Р Е Ш Е Н И Е
№ _____
Гр. София, 23.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV-ГО „Д” въззивно
отделение в публичното заседание на тридесети
юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.
д. № 9161 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С решение от 25.04.2019 г. по гр.д. №
61805/2018 г. СРС, ГО, 162 състав е признал за установено по
предявения от Д.Д. BEHEB, ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
кв. „*******, срещу „С.В.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, сграда 2-А, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д.Д.В. не дължи
на „С.в.“ АД сумата от 3188,95 лв., представляваща стойност на потребени В и К
услуги за периода 17.05.2017 г. - 17.05.2018 г. начислени по фактура №
**********/08.06.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, кв. „*******. Със
същото решение „С.В.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
сграда 2-А, да заплати на Д.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „*******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 727,56 лв., разноски в
производството.
Недоволен от постановеното решение е останал
ответникът „С.в.”АД, който в законоустановения срок го обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност и нарушение на материалния закон при постановяването му.
По-конкретно поддържа, че съдът неправилно е приел, че липсва основание за обезщетяване на ответника с
начислената сума от 3188.95 лв. В случая била въведена презумпция, според която
е достатъчно да се установи фактът на незаконното присъединяване към В и К
състемите, като не е необходимо да се доказва факта наползването им,
респективно на количеството им. Цитира съдебна практика и претендира, че са
нарушени разпоредбите на Наредба №
4/14.09.2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи до откриване на индивидуални партиди в сгради етажна
собственост, в частност тази на чл.37. Моли съда да отмени решението и
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените в производството съдебни
разноски.
Ответникът по жалбата – Д.Д.В. Г.Т.Б., чрез
пълномощника си адв. А.Е., оспорва жалбата, като е изложил подробни доводи в
представения по делото писмен отговор. Прави се искане първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по делото.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на обжалваното решение, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 от ГПК от Д.Д.В. срещу „С.в.“ АД. В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът твърди, че че е собственик на описания в исковата молба
имот, който никога не е бил захранван с вода от ответното дружество, а самият
той никога не е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги или
абонат на ответника. През м. май 2018 г. ответното дружество извършило проверка
в имота му и е съставило контролен лист за установено водопроводно отклонение
към имота му, въз основа на което му е издадена фактура за консумирана вода в
периода 17.05.2017 г. - 17.05.2018 г. на стойност 3188,95 лв. Претендира, че не
дължи процесната сума, тъй като имотът му не се снабдява с вода от ответника и
не е сключен договор с последния за потребление на ВиК услуги, поради което
иска да бъде установена недължимостта на сумата от 3188,95 лв., представляваща
стойност на потребени ВиК услуги за периода 17.05.2017 г. - 17.05.2018 г.,
начислени по фактура № **********/08.06.2018 г. за имот, находящ се в гр.
София, кв. „*******.
Правният спор между страните е сведен до това налице
ли е основание за начисляване на процесната сума като стойност на предоставени
В и К услуги през посочения период
вследствие.
Не се спори между страните, а и от доказателствата поделото
се установява, че ищецът е собственик на
процесния имот, находящ се в гр. София, кв. „*******, за който не е открита
партида при ответника, който е оператор
на В и К услуги на територията на гр. София.
Както правилно и първоинстанционният съд е отбелязал в
мотивите на решението си, разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г.,
според която при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните,
отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6
за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък,
регламентира частна хипотеза на неоснователно обогатяване и цели в случай на
установено нарушение (присъединяване към В и К мрежата не по законовия ред), в
резултат на което са потребени В и К услуги, без същите да бъдат отчетени и
заплатени, нарушението да бъде преустановено, а В и К операторът да бъде обезщетен
за ползваните вода и канал без измервателен уред по нормативно предвидена
методика поради липсата на възможност да бъде точно изчислено количеството
изразходвани, отведени и пречистени води, в който смислъл е и цитираната от
съда практика - Решение № 124 от 9.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2014 г.,
IV г. о., Решение № 320 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 231/2010 г., IV г.
о. От събраните по делото доказателства, действително не се доказва наличие на
твърдяното от ответника нарушение, което да обоснове възникване на оспореното
вземане в размер на 3188,95 лв. Видно от заключението на СТЕ е, че към настоящия момент към сградата на ищеца, граничеща с
улицата, съществува сградно водопроводно отклонение, което не е свързано с
минаващия в близост до него уличен водопровод и не захранва имота с вода като
няма данни същият да е бил свързан и към момента на извършените проверки, за
които са съставени контролни листове и протокол от 30.05.2018 г., от които е
видно, че при отстраняване на авария на уличен водопровод е разкрито сградно
водопроводно отклонение за посочения адрес без абонатен номер в базата данни,
но в документите не е посочено изрично дали то е било свързано към уличния
водопровод или не. Дори и да се приеме, че от констативния протокол от 30.05.2018
г. е видно наличието на свързано СВО (доколкото в него е удостоверено бъдещото
му прекъсване), представените от ответника писмени доказателства представляват
частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална
доказателствена сила и при направеното от ищеца оспорване на обективираните в
тях обстоятелства същите не доказват пълно и главно твърдяното нарушение, а
ответникът не е ангажирал допълнителни доказателства в подкрепа на фактическите
си твърдения, още повече че вещото лице по СТЕ
е пояснило, че процесният имот се захранва с вода от собствен водоизточник, с
помощта на хидрофорна помпа за изпомпване на вода от подземен водоизточник,
а сградното водопроводно отклонение излиза в пода на тоалетната, но е запушено
към момента, а от своя страна към момента не би могло да установи дали
консуматорите на вода в помещението (бойлер, тоалетна чиния, душ, които са
свързани към вътрешната водопроводна мрежа, захранвана от хидрофорната помпа)
някога са били свързани към СВО, но според вещото лице разположението им е
доста отдалечено от изхода на СВО и свързването им с него посредством меки
връзки би било неудачно.
Изводите на настоящата съдебна инстанция съпадат с
тези на първоинстанционния съд, тъй като, от една страна, по делото не се
доказва пълно и главно наличието на незаконно присъединено с уличния водопровод
сградно водопроводно отклонение към имота на ищеца, а от друга страна дори и
същото да е било свързано, то не е захранвало обекта с вода, нито е било
използвано за доставка на канализационни услуги. Само по себе си установяването
на присъединяване към В и К мрежата не по установеня ред, не е основание за
обезщетяване на ответника с начислената сума от 3188,95 лв., тъй като не е
налице неоснователно обогатяване - ищецът не е потребил В и К услуги през
процесния период, доставяни от ответното дружество, следователно не се е
обогатил, респ. не е настъпило обедняване в патримониума на „С.в." АД,
което да бъде обезщетено по предвидения в чл. 37 от Наредба № 4/2004 г. ред,
поради което предявеният отрицателен установителен иск, както правилно е приел
първоинстанционният съд, е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като крайните изводи на
настоящата инстанция съвпадат с тези на СРС, решението на районния съд следва
да бъде потвърдено, вкл. в частта за разноските.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 700 лв., представляващи платено възнаграждение
за един адвокат съобразно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.04.2019 г. по гр.д. № 61805/2018 г. СРС, ГО, 162 състав.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, сграда 2-А да заплати на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на Д.Д. B., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
кв. „******* сторените пред въззивната
инстанция разноски в размер на 700 лв., представляващи платено възнаграждение
за един адвокат съобразно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.