Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ХI граждански състав, в открито заседание на седми декември през две
хиляди и осемнадасета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ася Ширкова
при секретаря Галина Карталска, като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.д.№ 8572
по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Молба с правно основание чл.4 ал.1 от ЗЗДН.
Настоящето дело е образувано по молба от Е.Л.Х. с ЕГН ********** *** с постоянен адрес *** и
настоящ адрес *** *** против Ю.Г.Х. с ЕГН ********** *** ***.
Молителката твърди, че живее със съпруга си
от 35 години, като от брака си имат родени две деца, които вече са пълнолетни.
Твърди, че през целия им семеен живот ответникът по молбата злоупотребявал с
алкохол, в резултат на което двете им деца израснали в среда на насилие и
скандали. Твърди, че преди три години съпругът и я изгонил от семейното им
жилище. Твърди, че по-късно искал тя да се върне и споделял с децата им, че ако
не се върне щял да посегне на живота си. Твърди, че решила да заживее отново
със съпруга си, като първоначално отношенията им били нормални. Впоследствие
той отново започнал да злоупотребява с алкохол и да упражнява насилие над нея.
Молителката твърди, че последният акт на домашно насилие бил на 19.11.2018г.,
когато безпричинно съпругът и започнал да крещи срещу нея „махай се, излизай“.
Молителката твърди, че го предупредила, че ще се обади в полицията и тогава
съпругът и я заплашил, че когато дойдат полицаите, за нея ще е късно. Твърди,
че от страх за живота си, отишла в жилището на сина си, а на 22.11.2018г.
потърсила помощ от органите на реда. От Полицията я насочили към ЦСРИЖДПН,
общ.Плевен.
В заключение моли съда да
постанови решение, с което :
На основание чл.18 ал.1 вр.
чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН да задължи ответника да се въздържа от домашно насилие
На основание чл.18 ал.1 вр.
чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН да отстрани ответника от семейното жилище в гр.*** ***
На основание чл.18 ал.1 вр.
чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН да забрани на ответника да приближава адреса на който тя е
регистрирана с постоянен и с настоящ адрес и местата и за социални контакти,
при условия и срок, каквито съдът прецени.
В съдебно
заседание молителката се явява лично и поддържа молбата си. Води трима
свидетели за изслушване в съдебно заседание.
Ответникът се
явява лично и оспорва молбата. Твърди, че не е заплашвал съпругата си и оспорва
описаното фактическа обстановка в молбата.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.3 т.2 и 3 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което
се е намирало във фактическо съпружеско съжителство или от което има дете.
Следователно молбата се явява допустима- подадена в
съответствие с изискванията досежно активната и пасивна процесуална легитимация
и при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради
което следва да се разгледа по същество.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на
чл.2 ал.1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права. В конкретния случай по делото е представена декларация от Е.Л.Х.
по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която
молителката декларира, че на 19.11.2018г. спрямо нея е бил извършен акт на
насилие от ответника Ю.г.Х., като в декларацията не е посочено в какво точно се
изразява домашното насилие.
При разпределяне
доказателствената тежест, съдът е указал на молителката, че следва да докаже
акта на насилие, за който изнася данни в молбата.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, намира за установено следното: Видно от
представеното удостоверение за граждански брак по акт № 17/28.08.1983г. на Кметство
***, Община ***, страните по делото са съпрузи. В представената декларация
молителката твърди, че на 19.11.2018г. спрямо нея е осъществен акт на домашно
насилие от ответника по молбата Ю.Г.Х.. Не се спори между страните, че от брака
си страните имат две пълнолетни деца – Л.Г. и И.И., които съдът е изслушал като
свидетели по делото.
С оглед характера
на производството, в тежест на молителката съдът е указал да представи
доказателства в подкрепа на твърденията си. В показанията си свидетелката П.К.
заяви, че познава страните от много години, тъй като са приятелски семейства.
Твърди, че никога не е била свидетел на побоища или скандали. Твърди, че е била
свидетел, че страните са имали спорове и че ответникът по молбата е изразявал
недоволство от съпругата си. Твърди, че молителката и споделяла, че я е страх
от съпруга и от побой, от заплахи с убийство. В показанията си синът им – Л.Г.
заяви, че молителката рядко е оставала да спи у тях, или у сестра му в
зависимост от това дали ще взима някое от децата им от градина. Свидетелят
заяви, че когато се върнал от работа заварил майка си в дома му, и тя му обяснила, че са се скарали с баща му,
че баща му вдигнал скандал и я изгонил от къщи. Заяви, че майка му разказала,
че когато предупредила баща му, че ще се обади в полицията, той казал, че
докато дойде полицията ще е късно. Свидетелят заяви, че за тази дата не е
останал с впечатление баща му да е упражнил насилие над майка му. Заяви, че за
тази дата майка му не е споделяла за упражнено насилие над нея от страна на
баща му. Свидетелят заяви, че майка му
дошла в дома му на 20.11.2018г, а не в деня на скандала. В този мисъл са
и показанията на свидетелката И.И., която заяви, че на 20.11.2018г., майка и се
обадила да и каже, че предходната вечер са се скарали с баща и. Свидетелката
заяви, че никога не била виждала си майка си в такова състояние, да реве и да
казва, че не иска повече да живее с баща и. Свидетелката заяви, че майка и се е
изплашила, но е останала същата вечер да спи в дома си.
Съдът намира, че
представените по делото доказателства за наличие на извършено домашно насилие,
спрямо молителката не сочат категорично извод, че на 19.11.2018г., спрямо нея
ответникът е извършил акт на домашно насилие. Видно от декларацията, приложена
по делото, дори в същата не е отразено в какво точно се е изразило упражненото
над нея домашно насилие. Никой от свидетелите не е бил очевидец на случилото се
на 19.11.2018г., нито са представени други доказателства, от които да се
установи твърдяното в молбата. Само по себе си обстоятелството, че молителката
е останала да спи в дома си с ответника и не е потърсила помощ от органите на
реда или от близки и приятели е индиция, че същата не е била изплашена от
думите на ответника. Отделно от това, дори са се приеме за установено, че
ответникът е казал, че докато дойде полиция ще е късно, съдът счита, че не е
установено безспорно, че това е заплаха за молителката. Би могло да се приеме,
че ответникът е имал предвид, че ще е късно да възстановят нормалните семейни
отношения.
При тези данни по
делото, съдът намира, че не може да приеме категорично за установен факта на
извършване на домашно насилие. В случая доказателствената тежест е на
молителката и за да се приеме за безспорно установен факта на домашно насилие,
доказателствата по делото следва да изключват друга възможност. Вероятността и
в най-голяма степен не е установяване на обстоятелството, че на 19.11.2018г. е
извършено спрямо молителката домашно насилие и не дава право на съда да приеме
за установено съществуването на този факт. Обстоятелството, че молителката е
останала в дома си и не се е обадила на сина си, който живее в съседен вход или
на органите на реда да, за да потърси помощ, сочи, че същата не е била
изплашена, а само разстроена от факта, че отношенията ми са влошени.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че подадената молба за предприемане на мерки по
ЗЗДН, спрямо ответника не е доказана и същата следва да бъде оставена без
уважение.
Молителката следва
да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на ПлРС в размер на 30 лв., с
оглед изхода на делото.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е.Л.Х. с ЕГН ********** *** с постоянен адрес *** и
настоящ адрес *** *** против Ю.Г.Х. с ЕГН ********** *** ***, за налагане на
мерки за защита от домашно насилие по чл. 5 ал. 1 т. 1 и 2 от ЗЗДН по отношение
на Ю.Г.Х. с ЕГН ********** *** ***, за акт на домашно насилие на 19.11.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН, Е.Л.Х. с ЕГН ********** *** с постоянен адрес *** и
настоящ адрес *** ***, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 30 лв.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в едноседмичен срок от получаване от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: