РЕШЕНИЕ №
гр. Сливен, 05.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание пети
януари през две хиляди и шестнадесета година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,
като
разгледа докладваното от съдия Хр. Марева
гр.д. № 28 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 247, ал.
1 от ГПК.
Постъпила е молба от ищцата Д. Р.
чрез пълномощника адв. Мл. Д., в която се твърди, че в постановеното решение по
делото от 25.11.2015г. е допусната очевидна фактическа грешка, досежно датата
от която се дължи обезщетение за забава, а именно 24.06.2015г., вместо
24.06.2014г. както се претендира и е посочено в мотивите към решението.
Иска се съдът да допусне поправка
на очевидна фактическа грешка като на стр. 14, ред 32 вместо цифрата „5“ да се
чете „4“.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК
ответникът е изразил становище, с което се поддържа същото искане.
Освен това е направено и искане
за допълване на решението в частта относно разноските, като ищцата да бъде
осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове за заплащане на обезщетение над размера от
90 000 лв. до пълния претендиран размер от 140 000 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК
ищцата не е изразила становище по молбата за допълване на решението в частта
относно разноските.
На основание чл. 247, ал. ал. 1 ГПК съдът установи следното:
В доклада на съда и в самото
решение претенцията за забава за изплащане на обезщетение относно е приета с
начален момент 24.06.2014г. В мотивите на решението съдът е формирал решаваща
воля за уважаване на претенцията за забава с този начален момент. При липсата
на мотиви, от които да е възможно да се обоснове друг решаващ извод – направен
от съда досежно началната дата на забавата, посочването в диспозитива на
решението на дата от 2015г. представлява очевидна фактическа грешка. Същата
подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, като съдът следва да допусне
исканата поправка.
Същевременно е основателна и
молбата за допълване на решението в частта относно разноските по чл. 78, ал. 8
във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК,
когато делото е решено в полза на лице – освободено от заплащане на държавна
такса и разноски, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължими държавни такси
и разноски в полза на съда. Нито буквалният смисъл, нито тълкуването на правилото на тази разпоредба не изключва
правото на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК. В понятието „разноски“ по смисъла на
чл. 78, ал. 6 ГПК се включват само тези - направени за сметка на бюджета, но не
и дължимите разноски – заплатени от насрещната страна за адвокатско
възнаграждение и/или юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Следователно в случаите, когато
бъде отхвърлен изцяло или частично иск – предявен от страна, която е освободена
от заплащане на държавна такса и разноски, ответникът съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски съразмерно на отхвърлената част.
В конкретния случай съгласно
представения списък и представената фактура, ответното застрахователно
дружество е заплатило във връзка с предявените искове договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 2 436 лв.
Съразмерно на отхвърлената част
от предявените искова пред настоящата инстанция в полза на ответното дружество
следва да се присъди възнаграждение в размер на 870 лв.
С оглед липсата на отношение на
заключенията по назначените СМА и САТЕ към възраженията, съобразно които съдът
е отхвърлил частично предявения иск, съдът намира, че в полза на ответника не
следва да бъдат присъждани разноски за в.л.
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ГРЕШКА в решение от 25.11.2015г. по гр.д. № 28 по описа за
2015г. на ОС - Сливен, на стр. 14, ред 15 отдолу на горе, годината „2015г.“ да
се чете „2014г.“
ДОПЪЛВА решение
от 25.11.2015г. по гр.д. № 28 по описа за 2015г. на ОС – Сливен В ЧАСТТА
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ като
ОСЪЖДА Д.В.Р.,
ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище и
адресна управление: гр. С. 1000, общ. „С.“, р-н „С.“, ул. „С. К.“ № *сумата 870 лв. (осемстотин и седемдесет лева) представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
Решението е неразделна част от
решение от 25.11.2015г. по гр.д. № 28 по описа за 2015г. на ОС - Сливен и подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред Апелативен съд –
Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: