Р Е
Ш Е Н И Е № 1091
гр. Перник, 19.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав,
в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Илина Златарева
при секретаря Даниела Благоева като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1094 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по предявени искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с
чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова молба от
„Топлофикация – Перник” АД гр. П.срещу П.М.А. ***.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. П.е подало
заявление, по което срещу ответника П.М.А. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за ½ част от следните суми: 408,62 лв. /четиристотин
и осем лева и 62 ст./, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 31.01.2018 г., 59,21 лв.
/петдесет и девет лева и 21 ст./, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 04.10.2018 г., ведно
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сторените разноски по делото в размер на
25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта
за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника
срещу вземанията за главница и обезщетение за забава в плащанията.
След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК са
предявени процесните установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
С исковата си молба ищецът твърди да е доставил
топлинна енергия през периода от 01.05.2016г. до 31.01.2018 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр.П.на адрес гр.***, за която ответникът не му заплатил
дължимите се от него цена и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона
със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск като недопустим и като
неоснователен с конкретни съображения, че не е собственик или ползвател на
имота, а от там и потребител на топлинна енергия за битови нужди за същия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето ч.гр.дело №7133/2018г. по описа на РС-П.е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу
ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за вземанията,
предмет на процесните установителни искове, както и за направените разноски в
заповедното производство.
С възражение по
образец, подадено в законовия двуседмичен срок по чл.414, ал.1 ГПК, ответникът
е оспорила вземането, сочейки, че не дължи сумите предмет на издадена заповед
за изпълнение.
От
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания
имот) на такава. По делото е приета
публикация на общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съпрерник”
бр.82/ 2008г.
От
представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че сумите, посочени в исковата молба и извлечението от сметка,
отразяват коректно количествено и стойностно доставената до посочения в
исковата молба имот за процесния период топлинна енергия, както и размерът на
обезщетението за забава в месечните плащания.
От приетото писмо изх.№17-МСИ-1240-1/16.10.2017г. на
Община Перник, отдел „МПТ”, се установява, че жилището с адрес ул. „***е
декларирано по реда на чл. 14 ЗМДТ от П.М.А. като съсобствено със С.М.А..
В
представеното по делото неоспорено по чреда на чл. 193 ГПК копие от данъчна
декларация вх.№69652 от 19.03.1998г. П.М.А. е декларирал под страх от
наказателна отговорност пред органите на държавната администрация, че същият
жилищен имот е придобит от него и другия длъжник по зповедното производство – С.М.А.
при равни права в съсобствеността на основание покупка с нотариален акт №30 от
18.02.1992г. на нотариус при Пернишкия районен съд.
По делото въз е ангажиран и цитираният в данъчната декларация нотариален акт със страни П.М.А. /като
купувач/, и Лоза Димитрова Тодорова и предмет – 10/12 ид. ч. от правото на
собствеост върху жилище ***в гр. П.с адрес ***
Удостоверение с изх. № 17/СЛУ-7880 от 14.11.207г., издадено от Община П.административен
адрес гр. ***е идентичен с административен адрес гр. ***.
Останалите ангажирани
по делото писмени доказателства съдът не обсъжда като неотносими.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
Съвкупният анализ на приетите и неоспорени,
писмо от Община Перник, отдел „МПТ”, данъчна декларация, нотариален акт за покупко-продажба и удостоверение за
идентичност сочи на извода, че ответникът П.М.А.
притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота, за който са начислени процесните вземания. В този смисъл
по отношение на същия е налице пасивна материална легитимация по иска,
доколкото в чл.153 от Закона за енергетиката е предвидено, че всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи
условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна
енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач”
и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.и са издадени
на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД,
където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се
счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява
топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът
намира, че в настоящия случай в между страните
съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в
Общите условия.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, купувачът е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на
фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента,
като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия
за общи части от сградата, БТВ .
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. От представеното по делото писмено
доказателство за задълженията на абонатен №**********– извлечение от сметка и
признанието на ответника се установява, че за процесния период почловината от общо
дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове. Представения по делото документ - извлечение
от сметка за размера на това
задължение, представлява извлечение от
търговските книги на ищеца, което съгласно чл. 55 от ТЗ може да се ползва като
доказателство в съдебното производство.
В случая ответникът признава коректността на представената сметка, поради което и по
аргумент от разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема за доказани удостоверените в нея размери на вземанията за
главница и за обезщетение за забава. Съгласно чл. 30 ЗС отговорността на
ответника за разноските, свързани с ползването на съсобствения имот, е
ограничена до част, съответна на дела му в съсобствеността, или в случая – до
½ част от задълженията.
С предявения иск
ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната
главницата се явява доказан по основание.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. Съгласно
чл. 34 ал. 1 от общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за
заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за периода от 10.07.2016г.
до 08.06.2018г. Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето производство
28.06.2018г. до окончателното й
изплащане.
По отношение на претендирните вземания ответната
страна с отговора на исковата молба е направила възражение за погасяването им
по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и
задълженията на ищеца. Предявяването на иска спира течението на давността. В
случая на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, искът
се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - на 17.10.2018г., поради
което извън погасителната давност са всички вземания, доколкото изискуемостта
им е настъпила след 17.10.2018г.
Предвид горното така
предявените искове се явяват основателни за пълните им предявени размери.
По разноските в заповедното производство: Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ
изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските
отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е
образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Предвид изхода
на делото съдът намира, че не следва да се преразпределят разноските в
заповедното производство, при което следва да осъди ответникът да заплати на
ищеца сумата от 12,50 лв.,
представляваща половината от дължимата се държавна такса по заповедното
производство и сумата от 25 лв.,
представляваща половината от дължимото се юрисконсултско възнаграждение.
По разноските в исковото
производство: По искането на страните за присъждане на разноски в
настоящото производство, съдът намира, че с оглед изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата
от 125 лв. за направените разноски в исковото производство, от които 25 лв. за държавна
такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение Възражението на ответника за недължимост
и прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсутско възнаграждение съдът
намира за неоснователно по арг. от чл. 78 ГПК във вр. с чл. 37 Закона за правната помощ.
При този изход на спора ответникът няма
право на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.А.
с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, че същият дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 204,31
лв., представляваща ½ част от стойността на доставената и
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се гр.***, за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2018 г., сумата от 29,61 лв., представляваща ½ част
от законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г.
г. до 04.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
204,31 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.М.А. с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 37,50 лв. за разноски в
заповедното производство и сумата от 125 лева за разноските в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П.в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
При влизане в сила на
решението препис от него да се изпрати за прилагане поч.гр.д. №7133/2018г. по
описа на Районен съд-Перник.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: