Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 09.08.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 312
по описа за 2021г. и като обсъди:
Предявени
искове с правно снование чл.
327 ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
„ВИАС“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр Шумен бул „Ришки проход“ № 68 А, представлявано от В.И.В. - управител
моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
„УЗУНОВ СТРОЙ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр Асеновград жк
Запад ул „Лозница“ № 10 вх Б ет.8 ап.38, представлявано от С. И. У. - управител
да му заплати сумата от 2308,43лв
главница, представляваща стойността на доставени стоки по ф-ра №№ **********/30.08.2018г
и № **********/11.10.2018г, ведно с
обезщетение за забава в размер на 484,37лв от деня следващ деня на получаване
на фактурите и стоката до предявяване на иска,
ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до
окончателното плащане. Претендира разноски по настоящото производство и по ч гр
д 67/2021г на РС Шумен. Твърди, че е доставил на ответника алуминиеви и ПВЦ профили и аксесоари, за
което са издадени данъчни ф-ри №№ **********/30.08.2018г и **********/11.10.2018г. Стоката е доставена в
деня на издаване на фактурите, получателят е приел стоката без забележки, като
уговорката между страните е било стойността на доставените стоки да бъде
заплатена по банков път на деня, следващ деня на издаването на фактурата.
Въпреки отправените му покани, до предявяване на иска ответникът не е
заплатил сумите по издадените фактури,
поради което дължи обезщетение за забава
върху главницата от 1449,48лв по ф-ра **********/30.08.2018г за периода от
31.08.2018г до предявяване на иска в размер на 310,42лв. Върху главницата по
ф-ра **********/11.10.2018г дължи
обезщетение за забава в размер на 173,95лв от 12.10.2018г до предявяване на
иска върху неплатената част от стойността на доставените стоки, а именно –
858,95лв. Твърди, че по негова молба е
образувано гр д 67/2021г пред РС Шумен,
по което е допуснато обезпечение на
бъдещ иск. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответникът признава исковете и твърди, че с поведението
си не е дал повод за завеждането им. Заявява, че между страните има трайни
търговски взаимоотношения и сключени
множество търговски договори по продажба на ПВЦ дограма. Признават, че стоката
по двете процесни фактури е получена от ответника без забележки и сделката е осчетоводена в счетоводството на
ответника. Не оспорва исковете по размер. Признава и посочения в исковата молба
размер на претендираните лихви за забава върху
главницата по всяка от двете фактури. Заявява, че фактурите не са били
платени поради неуредени отношения с продавача по предишна продажба на некачествена продукция, в резултат на което
са настъпили вреди за ответника. Сочи, че към датата на подаване на отговора
претенциите по исковата молба са заплатени доброволно от ответника по
посочената от ищеца банкова сметка ***.03.2021г. Представя писмени
доказателства.
Ищецът
не оспорва, че ответникът е заплатил изцяло претендираните суми за главница и
лихви, както и сторените в
обезпечителното производство разноски. Отказват се от претенцията за законна
лихва от предявяване на иска. Заявяват, че не са им заплатени разноските по
образуване на изпълнително дело по налагане на обезпечителната мярка, които са
в размер на 284лв и за които са представили доказателства. Прави искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като се запозна с твърденията
на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено
следното: Предявените искове са допустими,
предявени в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с
иска защита, с оглед твърденията за доставени
на ответника стоки, които не са били заплатени.
Разгледан по същество: ответникът е
признал иска, заплатил
е исковите суми, както и направените в обезпечителното производство разноски.
От ищеца е направено искане за постановяване на решение при признание на иска, не
оспорва обстоятелството, че исковите суми, с изключение на направените по
изпълнение на допуснатото обезпечение разноски, са изплатени изцяло, отказва се
от претенцията за заплащане законната лихва от предявяване на иска. Доколкото сумите вече не се дължат, тъй като
са платени в хода на процеса, както и изявлението на ищеца, че се отказва от
претенцията за законна лихва от предявяване на иска, исковете ще следва да се
отхвърлят.
Съобразно
този изход на делото и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ищецът има право да му
бъдат заплатени направените по
производството разноски, както и разноските в обезпечителното производство. От
ответника е направено възражение по реда
на чл. 78 ал.2 ГПК, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което
разноските следва да останат за ищеца. Това възражение е неоснователно. От
представеното с отговора на исковата молба платежно нареждане(л.36) се установява, че претендираните суми са
заплатени на 19.03.2021г, или след предявяване на иска. Ето защо и при липса на
твърдения за наличие на уговорки между страните за заплащане стойността на
доставените стоки и липсата на плащане на падежа, неоснователно е твърдението, че не е станал
повод за завеждане на делото. Претенцията на ищеца да му бъдат заплатени разноските,
направени във връзка с изпълнението на допуснатото обезпечение е неоснователна.
В подкрепа на тази претенция се представя платежно нареждане за сумата на 76лв
в полза на ЧСИ Обретенова и ф-ра № 105201/19.01.2021г по изп д 8/2021г на ЧСИ
Обретенова, без обаче да са представени
надлежни доказателства, че именно за изпълнение на допуснатото обезпечение е
образувано изп д 8/2021г на ЧСИ Обретенова. Ето
защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски по
производството(съобразно представените доказателства за направени такива) в
размер на 658лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ВИАС“ ЕООД ЕИК127029365, със седалище и адрес
на управление гр Шумен бул „Ришки проход“ № 68 А, представлявано от В.И.В. -
управител за осъждане „УЗУНОВ СТРОЙ“ ЕООД ЕИК160131005, със
седалище и адрес на управление гр Асеновград жк Запад ул „Лозница“ № 10 вх Б
ет.8 ап.38, представлявано от С. И. У. да му заплати сумата от 2308,43(две хиляди триста и осем лв
четиридесет и три ст)лв главница, представляваща стойността на доставени стоки
по ф-ра №№ **********/30.08.2018г и № **********/11.10.2018г, ведно с обезщетение за забава върху
главницата от 1449,48лв по ф-ра **********/30.08.2018г за периода от
31.08.2018г до предявяване на иска в размер на 310,42(триста и десет лв
четиридесет и две ст)лв, и върху главница от 858,95(осемстотин петдесет и осем лв
деветдесет и пет ст)лв по ф-ра
**********/11.10.2018г в
размер на 173,95(сто седемдесет и три лв деветдесет и пет ст)лв от 12.10.2018г
до предявяване на иска
ОСЪЖДА„УЗУНОВ СТРОЙ“ ЕООД ЕИК160131005, със
седалище и адрес на управление гр Асеновград жк Запад ул „Лозница“ № 10 вх Б
ет.8 ап.38, представлявано от С. И. У. да заплати на „ВИАС“ ЕООД ЕИК127029365, със
седалище и адрес на управление гр Шумен бул „Ришки проход“ № 68 А,
представлявано от В.И.В. - управител разноски по производството в размер на 658(шестотин
петдесет и осем)лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен Съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: