Решение по КНАХД №1438/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът В. А. Д. от [населено място], чрез представител по пълномощие адвокат А. А. и съдебен адрес: [населено място], [улица], е оспорил решение № 70/12.07.2024 г., постановено по АНД № 263/2024 г. по описа на Районен съд Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0237-000252/19.12.2023 г. на началник РУ Айтос при ОДМВР Бургас. С наказателното постановление на касатора на основание чл.183, ал.7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) кумулативно е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения, касаещи правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че между мястото, където е поставен временният знак, който се посочва за нарушен, и мястото, където е установено нарушението има разстояние от 1200 м и няма доказателства дали автомобилът, управляван от касатора не е навлязъл в отсечката по някой страничен път след знака. Освен това се твърди, че съдът дава вяра само на служителите на районното управление на МВР и не прави оценка на другите доказателства. За това счита, че съдебният акт е постановен при непълнота на доказателствата, тъй като не е било установено откъде автомобилът, управляван от касатора, е навлязъл в пътния участък и оттам дали е могъл да възприеме поставеният временен знак. Освен това се твърди, че връченият акт за установяване на административно нарушение е нечетлив и неясен и поставя касатора в ситуация да не може да разбере какви са фактическите обстоятелства, които са описани и каква е правната им квалификация. Иска обжалваното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адвокат А., поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна, но не на възраженията посочени в нея.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 30.06.2023г., в 12:37 часа, в община Айтос, на път ІІІ клас № 208, като водач на товарен автомобил с рег. № [рег. номер], движещ се в посока от [населено място] към [населено място], нарушил пътен знак В18 – 12 т („Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от означената“), поставен на разклона за асфалтова база Айтос във връзка с въведена временна организация на движението със заповед № РД-11-109/27.09.2021г., изменена и допълнена със заповед № РД-11-111/30.09.2021г., изменена и допълнена със заповед № РД-11-40/28.04.2023г. на директора на Окръжно пътно управление Бургас. С това действие административнонаказващият орган е приел, че касаторът като водач на описаното МПС е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и му е наложено кумулативно наказание на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП.

Според чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съгласно чл.183, ал.7 от ЗДвП водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв.

С обжалваното в настоящото производство решение съдът е приел, че описаното в АУАН и в наказателното постановление нарушение е извършено от касатора, като е кредитирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е приел, че по несъмнен начин установяват именно фактите, описани от наказващия орган в наказателното постановление. Според съда единственият спорен въпрос е дали превозното средство, което е управлявал касаторът, е транзитно преминаващо или, както той твърди, е извършвало доставка на гориво на бензиностанция „Орел 2001“ [населено място]. В хода на административно-наказателната проверка са събрани доказателства, от които се установява, че на посочената дата тази бензиностанция не е била зареждана с гориво от доставчик „ДЕГА“ ЕООД, чийто товарен автомобил е управлявал касаторът. Затова съдът е приел, че се касае именно за транзитно преминаващо МПС, което е било в обхвата на временно поставения забранителен знак. Съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Направил е заключение, че всички елементи от състава на нарушението са доказани и е заключил, че наказателното постановление е издадено законосъобразно.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

В хода на производството пред районния съд не е изследван въпросът, свързан със законосъобразността на заповедите на директора на Окръжно пътно управление Бургас, въз основа на които е поставен временен пътен знак В18 – 12 т. Тези заповеди за били представени с административнонаказателната преписка, но съдът не е изяснил въпроса дали те са влезли в сила. За това в настоящото съдебно производство съдебният състав след като установи, че две от заповедите, а именно заповед №РД-11-109/27.09.2021г. и заповед № РД-11-111/30.09.2021г., двете на директора на ОПУ Бургас, са били обжалвани, с определение в съдебно заседание на 07.11.2024г. спря производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на административно дело №10/2023г. по описа на Административен съд Бургас. След влизане в сила на окончателното решение по това дело, съдът го приобщи към доказателствата. От постановеното решение № 742/12.07.2023г., влязло в сила на 07.02.2025г., се установява, че обжалваните заповед са били отменени като незаконосъобразни. С първата от тези заповеди, а именно заповед № РД-11-109/27.09.2021г. на директора на ОПУ Бургас се въвежда временна организация на път ІІІ-208, в участъка от км 82+700 до км 94+200, считано от 27.09.2021г., като се забранява движението на товарни МПС с общо тегло над 12 тона. Ограничението е въведено до въвеждане на зимното поддържане на републиканската пътна мрежа същата година. Със следващата заповед, която също е цитирана в наказателното постановление, а именно заповед №РД-11-111/30.09.2021г. е изменена и допълнена предходната заповед, като е променен началният момент, в който се въвежда временната организация от 27.09.2021г. на 30.09.2021г. Освен това, вместо забрана за всички движещи се товарни МПС с общо тегло над 12 тона, е въведена забрана за движение само за транзитно преминаващи товарни МПС с общо тегло над 12 тона. Тези две заповеди с описаното по-горе решение, което е влязло в сила, са отменени като незаконосъобразни. Решението не засяга третата заповед, която е описана в наказателното постановление, а именно заповед № РД-11-70/28.06.2023г. на директора на ОПУ Бургас, с която е направено поредното изменение на първоначалната заповед № РД-11-109/2021г., в частта относно срока на действие, който е изменен по следния начин – от 27.09.2021г. до 31.08.2023 г.

Настоящият съдебен състав счита, че правните последици, изразяващи се в осъществяване на временна организация на пътя на мястото, описано в наказателното постановление като място на нарушението, посредством въвеждане на временен забранителен знак В18 – 12 т, не са настъпили, тъй като тази временна организация е въведена със заповед № РД-11-109/27.09.2021г. на директора на ОПУ, която е отменена от съда като незаконосъобразна. От представената административнонаказателна преписка се установява, че тази заповед многократно е изменяна и допълвана, като съдебното решение, с което е отменена, обхваща и първата заповед, с която тя е била изменена и допълнена, а именно заповед № РД-11-111/30.09.2021г. Останалите заповеди, включително и третата, цитирана в наказателното постановление, не са били обжалвани, но те са заповеди, с които е допълвана и изменяна първоначалната, въвеждаща временната организация. Тази именно заповед е приета за незаконосъобразна. Затова според настоящия съдебен състав, въпреки че последната от цитираните в наказателното постановление заповеди, не е била отменена, тя сама не може да произведе правно действие, което да е насочено към въвеждане на описаната временна организация на пътя с необходимостта от спазване на пътен знак В18 – 12 т, тъй като нейните правни последици са насочени само към промяна на срока, през който следва да действа тази временна организация на пътя. След като основополагащата заповед, която въвежда самата временна организация, както и следващата заповед, която определя обхвата на задължените лица от всички, които управляват товарни автомобили с общо тегло на 12 тона до всички, които управляват транзитно преминаващи товарни автомобили с общо тегло над 12 тона, са отменени с влязъл в сила съдебен акт, то следва да се приеме, че тази временна организация на пътя е незаконосъобразна и нейното нарушаване не ангажира административнонаказателната отговорност на лицата, които са нарушили пътен знак В18 – 12 т, който е бил поставен въз основа на незаконосъобразен административен акт. Именно по тези съображения, а не въз основа на възраженията, изложени в касационната жалба, оспореното пред Административен съд Бургас съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора следва да бъде отменено наказателно постановление № 23-0237-000252/19.12.2023г. на началника на РУ Айтос при ОДМВР Бургас.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. Касаторът не твърди, че се е включил в процесната отсечка след мястото, където е поставен временният знак. Той само изгражда хипотеза, че евентуално би могъл да се включи и от друго място. Затова възражение въобще не би следвало да се обсъжда, доколкото не се твърди, че тези факти са били осъществени.

Неоснователно и недоказано е възражението, че връченият на касатора АУАН е нечетлив и той не може да се защити. Приложеното по делото копие на АУАН не е съставено върху бланка, която изисква ръкописно попълване, а е компютърно генерирано и е отпечатано на принтер, където всяка дума е напълно четлива. Освен това върху него касаторът е записал, че няма възражения.

На последно място неоснователно е и възражението в касационната жалба, според което съдът едностранчиво е оценил доказателствата, като е кредитирал само тези, представени от органа. Това твърдение е в противоречие с мотивите на обжалваното решение, където се вижда, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства – писмени и гласни, които се намират в кориците на делото.

Разноски не се дължат, тъй като не са претендирани нито с касационната жалба, нито в съдебно заседание.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 70/12.07.2024 г., постановено по АНД № 263/2024 г. по описа на Районен съд Айтос, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0237-000252/19.12.2023 г. на началник РУ Айтос при ОДМВР Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.