О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №48
гр.Видин,
16.06.2020г.
Окръжен съд-гр. Видин, гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен
съдия: В. М.
след като разгледа докладваното от съдия В. М. гр.д.№153/2020г. по описа на ОС-Видин, и за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава Двадесет и осма
„Поставяне под запрещение“, чл.336 – чл.340 от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба на П.В.В. ЕГН **********
и Н.В.В., ЕГН : **********,*** против И.Ц.Н. с ЕГН : ********** , в качеството им на приемни родители, при които
ответника е настанен по силата на Решение № 6/16.01.2015г по грд № 3/2015 на
Кулски районен съд.
Предявеният иск е с правно основание чл.5 ал.1 от Закона за
лицата и семейството (ЗЛС) във вр. с чл.336 ал.1 от ГПК за поставяне на И.Ц.Н.
с ЕГН : ********** под пълно запрещение.
В исковата молба се обосновава твърдение за наличие на
тежка умствена изостаналост у ответника, негодност за упражняване на
професионален труд ,поради неподвижност, особености в характера-„сприхав „,
„своенравен „, „неподчиняем“, „агресивен „.
Съдът, след като се запозна с исковата молба и с
приложенията към нея, намира същата за недопустима и счита,че производството по
делото следва да се прекрати, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.336 ал.1 от ГПК, поставяне
на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова
молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен
интерес от това. Активната легитимация на лицето, което може да предяви иска,
произтича от закона.
Приемните
родители , не са сред кръга от лица, на
които законът е предоставил правото да искат от съда поставяне под запрещение
на дадено лице, тъй като същите нямат интерес от предявяване на иска.
От изложените в исковата молба твърдения се налага
извод, че приемните родители не сочат по
някакъв начин тяхната правна сфера – лични и/или имуществени права и законни
интереси – да се явява пряко засегната от състоянието на И.Н.., нито се твърди
опасност правата и интересите им да бъдат увредени от действия или бездействия
на ответника.
По време на престоя в семейството, приемните родители
поемат отговорността за опазване на живота и здравето на детето и за неговото
възпитание.
Приемните родители имат право да изразят мнение преди
постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на
детето, съгласно чл. 34 ЗЗД, но те не могат да вземат
решения, засягащи бъдещето на детето или да променят решения, които са били
съгласувани с човека, носещ родителската отговорност. Те не са носители на родителски права и задължения, както и между тях и
детето не възникват правните отношения на осиновяването
Чрез
създаването на институтът „приемно семейство“ се цели осигуряване на временна
грижа за деца в риск, като основната цел е децата да бъдат отглеждани в
условията на сигурна, подкрепяща и стимулираща семейна среда.
Съгласно настоящото
законодателство в България приемният родител не е носител на родителски права
по отношение на настаненото в семейството му дете, но има задължението и
ангажиментите да осигури на настаненото в семейството му дете добри грижи,
внимание и спокойна среда, които да благоприятстват за неговото правилно
развитие и личностно формиране.
Според
Постановление №5/1979г. на Пленума на ВС, съществува правна възможност да
предявят иск по чл.336 ал.1 от ГПК и лица извън изрично изброените в текста -
съпругът, близки роднини на ответника, прокурора, но тези лица, трябва да имат
правен интерес от това, а последният ще бъде налице тогава, когато се засяга
правната сфера на ищеца, като пряка последица от увреждане на правната сфера на
болното лице - ответник, и то по начин, срещу който ищецът няма друг способ за
противодействие.
Ако
общественият интерес изисква да се постави едно лице под запрещение, което
поради слабоумие или душевна болест е неспособно да се грижи за своите работи,
както и когато конкретно визираните в чл.336 ал.1 от ГПК лица бездействат,
легитимиран да предяви този иск е прокурорът - по свой почин или след сезиране
от всеки заинтересован, държавен, съдебен или общински орган, включително –
както е в случая - и приемните
родители, при който лицето е настанено (в този смисъл
вж.определение №301 от 26.01.2016г. по ч.гр.д.№335/2016г. по описа на АС-София,
както и определение №1364 от 02.12.2014г. на ВКС по гр.д.№5635/2014г., IV г.о.,
ГК).
Изложеното очертава извод, че приемните родители, при които лицето е настанено , не притежават
активна процесуална легитимация за предявяване на иска за поставяне на Н. под
запрещение, а липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск, каквато е наличието на правен
интерес, формира извод за недопустимост на исковата претенция.
На основание чл.130 от ГПК, исковата молба ще бъде
върната, а образуваното дело ще следва да се прекрати.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА подадената от П.В.В. ЕГН ********** и Н.В.В., ЕГН : **********,***
против И.Ц.Н. с ЕГН : ********** , в
качеството им на приемни родители, при които ответника е настанен по
силата на Решение № 6/16.01.2015г по грд № 3/2015 на Кулски районен съд искова
молба, с която е предявен иск с правно основание чл.5 ал.1 от ЗЛС във вр. с
чл.336 ал.1 от ГПК за поставяне на И.Ц.Н. с ЕГН : ********** под пълно запрещение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 153/2020г. по описа на
Окръжен съд-Видин.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред АС-София в 1-седмичен срок от датата
на връчване препис на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: