Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 02.06.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На дванадесети май Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 4726 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД, гр. София твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника било образувано ч.гр.д. № 3065/2020г. по описа на PC - Стара Загора. Постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че е титуляр на вземането въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Ищецът кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 15979937001. Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и Р.И.М. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15979937001 от 26.05.2017 г. за ползване на далекосъобщителна услуга за фиксиран номер **********, с избран тарифен план VIVACOM Smart L, с месечна абонаментна такса 23,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата абонатът избрал, с подписване на допълнително споразумение, офертата „Комбинирай и Спести“, с което добавил за ползване и мобилен номер **********, с избран тарифен план VIVACOM i-Traffic L, с месечна абонамента такса в размер на 19,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Така срокът на споразумението бил до 26.95.2019 г. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15979937001 от 26.05.2017 г. били издадени фактури на стойност 248.85 лв. а именно: **********/08.06.2017 г., **********/08.07.2017 г.. **********/08.08.2017 г., **********/08.09.2017 г. за периода от 08.05.2017 г. до 07.09.2017 г. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 248.85 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 06/2017г. до месец 09/2017г. включително. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение- детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер № 15979937001 на дата 08.10.2017г. крайна фактура № **********. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 286.90 лв., от които за него интерес представлявала част от сумата до размер на 131.94 лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода. Датата на деактивация на процесния абонамент била 11.09.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 15979937001, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM Smart L и VIVACOM i-Traffic L съответно до дата 26.05.2019 г. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължал на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване абонатът дължал на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг). Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане в размер 131.94 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер 15979937001 от 26.05.2017г., сключени между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, за което е издадена фактура № **********/08.10.2017 г., за периода от 08.09.2017 г. до 07.10.2017г. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски.
Ответникът Р.И.М., чрез назначения му особен представител – адв.А.С., счита, че искът е оспорва исковата претенция. Същата била недопустима поради неизпълнението на задължението на кредитора да уведоми длъжника за прехвърленото вземане по реда на чл. 99 от ЗЗД. Счита претенцията за недоказана и неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането. Исковата молба била подадена на 16.11.2020г., а в нея, като период, за който се претендира вземането за неустойка, бил посочен 08.09.2017г. - 07.10.2017г. В този смисъл счита, че погасителната давност по отношение на това вземане е изтекла на 07.10.2020г. /арг. чл. 111, б. „б“ от ЗЗД/. Към исковата молба не били представени доказателства как е формиран размерът на задължението за неустойка. Ищецът се позовавал на разпоредба от споразумението от 26.05.2017г., сключено между ЕАД „БТК“ и ответника, където било уговорено, че с прекратяването му преди изтичане на неговия срок, по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми се дължи неустойка в размер на оставащите дължими суми до края на срока, но не повече от трикратния им размер. В петитума на исковата молба се сочело, че за задължението на ответника за заплащане на неустойка е издадена фактура № **********/ 08.10.2017г. Такава фактура не била приложена към исковата молба. С посочения по-горе номер била представена кредитна сметка № **********/ 08.10.2017г. на името на ответника, като в същата в графа тип услуга било посочено: стойност на услугите, лихва за забавено плащане, корекции, дарения и услуги на партньори. На гърба на кредитната сметка имало приложение, неразделна част от нея, в което фигурирали суми за начислена неустойка, като нито една от тях не съвпадала с исковата претенция по делото. Счита за недоказани твърденията на ищеца за неплащане на задължението за използвани мобилни услуги от ответника. Моли искът, предмет на настоящото съдебно производство, да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3065/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260012/18.08.2020 г. за сумата 131,94 лева за главница от обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски номер 15979937001 от 26.05.2017г., сключени с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********, и законна лихва от 13.08.2020г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът основава претенцията си на представеното по делото допълнително споразумения към договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15979937001 от 26.05.2017г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********. Твърди се, че вземането за неустойка по този договор е прехвърлено на „С.Г. Груп” ЕАД, с ЕИК ********* с договор за цесия от 16.10.2018г., както и че от своя страна, „С.Г.Груп” ЕАД е прехвърлило на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* същото вземане с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда задължение на предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно действието на договора за цесия между страните по него настъпва по силата на постигнатото между тях съгласие за прехвърляне на вземането. По отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл.99, ал.4 ЗЗД/. Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу опасността да изпълни на лице, което не е титуляр на вземането.
В разглеждания случай по делото липсва изходящ от длъжника документ, който да удостоверява, че същият е получил уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД зя което и да е от двете прехвърляния преди предявяване на иска. Ищецът поддържа, че връчването на препис от уведомлението на назначения от съда особен представител на ответника представлява редовно уведомяване на длъжника за цесиите. Съдът намира, че едно такова становище не държи сметка за особеностите на фигурата на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК. В съдебната практика се наложи разбирането, че уведомлението за цесията може да бъде направено от упълномощено лице, както и че следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В настоящото производство обаче ответникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието му посоченото изявление на ищеца /в качеството му на пълномощник на цедента/. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл са мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на особения представител и на страната, която той представлява, с оглед задължението за внасяне на държавна такса. В посочения смисъл са: решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д.№ 154/2017 г. на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на I т.о. ВКС, и решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.№ 1342/2018 г. на ОС – Стара Загора.
По тези съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява в отношенията между страните ищецът да е носител на спорното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260012/18.08.2020 г. по ч. гр. д.№ 3065/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд. С оглед на това предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, гр. София, гр.София, 1404, р-н Триадица, бул.“България” 81, вх.В, ет.8, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, против Р.И.М. *** иск за установяване съществуването на вземането за сумата 131,94 лева за главница от обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски номер 15979937001 от 26.05.2017 г., сключени с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК *********, и законна лихва от 13.08.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260012/18.08.2020 г. по ч. гр. д.№ 3065/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: