МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 24.10.2018г. на КРС
по НОХД № 534/
2018г.
Повдигнато е
обвинение срещу В.Р. *** за престъпление
по чл.343 ал.3 предл.последно б.”а”
предл.2 вр.ал.1 вр.чл.342 ал.1 от НК извършено на 02.08.2017г.
Представителят
на прокуратурата пледира, че било установено от доказателствата по делото, че
подсъдимият И. управлявал лек автомобил МПС на 02.08.2017г. на пешеходна пътека
при наличие на пешеходец на пътя. Той следвало да даде предимство на основание
чл.119 ал.1 от ЗДвП като намали и спре превозното средство и да даде предимство
на пешеходката. В следствие на допуснатото пътно транспортно произшествие е
нанесено средно телесно увреждане, което е установено от съдебномедицинската
експертиза. Безспорно е установено, че пострадалата в момента на настъпването
на произшествието е пресичала пътното платно през пешеходна пътека. Въз основа
на това счита, че подсъдимият И. е извършил деянието, така както е предаден на
съд, а именно престъпление по чл.343 ал.3 предл.последно б.“а“ от НК, поради
което следва да бъде признат за виновен. По отношение на наказанието предлага
минимално наказание 1 година „лишаване от свобода“, което да се отложи за срок
от 3 години, както и да бъде лишен от право да управлява МПС“ за срок от 2
години.
Защитникът
на подсъдимия моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае В.И. за
виновен в това, че на посочената дата при управление на МПС нарушил правилата
на ЗДвП и по непредпазливост причинил телесни повреди на Й. К. по смисъла на
чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК като бъде оправдан на повдигнатото му и
поддържано обвинение по чл.343 ал.3 предл.последно б.“а“ предл.2 вр.чл.342 ал.1
от НК. Излага съображения за недоказаност, че ПТП е настъпило на пешеходна
пътека. Моли съда да го признае за виновен за извършено престъпление по чл.343
ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК като го освободи от наказателна отговорност и
му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Настоява да се вземе
предвид и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
тъй като не е пресичала на пешеходна пътека. На основание чл.343г от НК предлага
да му се наложи и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за определен
от съда срок- към минималния предвиден в закона размер.
Подсъдимият В.И.
се признава за виновен, но с условието, че пострадалата жена не била на
пешеходната пътека. Дава подробни обяснения за случилото се на инкриминираната
дата. В своя защита признава, че причинил средна телесна повреда на пострадалата,
но счита, че тя не била на пешеходната пътека, поради което го изненадала.
Изразява съжаление, но не можел да избегне сблъсъка, защото тя излязла изведнъж
на пътното платно. В последна дума подсъдимият изразява голямо съжаление от
случилото се. Настоява, че със своите действия след произшествието направил
всичко възможно за нейното излекуване, включително платил скъпите й лекарства
за друга операция.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият
В.Р.И., роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, женен,
работи, неосъждан, с ЕГН **********.
На 02.08.2017г.
подсъдимият В.И. управлявал лек автомобил марка „Рено- Меган“ с рег.№ К1661АС.
Движейки се по бул.България в гр.Кърджали той навлязъл в кръгово движение пред
автогара „21 век“ с намерение да продължи в посока ж.п.гара- Кърджали. В този
район движението било регулирано с пътни знаци „Г12“- кръгово движение и „Б1“-
Пропусни движещите се по пътя с предимство. На изхода на кръговото движение по
продължението на бул.България в посока ж.п.гара гр.Кърджали, на пътното платно
е очертана напречна маркировка М8 означаваща „пешеходна пътека“. Непосредствено
преди тази маркировка бил поставен пътен знак „Д17“, кой сигнализирал за
пешеходна пътека.
На
02.08.2017г. сутринта около 8,30ч. подсъдимият В.И. при излизане от кръговото
движение продължил да се движи по бул.България в посока ж.п. гара гр.Кърджали, въпреки
наличието на пътна маркировка и пътен знак указващи наличието на пешеходна
пътека, той не намалил скоростта на управлявания от него автомобил и не спрял,
поради което блъснал движещата се на пешеходна пътека свидетелка Й.К..
Последната в този момент пресичала в посока от ляво на дясно спрямо движещото
се превозно средство с водач дееца. Пешеходката била ударена с предна лява част
на бронята на автомобила в областта на десния крак. От постъпателното движение
на МПС тялото на пострадалата било качено върху предния капак, при което тя си
ударила главата в предното стъкло и след това изпаднала от него. Виждайки
настъпилото произшествие свидетелката Е.Г., която работела на намиращата се
наблизо бензиностанция, се обадила на единен европейски номер 112 и съобщила за
случилото се. На место първо пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който
с линейка откарал пострадалата Й.К. в местната болница. Подсъдимият В.И. също
отишъл до лечебното заведение, където престоял около 3 часа, за да се осведоми
за състоянието на блъснатата жена. След това се върнал на инкриминираното
място, където имало екип на сектор „Пътна полиция“. Той разговарял с
полицейските служители, след което започнал оглед на местопроизшествието. Бил
му съставен акт за установяване на административно нарушение № 853 от
02.08.2017г. за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, който подсъдимият И. подписал
без възражения. Този ден бил изготвен и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2017- 1036-245 ведно с План- смеха.
От заключението на допълнителна съдебномедицинска
експертиза се установява, че на свидетелката Й.К. било причинено счупване на големия
и малкия пищял на дясната подбедрица в горната им част, счупване на дясната
ключица, кръвонасядане на лицето и охлузване на кожата на дясната предмишница.
Счупването на дясната ключица е довело до трайно затрудняване на движението на
дясната ръка за повече от един месец, а счупването на големия и малкия пищял на
дясната подбедрица е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак
за повече от един месец, а останалите травматични увреждания причинили болка и
страдание.
От
назначената съдебно- автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара
се намирало в гр.Кърджали на кръстовище „кръгово движение“ на ръкава в посока
ж.п.гара гр.Кърджали при скорост на автомобила в момента на удара от 25,91км/ч.
Имало е пряка видимост между двамата участници
и не е имало препятствия, които да ограничават видимостта между тях.
Дължината на опасната зона пред лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ К1661АС била
20,92м. Водачът И. е имал възможност да предотврати ПТП със спирачки, ако е
задействал спирачната уредба в момента на възникване на опасността.
Тази
фактология бе установена на база самопризнанието на дееца, което се подкрепя от
събраните гласни доказателства дадени от свидетелите Й.К., И.Г., П.П. и Е.Г., от
писмените такива- Протокол за оглед на пътно- транспортно местопроизшествие от 02.08.2017г.
ведно с фотоалбум, Акт за установяване на административно нарушение № 853 от
02.08.2017г., Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2017- 1036-245
ведно с План- смеха, както и назначените по делото Съдебно- автотехническа и съдебно-
медицинска и допълнителна съдебно медицинска експертизи.
Настоящата
инстанция приема, че произшествието е настъпило на пешеходна пътека от гласните
доказателства дадени от Е.Г. и Й.К., както от Акта за установяване на
административно нарушение, чиято доказателствена сила не бе оборена, а още
повече подсъдимият И. в него е вписал, че няма възражения, и не на последно
място от автотехническата експертиза.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА: Подсъдимият В.И. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.3 б.”а” вр.ал.1 б.”б”
вр.чл.342 ал.1 от НК за това, че на 02.08.2017г. в гр.Кърджали при управление на МПС-
лек автомобил марка „Рено Меган” с рег.№ К1661АС, нарушил правилата за
движение- чл.119 ал.1 от ЗДвП като приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре, и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на Й.М.К. ***, изразяващи се в
счупване на дясната ключица, довела до трайно затрудняване на движението на
дясната ръка и счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица, довело
до трайно затрудняване на движението на десния крак, като деянието е извършено
на пешеходна пътека.
От фактите
по делото е безспорно, че подсъдимият е нарушил правилата за движение, уредени
в чл.119 ал.1 от ЗДвП като при
приближаване към пешеходна пътека той като водач
на нерелсово пътно превозно средство не е
пропуснал преминаващата по нея пешеходка Й.К., като нито е намалил скоростта или спрял, при което
е настъпило пътно- транспортно произшествие и по непредпазливост причинил средни
телесни повреда на пострадалото лице.
Деянието е
извършено по непредпазливост при формата небрежност, като деецът не имал
представа относно настъпването на обществено опасните последици, но е имал субективната
възможност да предотврати тези последици.
Причините за
извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и нарушаване
на правила за движението по пътищата.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на обществена
опасност, която е типична, предвид на начина на извършване на произшествието, така
също и наличието на смекчаващи обстоятелства у дееца-
добри характеристични данни, чистото съдебно
минало, трудовата ангажираност, процесуалното му поведение в
досъдебното и съдебното производство, съжалението от извършеното и наличието на
само две наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата в над
трийсет годишната му шофьорска практика, както и отегчаващите- причинени са три
средни телесни повреди и две леки телесни повреди, намира,
че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства. Поради
това приема, че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК слезе под предвидения в
закона минимум и му наложи „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца с
изпитателен срок от 3 години, тъй като са налице условията на чл.66 ал.1 от НК,
а именно наложеното наказание лишаване от свобода е до три години, подсъдимият В.И.
не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преди
всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието.
На основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК настоящата
инстанция наложи на дееца В.Р.И. наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца, тъй като по този начин намери, че ще се реализират целите
на наказанието заложени в чл.36 от НК.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на дееца направените по делото разноски, както
следва: да заплати по сметка на ОДМВР- гр.Кърджали
сумата в размер на 755,28лв., на КРС- сумата от 60,00лв.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови решението
си.
Районен съдия: