Решение по дело №35274/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 659
Дата: 12 януари 2024 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20211110135274
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 659
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20211110135274 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Oбразувано e по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с която са предявени по
реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р. В. Д., ЕГН ********** за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от общо 17,22 лв., от които 14,40 лв. - главница,
представляваща стойност на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.
11.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.12.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 2,82 лв. – мораторна лихва за забава за периода 31.12.2017 г. –
24.11.2020 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г. по ч. гр. д. № 60336/2020 г. по описа
на СРС, 24 състав, касаещи апартамент № 8, находящ се в гр. С.............., с абонатен №
249941.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на
ответницата на адреса на топлоснабдения имот: апартамент № 8, находящ се в гр. С..............,
с абонатен № 249941, за процесния период топлинна енергия, като по отношение на имота е
извършена и услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, която не е била
заплатена. Поддържа, че ответницата (заедно с Т. В. В., спрямо когото производството е
прекратено поради неподадено възражение по чл. 414 ГПК – с влязло в сила определение №
38935 от 01.11.2023 г. по делото) има качеството потребител на услугите на ищеца като
1
собственик на процесния имот (за ½ от задълженията за имота), съответно дължи и
заплащане на цената за извършена услуга дялово разпределение. Ищецът счита, че съгласно
общите си условия е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата Р. В. Д.. В открито съдебно
заседание последната заявява, че не оспорва исковите вземания и същите ще бъдат
заплатени след постановяване на решението.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване на вземане на ищеца за стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия, в тежест на последния е да установи, че през
процесния период е извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в полза
на ответницата, която е поела задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения
размер на възнаграждението. По отношение на акцесорния иск за лихва за забава в
плащането на главницата ищецът следва да установи, че главното задължение е възникнало,
че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на исковата сума.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на задълженията.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
2
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая не е спорно, че ответницата в качеството си на съсобственик на имота (за ½ част
от него) през процесния период е клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на
доставената от ищеца топлинна енергия и извършвана услуга за дялово разпределение в
имота за исковия период. Правото на собственост върху имота се установява и от
представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и
селищно устройство № 111, том XII, нот. дело № 2311 от 28.07.1984 г., с който Седефка Д.
3
В. и Велин Петров В. са придобили процесния имот, придобит впоследствие по наследство
от Р. В. Д. и Т. В. В., при равни квоти.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и клиента по силата на
закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответницата – потребител,
включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С
оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по
силата на закона с оглед качеството на ответницата на съсобственик на имота през
процесния период (за собствените на ответницата ½ части от процесните задължения, до
който размер са и предявените искове).
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и
в Наредбата за топлоснабдяването.
В случая претенцията е само за услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, по отношение на дължимостта на която съдът приема следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая, с процесуалното си поведение – неподаване на отговор в срока по чл. 131 ГПК
4
и изразяване на готовност за заплащане на исковите суми, ответницата е признала
дължимостта на цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия,
включително че за исковия период м. 11.2017 г. – м. 04.2019 г. за имота е извършвана услуга
за дялово разпределение на стойност исковата сума от 14,40 лв. (която се установява и от
представеното извлечение от сметки за процесния имот, според което е начислена цена на
услуга за дялово разпределение за 18 месеца по 1,60 лв. (общо 28,80 лв.), което извлечение
не е оспорено от ответницата), поради което искът за главница, при липса на данни за
плащане (доколкото представените в заповедното производство платежни нареждания
касаят плащания на цена за дялово разпределение за предходен период), следва да бъде
изцяло уважен. Като законна последица върху главницата следва да се присъди законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.12.2020 г. до окончателното
плащане.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (а с
определението по чл. 140 ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
отправяне на покана), поради което, независимо от готовността на ответницата да заплати и
тази сума, акцесорната претенция за лихва от 2,82 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, като разноски се
претендират само от ищеца.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 41,81 лв. – юрисконсултско възнаграждение от общо определеното в
размер на 50 лв. - при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и разясненията на определение № 518 от 03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019
г. по описа на ВКС, IV г. о., както и сумата от 43,75 лв. (разликата над присъдената в
заповедното производство сума от 6,25 лв. за държавна такса по иска за главница до пълния
размер от 50 лв. – държавна такса, събрана по иска за главница (срещу ответницата Д.),
предвид че по иска за главница и по иска за лихва са събрани отделни държавни такси),
съразмерно на уважената част от исковете срещу този ответник, или общо 85,56 лв.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от общо 27,15 лв. (20,90 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
дължимо от ответницата и 6,25 лв. – държавна такса по иска за главница), съразмерно на
уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., срещу Р. В. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С............, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, че Р. В. Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 14,40 лв. -
главница, представляваща стойност на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия
за апартамент № 8, находящ се в гр. С.............., с абонатен № 249941 за периода м. 11.2017 г.
- м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г.
по ч. гр. д. № 60336/2020 г. по описа на СРС, 24 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.........., срещу Р. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С............, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,82 лв. – мораторна лихва за забава за периода
31.12.2017 г. – 24.11.2020 г. върху главницата за услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
25.01.2021 г. по ч. гр. д. № 60336/2020 г. по описа на СРС, 24 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С............, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК, сумата от 27,15 лв. - разноски за ч. гр. д. № 60336/2020 г. по описа на СРС, 24
състав, и сумата от 85,56 лв. - разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6