№ 293
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Радка Ив. Г.а
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100608201 по описа за 2024 година
То е образувано въз основа на две жалби – подадени от подсъдимия и от частния
тъжител – против Присъда № 132/22.03.2023 г. по н.ч.х.д. № 11 299/21 по описа на СРС, 17
състав.
С тази Присъда подс. А. Р. Ч. е признат за виновен в това, че на 28.05.2000 г. в гр.
София, ул. Президент Линкълн № 29 е нанесъл удари с юмруци по лицето и ритници с крака
по тялото на Д. И. К., с което му е причинил лека телесна повреда, изразена в болки и
страдания; на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „глоба“ от 1 000 лв. Също така подс. Ч. е оправдан за
това, че с нанасяне на побой върху тъжителя, върху съпругата му и върху дъщеря му да е
извършил нещо унизително за честта и достойнството на пострадалия, в присъствието на
членове на семейството му и на трети лица. Всеки един от тях е осъден да заплати
половината разноски, направени от другия.
В жалбата, подадена от защитниците на подсъдимия А. Ч., адв. П. и адв. П., се
посочва, че законът е приложен неправилно. Акцентира се, че частната жалба е просрочена,
доколкото е била подадена след изтичането на шестмесечния срок от датата на твърдяното
деяние; твърди се, че наличието на предварителна проверка не обуславя приложението на
чл. 81 ал. 3 НПК; а също така тъжителят е узнал за отказа на прокурора да образува
досъдебно производство в рамките на водено между тях гражданско производство, поради
което, дори тази норма да намира приложение и относно предварителната проверка, отново
1
частната тъжба би била просрочена. Неправилно е прието, че деянието е извършено на
първия етаж на сградата, доколкото е установено, че се е осъществило на улицата пред и
отстрани на сградата. Неправилно се твърди, че деянието е осъществено пред вх. „В“,
доколкото сградата няма такъв вход. Не е доказано и времето на деянието. Не е доказано
поначало подсъдимият да е нанасял удари по тъжителя. Прави се искане за отмяна на
осъдителната присъда и постановяване на нова, оправдателна присъда. Претендират се и
разноски.
В жалбата на частния тъжител, подадена чрез повереника му адв. В., се посочва, че се
атакува присъдата в оправдателната част, както и в частта, в която тъжителят е осъден да
заплати на подсъдимия половината от направените от него разноски. Счита, че е налице
идеална съвкупност между причиняване на лека телесна повреда и обида. Посочва, че
нанасянето на побой е несъвместимо с моралните норми, като може да накърни честта и
достойнството на тъжителя. Прави се искане за отмяна на присъдата в обжалваната част и
постановяване на нова, осъдителна присъда.
В съдебно заседание тъжителят и повереникът му не се явяват. Не изразяват и
допълнително писмено становище
Подсъдимият и защитникът се явяват лично. Правят искане делото да продължи да се
разглежда независимо от изтеклата абсолютна погаситетелна давност.
Защитникът – адв. С. – посочва, че тъжбата е подадена след изтичане на
преклузивния шестмесечен срок, доколкото тъжителят е узнал за отказа да се образува
наказателно производство на 26.10.2020 г, когато Постановлението е било представено по
гр.д. № 24121/20 на СРС. Счита, че този отказ е различен от прекратяването, поради което и
шестмесечният срок следва да тече от узнаване на деянието. Също така в него се обсъждат
други деяния – но не и онова, предмет на частната тъжба. Подлага на анализ събраните
доказателства, като достига до извод, че твърденията в тъжбата не са доказани. Счита, че е
налице злоупотреба с право. Моли да се отмени първоинстанционния акт. Претендира
разноски.
Подсъдимият посочва, че е невинен и не е извършил деянието, за което е обвинен.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Наведеният довод от защитата, че частната тъжба е била подадена след изтичане на
законовия шестмесечен срок, е основателен.
СРС е бил сезиран с частна тъжба на 25.08.2021 г., в която Д. К. обвинява подс. А. Ч.,
че на 28.05.2020 г. му е нанесъл побой, с който му е причинил както телесна повреда, под
формата на отток на лицето и кръвонасядане на бедрото, а също така и обида, доколкото
този побой е бил обиден за честта и достойнството му.
Следователно частната тъжба е била подадена близо година и три месеца след
деянието, за което се иска търсене на наказателна отговорност. Частният тъжител посочва,
че първоначално е сезирал СРП за това деяние, като на 26.03.2021 г е бил уведомен за
Постановление от 25.08.2020 г по пр.пр. № 15 905/20 на СГП, с което се потвърждава
Постановление от 07.07.2020 г. по пр.пр. 22271/20 на СРП за отказ от образуването на
2
наказателно производство. Счита, че от тази дата започва да тече срокът за подаване на
частна тъжба – чл. 81 ал. 3 НПК.
Настоящата инстанция приема, че ако действително тъжителят е бил уведомен за
това Постановление на датата, посочено в него; ако то има правното значение на
Постановление за спиране на наказателно производство; ако в това Постановление се
посочва деянието, посочено и в тъжбата – то действително тъжбата би била подадена в
законовия шестмесечен срок. При отрицателен отговор на който и да е от тези три въпроса
тя били подадена извън законовия срок.
Най-напред е нужно да се изследва датата, на която тъжителят е узнал за това
Постановление. Видно от съдържанието му, на неговата последна страница е посочено, че
тъжителят е бил уведомен за него на 26.03.2021 г. Пред първата инстанция са събрани
множество доказателства за това уведомяване, вкл. и относно поправката на годината (2020
или 2021 г.), като е установено (Справка на л. 163 съдебното производство пред СРС), че
единствените данни за връчването му са тези, посочени в изписване в края на датата на
връчване и тази дата е 26.03.2021 г.
Защитата твърди, че тъжителят е бил уведомен за това Постановление в един
предходен момент – а именно в рамките на гр.д. № 24121/20 на СРС, 92 състав. Това дело е
изискано в цялост, като е установено, че негов предмет е искане на три лица, сред които и
тъжителят, за взимане на мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие. В
съдебно заседание от 29.07.2020 г. подсъдимият (ответник по това производство) е
представил Постановление от 07.07.2020 г. на СРП по пр.пр. 22271/20 за отказ да се образува
наказателно производство по преписка № 230р-18728/20 г на 06 РУ на СДВР. Съдът е
изискал тази преписка в цялост – като елемент от него е Постановление от 25.08.2020 г по
пр.пр. № 15 905/20 на СГП. В следващото съдебно заседание, проведено на 26.10.2020 г., на
което тъжителят Д. К. се е явил лично, тази преписка е била докладвана и адвокатът му е
посочил следното:
„Тези доказателства са приети в предходното съдебно заседание. Постъпили са по
пощата в съда по-късно от заседанието от 29.07.2020 г. По тях съдът се е произнесъл. Да се
приеме прокурорската преписка“.
След събирането на нови доказателства (свидетелски показания) делото е
приключено и е постановен акт по същество.
При това положение следва да се приеме, че най-късно на 26.10.2020 г. тъжителят по
настоящето дело, чрез упълномощения от него адвокат, е бил надлежно уведомен за
Постановление от 25.08.2020 г по пр.пр. № 15 905/20 на СГП. Това е така, доколкото този
адвокат ясно е посочил, че е уведомен за съдържанието му.
Следователно тъжителят (заедно със съпругата и дъщеря си) е сезирал СДВР със
сигнал за определено деяние на подсъдимия, като след отказа да се образува наказателно
производство на СРП е обжалвал пред СГП. Той е предприел тези действия с помощна на
упълномощения си адвокат. Оттук следва изводът, че изявлението на този адвокат,
3
направено в съдебно заседание от 26.10.2020 г., че е запознат с преписката, в която е
включено и Постановление от 25.08.2020 г по пр.пр. № 15 905/20 на СГП, го обвързва. И по-
конкретно, към този момент тъжителят е бил официално уведомен, чрез упълномощения си
адвокат, за този акт на СГП.
Същевременно тъжбата е била подадена на 25.08.2021 г – или 10 месеца (без един
ден) по-късно. Това води до извода, че е просрочена.
Предвид този извод въззивният съд не намира за нужно да обсъди останалите
защитни възражения на подсъдимия – а именно, че това Постановление поначало не касае
деянието, обективирано в тъжбата (а други деяния), както и че това Постановление е
качествено различно от Постановлението за спиране по чл. 25 ал. 1 т. 6 НПК и поради това
не може да има за ефект удължаване на законовия шестмесечен срок за подаване на частна
тъжба. Единствено съдът ще отбележи, че законовият регламент по чл. 24 ал. 6 НПК
предвижда срокът за подаване на тъжба да тече от уведомяване на пострадалия за
постановлението за спиране по чл. 25 ал. 1 т. 6 НПК – т.е. този срок започва да тече
независимо от обжалването на това Постановление за спиране. Следователно, ако
действително Постановлението за отказ да се образува наказателно производство с доводи,
че деянието не е престъпление от общ характер, а от частен характер, може да има правно
значение на Постановление за спиране поради това, че деянието е от частен характер, то би
следвало законовите правила да се прилагат съответно. Или срокът за предявяване на частна
тъжба би следвало да тече от узнаване на това Постановление – независимо от обжалването
му пред по-горната прокуратура. В този случай, доколкото Постановлението от 25.08.2020 г
по пр.пр. № 15 905/20 на СГП е издадено именно въз основа на жалба от тъжителя (и трети
лица) против Постановлението на СРП за отказ за образуване, то следва изводът, че
шестмесечният срок започва да тече от още по-ранна дата – и най-късно на датата на
издаване на това Постановление (по преписката тази жалба не е приложена, като най-
късната възможна дата е именно датата на това Постановление, издадено въз основа на
нея). Отново следва изводът, че тъжбата е просрочена.
След като тъжбата е била подадена извън предвидения от закона срок, то са налице
законовите предпоставки за отмяна на присъдата и прекратяване на производството.
Тъжителят дължи на подсъдимия направените разноски – 2000 лв. пред СРС и 1200
лв. пред СГС.
Воден от горното и на основание чл. 334 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 24 ал. 5 т. 2 във вр. с
чл. 81 ал. 3 съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 132/22.03.2023 г. по н.ч.х.д. № 11 299/21 по описа на СРС, 17
състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 190 ал. 1 НПК Д. И. К. с ЕГН ********** да заплати на
А. Р. Ч. с ЕГН ********** сумата от 3 200 лв. (три хиляди и двеста лева) разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните в 15 дневен срок от днес пред ВКС.
След влизането му в сила да се върне на СРС изисканото гр.д. № 24121/20.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5