,38 лева, както и в частта, в която Д. П.Г. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 66,67 лева – разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УВАНОВЕНО по предявения от Д. П.Г., с ЕГН **********, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. П.Г., с ЕГН **********, не дължи на Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, и сумата от 598,92 лева /представляваща разликата между уважения от СРС с първоинстанционно съдебно решение размер на исковата претенция и пълния предявен размер на последната/ - главница за топлинна енергия за периода от м. 08.2011 г. до м. 11.2012 г., относно апартамент № 80, находящ се на адрес в гр. София, жк „******, с разкрита партида с абонатен № 164080.

Решението в необжалваната част е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д. П.Г., с ЕГН **********, допълнително сумата от 32,53 лева – разноски в исковото производство, както и сумата от 25 лева – разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. М.Л. Л.от САК допълнително сумата от 200 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на Д. П.Г. по гр. д. № 1938/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Н.И.И., с ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 300 /триста/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на Д. П.Г. по в. гр. д. № 15105/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Е въззивен състав.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД /при допусната от СРС очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението досежно липсата на отразяване участието на подпомагащата страна в проведеното производство/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на настоящото решение делото да се изпрати на СРС, 154-ти състав, за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 177094 от 26.07.2019 г. по гр. д. № 1938/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав, досежно липсата на отразяване в диспозитива на последното на участието на подпомагащата страна в проведеното производство - „Т.с.“ ЕООД.

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              

 

                                                         2.