Решение по дело №4265/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 148
Дата: 1 февруари 2017 г. (в сила от 29 юни 2017 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20163110204265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2016 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

                                                           

Номер  …/…                                     Година 2017                             Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   двадесет и девети състав

На деветнадесети януари                 Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                    Председател: Мария Бончева

Секретар К.Д.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №4265 по описа на съда за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по жалба на арх. К.С.С. против НП №В-20-СИР-14/09.08.2016г.  на Началник на РДНСК- Североизточен район, с което на арх. К.С.С. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 3000 /хиляда/ лева, на основание на чл. 239 ал.1 т.2 от ЗУТ.

  В жалбата си жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

  В   съдебно   заседание   редовно   призован,  се явява лично и  се представлява от процесуален представител който поддържа жалбата.

  Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована се представлява, като процесуалния представител оспорва жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбоподателят арх. С. във функциите си на проектант  по част „Архитектура” е изработил инвестиционни проекти за строеж  "Многофамилна жилищна сграда с магазин и кафе-бар", находяща се в УПИ ХХП-62 „жилищно строителство" /с идентификатор 10135.5505.62/, кв.89 по плана на 28 м.р., ул. „Янтра" №13, р-н Аспарухово, гр. Варна в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/ и правилата и нормите на застрояване. Проектите са одобрени от Главен архитект на община Варна на 27.05.2016г. и са неразделна част от Разрешение за строеж № 59/27.05.2016г., издадено от Главния архитект на община Варна. Обстоятелството е установено при извършена служебна проверка по реда на чл.156, ал.1 ЗУТ във връзка с постъпило уведомително писмо, изх. № АУ042591ВН 002ВН/30.05.2016г., на Община Варна по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ за издадено, от Главния архитект на община Варна, Разрешение за строеж № 59/ 27.05. 2016г. Разрешеният строеж попада в четвърта категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, буква „б" от ЗУТ и чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/30.07.203г. за номенклатура на видовете строежи. Проверката е извършена на 09.06.2016г., по представени от Община Варна документи, по одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешението за строеж, за което е съставен констативен протокол от 09.06.2016г. В Община Варна е постъпило заявление вх. № АУ042591ВН/ 12.05.2016г. за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Заявлението е подадено от Тодор Георгиев Горанов и Евгения Георгиева Петрова, лица на които е учредено право на строеж, съгласно нотариален акт за учредено право на строеж № 38, том 3, per. № 3589, дело № 384/2014г. и нотариален акт за поправка № 57, том 3, per. № 3268, дело №384/2015г., пълномощно с per. № 2116/20.11.2014г. при нот. №336 на НК. Във връзка с подаденото заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, от Главния архитект на община Варна, на 27.05.2016г., е одобрен и съгласуван инвестиционен проект по част Архитектура, Конструкции, Електроинсталации, Водоснабдяване и канализация, Геодезия, ОВК, Озеленяване и благоустрояване, Проект за управление на отпадъците, Енергийна ефективност, Пожарна безопасност, План за безопасност и здраве, Инженерно - геоложко проучване. Видно от приложените документи по преписката, многофамилната жилищна сграда е проектирана в УПИ XXII-62 „жил.стр" / с идентификатор 10135.5505.62/, кв.89 по плана на 28 м.р., ул. „Янтра" №13, р-н Аспарухово, гр. Варна, за който има подробен устройствен план /ПУШ- план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на УПИ XXII-62 „жилищно строителство", кв.89 по плана на 28 м.р., р-н Аспарухово, одобрен със Заповед № Г-170/ 19.06.2014г. на Заместник Кмета на Община Варна, с предвидени показатели Кинт. = 2, Плътност на застрояване - 50% и Озеленяване - 40%.

Видно от обяснителната записка и представените одобрени инвестиционни проекти по част "Архитектура", подписани и подпечатани от арх. К.С. като водещ проектант, постигнатият с проекта показател „коефициент на интензивност на застрояване" /Кинт./ е 1,75 и е изчислен като отношение на разгъната застроена площ /РЗП/ на строежа = 536,03кв.м. към площта на УПИ XXII-62 = 305кв.м. Съгласно §5 т.19 от ДР на ЗУТ/2015г. „Интензивност на застрояване" на урегулирания поземлен имот е отношението на разгънатата застроена площ към площта на урегулирания имот, изразено в абсолютно число. Според §5 т.18 от ДР на ЗУТ/2015г. „Разгъната застроена площ" /РЗП/ е сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване. В разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. В случая, при изчисляване на разгънатата застроена площ на многофамилната жилищна сграда, която е основно застрояване, не е включена застроената площ на всички надземни етажи, съгласно §5 т.18 от ДР на ЗУТ/2015г., а именно- застроената площ на подпокривното пространство на кота +9.30 /етаж 4/, която е 175,47кв.м., видно от чертеж №06 към част "Архитектура" на инвестиционния проект. От което следва, извода, че и коефициента на интензивност /Кинт/ не е определен правилно. Разгънатата застроена площ на сградата, изчислена като сбор от застроените площи на всички надземни етажи и застроената площ на подпокривното пространство, е равна на 686,86 кв.м., и отнесен спрямо площта на имота - 305кв.м., Кинт ще бъде равен на 2,25. От гореизложеното е видно, че коефициента на интензивност на застрояване постигнат с проекта е 2,25, с което е нарушен предвидения в ПУП-ПРЗ на УПИ ХХИ-62 „жилищно строителство", кв.89 по плана на 28 м.р., р-н Аспарухово, одобрен със Заповед №Г-170/19.06.2014г. на Заместник Кмета на Община Варна - Кинт = 2. С оглед изложеното, арх. К.С.С. е проектирал строеж: „Многофамилна жилищна сграда с магазин и кафе-бар, находяща се в УПИ XXII-62 „жил.стр" /с идентификатор 10135.5505.62/, кв.89 по плана на 28 м.р., ул. „Янтра" №13, р-н Аспарухово, гр. Варна, в нарушение с правилата и нормативите, регламентирани с разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, във връзка с §5, т.18 и т.19 от ДР на ЗУТ/2015г. Съгласно чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране и проектанта носи отговорност за проектиране на строежа в съответствие с предвижданията на ПУП, съгласно чл.162, ал.4, предложение 1 ЗУТ/2015г. Нарушението е извършено през декември 2015г. - датата на подписване и подпечатване на инвестиционния проект по част „Архитектура" от арх. К.С.С. като водещ проектант и е установено на 09.06.2016г. при служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ, извършена в Община Варна, за което е съставен констативен протокол от 09.06.2016г. Разрешение за строеж №59/27.05.2016г., е отменено със Заповед № ДК-11-В-06/13.06.2016г. Началник РО НСК-Варна при РДНСК- Североизточен район. За нарушението е съставен Акт №В-20/04.07.2016г., за установяване на административно нарушение по реда на чл.36 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Акта е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен по надлежния ред на 07. 07. 2016. По съставения Акт В-20/04.07.2016г., в законоустановения срок, е постъпило възражение от арх. К.С.С.,***. 07. 2016г. Възраженията са били обсъдени и приети за неоснователни предвид следното -съгласно текста на разпоредба §5, т.47. от ЗУТ, "етаж" е част от сграда или постройка между две последователни подови конструкции" - или това е пространство­то, заключено между пода на едно помещение и неговия таван (който от своя страна се явява под на следващия етаж). Така че пространството на кота +9.30м безспорно се явява „етаж". Неизползваемото подпокривно пространство на кота +9.30м не може да се нарече „студен двойно вентилируем плосък покрив", поради следното:- проектантът е предвидил двураменна стоманобетонна стълба до кота +9.30м., която прави „неизползваемото подпокривно пространство" достъпно и използваемо, като доказателство за използването му е описаното в част „Пожарна безопасност" на инвестиционния проект, а именно че помещенията на четвърти тавански етаж /+9.30/ са предвидени за пребиваване едновременно на не повече от 15 човека. - Съгласно чл.72, ал.З, изр.2 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, жилищните помещения във вилни сгради и в подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им част. Етажът на кота +9.30м, така наречения „неизползваемо подпокривно пространство", е с конструктивна височина 2.50м., и светла височина 2.30м. в повече от половината застроена площ на етажа, видно от чертеж „разрез А-А" към инвестиционните проекти по част Архитектура, т.е височината на етажа е равна на изискуемата и „неизползваемото подпокривно пространство", предвидено в проекта съответства на изискването за жилищно помещение в подпокривно пространство на жилищна сграда. Отделно от горното, съгласно изискванията за проектиране в сградостроителството „двойният плосък покрив /студен/ " представлява конструкция от два носещи елемента: единият е едновременно покривен и последна етажна ограждаща конструкция, другият е само покривен. Между двете конструкции се получава вентилирано пространство, свързано пряко с външния въздух. При този вид покрив горната носеща конструкция /стоманобетонова плоча/ носи хидроизолацията и създава покривния наклон, а долната носеща конструкция носи топлоизолацията и оформя хоризонтален таван за помещенията под него. Този вид покрив е с по-голяма конструктивна височина, но създава защитено, най-често проходимо пространство за контрол и провеждане на инсталации. Разделянето на хидроизолацията и топлоизолацията с проветряемо пространство осуетява появата на конденз в покрива и прави пароизолацията ненужна. Предвид горното плочата на кота +9.25м не е проектирана като покривна, тъй като не отговаря на основните изисквания за конструиране на плосък покрив, посочени в БДС 11112-89 „Покриви плоски основни изисквания" Ж 33", т.е. проектантът не е предвидил същата да е подложена на атмосферни влияния или пространството над нея да е неизползваемо - не са проектирани нужните топлоизолации. От гореизложеното следва извода, че проектираните стоманобетонни плочи на кота +9,25 и кота +11,75 и пространството между тях не отговарят на конструктивните решения и детайли за двоен плосък вентилируем покрив /студен/. В потвърждение на горното твърдение е и обстоятелството, че в архитектурния проект всички покривни изолации /хидро, паро и топло/ са проектирани една върху друга върху стоманобетонната плоча на кота +11,75, т. е. същата представлява топъл покрив на сградата. С гореописаното си деяние арх. К.С.С. АНО е приел, че жалбоподателя е нарушил чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, съгласно което предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране във връзка с §5, т.18 и т.19 от ДР на ЗУТ/2015г. С горното нарушение е осъществен състава на чл.232 ал.4, т.2 /предложение 1/ от ЗУТ/2015г.

         Съдът разпита свидетелката арх.Е., която дава достоверни показания, които съдът кредитира.

                    Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в  хода  на съдебното  производство,  които  преценени  в  тяхната взаимносвързаност са логически свързани и, последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

  Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началник на РДНСК- Североизточен район.

 В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието  за нарушението е индивидуализирано. 

  Съдът  намира, че административнонаказващият  орган правилно   е приел, че въззивникът е нарушил разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно разпоредбата на чл.108 ал.1 от ЗУТ  подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Изработените от жалбоподателя проекти за строеж са в несъответствие с предвижданията на ПУП и правилата и нормите на застрояване. В случая при изчисляване на разгърнатата застроена площ на многофамилната жилищна сграда не е включена застроената площ на всички надземни етажи, а именно застроената площ на подпокривното пространство  на кота +9,30. В тази връзка разгърнатата застроена площ на сградата била равна на 686,86 кв.м. с коефициент на интензивност на застрояване 2,25 в нарушение на предвидения в ПУП и одобрен със заповед КИНТ 2. Видно от приложените по АНП писмени доказателства проектираните стоманобетонни плочи на кота +9,25 и кота +11,75 и пространството между тях не отговарят на конструктивните решения и детайли за двоен плосък вентилируем покрив /студен/. В потвърждение на горното твърдение е и обстоятелството, че в архитектурния проект всички покривни изолации /хидро, паро и топло/ са проектирани една върху друга върху стоманобетонната плоча на кота +11,75, т. е. същата представлява топъл покрив на сградата.  В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената и изготвена по делото  съдебно техническа експертиза, според което проектираното неизползваемо подпокривно порстранство не може да се нарече студен двойно вентилируем плосък покрив. Пространството положено под покривната плоча видно от заключението, може да бъде определено като тавански етаж/подпокривно пространство/.  В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателят, че не бил извършил нарушение. Съдът не приема възраженията на жалбоподателя, а именно че пространството ситуирано на кота +9,30 не е етаж, а неизползваемо подпокривно пространство, което представлява студен двойно вентилируем плосък покрив. Твърденията на жалбоподателя в тази насока противоречат на всички събрани по делото писмени доказателства, както и на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. По изложените съображения  съдът намира, че въззивника е правилно наказан.    

        Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗУТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.  

        Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона среден размер и не отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Нарушението е извършено за първи път и съдът намира, че наложената глоба следва да бъде намалена до предвидения от закона минимум. 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р ЕШ И:

 

  ИЗМЕНЯ НП №В-20-СИР-14/09.08.2016г.  на Началник на РДНСК- Североизточен район, с което на арх. К.С.С. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 3000 /хиляда/ лева, на основание на чл. 239 ал.1 т.2 от ЗУТ, като намалява размера на наложеното административно наказание „ГЛОБА” на 1000 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                  СЪДИЯ  при  PC- Варна: